Британският вестник "Индипендънт" посвещава две статии на свое разследване, което разкрива мизерните условия на живот и ниското заплащане, с които са принудени да се примирят български и румънски сезонни работници, пристигнали в Англия, за да берат плодове. Компанията "Ес енд Ей Продюс", зареждаща веригите супермаркети "Теско" и "Сейнсбърис", наема хиляди работници от Източна Европа, които получават специални работни визи. Те им позволяват да работят до шест месеца само в една ферма, където очакват да спечелят много по-големи суми, отколкото получават в родните си страни. Източноевропейците се надяват да изкарат до 200 лири на седмица с бране на плодове в Хиърфордшър и Кент. 
Благодарение на готовността им да работят за суми, които британците смятат за твърде ниски за толкова тежка работа, в британските магазини се продават евтини плодове. 
Официално на работниците се плаща най-малко по 5,74 лири на час - сравнително висока надница за чужденци, които нерядко изкарват по по-малко от 3000 лири годишно в родината си.
Разследването на "Индипендънт" разкрива, че реалната надница на час понякога е близо два пъти по-ниска, след като от нея се извадят серия от задължителни пера. 
Български работник, който все още бере плодове във ферма в Брайърли, близо до Лиоминстър, Хиърфордшър, показа на "Индипендънт" седмичната си надница, която след задължителните удръжки представляваше 45,12 лири за 19 работни часа, което прави по 2,37 лири на час. Друг работник в същата ферма получава по 2,61 лири на час. Най-високата надница, на която попадна "Индипендънт", е 4,43 лири на час. 
В пика на сезона за бране на плодове миналия месец "Ес енд Ей Продюс" поддържаше работна сила от над 2400 души, предимно румънци и българи, дошли във Великобритания по линия на правителствената програма за сезонни земеделски работници. За разлика от другите източноевропейци, българите и румънците нямат право да сменят работното си място, ако не се разбират с работодателите си или не им харесват условията.
Всяка седмица "Ес енд Ей Продюс" удържа на работниците по 31,22 лири за квартири, които представляват или каравани, или временно скалъпени колиби, както и по 2,75 лири седмично за "развлечения", включващи интернет, който, според работниците, често е недостъпен. На снимки се вижда, че компютрите, които ползват работниците, имат четящи устройства за дискети, което означава, че най-вероятно са поне на седем години. 
Работниците се оплакаха, че са принудени да спят по четирима в колибите с размер малко повече от три на шест метра, а в някои случаи - по седем души в караваните, където умират от жега. "Ес енд Ей Продюс" обаче твърди, че рядко се случва на едно място да живеят четирима души, освен когато те са го поискали изрично. 
Работата е тежка, но не това е основната причина за притеснение на работниците. Проблемът е, че те са пристигнали, за да натрупат значителна сума пари, като работят по осем часа на ден, пет дни в седмицата, но в действителност работодателят им дава твърде малко часове и парите, които получават, им стигат само за най-основните нужди. Често се случва работниците да не могат да си платят билета за самолет към родината. Рядко се случва да получат по повече от четири работни часа на ден и повече от четири работни дни в седмицата. 
Според говорител на "Ес енд Ей Продюс" проблемът се корени в метеорологичните условия, поради които много от плодовете са били обрани по-рано от обичайното. Питър Маккол, градски съветник и бивш кмет на Лиоминстър, смята, че компанията трябва да се отнася значително по-добре с работниците от чужбина и да им предоставя по-правдоподобна информация за това по колко часа ще могат да работят и колко пари ще спечелят. "Ако аз имах роднини, отишли да работи в България, бих очаквал да се отнасят с тях като с човешки същества и да им плащат прилична заплата за приличен работен ден", коментира той. "Тези хора са платили по 200 лири от своя джоб, за да дойдат да работят тук, а им се дава работа само колкото да оцелеят. Много от тях не могат да си платят полета за на връщане". 
По-рано тази седмица "Ес енд Ей Продюс", който е най-големият производител на ягоди във Великобритания, съкрати 346 работници. Местни жители се оплакват, че след този случай българи са чукали на вратите им и са търсили нелегална работа, за да съберат пари за билет към дома. Говорителката на фирмата Ребека Едмъндс твърди, че удръжките от надниците са необходими за квартири и развлечения и добавя, че всички обвинения към компанията в експлоатиране на работниците са неоснователни. "Стараем се да обясним възможно най-добре, че не можем да гарантираме колко работни дни и часове можем да предложим, поради сезонния характер на работата. За съжаление се налага да даваме по-малко часове, отколко би ни се искало, но поне 84 процента от хората, които трябваше да съкратим, посочиха в писмена форма, че догодина биха се върнали. Това предполага, че работниците, на които не им е харесало да работят за нас, са малцинство, а не мнозинство", коментира тя. 
Варненецът Иван Борисов обаче определено е недоволен. Той напуснал работата си като туроператор, развеждащ чуждестранни туристи из българските черноморски курорти, за да прекара цели шест месеца далеч от жена си и новороденото си дете и да спечели много повече пари, отколкото би могъл в България, както го уверявали приятелите му. "За парите, които печелим, не си струва изобщо да се надигаме от леглото", споделя той, взирайки се в своите 7,62 лири, които трябва да му стигнат до следващата надница след четири дни. "Невъзможно е да спестим каквото и да е, затова не мога да изпращам пари на жена си. Когато говоря с нея й казвам, че всичко е наред, за да не я тревожа". "Чувствам се като роб. Искам да се върна в България, но откъде да намеря пари, за да си платя полета?", пита се 27-годишният Борисов, който говори пет езика.

за жалост е така... работих почти две години в аутсорснат проект на О2 и British Telecom

за 4 г. не съм имал толкова унижения през целият си живот!

Прав си приятелю, имам поне десетина приятели, които са с по зве магистратури, знаещи можещи, млади хора и в Обединеното краство просто 4 -ма поправят покриви, 3- ма сглобяват мебели , и т.н. Като ги питам защо не се връщат в България, казват че направо ги е срам да се върнат.

всъщност наистина е така. обаче има още нещо.. ако владееш перфектно езика почти не би попаднал в такава ситуация, в която да се почустваш унижен по някакъв начин

Както писах и другаде- хората с добра езикова култура, образование и амбиции, са ценени навсякъде.
Говоря от опит- работя на желана от мен позиция с адекватно заплащане и съм в добри отношения с колеги и работодател.
Успешните хора, се интегрират спокойно навсякъде, просто финансовите условия в родината, за момента са незадоволителни.