"Баба ми винаги казваше, че по време на тежката обсада и глад тя, майка ми и аз сме оцелели само благодарение на нашата котка Васка. Ако не е бил този малък, но силен войн, ние сме щели да умрем от глад, както много други семейства".

Всеки ден Васка отива на лов и донася вкъщи мишки и дори охранени плъхове. Бабата почиства мишките, изкормва ги и вари супа от тях. А от плъховете прави добър гулаш.
През това време котката винаги сяда спокойно на една страна и изчаква за своето парченце от храната. А през нощта трите лягат под одеялото и тя ги затопля със своята мека козина.

Когато бомбардировката започва, животното усеща това, много преди някой да обяви началото на въздушното нападение и не спира да мяука с жален тон. Тогава семейството има време да събере багажа си, да вземе вода и да напусне къщата. Те се настаняват във временно убежище, вземайки със себе си и котката.

"Гладът беше ужасен. Всички ние заедно с Васка гладувахме и слабеехме. Цяла зима баба събираше трохи за птиците, а през пролетта излизаше с котката на лов. Баба посипваше трохи на земята и сядаше с Васка в засада. Скокът на котката винаги беше учудващо точен и бърз. Васка гладуваше с нас и силата й не беше достатъчна, за да надвие птицата. Затова я сграбчваше и я носеше на баба ми. Така че от пролетта до есента ние се изхранвахме предимно с птици", споделя спомените си тогавашното момиченце.

Затова, дори и след войната, когато блокадата се вдига и има изобилие от храна, бабата продължава да дава на своята котка винаги най - хубавото парче от яденето. Тя я гали нежно, казвайки й, че е техен спасител.

Васка почива през 1949 година, а бабата я погребва в гробището. За да не стъпчат лобното й място, тя забива там кръст и го надписва. След време, когато самата тя си отива от този свят, по нейно поръчение полагат тялото й на същото място. А после и това на майката, за да може да са пак заедно, както вечер под одеялото по време на войната.

Препубликувано от: http://zoomedia.baubau.bg/