Dan Gerous :: Митът за Дядо Божковите сватби.

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2007 20:35 - Митът за Дядо Божковите сватби.

Автор: internationalist Категория: Регионални

Прочетен: 2821 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 21.01.2011 14:07

Тези от читателите които са от Ямбол,може би са чували странният лаф”Бин берекет* на Дядо Божковата сватба...”

Та откъде тръгва и къде е отишла през годините легендата за Дядо Божко и неговите сватби.

В началото на миналият век в прочутият Ямболски квартал *“Каргона”,живял тежък, но лют и своенравен чорбаджия-Божко,другите имена не са ми известни..

Все пак да поясня на тези които не са от този град,какво е квартал “Каргона”.Това е един от най-старите квартали на Ямбол.Накрая на града,до полето,на “Кабата”*.На ниско е,та някога е бил доста кален,наводняван. Сега е павиран.Много са легендите за “Борческият Каргон”,че по турско време,турчин не смеел да замръкне,защото му хвръквала главата като на пиле.Улиците и сега са доста объркани и не е лесно да се оправиш из вътре,даже и да си местен..Средище на хайдути,на люти,буйни българи,които много се бият,много пият,но сърцата им са широки и горещи като Ямболското знойно поле по жътва.Момите били най-хубави,но момчета от други квартали били посрещани на нож ,ако посмеят да ги задирят в Каргона.Неписаната граница която го отделяла от останалия град, е прочутият Каргонски мост.

Та да се върнем на дядо Божко.Бил той прочут земевладелец,скотовъдец и хитър търговец. Къщата му била най-личната в квартала,на два-три ката,една от най-хубавите в Ямбол.Одаите му били пълни с покъщинина,мебели,сечива.Хамбарите му пращяли от зърно,на поливните му градини край Тунджата работели десетки отрудени градинари.Като се зададял добитъка му вечер от паша,се извивал такъв облак от прах, все едно

буреносен облак се задава.Колко деца е имал той, легендата мълчи,имал е определено.

Но като навлязъл в малко по-напреднала средна възраст,се поспрял на едно място,но започнал да сменя съпругите си често и през година-две, да вдига сватби.Някои от жените незнайно защо умирали,други били натирвани по- живо,по-здраво,трети сами избягали.Какво е ставало зад дебелите чорбаджийски дувари,само слухове и недомлъвки.Но желаещи да опитат топлината на широкото чорбаджийско легло,не липсвали,нови съпруги винаги се намирали.Имането, положението и тръпката от загадъчно-неизвестното,всякога са блазнели женската душа и са я правели сляпа за лошото.

Тъй като имал жесток нрав и бил доста непредсказуем,много желаещи за сватбари нямало.Като се почнело сватба,то било голяма дандания.

Слагали се в дворът на къщата големи трапези, медни бакъри с вино и ракия,печени агнета,бяло като сняг овче сирене, мазно биволско кисело мляко,големи и топли дъхащи самуни.

Не се скъпял Дядо ти Божко,щедър бил за сватбите си.Оркестър от Цигани- майстори музиканти,надувал бесни чалгии,които се чували чак до другият край на градът.За да не са празни трапезите,да става “веселие” и да има “калъбълък”*,слугите му,обикаляли из квартала и кой къде набарали,особенно жени,ги забирали и амен-амен на сила ги карали на сватбарските маси,за радост на Патрона.

Та се почвало ядене,пиене,поздрави за младоженците,както му е редът,дали са се извивали хора,не знам,твърде е вероятно.

Като се поначерпели,буйните му Каргонлии,очите им се накръвявали,страстите се разгаряли ,ставало горещо и

наелектризирано.Туко някой увлечен в разгорещен спор,не издържал и вадел я кама,я барабанлия-пищов.За Гавазите се отваряла доста работа да разтървавът.Ама и те много не се престаравали , да го правят,пиели и ядяли на провала,като за последно.

Та се почвало едно балканско шоу,та кървища ли нямало,та моми и жени ли не били завличани към широките и тъмни хамбари,където меко сено има мноого. Музиката свирела здраво,вратите на двора били заключени,бягство назад нямало,каквото е ставало само сватбарите са го знаели.

Отваряло му се сърцето на дядо Божко,като гледал,забавлявал се много,поредната Булка чупела пръсти зачервена от срам,изненада и страх от бъдещето.

До късни доби и ранни петли продължавала веселбата,всуе зяпачи и страхливци се опитвали да надничат през високите огради, да видят барем нещичко от грандиозното преживяване.

На другият ден,към доктора се затътряли едва-едва,десетки мъже-сватбари с подути от пиене и бой физиономии,фъфлещо молейки за помощ.Дали е имало тежко ранени или убити,само Господ знае.

Някои от Сватбарките,чудодейно зачевали,въпреки че години наред са чакали рожба.

Имало две сестри,хубавички,шавливи и палави,Каргонски цветя,често помирисвани.

Така се случило и двете били вдовички,на едната мъжа и от войната, на другата от лоша болест.Та те без много,много да му мислят се съгласили да станат “сватбарки” на една от последните Дядо Божкови сватби.

Отишли те,кво правили, кво стрували не се знае точно.

Два-три дни си почивали и от къщи не излязли,след това.

След време,обаче едната,по-малката,не изтраяла,нали била по цапната в устата и в главата много не бивала,та се похвалила:

“Отидохме на Дядо Божковата Сватба,

първо три пъти ни храниха,

два пъти ни поиха,музиката здраво гърмеше.

После малко ни набиха,че се дърпахме и

в плевнята три пъти ни оправиха.

Пак ни храниха и пак ни поиха.

Накрая ни дариха и ни пуснаха да си ходим!

Ама,бин берекет на Дядо Божковата сватба,

хубаво беше,ако ни поканят,догодина пак ще отидем”

Ами това е историята за Дядо Божковите сватби.

Дано ви е харесала!И внимавайте къде ходите на сватба. П.С. *"бин берекет" е голяма печалба,от турски.
*"Каргон" от турската дума "карга",която значи гарга.
*"каба"груб,недодялан от турски,в случая голо и неразорано поле.
*"калъбълък" от турски,значи много,множество.

Нагоре