Когато за първи път отидох в Албания, през 1999 г. освен всичко друго ми направи впечатление огромният паметник на Георги Кастриоти Скендербег, в центъра на града.
Този техен национален герой от по-далечното минало е издигнат в култ в Албания.
  От България може спокойно да се сравни с някой от най-великите ни Хайдути или Воеводи,но най му е адекватен като че ли Индже Войвода.
Ето и неговата,знаменита и героична история.

С Георги Кастриоти се гордеят албанците, те го смятат за свой най-голям национален герой. Приема се, че той се родил в 1405 г. и бил на 18-годишна възраст, когато баща му го дал за заложник на султан Мурад II. За бойните си способности той спечелил доверието на турския султан. Участвувал в турските походи като пълководец и заради проявената храброст бил причислен към турската военна аристокрация със званието бег. В 1438 г. Мурад II го назначил за управител (субашия) на укрепения град Круя (или Кроя) главен град на турския санджак „Албания", който обхващал приблизително днешна Централна Албания, а в 1440 г. бил поставен за управител (санджак-бей) на Дебър.

Пребивавайки в тази област, Скендербег все повече се свързвал с народните маси, които се готвели за въстание срещу турците.За това ще да му въздействува баща му, турски васал, който както се каза, бил феодален владетел на областта Мат (в Северна Албания). Освен това той влязъл във връзка с Венецианската и Дубровнишката република, с неаполитанския крал Алфонс V и с Ян Хунияди (в българските народни песни Янко Сибинянин), който успешно отбивал пристъпите на турските войски в Трансилвания. В 1443 г. унгарската войска достигнала до р. Морава и при гр. Ниш принудила многочислената турска войска, предвождана от “румели валиси” (върховен началник на турските войски [8] Балканския полуостров) Касъм паша, да се оттегли на юг. Скендербег, който като турски управител на Дебър също взел участие в тази битка, напуснал бойното поле и се върнал в Дебър.
Революционното възбуждение на населението там и намалението на турските военни сили в Албания го насърчили да се вслуша в гласа на народа и да започне решителна борба срещу турското господство. Най-напред превзел важната крепост Круя, гдето на 28 ноември 1443 г. сутринта се развявало вече знамето на феодалния род Кастриоти (черен двуглав орел на червено поле), което и станало национално знаме на независимата албанска държава. След това той превзел други градове и крепости, между които н Светиград (при сетнешното турско селите Коджаджик) в Дебърско.погранична крепост.С цел да създаде единна албанска държава Скендербег свикал в гр. Алесио (Леш) на съвещание („кувенд”) другите феодали в Албания. Те сключили военен съюз, наричан А л б а н с к а л и г а, за обща борба срещу турците (март 1444 г.). Скендербег бил определен за върховен вожд на обединените военни сили. Оттогава той водил упорита съпротива срещу турците до края на своя живот, като привличал самоотвержени бойци от Албания и Дебър, а вероятно и от охридската покрайнина Дебърца (Долна и Горна). Изобщо здрава опора му било борческото албанско и българско население в тези области, за да отбива усилените опити на турските султани Мурад II и неговия син Мухамед I да възстановят своята власт в Албания.
Иначе Скендербег бил поставен пред големи трудности. Негов неприятел била Венецианската република, която нямала интерес да бъде създадена обединена независима албанска държава. По нейни интриги някои албански феодали (Дукагин в Северна Албания, Арианити в Средна Албания) се отказали от съюза си със Скендербег и водели самостоятелна политика, дори влизали във връзка с турските султани и Венеция. Освен това близки сътрудници на Скендербег ставали изменници и помагали на турците. При все това той със своята армия, попълвана от боеспособня патриоти, изкусно използувал планинските препятствия в Северна Албания и Дебърската област и нито Мурад II, нито Мухамед II, завоевателят на Цариград, не могли да сломят неговата съпротива.
През пролетта на 1448 г. султан Мурад обсадил с голяма войска крепостта Светиград. Гарнизонът в Светиград, който се състоял от албанци и българи, е отбранявал мъжествено тази важна крепост до есента на 1448 г. Турците обаче открили водопровода на крепостта, спрели водата и храбрите защитници се принудили да прекратят отбраната на Светиград. Турската войска, въпреки че претърпяла много загуби, в 1450 г. обсадила главната крепост Круя и я атакувала с топовни гранати. Отбраната па Круя била ръководена с голямо изкуство от Скендербег, който бил подпомаган особено от селското население. Той непрестанно нападал турската армия от съседните планини. Султан Мурад II се видял принуден да снеме обсадата на Круя и се върнал в Одрин, като според едно известие оставил на бойното поле 2000 убити
турски бойци.
Мухамед II продължил с още по-голяма настойчивост борбата на баща си срещу Скендербег. Подкрепвай с войска и артилерия от неаполитанския крал Алфонс V, Скендербег в 1456 г. се борел да спре настъпателните походи на турците и да освободи гр. Берат (Белград) в Южна Албания от турското владичество, но претърпял поражение поради предателството на неговия бивш сътрудник Мойсо Големи.
В началото на септември 1457 г. турският султан навлязъл с голяма турска войска в Албания с прицел да превземе Круя. Скендербег и тоя път разбил нашествениците. С тази победа той се прочул в Европа като храбър пълководец и защитник на християнското население подобен на прославения вече трансилвански воевода Ян Хуниади. Папа Калист III, насърчен от този успех на Скендербег, подготвял кръстоносен поход против турците и поканил и Скендербег да вземе активно участие. Обаче този кръстоносен поход се подготвял бавно: Ян Хуниади умрял в 1456 г., а другите западни държавни дворове не виждали ясно турската опасност за цяла Европа. Понеже кръстоносният поход на европейските държави не се осъществил, в 1460 г. Скендербег приел предложението на Мухамед II да сключат примирие за три години. С това той целял да укрепи военните си позиции и да подготви народа за нова борба срещу Турция. През време на примирието той помогнал на новия неаполитански крал Фердинанд (син на Алфонс V) да потуши въстанието на неаполитанските барони, които искали да поставят за крал потомък на Анжуйската династия.



В 1462 г. изтекъл срокът на примирието и Мухамед II предприел нови походи срещу Скендербег, но не успявал да го победи. Очаквайки да се организира кръстоносният поход от папата, в 1463 г. Скендербег сметнал за полезно да сключи с Турция мир за десет години. Но Венецианската република побързала да отвори война на Турция и сключила военен съюз със Скендербег. Борбата на Скендербег срещу турците влязла в нова фаза. В 1464 г. той разбил 14 000 турска армия близо до гр. Охрид, храбро отблъснал в 1465 г. също и петте турски настъпления. В 1466 г. Мухамед II начело на 15 000 турска армия нахлул в отбраняваната от Скендербег Албания и обсадил Круя, но крепостта била героично Защищавана от албанския гарнизон и Скендербег нанасял чувствителни удари в тила на турската войска. След двумесечна обсада на Круя турският султан се оттеглил оттам, като възложил да продължи обсадата на тази крепост на Балабан паша (потурчен албанец), и построил близо до нея укрепен град, който нарекъл И л б а с а н (Елбасан, сир. непревземаемо място). При все това турците не могли да превземат Круя, а в 1467 г. бил убит Балабан паша. Безуспешна била и третата обсада на Круя, извършена от Мухамед П през юли 1467 г. В момента, когато Скендербег свикал на съвещание албанските феодали, за да организират обща борба срещу нашествениците, той се разболял тежко и умрял в Алесио на 17 януари 1468 г. Албанците обаче, въодушевени от неговите героични дела, не паднали духом и продължили борбата срещу турците, които успели да превземат Круя едва след двегодишна обсада в 1476—1478 г., а Шкодра в 1479 г., Алесио в 1506 г., Дулчино в 1571 г. В действителност борбата на албанците срещу турското господство продължила чак до Балканската война, когато по решение на великите сили се създаде независима албанска държава, която смята за свой основател Скендербег и затова е приела за свое национално знаме неговото знаме.

Иска ми се така добре света да познава и българските личности :)) Интересната ти история за тази албанска личност ми напомни една история която смятам да кача за един интрересен паша с български произход :)))