Всеки Народ си заслужава, малко или много Съдбата. А този като нашият май доста, четейки по-долната История за Братът на Левски и неговият антипод Съвременник.

Петър Иванов Кунчев - брат на Апостола на свободата - Васил Левски. От ранна възраст той тръгва по стъпките на брат си. През 1867 г. участва във Втората българска легия в Белград. Сражава се рамо до рамо с Христо Ботев при безсмъртния поход на неговата чета (1876 г.). Осъден е на доживотна каторга в Диарбекир, но успява да избяга в Русия. Тежко ранен в боевете на връх Шипка, той губи десния си крак. След войната се завръща в родния Карлово. Никой вече не иска да чуе за брата на Апостола. Моли се за работа на търговци и занаятчии, за които обаче поборниците за свобода вече са никому ненужна дрипа от миналото. Преживява с оскъдни подаяния, от които подпомага сестра си Яна - вдовица с четири деца. Умира от туберкулоза, в забрава и нищета.

На другия полюс е съдбата на друг българин, живял през същата епоха. Казва се хаджи Иванчо Хаджипенчович. Учил е в Париж, личен приятел на Мидхат паша. Българин, заемал постовете съветник на дунавския валия и член на Османския меджлис. Член на правителствената комисия, осъдила на смърт Апостола на свободата. За разлика от Петър Кунчев Хаджипенчович се ориентира доста добре към новите реалности в свободна България. Депутат в Учредителното събрание, приело Търновската конституция, малко по-късно е избран за член на Висшия съдебен състав и Държавния съвет на Княжество България. Умира на спокойствие в столицата.
Тези две коренно различни съдби ясно очертават разделителните линии в обществото и тогава, и сега. А фактът, че често сме склонни да приемаме аморалното за нормално, говори ясно за великата ни нация и манталитет. Защото не спираме да се хвалим с битката при Ахелой и черепа на Никифор, но бегъл поглед във възприятието ни към историческите личности и събития обикновено води до мрачни и тъжни изводи.
 Днес е Разпети Петък и Петък 13 едновременно,да помислим в този тъжен и прокобен ден, на коя страна сме на Богатите измекяри и мръсници докарали НИ до това положение, възползвайки се от Бъгарското Овчедушие,разидененост и Простотия или на страната на Героите умрели в мъки или Мизерия?!
 Май, бивайки пасивни и непукисти примиренчици сме на страната на Първите, а?
Използван е цитат от статия на Емил Кошлуков във в-к "Стандарт.

Поинтересувайте се по-подробне и вярвам ще установите, че господина хаджи Иванчо Хаджипенчович непременно си е чист евреин, и в това е същността. Затова е учил в Париж, затова е бил приятел с Митхад паша, затова е бил на важни длъжности, вкл. съдия на Левски.
Несъмнено, такива са и мнозинството "нотабили" в учередителното събрание, разделили се на две "чисто български" партии - "либерали" и "консерватори". Помислете само, какво са можели да разбират тогавашните българи от имената на тези "демократични партии" и колко "сободни и демократични" са били изборите тогава (както и сега)!?

Колега, кой е Емил Кошлуков?

Ето това е...

Ушенце...