За този блог
Гласове: 2103
Постинг
15.04.2012 13:10 -
Ирония на Историята, на кой е кръстено Циганското Гето-Столипиново?
Прекрасен курортен комплекс, населен с още по-прекрасни хора-Роми. Това е днес Столипиново. Изключително ние Българите сме виновни за проблемите там, но сега трябва да излеем милиони левове да ги разрешим. Така трябва да се изкажа в про-НАТО-вски и про-САЩ стил.
Но все пак замисляли ли се сме се някога защо се казва Столипиново и на кой е кръстено. -Абе, стига глупости, бе!-ще ми отвърнат някои, че не им стигат другите грижи и простотии, ами на кой било кръстено това циганско Гето.
Но все пак за тези,имащи силата на духа да надхвърлят мътилката на всекидневните, житейски орисии, да видим как Историята се е пошегувала,това отвратително място да носи името на един велик Руски Аристократ, Държавник и Творец.
Обикновено Пьотър Столипин го помнят като автор на аграрната реформа, насочена към създаване в руските села на прослойка дребни собственици (по-рано в селата доминирала селската община, действаща на основата на уравнителни принципи). Но неговите планове били значително по-широки.
Сред основните задачи на Столипин било повишаване на конкурентната способност на руското селско стопанство. През 1910 година в изказването си в Държавната дума той заявил: „Не земята трябва да владее човека, а човекът трябва да владее земята. Докато към земята не бъде приложен свободен труд, а не принудителен, нашата земя няма да бъде в състояние да конкурира със земята на нашите съседи”.
В името на справедливостта трябва да отбележим, че Столипин не бил първият привърженик на развитието на частната селска собственост в руските села. За това говорел предшественикът на Столипин, граф Сергей Витте, но той не е имал възможности да преодолее инерцията на бюрократичния апарат. Само Столипин, който в условията на първата руска революция фактически получил от царя карт-бланш за провеждане на реформата, проявил огромна енергия при реализирането на своя курс и постигнал значителни резултати.
От 13,5 милиона селски стопанства, едва 1,5 милиона получили земя за лична собственост. Но 8 години след началото на реформата, през 1916 година, селяните засявали собствена или арендувана земя 89,3% от земята и били собственици на 94% от селскостопанските животни. И това при положение, че през 1914 година, след началото на Първата световна война, се наложило реформата да бъде прекратена.
Защитавайки непоклатимостта на частната собственост, Столипин решително се обявявал против макар и частична националазизация на земите на помещиците. Той смята, че за две десетилетия земята по естествен път ща премине от неефективните собственици към ефективните, което ще ослаби социалното напрежение в селата. И икономическите резултати доказали, че той бил прав. Освен това, част от стопанствата на помещиците били успешни и високотехнологични (за онова време) предприятия, унищожението на които е могло да нанесе ущърб на селскостопанското производство.
Но тези рационални обяснения се сблъскват с вековната селска мечта за предоставянето на всички на еднакви площи земя. А най-активните селяни, възползвайки се от столипинската реформа за разширение на своите стопанства, често предизвиквали неприязън от страна на техните по-малко успешни колеги.
Напрежението в селата нараствало и в резултат, когато през 1917 година на власт в Русия дошли болшевиките и обявили за национализация на всички частни земи (включително и селските, получени в резултат от столипинската реформа), те получили подкрепата на мнозинството от селячеството.
Въпреки това, опитът на столипинската реформа запазва актуалност и не по-малко, отколкото икономическия, е важен нейният социално-политически смисъл. Столипин смятал, че развитието на частната инициатива ще спомага за разширение на политическите свободи. За аграрна страна, масовата прослойка от дребни собственици трябва да стане основа на средната класа – не само за „потребителите на стабилността”, но и за привържениците на революционните промени.
Кой убил Пьотър Столипин?
Личността на Пьотър Столипин привлича към себе си вниманието не само на историците, но и на много по-широка аудитория. Това е свързано както със живота му, така и с трагичните обстоятелства на гибелта му.
Пьотър Столипин, дворянин по произход, получил образование в отделението по естествени науки на Петербургския университет (на изпита прочутият Дмитрий Менделеев му поставил най-високата оценка). Скоро след това той заминал за литовското си имение Колноберже, което превърнал в образцово съвременно стопанство. Там той активно се занимавал и с обществена дейност, представяйки интересите на местното дворянство, а на 40 години станал губернатор – отначало в Гродно, а след това в Саратов.
В Петербург се завърнал след като станал министър. И почти едва ли не веднага не станал жертва на терористи. Те взривили вилата му: по чудо самият Столипин дори на бил ранен, но от взрива пострадали синът и дъщерята на премиера (дъщерята Наталия била тежко ранена и дори ставало дума за възможна ампутация на двата крака, но за щастие всичко се разминало).
Като руски дворянин Столипин, както и много други представители на руския елит, никога не отделял себе си от европейската култура. Той посещавал Германия и Швейцария, а един от близките му сътрудници по провеждане на аграрната реформа бил икономистът Андрей Кофод, емигрант от Дания. В дейността си Столипин активно използвал съвременният западен опит – австрийски, германски, швейцарски.
Обстоятелствата на гибелта на Столипин от ръката на терорист и до сега предизвикват подозрения – още повече, че отношенията му с най-консервативните политически групи преди смъртта му силно били усложнени. Това, че убиецът на Столипин Дмитрий Богров бил агент на тайната полиция, е често сочен аргумент в полза на версията за заговор.
Именно полицаите дали на Богров билет за спектакъл в театъра, където било извършено убийството.Въпреки това, няма доказателства за съпричастността на полицията към убийството на Столипин. И работата не е само в резултатите на официалното разследване, което обърнало внимание на слабия професионализъм на правозащитните органи, но и не намерило зла преднамереност от тяхна страна. Просто да бъде организиран таен заговор с участието на немалък брой лица е невъзможно, без някой от тях да не проговори, ако не преди революцията, то след нея.
В същото време фаталната поява на Богров в театъра намира своето обяснение. Като агент на полицията той се съгласил да разпознае опасните терористи, които уж планирали атентат срещу царя, който също бил в театъра в този ден. Според биографията и образа на живот на Богров, млад човек със светски маниери от заможно семейство, той по никакъв начин не отговарял на образа на отчаян престъпник, готов да извърши покушение без всякаква надежда на успешно бягство. Полицаите не видяли в Богров „комплекса на Херострат”.
Впрочем, рационалните аргументи едва ли могат да убедят привържениците на „теорията на заговора” – както и в случаите с други гръмки престъпления (например, убийството на Джон Кенеди). На хората им се иска да търсят загадки и санзации дори там, къде ги няма – особено ако те засягат съдбите на ярки исторически личности, към които безспорно се отнасял и Пьотър Столипин.
Но все пак замисляли ли се сме се някога защо се казва Столипиново и на кой е кръстено. -Абе, стига глупости, бе!-ще ми отвърнат някои, че не им стигат другите грижи и простотии, ами на кой било кръстено това циганско Гето.
Но все пак за тези,имащи силата на духа да надхвърлят мътилката на всекидневните, житейски орисии, да видим как Историята се е пошегувала,това отвратително място да носи името на един велик Руски Аристократ, Държавник и Творец.
Обикновено Пьотър Столипин го помнят като автор на аграрната реформа, насочена към създаване в руските села на прослойка дребни собственици (по-рано в селата доминирала селската община, действаща на основата на уравнителни принципи). Но неговите планове били значително по-широки.
Сред основните задачи на Столипин било повишаване на конкурентната способност на руското селско стопанство. През 1910 година в изказването си в Държавната дума той заявил: „Не земята трябва да владее човека, а човекът трябва да владее земята. Докато към земята не бъде приложен свободен труд, а не принудителен, нашата земя няма да бъде в състояние да конкурира със земята на нашите съседи”.
В името на справедливостта трябва да отбележим, че Столипин не бил първият привърженик на развитието на частната селска собственост в руските села. За това говорел предшественикът на Столипин, граф Сергей Витте, но той не е имал възможности да преодолее инерцията на бюрократичния апарат. Само Столипин, който в условията на първата руска революция фактически получил от царя карт-бланш за провеждане на реформата, проявил огромна енергия при реализирането на своя курс и постигнал значителни резултати.
От 13,5 милиона селски стопанства, едва 1,5 милиона получили земя за лична собственост. Но 8 години след началото на реформата, през 1916 година, селяните засявали собствена или арендувана земя 89,3% от земята и били собственици на 94% от селскостопанските животни. И това при положение, че през 1914 година, след началото на Първата световна война, се наложило реформата да бъде прекратена.
Защитавайки непоклатимостта на частната собственост, Столипин решително се обявявал против макар и частична националазизация на земите на помещиците. Той смята, че за две десетилетия земята по естествен път ща премине от неефективните собственици към ефективните, което ще ослаби социалното напрежение в селата. И икономическите резултати доказали, че той бил прав. Освен това, част от стопанствата на помещиците били успешни и високотехнологични (за онова време) предприятия, унищожението на които е могло да нанесе ущърб на селскостопанското производство.
Но тези рационални обяснения се сблъскват с вековната селска мечта за предоставянето на всички на еднакви площи земя. А най-активните селяни, възползвайки се от столипинската реформа за разширение на своите стопанства, често предизвиквали неприязън от страна на техните по-малко успешни колеги.
Напрежението в селата нараствало и в резултат, когато през 1917 година на власт в Русия дошли болшевиките и обявили за национализация на всички частни земи (включително и селските, получени в резултат от столипинската реформа), те получили подкрепата на мнозинството от селячеството.
Въпреки това, опитът на столипинската реформа запазва актуалност и не по-малко, отколкото икономическия, е важен нейният социално-политически смисъл. Столипин смятал, че развитието на частната инициатива ще спомага за разширение на политическите свободи. За аграрна страна, масовата прослойка от дребни собственици трябва да стане основа на средната класа – не само за „потребителите на стабилността”, но и за привържениците на революционните промени.
Кой убил Пьотър Столипин?
Личността на Пьотър Столипин привлича към себе си вниманието не само на историците, но и на много по-широка аудитория. Това е свързано както със живота му, така и с трагичните обстоятелства на гибелта му.
Пьотър Столипин, дворянин по произход, получил образование в отделението по естествени науки на Петербургския университет (на изпита прочутият Дмитрий Менделеев му поставил най-високата оценка). Скоро след това той заминал за литовското си имение Колноберже, което превърнал в образцово съвременно стопанство. Там той активно се занимавал и с обществена дейност, представяйки интересите на местното дворянство, а на 40 години станал губернатор – отначало в Гродно, а след това в Саратов.
В Петербург се завърнал след като станал министър. И почти едва ли не веднага не станал жертва на терористи. Те взривили вилата му: по чудо самият Столипин дори на бил ранен, но от взрива пострадали синът и дъщерята на премиера (дъщерята Наталия била тежко ранена и дори ставало дума за възможна ампутация на двата крака, но за щастие всичко се разминало).
Като руски дворянин Столипин, както и много други представители на руския елит, никога не отделял себе си от европейската култура. Той посещавал Германия и Швейцария, а един от близките му сътрудници по провеждане на аграрната реформа бил икономистът Андрей Кофод, емигрант от Дания. В дейността си Столипин активно използвал съвременният западен опит – австрийски, германски, швейцарски.
Обстоятелствата на гибелта на Столипин от ръката на терорист и до сега предизвикват подозрения – още повече, че отношенията му с най-консервативните политически групи преди смъртта му силно били усложнени. Това, че убиецът на Столипин Дмитрий Богров бил агент на тайната полиция, е често сочен аргумент в полза на версията за заговор.
Именно полицаите дали на Богров билет за спектакъл в театъра, където било извършено убийството.Въпреки това, няма доказателства за съпричастността на полицията към убийството на Столипин. И работата не е само в резултатите на официалното разследване, което обърнало внимание на слабия професионализъм на правозащитните органи, но и не намерило зла преднамереност от тяхна страна. Просто да бъде организиран таен заговор с участието на немалък брой лица е невъзможно, без някой от тях да не проговори, ако не преди революцията, то след нея.
В същото време фаталната поява на Богров в театъра намира своето обяснение. Като агент на полицията той се съгласил да разпознае опасните терористи, които уж планирали атентат срещу царя, който също бил в театъра в този ден. Според биографията и образа на живот на Богров, млад човек със светски маниери от заможно семейство, той по никакъв начин не отговарял на образа на отчаян престъпник, готов да извърши покушение без всякаква надежда на успешно бягство. Полицаите не видяли в Богров „комплекса на Херострат”.
Впрочем, рационалните аргументи едва ли могат да убедят привържениците на „теорията на заговора” – както и в случаите с други гръмки престъпления (например, убийството на Джон Кенеди). На хората им се иска да търсят загадки и санзации дори там, къде ги няма – особено ако те засягат съдбите на ярки исторически личности, към които безспорно се отнасял и Пьотър Столипин.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.
