Някога тази история, през социализма я гледахме добре в прекрасният, знаменит и класически за времето си сериал "Капитан Петко Войвода". Сега трудно ще го пуснат този филм целият, даже и по БНТ, защото е неудобен, доста неудобен на сегашното псевдо-фашистко  и про-Ционистко управление на ГЕРБ и Бат"Бойко. Както някога, Цар Борис Трети съчета Фашизъм със почти-антисемитизъм, колелото на историята се завъртя и сега псевдо-фашизма се съчетава с дългата ръка на Ционизма, в наши български условия.Какво нещо е Историята, нали?! Сервира ни като невярна, подла куртизанка какви ли не обрати?!
Днешните поколения на под 30 години, отчасти или изцяло зомбирани от Американските и Западноевропейски "ценности", вече много малко знаят и не искат да знаят за изконните, Българо-Славянски и Братски Руски, исторически подвизи довели до Отърваването ни от една гнила Империя, в чийто робски Окови сме били 500 г.
500 г на оцеляване под ятагана....но да се върнем на конкретната Историческа Личност. Яростният Българофоб и Русофоб, полу-славянина Станислас Сенклер. За съжаление до снимката на това Британско Чудовище, в човешки вид не се добрах, но не съм и търсил чак толкова академично, представете си го вие....
Публикувам ви снимката на Великият Българин, Хайдутин, Патриот,Интернационалист,Русофил и мъченик-Капитан Петко Войвода.

Капитан Петко Войвода
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов
Станислас Греам Бауер Сенклер (от английски Stanislas Graham Bower Saint Clair) нарекъл се Хидает паша e британски агент с дипломатческо прикритие, българофоб и русофоб. През 1878 г. действа активно срещу България и се поставя на турска служба. Не се присъединява към другите европейски консули защитаващи София да не бъде опожарена от турците и активно провокира към метеж и фанатизъм мюсюлманите в Средните Родопи и Кърджалийско. Организира там разбития башибозук в „спонтанно възникнал“ метеж за нападения срещу хриситянското население и русите с цел компрометирането на България и откъсването на колкото може повече територии от нея. Разбит е от руски части и четата на Капитан Петко Войвода.
Биографията на Изчадието:
Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Вепрей, намиращ се в имението на дядо му в югозападна Литва. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в Индия и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на Наполеон I при злополучното му нападение над Москва през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.^[1] Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Повишен е във военно звание капитан (1859). Чиновник в британското консулство вБургас (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във Варна. Купува си бейски чифлик в с. Акдере, Бургаско с намерение да се установи в тогавашната Османска империя. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име Хидает паша(„Правопътния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Charles A. Brophy издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г.^[2] При избухването на Руско-турската война (1877-1878) формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командрането на палача на Стара Загора Сюлейман паша. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при Пловдив разпиляната войска се насочва към Царигради Родопите. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в Кърджалийско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас счита за загубен и аватюристът гони мъст. Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото „гяурско царство“, шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през Априлското въстание (1876) и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с „мажири“ - дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 г. Оглавява антихристиянския „спонтанен“ метеж в средата на 1878 г. подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от България. Само с 9 бойци капитан Петко войвода спасява от клане село Плевун след което в няколко сражения сразява атаките на метежниците, защитава Родопите, Беломорието и българското и гръцко християнско население. След намесата и на руски части башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.
Умира в забвение и душевни мъки, разяждан от болести в родната си Великобритания през 1887 г.