Dan Gerous :: РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ

За този блог

Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2658998
Постинги: 476
Коментари: 996

Гласове: 2103

Блог вълни

Архив

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.03.2013 20:34 - РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ

Автор: internationalist Категория: История

Прочетен: 3484 Коментари: 0 Гласове:

Автор на Статията д-р Димитър Нинов,живеещ в САЩ!

Русофилията е чувството за близост с руския народ, което се споделя от много българи. Това чувство се основава на естествени фактори, като славянско самосъзнание, близки езици, обща писменост, обща православна религия и някои общи исторически преживявания, апогей на които е освобождението на България от турско робство. С други думи, русофилството е една естествена симпатия, която хората носят у себе си, без да изпитват необходимостта или задължението да я обясняват рационално.

Русофобията, от друга страна, е изкуствено развит манталитет, чиято цел е да се противопостави на тази естествена симпатия между българи и руси. Русофобията върви обратно на посоката, в която се движи преценката на един народ за велики исторически събития, като Освобождението на България от турско робство. Българският народ си е казал думата за този грандиозен миг, като го е увековечил с паметници, строени от народни дарения в продължение на много години. Най-значителният монумент в това отношение е катедралния храм "Свети Александър Невски". Тези паметници са естествена преграда пред енергичните напъни на малката русофобска общност да ревизира националния празник и да зачеркне Сан Стефанския мирен договор. Освен символ на най-светлия ден в новата ни история, тези паметници са и символ на признание към героизма на хилядите руски воини, проляли кръвта си по нашите земи.

Едно от възраженията на русофобите е, че много от монументите на дружбата са построeни с политически актове. Може и така да е, но тези актове са намерили дълбок резонанс в душите на хората, които са дарявали пари и ценности с трогателен ентусиазъм и постоянство. Политически актове, които резонират с народните стремления, са правилни и желани от народа.

Друго възражение е, че строежът на паметници на чужди герои е символ на раболепие пред чужда сила. Тук русофобите объркват признанието с раболепие. Признанието и благодарността са свободни от насилие и са проява на достойнство и правилна оценка на събитията, а раболепието произлиза от страх и мижитурство. Дори най-злостният противник на Русия не ще има глупостта да твърди, че паметникът на връх Шипка се издига като символ на раболепие произлязло от страх, а не като символ на признание за героизъм. Катедралата "Свети Александър Невски" и паметникът на Цар Освободител също са символи на признание и благодарност, които произлизат от достойнство и правилна историческа оценка, а не от страх и рaболепие.

Трето възражение е, че Русия е имала имперски амбиции на Балканите.
Разбира се, че е имала – и какво от това? Важното е, че тези амбиции са били в унисон с нашето горещо желание да отхвърлим ярема, което ние подписахме с кръв на Априлското Въстание. Жестокото потушаване на въстанието и зверствата на турските власти предизвикват вълни от недоволствo в цяла Европа. След неуспешните опити на конференцията в Константинопол (1876) да се поcтигне решение на т.нар. Източен въпрос, Русия започва да се готви за война, като осигурява чрез умела дипломация ненамеса на другите европейски сили. Освен това, стимулираща роля изиграва съпричастието на руския народ към съдбата на българите, което се изразява в многохилядна подписка, връчена на руския император Александър II. Така че, руските имперски амбиции, стимулирани от нашите енергични действия срещу поробителя и съпричастието на руския народ, извършиха чудесна работа, като поставиха България на картата на Европа.

Що се отнася до тезите за "руската измама" с подписването на мирния договор в Сан Стефано, то обстоятелството, че Русия е знаела, че този договор няма да просъществува, не означава, че е желаела България да бъде разпокъсана на един ревизионен Берлински Конгрес. След една изтощителна война, Русия не е била в състояние да се противопостави със сила на Германия, Англия и Австро-Унгария, но все пак е заложила параметрите на Сан Стефано, защото това е било в пряк интерес както на Русия, така и на България, и не е било оспорвано от Турция. Всяко мъдро военно ръководство би постъпило така. А твърдението, че Русия е освободила България за да я разпокъса, е една от най-оригиналните "контрибуции" в съвременната псевдо-история.

Един интересен публицистичен тик на русовобската общност е отричането на Сан Стефанския договор и окачествяването на Берлинския Конгрес като "велик" – може би зашото е разпокъсал България на пет части. Разбира се, те не могат да обяснят защо тази дата е велика, след като според тях Русия така или иначе е "окупирала" България, но никой не очаква здрава логика у хора, заслепени от неприязън.

Що се отнася до инфантилните твърдения за "руска окупация", нека да погледенм фактите. Cамо девет години след като България се появи на картата на Европа, един български диктатор в продължение на седем години упражняваше терор върху собствения си народ, като преследваше, малтретираше и убиваше свои политически противници, предимно русофили. Ако България беше окупирана от Русия, това шеше ли да бъде възможно?

Стефан Стамболов не можа да разбере, че тази естествена симпатия за която говорихме в началото, не може да бъде избита от сърцата на хората с тояга, бесилка или куршум. А съвременните русофоби се издигат на пръсти и се мъчат да сложат портрета му до образите на Ботев и Левски, макар че там e твърде високо за човек, чиито ръце са изцапани с кръвта на свои съотечественици.

Малката русофобска общност в България така и не разбра, че както Стамболов не успя да избие с насилие русофилството от сърцата на българите, така и тя няма да успее да ревизира онова, за което народът се е произнесъл преди 135 години. Естествено е "ревизорите" на нашия национален празник, които се опитват да обърнат историята с главата надолу, да ненавиждат крилатия израз на Иван Вазов "Не се гаси туй, що не гасне".

И така, вече 135 години, народът върви в една посока, а русофобите се движат в обратна посока. За народа Трети Март е ден на Освобождението; за русофобите това е ден на окупация. За народа Сан Стефано е блян за целокупно Отечество; за русофобите това е фалшив договор; за народа Берлинския конгрес е трагедия; за русофобите това е велика дата. Народът строи паметници за да увековечи величието на един исторически момент; русофобите размахват байрака на омразата и ако зависеше от тях, биха съборили тези паметници на драго сърце.

Народът не бива да обръща особено внимание на русофобията като обществен феномен, защото тя е построена върху омраза и фалшиви тези; тя е клуб от нещастни душѝ, в които странно са се смесили раболепие към Запада с омраза към нашите освободители. И днес, в обстановката на един национален нихилизъм, в който кичът и простащината в българcкия език и култура са достигнали своята връхна точка – и раболепието към Големия Добър Запад почти е унищожило Българската държавност – русофобите нямат проблем с тези тенденции и дори ги приветстват. За тях основният проблем е да пишат и оратоpстват на тема Лошата Русия. Ето какви патриоти са те и за каква "независимост" си мечтаят.

Нещата могат да загрубеят само, когато на едно малцинство се позволи да пише и налага в национален мащаб учебници по история, които тровят и силно политизират учениците и младото поколение. Например, сега на власт са хора, които безцеремонно се опитват да прокарват линията на малцинството както в класните стаи, така и по обществени форуми. Всеки може да говори каквото си поиска, но учебникът по история не може да се превръща в инструмент за промиване на мозъци и ние като народ трябва да пресечем тези партизански акции още в зародиш, преди да е станало късно.

Народът ще продължи да празнува Трети Март като светъл празник и да именува войната, довела до нашето освобождение, като "Руско-турска oсвободителна война". Народът ще продължи да се отнася със симпатия към руския народ, да поддържа паметниците на дружбата и да оценява като отчаяна агресия и историческа наглост опитите на шепа хора да ревизират историята. Колкото повече русофобите размахват юмруци във въздуха, толкова повече те се изолират и капсулират от света, докато накрая се свият до размерите на една зелена джанка, поддържана от киселия сок на омразата.

Нагоре