Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2650527
Постинги: 476
Коментари: 996
Гласове: 2103
Постинг
16.11.2014 16:24 - Преди 140 г. е роден адмирал Колчак - командващ Бялата Гвардия!
Автор: internationalist Категория: История   
Прочетен: 2279 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

НА 16 ноември 1874 г. е роден Александър Василевич Колчак - руски адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф, участник в Руско-японската война, в Първата световна война и в Гражданска война в Русия като неин Върховен управител и главнокомандващ антиболшевишките сили (т.нар. Бяла гвардия) през 1918-1920 г.След всяка гражданска война само победителите имат герои и мъченици. Победените са низвергнати, обречени на позор и забрава. Но ако в Русия е нямало братоубийствена Гражданска война, като какъв щеше да остане Колчак в паметта на поколенията? Дали нямаше да е героят от няколко войни с външни врагове на Русия, известен полярен изследовател и дори като военен философ и теоретик?

Начални години

Александър Колчак е роден на 4 (17 нов стил) ноември 1874 г. в село Александровское, Петербургска губерния. Баща му Василий Колчак е генерал-майор от морската брегова артилерия.

Начално образование получава в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Завършва Морския кадетски корпус първи по успех във випуска с отлично владеене на три европейски езика. Той обаче счита, че неговият приятел Дмитрий Филипов, следващ го по успех с по-ниска оценка само по поведение, е по-достоен и се отказва от първото място. Комисията е принудена да се съгласи.

По ирония на съдбата по време на изпитите Колчак получава единствено „четворка” по минно дело, в което се отличава в годините на руско-японската и Първата световна война.

На 6 август 1896 г. е назначен на служба на императорския крейсер „Рюрик“ като помощник-вахтен и с него плава до Далечния изток.

В края на 1896 г. Колчак е назначен на клипера „Крейсер“ като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември 1898 г. е произведен в чин лейтенант. Завръща се в Кронщат през 1899 г.

В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статия: „Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере „Рюрик“ и „Крейсер“ с мая 1897 года по март 1898 года“.

След завръщането си в Кронщат Колчак се среща с вицеадмирал Степан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача „Ермак“ в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява обаче през 1900 г.да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба „Заря“ в качеството на хидролог.

След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 г. За сравнително кратко време участва в още 3 полярни експедиции, получавайки прякора „Колчак Полярни“. За своите успехи получава най-високата награда на Руското географско дружество.

Руско-японска и Първа световна война

Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 г. в Порт Артур. Служи на крейсера „Асколд“, а по-късно и на разрушителя „Сердитый“. За победата над японския разрушител „Такасаго“ е награден с орден „Света Анна“ IV клас.

При обсадата на Порт Артур от японците, Колчак командва брегова морска батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.

Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 г., той взима активно участие във възстановяването на почти напълно унищожения във войната руски флот. През 1906 г. се присъединява към Балтийския флот и служи там до 1914 г.

По време на Първата световна война Колчак ръководи защитата на Рижкия залив. Повишен е в звание вицеадмирал през юни 1916 г., ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот. При срещата с Върховния главнокомандващ Николай ІІ и неговия началник щаб ген. М. Алексеев получава указания през пролетта на 1917 г. да бъде проведена десантна операция по овладяване на Босфора и турската столица Истанбул.

Колчак насочва усилията на Черноморския флот по прекратяване на вражеската активност в Черно море, като на първо място се неутрализира германо-турския линеен кораб „Гьобен”. Още следващия месец след назначаването, Колчак организира операция по миниране на Босфора, като за противодействие на разминирането наблизо дежури специален отряд.

През цялата година продължава планирането и подготовката за овладяване на Проливите, но Февруарската революция и последващите събития провалят плановете.

Февруарска революция

Революционното брожение обхваща и Черноморския флот. На 25 април 1917 г. на събрание пред офицерите в доклад Колчак отбелязва: „Ние се намираме пред разпадане на въоръжените сили, тъй като старите форми на дисциплината рухнаха, а нови не са създадени.”

На митинг на 5 юни матросите арестуват помощник-командира на Черноморския флотски екипаж полк. К. Грубер и приемат постановление офицерите да си предадат огнестрелното и хладно оръжие. Разоръжаването за Колчак е тежко и незаслужено оскърбление, което той не може да приеме. Колчак изхвърля през борда в морето позлатената си сабя – почетно Георгиевско оръжие - получена за дейността си в Порт Артур с думите: ”Японците, нашите врагове, ми оставиха оръжието. Няма да стане и ваше!” Добавя, че не иска да е командир на такива матроси и си подава оставката.

На 30 юни предава длъжността и заминава в командировка за Япония.

Гражданска война

Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Веднага се явява при британския консул в Токио с молба да бъде зачислен в Британската армия, "макар и с чин редник". Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак.

По пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг от лидерите на белогвардейците - атаман Семьонов, напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин.

В средата на 1918 г. в Южна Русия е създадена Доброволческата армия, на Изток са образувани множество правителства, създали през септември Директория. Точно тогава Колчак се връща в Русия. В резултат на ноемврийския преврат той става Върховен управител на Русия.

На тази длъжност той се старае да наложи закона и да въведе ред в контролираните от него територии. Провежда ред военни, финансови и социални реформи: мерки по възстановяване на промишлеността, снабдяване на селяните със селскостопанска техника, усвояване на Северния морски път.

В края на 1918 г. Колчак започва да подготвя Източния фронт за решаващо пролетно настъпление през 1919 г. Обаче към това време болшевиките съумяват да концентрират големи сили. Поради ред причини в края на април настъплението на белите се задъхва, а след това попадат под страхотно мощен контраудар. Започва отстъпление, което не спряно.

На 4 януари 1920 г. адмирал А. Колчак подписва своя последен указ, в който обявява намерението си да предаде пълномощията на „Върховната Всерусийска Власт” на ген. А. Деникин.

На 21 януари Колчак е предаден в Иркутск на болшевиките и до 6 февруари е разпитван от ЧК (Чрезвычайная следственная комиссия). Ленин с телеграма разпорежда да бъде разстрелян.

Когато на 6 февруари идват в килията му и го уведомяват, че ще го разстрелят, той пита удивено: „Просто така? Без съд?” Разстрелян е през нощта на брега на река Ушаковка.

На разстрела отказва да се помоли, стои спокойно, с ръце на гърди. Нощта е студена дори за Сибир. И дума не може да става, че може да му се изкопае гроб. Спуснат е в реката през дупка в леда.

Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски
БЛИЦ.БГ




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.