На 19 февруари (3март) 1887 г. от този площад бил даден сигналът за Русенския бунт на офицерите – русофили начело с майор Узунов, Тома Кърджиев, Олимпи Панов и други против диктаторския режим на Стамболов за вечна дружба с великия руски народ. Тук са станали първите сражения ( надпис върху паметната плоча на “Мъжката гимназия” в гр. Русе)

Детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886) и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната (1886-1887) , която се изостря, след като Русия скъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат, на което много от тях емигрират в Румъния. В началото на 1887 г. част от тях (начело с майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев и Ат. Бендерев) създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България.

      Планът предвижда, след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието на 16 февруари 1887 г. в Силистренския гарнизон, Атанас Узунов, комендант на Русе и командир на пионерния полк, взема решение за въстание в Русе. На 19 февруари част от войската остава вярна на правителството и бунтът е потушен. Осъдени са на смърт и са екзекутирани на 22 февруари 1887 г. майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.

Олимпи Панов и Тома Кърджиев са активни участници в национално-освободителното движение преди Освобождението от османско иго.

Кратки биографични бележки за участници в бунта на русофилите от Русе

      Олимпий Спиридонов Панов е български революционер, офицер, бесарабски българин. През 1869 г. Панов се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в С. Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. За участие в Русенския бунт през 1887 г. е разстрелян.

      Димо Юрданов Тръмбешки е военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. В Сръбско – българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г. След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян.

      Атанас Маринов Узунов е български военен инженер, майор от 1886 г. Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. Постъпва в Одеското военно училище. При обявяване на Руско-турска война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие Ат. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в Русия. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли. Обявен е за почетен гражданин на Видин от 1886 г. Ат. Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, за което е осъден на смърт и разстрелян.

      Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител. През 1860 г. семейството му се преселва в Русе, един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града (1871 г.). Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.). След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.). Осъден е на смърт и разстрелян.

от една забравена и предадена епоха.

КЪМ РУСИЯ

Олимпи Панов е много близък приятел със Стамболов!
Стамболов има право да го помилва Майка му го моли на колене, но той отказва!
на другата вечер, след изпълнението на присъдата плаче неутешимо
Цяла нощ!