Людмила Разумовская е един от най-поставяните съвременни руски драматурзи. Пиесата й "Скъпа Елена Сергеевна" е претърпяла толкова версии на сцена, че лятото й предстои цял фестивал в Петербург, на който текстът й ще се играе в десетки различни варианта. Разумовская пристигна в България за премиерата на "Елена Сергеевна" в "Сфумато" - с режисьор Мартин Киселов, сценограф Пламена Дичева и актьорите Ангелина Славова, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Ева Данаилова и Никола Стоянов. Пиесата й се сблъсква с цензурата, но в крайна сметка успява да достигне до Болшой театър. Филмирана е в края на 80-те от Елдар Разянов. "Скъпа Елена Сергеевна" е неудобна с това, че огромни обеми истина са изкрещяни честно на сцената. Това е нещо без епоха, подобно на Хамлет", казва режисьорът Мартин Киселов. Следващото представление в "Сфумато" е на 24 март.

Г-жо Разумовская, почувствахте ли се горда от това, че пиесата ви е забранявана - това е най-сигурният знак, че сте си свършили работата като драматург. 


- Не, никога не мисля така. Пишех я много лекомислено и простичко. Бяха ми платили аванс и трябваше да го изработя. Сюжетът дойде случайно в главата ми, така както работят актьорите, когато правят етюд. Големият проблем с цензурата беше, че заради забраната на "Скъпа Елена Сергеевна", пострадаха и следващите ми текстове. Попадаш в черен списък, а вече имах втора пиеса, която ми беше много скъпа - "Градина без земя" - и не можех да я извадя на сцена. Помогна ми големият руски режисьор и художествен ръководител на Болшой театър - Георгий Александрович Товстоногов: лично му разрешиха да поставят пиесите ми там. Е, претърпяха много съкращения, смениха заглавието, но нямаше как. Не съм се чувствала като Жана Д"Арк.


- Кое е за предпочитане: надлъгването с цензурата или съвременният диктат на пазарите?


- Пазарите са много по-жестоки и страшни. Казват, че живеем във времена без идеологии, и това е лъжа. Има съвременна диктатура - на парите, на понижаването на вкуса, на извращенията. Класическото, традиционното, смисленото малко интересува продуцентите, те биха избрали нещо вулгарно и булевардно. Това е тенденция навсякъде.


- В пиесата ви четирима ученици се нахвърлят жестоко на учителката си, за да вземат от нея ключа за матурите, водени от модерните представи за ценности. Написана е в началото на 80-те. Такива ли са и сегашните 20-годишни?


- Честно казано, не знам, вече мисля за други неща. Когато живеехме в СССР и бяхме млади, не ни харесваше нищо наше, нищо свое. Струваше ни се, че светлината идва от Запада. Лъгали сме се. Съветският съюз имаше големи недостатъци, но и велика култура, драматургия, театър, литература. Сега, когато ни покажат стари филми, всеки от тях ни се струва шедьовър на фона на всичко, което дойде след тях.


- Моето поколение не знае руски, за което моля за извинение. Връзките с руското се скъсаха; съжалявате ли?


- Така е не само в България, а и с всички държави, които излязоха вън от СССР. Хората, които в момента се занимават с култура в Русия, са ориентирани към западното. Но на мен ми се струва, че връзката с Изтока е по-важна. В Русия въпреки всичко съществуват много сериозни автори и сега. Напук на тенденциите. Рано или късно нашата историческа културна традиция пак ще бъде търсена, нещата ще си дойдат на мястото. Ситуация, в която всичко е позволено, води до улица без изход, до нравствена задъненост. Би трябвало да се върнем към нравственото начало.


- Не ви ли се струва, че процесът всъщност е необратим?


- Иска ми се да вярвам, че завръщането е възможно. Иначе ни очаква примитивизъм.


- Защо руснаците гласуват доверие на Путин повече от десетилетие?


- Сложен въпрос е, не мога набързо да отговоря. Русия е силно социално разслоена. Столиците - Москва и Петербург, нямат нищо общо с останалата Русия. Москва е направо отделна държава. За мен е загадка защо московският елит роптае срещу Путин, след като той осъществява техните либерални искания. Руският народ все още се надява, че Путин ще промени своята вътрешна политика и ще я насочи към народа, не към елита. Че ще строи Русия не на олигарсите, а тази на хората. Аз се съмнявам, че това може да стане. Не защото Путин е лош, а защото е страшно зависим от олигарсите. Путин няма власт, зависи от тях. Зависи от световното правителство, от световните задкулисни игри и глобалните сили. Никоя страна в света няма суверенитет. Дори Русия. А хората както винаги се уповават на Бог. Както е казано в Евангелието - онова, което не е възможно за човека, е в ръцете на Бога.


- Мнозинството от българите страдат от силна носталгия по социализма. В Русия е същото, предполагам. Защо е тази носталгия според вас?


- Хората са доведени до предел. До предела на своята неприязън към всичко онова, което се случи в последните 20 години. Русия е назад в своето развитие. Всичко е разрушено - промишленост, стопанство, образование. Младежите не могат да получат добро образование, ако не си платят. Първи сме по алкохолизъм, първи по наркомания. Наскоро имаше цяла серия от самоубийства на юноши. Хората не знаят как да оцеляват. А онези, които искат да вземат властта, яхнаха недоволствата, това пък е още по-лошо. Така че, гласувайки доверие на Путин, избираме по-малката от двете злини. Ако дойде на власт Прохоров и прозападните политици, то нищо от нас няма да остане. Целта на всичко прозападно е да омаломощи Русия. В момента 70% от нашите природни богатства принадлежат на Запада. Така че всички избори са до известна степен фиктивни: светът се управлява от няколко семейства, които държат световните пари.
Райко БАЙЧЕВ
 в-к "Сатндарт"