Рокер, пътешественик, журналист, инженер, ерудит и малко хулиган. Това са само част от лицата на протодякон Любомир Братоев. Иначе е бил дори екскурзовод и шофьор на такси в Берлин. Пребродил е Европа, а кракът му е стъпвал от върха на Килиманджаро през вулкана Котопака до о-в Ливингстън на Антарктида. Няколко пъти е извървявал древния път до Сантяго де Компостела, а всяка година търси мир в Атон. Най-хубаво обаче му е под подуянския кестен, в Емона и пред олтара на храм "Св. Ал. Невски".
Защо на Празника на празниците дякон Братоев се чувства като цар Соломон? По кой въпрос са на едно мнение с папата? Кога дори духовниците нямат сили да се покаят? И възможно ли е да възкръснем от глупостта и нещастието? На Великден си говорим с дякон Любомир Братоев.

- Дякон Братоев, на католическия Великден папата предрече, ча Апокалипсисът ще дойде по нета? Съгласен ли сте?
- Абсолютно съм съгласен с папата! Технологиите още повече отдалечават хората от Господ - особено тези, на които не им достига вяра. Е, грешно е да се каже, че интернет или смартфоните са дяволска измислица. Просто времето, което пестим, благодарение на технологиите, вместо да използваме за близките си, в най-добрия случай отдаваме на лентяйство и пороци. Да не говорим, че тези джаджи, които и аз използвам, са черни кутии - всъщност не знаем какво и как става вътре. Но най-опасното е, че ни придават лъжовното чувство, че сме нещо повече от това, което сме. Отдалечават ни от природата. И трябва да стане катаклизъм, да останем без всички технологии, за да осъзнаем, че сме същите хора, които някога са се сгушвали в пещерата до огъня. Технологиите може и да ни карат да се чувстваме непобедими или непогрешими. Но това е лъжовно. Както и в псалма е казано - Господ отваря ръката си, всичко живее и се развива. После я затваря - и ветровете отвяват плявата и нищо от света не остава. Затова съм съгласен, че джаджите ще донесат апокалипсиса, защото най-големият ни враг не е Дяволът. Сами сме си врагове.

- А Господ дали ще си затвори дланта скоро? През 2012-а на всички ни минават мисли за апокалипсис...
- Не мисля, че 2012-а е съдбовна. Ако щеш, и човешкият организъм, май на 7 г. беше, се обновява. Всеки от нас един вид умира и се ражда наново. Но това, че за древните маи 2012-а е краят на някакъв цикъл, не значи за нас е дошъл краят. Господ ни е търпял толкова време... Сега празнуваме Празника на празниците - Възкресението. Виждайки безпътицата и отчаянието ни, той се въплътил в човешко тяло, за да изкупи греховете ни. И това показва колко обича човечеството. Каквото и да правим, ние си оставаме деца. И добрият родител - Господ, ни търпи и се старае да ни наставлява. Както и закоравелият престъпник за майка си и баща си е невинно дете, така и Бог гледа на нас...

- Ако не живеем в края на дните, вярвате ли, че сме на прага на нова ера - в която човечеството ще възкръсне за по-добро?
- Защо не? Ако използваме именно технологиите в правилна посока - за да ни водят към духовно обновление, вместо само за забава и престъпни намерения, може и да има възкресение. Прогресът ще ни позволи в един момент да бъдем навсякъде във Вселената. Ето, допреди 100 г. никой не е подозирал за теорията на Айнщайн. А сега е въпрос на време да надбягаме и скоростта на светлината. Скоро може фантастиката да стане реалност - и пътуваме, където си поискаме. Но проблемът е, че ако човек не е морално израснал да направи такъв скок, тя ще доведе до самоубийство. Това е все едно на едно малко дете да дадете куфарчето с бутона за атомната бомба. И то, от любопитство какво ще стане, да вземе да го натисне... От човека зависи дали прогресът ще е за добро или за зло.

- Пак всичко лежи на нашия избор?
- Винаги имаме избор. Като християни Господ ни е сътворил по свой образ и подобие. Човек във всеки момент избира своя път. Това ни различава дори от демоните и ангелите - те нямат избор дали да са добри или зли. Ние имаме. Затова и отговорността на християнина е много голяма. И постъпките му могат да повлекат лавина - заради наш Иван да намразим свети Иван. Дали ще е духовник, дали ще е изявен човек, който афишира, че е християнин - трябва да е много внимателен. Защото обществото не съди само него, а цялата религия.

- Тогава как да приемем отказа на Светия синод да се покае за досиетата? Като високомерие?
- Не мисля, че го направиха от високомерие. Може би не знаеха как да постъпят. В крайна сметка, оказа се, че църквата е голямата жертва - и на комунизма, и на прехода. Веднага след 9 септември тя е станала мишена. Комунистите са виждали в нея основния конкурент в "управлението на душите на хората". Този строй не е само политическа идеология, той е някаква религия. Ако спрямо постъпките ти християнството обещава рай на душата ти, комунизмът обещава рай на децата ти - стига да слушаш партията. Ето, оказа се, че дори църковният разкол след 89-а е предизвикан от хора от Държавна сигурност (ДС). Жалко, че когато му беше времето, не можа да стане обществено очистване. Румънският патриарх Теоктист например още през 89-а излезе и каза, че е бил член на "Секуритате". При нас, заради разкола, нямаше как да стане. Ако едните си бяха признали, другите щяха да излязат светци. А там нямаше чисти. Аз не вярвам толкова много в досиетата. Както всеки ще отговаря пред Бог за постъпките си, така трябва да се види какво стои под подписа на тези хора за ДС. Много от тях не са сътрудничили активно, просто са искали да защитят тези около себе си... Може би са отбивали номера. Но трябваше да има обществено опрощение.

- Но владиците не поискаха прошка...
- Ами да. Чувам гласове: "Ние сме готови да дадем прошка, но никой не я иска". Може би тези, които под натиск са подписали, не са направили нищо мръсно и не виждат защо да искат прошка. Другите пък, които активно са сътрудничили, не се чувстват виновни. Парадокс.
Има и друг момент обаче. Точно преди отварянето на досиетата имаше серия атаки - какви коли карат митрополитите, какви часовници носят... А малко преди това църквата беше с най-висок рейтинг - над 60%. С по-високо одобрение от парламент, Президентство, Министерски съвет. И веднага се случи с тази атака се срина до 30%...

- Мислите, че атакуват църквата преднамерено?
- С мои събратя сме си коментирали и те казват: "Щом продължават да нападат църквата, значи наистина има нещо истинско в нея. Ако беше фалшива, отдавна щеше да бъде изметено".

- Да, но на мен ми се струва, че младите се кланят само на iGod. Влизат ли в храма?
- Влизат - по празници. По принцип, българинът се сеща за Господ, когато има трудност и не вижда откъде може да получи помощ. По мои наблюдения в "Св. Александър Невски" има малка група хора, които идват редовно в храма. Не те са пренебрежимо малко...

- Защо?
- Защото вече 20 г. религиозното обучение не се случва. За мен това не е самоцел. Ние не искаме като някакви "монополисти" да кажем: "Православна държава сме и тук ще се изучава задължително православие!". Концепцията на Светия синод беше да се избира между вероучение и предмет, който да учи децата на морал и етика. Да ги учи да са добри човеци. Докато религиозното образование не стане момент в образованието на децата, едва ли ще има надежда за нас като страна. Винаги, когато до 1944 г., църква и държава са били едно, България е просперирала. Ако живеем според Христовия закон, и битовата престъпност ще намалее, и хората ще си помагат повече. Родителите да не се боят - нямаме идея от светска държава да станем Иран на Балканите. Никой не иска да връща хората в Средновековието. Богословието е наука - за нещата, които не виждаме. И хората, отдалечавайки се от природата си, се заблуждават, че религия и наука се противопоставят. Да, това може и да се е случвало в Западна Европа, когато Инквизицията е създавала християни насила. По това си приличат с комунизма - той правеше "хора от бъдещето", които ще работят според възможностите си и ще получават според потребностите. В последните 100 г. всички големи учени са били вярващи. Дори в последните 10 г. от живота си Айнщайн се е занимавал с въпроса бил ли е Господ свободен, създавайки абсолютните константите на Вселената. Въобще не го е занимавал въпросът има ли Бог...

- Враждата църква-държава въпрос на ревност ли е? Защо не можете да пробиете за вероучението?
- Сега на Възкресение църквата е пълна - и карфица да метнеш, няма къде да падне. А, когато направихме шествие през София в подкрепа на вероучението, имаше 2000 души. И всички скочиха: "Не, това не ни е нужно!". Ами тогава защо идвате на Великден в храма?!

- Ами защото изповядваме "празнично християнство"...
- Да, хората не знаят какво изповядват. Повечето традиции са на битово ниво. Затова искаме обучение в училище - то ще образова и родителите. Защото християнството не се изчерпва с "Отче наш". Има го и "Символа на вярата" - катехизиса. Децата в Гърция например го познават. И затова, като влязат в храма, знаят тук защо се пали свещ, там защо се кръстиш... Тук ще направя реклама на една книга - има я във всеки храм - казва се "Нашата вяра". Първата част е достъпен преразказ на Стария и Новия завет, а втората - т.нар. катехизис. Сега незнанието ни превръща в суеверни хора, които си казват: "Абе, дай да запаля свещ, нещо лошо да не ми се случи!". Същото като с черната котка, от която се пазим да не ни мине пътя. Затова се казва "суеверие" - напразна вяра. Тя няма да ти спаси душата. В крайна сметка целта на човек е да покаже чрез делата си, че е достоен, след смъртта, при Второто пришествие, да възкръсне за вечен живот, а не за осъждане. Нали това е смисълът на Великден? Възкръсвайки, Христос е показал, че това не са празни думи - а вечният живот ще се случи един ден за всеки от нас.

- Колко вярват обаче, че Възкресението е нещо повече от легенда? И защо е по-лесно да вярваш във врачки, а не в Господ?
- Германците имат хубава пословица: "Господната мелница мери бавно, но много точно". Та врачките и шаманите може да ти помогнат - да ти обяснят как страдаш, защото си минал под чатал или са ти направили магия. Тази помощ е мечешка, още повече ни отдалечава от Бог. Потребността на човека да види незримото е заложена още с раждането. Малкото дете, като тръгне да изучава света, и в контакта ще бръкне... Затова го учим. Как да върви, как да чете. А не го учим на най-важното - как да спаси душата си.

- Кризата не е идеалният момент за катарзис?
- С риск да хвърля камъни в собствената си градина, ще призная, че църквата трябва да е още по-активна. Да се върне към социалните дейности, с които преди 1944 г. се е занимавала - сиропиталища, домове. После държавата ги изземва. Време е този въпрос да реши - има толкова църковни имоти. Нека седнат с държавата на една маса и да се разберат. Властта да помогне - като отклони част от средствата, които се дават за това. Да насърчи църквата. Да не е просто лична инициатива - както при отец Иван от Нови хан...

- Бойко Борисов редовно си говори с Началника. Защо не се разберете с премиера?
- Той може да си говори Началника, но именно, прескачайки духовенството и църквата, не знаеш с кой от началниците си говориш - защото и Сатаната е началник. Далеч съм от тази мисъл, разбира се, министър-председателят е всеизвестен с веселия си изказ. Въпросът е, че много хора си казват: "Да, Господ е навсякъде, аз си контактувам директно с него!" .

- А не е ли във всеки камък?
- Още приживе, говорейки си с Петър, Исус казва: "Ти ще бъдеш моят камък, върху който ще изградя храма". Както Христос е ръкоположил апостолите за свои ученици, така и ние трябва да имаме духовен отец, който да ни води във вярата. Както, като тръгнеш от София до Бургас, отваряш картата и четеш, така и по пътя на вярата трябва да имаш духовен старец. Казвам го от личен опит. Когато преди 20 г. бях ръкоположен, и аз минах през направо фанатичен период. Наричам го прозелитски - тогава човек изведнъж открива цялата истина и иска да я набие възможно най-бързо в главите на всички. Бях се бях запалил по исихазма - исках чрез самовглъбение да стигна по-високи духовни пластове. Като се запознах добре с течението обаче, се оказа, че не може човек просто ей така да си се вглъбява. А трябва всяка сутрин и вечер да ходи при своя духовен учител, който да го насочва. Това го има и във филмите за Шао Лин - защото малко или много религията е обща. Християнинът обаче няма нужда от нови пророци и врачки - защото самият Бог е бил между нас и ни е казал какво да правим. А ако се чуди как да постъпи, може да отвори Евангелието и да поиска съвет от свещеника, който му е изповедник.

- Това въобще случва ли се? Звучи като приказка - сигурно са единици тези хора...
- На фона на 7 милиона, да, единици са. На нормалните служби в неделя в "Св. Ал. Невски" идват не повече от 100 души - и вътре сигурно има и група от 30 туристи. Може би в цялата страна истински практикуващите християни са не повече от 15-20 000. Другите се чувстват част от тази църква, но реално нямат представа в какво вярват. А иначе са много критични! Пролича си и при скандала с досиетата. Хората, които идват редовно на църква, знаят, че плътта е немощна, духът е силният. И затова на литургия обединяваме своята молитва. И това, че някой се огънал в един момент, по никакъв начин не променя моята вяра в Господ. Напротив - аз гледам на него като човек - той не е светец, в един момент не е издържал. Човек винаги трябва да се пита: "А аз какво бих направил?". 20 г. вече живеем в свободно общество - всеки може да си каже мнението, стига да не засегне нечии сериозни интереси или да говори за престъпното минало на някой големец - тогава много бързо може да изчезне от тоя свят (смее се). Е, поне за политически виц и шега няма да изчезнеш, както беше през комунизма. Та в едно такова относително свободно общество е лесно да се направиш на герой и да кажеш: "Аз, ако бях, нямаше да постъпя така!". Покрай досиетата се замислих и се сетих - пет пъти съм се клел в вярност на комунистическата партия и в любов и дружба към братския съветски народ! Клел съм се като пионерче, като чавдарче, като комсомолец, като войник и като студент. Ако не го бях направил, щях да си затрия бъдещето. Тогава всички мислехме, че оня строй е вечен. Никой не можеше да предположи, че е колос с глинени крака. Е, не се чувствам престъпник - защото клетвата ми е искана насила...

- Каква е рецептата да умножите хората в храма?
- Ако знаех рецептата, щях да я кажа - особено пред "Стандарт". Остана единствено надеждата. Говорихме си за кризата - човек се сеща за Господ, когато му е зле. Може би пък кризата ще тласне повече души към храма. Но и църквата трябва да тръгне към хората - не само да седи и да чака. Слава Богу, има и такива свещеници.

- Както и скандални примери...
- Ние не може да сме различни. Ние сме същите хора, които живеят в същата държава.

- Хората очакват попът да е светец...
- Как да стане - след като и той има да изхранва хора вкъщи? Малко трудно се получава. На католиците им е по-лесно, те са монаси. Пък и след като ги ръкоположат веднъж, стига да не направят големи грехове, до последния си дъх са обгрижени. Но човекът пак е слаб като дух - и при тях избухват скандали - със сексуални връзки и какво ли не... По-лошото е, че нас за тези 45 г. ни отклониха от църквата. И сега берем плодовете на неверието.

- Кога ще окапят плодовете на неверието?
- В Стария завет Мойсей е въртял евреите в пустинята, докато не измре и последният, който помни робството. Та новите хора, които са преживели цялото изпитание, да влязат Обетованата земя. Дори той не е влязъл - защото е роден в робство. Господ се е смилил над него и му я е показал отгоре - да види къде ще живеят наследниците му. И тук трябва да дойде свободно поколение, което да мисли различно.

- Да, но родените след 90-а са набедени, че се кланят на "Пайнер" и iGod.
- Ами ще се кланят - като имат тази потребност. Децата са водата - заради гравитацията пуснеш ли я, тече надолу. От нашето поколение зависи дали ще я пуснем да завърти мелницата, или ще ни събори къщата. Затова и ставам все по-голям песимист.

- Защо? Защото седим и чакаме небесата да се отворят?
- Това си е традиционно у нас. Става ясно веднага - като видиш на всеки 4 г. какъв избор правим, когато трябва да отидем да изберем кой да ни управлява. Ние си чакаме Месията. Избираме го, казваме "Алилуя!" и "Осанна!". После, в един момент от управлението му, настъпва Страстната седмица и почваме да викаме: "Разпни го, разпни го!" (смее се) А той не е крив - ние сме си виновни. Защото сме били свободни в избора си и сме се оставили да ни "омагьоса".

- Кръстосал сте света, живял сте навън. Вярвате ли в "Българският Великден" 2? Че Възкресението ще дойде от нашите, които са навън?
- Да, вярвам. Мисля, че е възможно. Не говоря за тези, които съвсем огорчени от това, което става тук, отиват, за да се претопят - дали ще бъде в Германия или Америка. Всички други, които си живеят с обичта към някаква хипотетична България - малко или много я изграждат около себе си. И ако се върнат, може би ще я "донесат". Ще стане реалност.

- А дали ще се върнат?
- Знам ли? Друг е въпросът какво ще намерят - да не стане като във филма "Планетата на маймуните"!
Препубликувано от:
www.standartnews.com/