Българинът е патетичен страдалец на дребно. Вайка се изпреварващо, мърмори, прибеднено одумва. Ако си припише бедност, ако ритуално я изстрада в аванс, то тя няма да го сполети. Това е начин за магическа превенция на сакатлъците. Българската мирогледна позиция е тънък парадокс на претенция и фатализъм, на плитка меланхолия и бързи битови развеселявания, на "о, нямам" и "стига ми таз зимнина". Това е драма на поминъка и казуистика на битовия окултизъм. Българинът може да бъде дефиниран като "същество, отчитащо повишение на цените" и като живеещо с дребни интимни суеверия и с по-едри паранои в криза. На всеки велик християнски празник от екрана на телевизията вместо смисъла на празника ни съобщават в катехизически порядък какво на този ден се чопли в нивата, как се зарязва, ашладисва, какво се готви и меси и какво от сготвеното се носи на гробища. Българинът е физиологически куриоз - може да яде, докато плаче, около пресен гроб или непосредствено след погребение в чудовищни гробищни зали с инфернален уют. Такова извращение на апетита не се наблюдава при нормалния човек. Българинът е метафизически лукав, с много сложна и дълбоко заровена богомилска теология за всекидневна употреба. Вероятно по пътя на "ония петстотин години" е останал с впечатление, че Господ Бог също е "турчин". Отношението към този парадигматичен "турчин" е като към неизбежно жизнено условие - стаено мразено, доколкото е власт, и симбиотично обичано, доколкото е покровител на живота, провидение на оцеляването. На психичното дъно на българския негатив дреме стаен гняв, размесен с нажаленост, а на лицето му е изписана арогантна готовност, нюанс на раболепие и талант за унила социална адаптация, говореща "здрасти". Хармонизацията на противоречивите чувства става чрез опаковането им в характерно безразличие, в нещо подобно на източен фатализъм. Свети евангелист Йоан казва, че Бог е любов, а българинът казва, че Бог е нравствено непознаваем, но по-скоро е хитър, отколкото щедър. Бог е свръхспециализирано Отмъщение, с което не трябва да си разваляш отношенията, като за тази цел са измислени църковните свещи и "поповете". (Синодът е ненадежден посредник.) На опашка за чудотворна икона се чака три дни и три нощи. Не е нужно да вярваш, важно е да каталясаш."

Д-р Н. Михайлов пред в-к "Новинар", октомври 2007 г.

Защо мразите българите и пропагандирате нихилизъм сред тях? Вие българин ли сте? Или интернационалист? Докога с тези плитки номера да се опитвате да създавате чувство за вина и малоценност в българите, за да бъдат подчинявани по лесно на тарикатите? Повечето българи са стойностни хора, но на много от тях им липсва връзка с Бог и вярата им е отслабена.