======================================
През лятото и есента на 2001 г. имах  фирма,която извършваше легални услуги за Лотария Зелена Карта.Офисът ми се намираше в центъра на град Бургас.Поради това,че бях живял,учил и работил в  САЩ около 2 години преди това,контактите ми там позволяваха да предлагам уникален продукт,какъвто никой друг нямаше,поне не и в този град.

Да обаче на 11.09. същата година,дивите и ожесточени бойци на Осама,неуките варвари, събориха двата Небостъргача в Ню Йорк,символи на несъкрушимата Американска мощ!!!

Това веднага рефлектира върху моите клиенти.Уплашиха се хорицата,туко виж отивайки там,някой Аероплан ги е цапнал по главите!!!

Та искам или не,трябваше да затварям вратите на скромното си дюкянче,след време и да търся препитание в друга област  на икономиката.И така като бях на гребена на Американската вълна,реших да се пробвам да работя,във вече нaстанилите се ВВС на САЩ до с. Сарафово,летище на гр.Бургас.Както си спомняте,беше вече почнала мисията”Да отмъстим на Талибаните и Ал Кайда в Афганистан” Кодовото име го  забравих.

Та пристигнах аз на портала на Военната почивна станция-Сарафово,която временно беше превърната във военен лагер на  Американските ВВС.Отвсякъде обградена  със бодливи телове и заграждения,строго охранявана отвън от Българската Военна Полиция, а отвътре от рейнджъри на САЩ.

Преодолявайки първият постови се отправих към официалният портал.Отвътре вардеше на караул  тежко въоръжен Американски войник,гледайки ме подозрително.

След обаче като му заговорих на роден английски и му показах документи на резидент на САЩ,се успокои и отпусна спусъкът н автомата.Разбирайки,че търся работа,при тях,той ме закова със заповед  да стоя там и да не мърдам!Удивително бързо се изнесе да търси някой началник,който да говори с мен.Евалла,си викам!

След 5 мин, се върна заедно със Българският управител на почивната станция,г-н Георгиев.

Той поговори с мен кратко,взе копие от документите ми и ми обясни,че наистина имат нужда от преводач в хранителният сектор.Обеща ми, че ще бъда проучен и до 24 часа ще ме уведомят дали ще ме вземат..Направо останах очарован от всичко и от късмета си,зарадвах се като гладно Циганче на топла Баница!

О чудо,на другият ден към обед бях уведомен,за назначението си на работа при тях.

С много неща се бях сблъсквал в Америка,но със Американската военна машина,никога,поне не очи в очи.Но и това ми е било драснато.

Бях ангажиран за около близо 2 месеца,събрах неизброими впечатления,за които няма да ми стигнат и 100 страници.Едно е да видиш какво се случва зад Кулисите,друго е да гледаш новините по Телевизията.Разликата е осезателна.

Затова ще нахвърля полу-хаотично с едри щрихи,част от това което преживях и видях там,може би по-интересното.Нека сам читателят си  направи изводите,какво е ставало и каква е била атмосферата.

Какви бяха моите служeбни задължения?Основно да правя устни и писменни преводи от главните готвачи на смяна/само Американци/ към временно наетият български персонал от:помощник готвачи,миячи,сервитьори и общи работници.Освен това съпровождах санитарните инспекции от лекари-офицери на САЩ,които проверяваха кухнята и складовите помещения за изрядна хигиена и нарушения.Записвах всичко прилежно и след това издавах нареждания на българският персонал,какво да прави.Общо-взето не беше трудно,преводач със мена

джерски  функции.

Да поясня на читателя как се снабдява  със провизии,минерална вода и всякакво продоволствие Американската военна машина.Военното министерство на САЩ организира периодично търгове в столицата Вашингтон за отдаване на концесия на цялостното снабдяване и обслужване на Армията им.

Участват само изпитани Американски корпорации,които имат огромна финансова мощ и естествено силно лоби във Конгреса,Сената и др. Институции.Те са с традиции,безкрайно доверени и проверени.

Та която компания или компании го спечелят,си имат проверени доставчици на всякакви продукти,вода и др. от САЩ,Канада,Западна Европа или Израел,които могат да произвеждат с много високо гарантирано  качество,опаковки по военен стандарт и то в големи количества.Българска фирма е почти невъзможно да се  уреди като такъв  доставчик.Първо ни нямат нужното доверие,второ нямаме такива капацитети.Поне тогава беше така,сега не знам.Но всичко което им  трябваше за продоволствие се доставяше с военни транспортни самолети,в  контейнери. От България не се купуваше нищо,даже и клечки за зъби,абсолютно нищо.Дори бяха съветвани,тяхните войници,да не ядат нищо  навън в градът.Имало потенциални опасности.

Българската военна полиция също се хранеше при нас.А каква беше храната,ще попитате вие?

Работил съм само по добри ресторанти във Филаделфия,щата Пенсилвания,но такъв рог на изобилието,супер качество и количество не бях си и помислял.Да не се впускам в подробни кулинарни описания,да не дразня пенсионерската и социално бедната аудитория.

Много от нещата пристигаха полу-готови,но това не значеше,че не бяха добри,напротив имаха опаковки като за Космоса и се запазваха в чудесно състояние.

Какво разнообазие на пресни и екзотични плодове и зеленчуци,безалкохолни напитки и какво ли не просто, ми е безсилно перото...

Всички Българи ядяха в несвяст,като наистина невидяли.Интересното беше,че и да преядеш,нищо не ти става и си ОК.Как беше правена тази храна и какво имаше вътре не знам.Факт е,бях понастинал и настинката ми мина за нула време. А вън беше кучи студ!

Имаше два вида преводачи и помощен персонал във базата.Едните бяха  наети от българското МО,а другите/почти само преводачи/,директно от Американската обслужваща компания.

На  всички заплатите идваха от Америка,но на тези които бяхме наети от МО,заплащането ни беше по родному “ощипано” от чиновниците на военното министерство и получвахме 2-3 пъти по-малко от това което плащаха за предоставен човек Американците.Парите потyваха във бездънният бюджет на министерството на Отбраната.Другите привелигированите БГ-служители,които бяха наети директно,получаваха много повече от нас,освен това спяха и ядяха без пари във  базата.Естествено,завиждахме им много,но кой те пита?! Бъди радостен “Андрешко”,на това което имаш,че и други чакат за твоето местенце.

При нормални обстоятелства е нямало никога да ме назначат,всички бяха с връзки,но връзкарката на чийто място почнах,напуснала внезапно по здравословни причини.

По-голямата част от Американските военнослужащи бяха мъже,имаше и жени,но те бяха относително малко.Повечето от мъжете бяха млади и си бяха далеч от съпруги и приятелки,та имаха нужда да задоволят половият си нагон и потребности.Естествено,беше да потърсят варианти на местна почва.

Във визитите си към град Бургас,имаха строги рестрикции.Можеха да ходят само по одобрен списък от заведения,имаха вечерен час и др. Излизаха само на групи от по 5-6 човека с командир на групата.Въпреки наличноста на голям брой бардаци и проститутки в Бургас,не смееха да ходят там,твърде много рискуваха,или поне такива ми бяха наблюденията.

Затова  пък съчуствайки и на помощ им се притекоха една немалка от  българките,работещи в Базата.Преводачки,миячки,всякакви,омъжени или не,от 18 до 40 г..Помагаха услужливо нашенките,къде след смяна се промъкваха по стаите им,или дискретно се наемаха хотелски стаи в Бургас за през денят.Американските Самци си плащаха щедро за Евините ласки,черпеха щедро с марков алкохол.Изобщо купона беше здрав!

Сещам  се за една помощник готвачка-Марчето/измислено име с цел дискретност/ която познавах от преди.Тя беше към 30 годишна,трътлеста,пъпчива в лице и затова се специализира на Негри.А те както знаете си приличат с нашите Цигани-Роми,не само по кожата,но и по това че много се държат и са страшно потентни!

Та скоро Марчето си промени външният вид,от една страна отслабна доста,но от друга взе да носи скъпи дрехи и тоалети.Купиха си с мъжа си малко употребявана,западна кола,нов внос!Заслужено!

Друг инетерсен случай беше с едно красиво момиче от Димитровград,която беше преводачка в Щабът/от директно наетите/.Приличаше на певицата Глория,в ранните и години.Казваше се Йовка,никога няма да я забравя.....Още в началото се била басирала със своите колеги и колежки,че докато свърши американската мисия,тя ще се омъжи за Щатски офицер!

Излезе и прякора Йо-Йо,на детската играчка-топка с ластик която подскача.Така тя прескачаше от легло на легло при офицерската част,докато намери сигурният жених.Изобщо не го криеше,ами даже беше горда,че е такава красива и желана.Още се носят легенди за оргиите, неините и на други момичета в базата.Ама както ще кажат много от вас,лошо няма,стига да са здрави и да няма нежелана бременност.

И все пак целта и беше постигната,едно грозноватичко,прегърбено офицерче с миша физиономия и малки очилца,се престрашил треперейки да и поиска ръката,та как няма да е треперейки,такава красива жена в Америка,той не може и да си помисли!

Щастливи били много Той и Тя,всеки постигнал целта си.Така разбрах от колеги,а каква идилия наистина!

Общите работници и помощният персонал крадяха здраво от продуктите.Пълнеха торби,палта,блузи и джобове със скъпи хранителни продукти.Толкова се оляха,че чак Американците се усетиха и почнаха да ни проверяват на излизане.

Ние от преводаческата “интелигенция,” втора ръка,тоест тези които не спяхме в базата и получавахме скопени заплати,почти не крадяхме.

Не че ни пукаше за чичо Сам,но се страхувахне да не ни хванат и да не се изложим.Таяхме в бедните си душици,надеждата че ще направят постоянна военна база и ще ни вземат на работа,на добри заплати и позиции.Блаженни са верующите...да ама не! Да бяхме крали поне!

Един ден докараха за 24 часа транзитно някакви специални части.Може би  бяха зелени барети,но откаде да знам,казва ли ти някой смееш ли да попиташ?!

Бяха едри,здрави и мускулести мъже с обветрени лица.Ядяха много и монотонно,мълчаливи.Държаха се студено и надменно за разлика от другите Американци.

Имаха празни и страшни погледи като на наемни убийци от филмите.Страх ме беше изобщо да говоря с тях. За наша радост ги експедириха бързо на някаде.Най-вероятно да убиват за  Чичо Сам.Такава им беше работата,да убиват в името нa Демократичните свободи и сигурноста на своята велика Родина.

Интересно,като приключеха със военната служба и останеха живи,как щяха да се интегрират обратно в  цивилният живот на САЩ?Може би пак щяха да убиват,за правителството,всяко стадо си има мърша за изчистване.

Всеки ден пристигаха огромни танкерни самолети,зареждаха керосин от ЛукОйл, излитаха обратно  и някъде над Турция,мисля, зареждаха във въздуха американските Изтребители и Бомбардировачи.И отново се връщаха.Денонощно.Като се спуснеха над Бургас,последните етажи на високите блокове,вибрираха като при земетресение, а за шума да не говорим.Ама какво толкова,Българина носи на всичко.Война е все пак,съюзници сме!Американските ракети и бомби са точни,не поразяват мирни жители,само Талибани,разпознават ги веднага по  чалмите,брадите и Калашниците..На жени,деца и старци не налитат,отбягват ги и продължават,ей такива са на “умните” оръжия на САЩ.Така се хвалеха войиците от ВВС пред нас...е подсмихваха се от време на време под мустак.

Времето би рекорди по небивал студ,от морето духаше вледеняващ Арктически вятър,но вътре в базата,навсякъде беше топло.Имаха супер модерни дизелови,полеви отоплителни инсталации.

Една вечер”вътрешни” хора бяха преодоляли българската и американската охрана,бяха се добрали до  неотворени контейнери и натоварили цял микро бус с  крадена стока!Обаче,нещо объркали и стоката се оказала яйца!Голям смях падна,изложихме се като крадци,на другата сутрин останахме без омлети за закуска.

Много от Американските военни,бяха весели и общителни,някои от тях доста интелегентни.Стандартът на ВВС беше висок.Някои от тях пазаруваха много подаръци от Бургас и ги пращаха до централната си база в Рамщайн,Германия.Даже и и до Америка, на съпруги и роднини.Живнаха малко магазините в Бургас,покрай тях.

Една вечер ме срещнаха на улицата група познати войници от базата.Поканиха ме учтиво да им направя компания в една дискотека.Двама от тях бяха Негри и направиха страхотно хип-хоп шоу, с изпълнения на дансинга.Събраха очите на аудиторията.Опитаха се и да забършат някое и друго девойче междувременно,но не им мина номерът.Иначе ме черпеха щедро, не се скъпяха.Дойде време за вечерен час и се прибраха по команда.

Някои от войниците ми се похвалиха, видиш ли,тренират здраво бойни изкуства.Изтъкваха се като добри и опитни бойци във ръкопашният бой.

Да обаче така се случило,доколкото разбрах от колеги,че групичка от нахакани млади Американски рейджъри,в един бар,попрекалили със арогантноста си във свалките към няколко красиви български момичета,които сами танцували на дансинга.

За тяхна зла участ приятелите им били седнали там,докато те танцували.Още по-лошо, оказали се най-добрите Бургаски Каратисти,релаксирайки след тежка тренировка.Екшъна станал за секунди,като заваляли от към българска страна едни шамари с ритници и едни шутове с юмруци,кошмар,не ти е работа!Американците се почувствали като своите бащи в блатистата Виетнамска джунгла,или в Северна Корея.Добре,че извикали светкавично и СОТ и полиция от клуба.Какво е щяло да стане, не се знае....Възможно е било да бъде поставено началото на първите партизански действия срещу Американските войски в България.Може би с ранени и недай си Боже с убити!Ужас,опазил ни Господ от такива неща!!!

Винаги съм се питал за себе си,какво ли им е било мнението за нас?Работим за смешни заплати в базата им,жените ни си лягат с тях  за дребни долари.Какви ли бяхме в очите им?Очите на добре заплатеният,добре нахранен и осигурен Американски Войн?Войнът на една Мощна Глобална Империя?Така и не разбрах... Не ми казаха,бяха снизходително тактични към нас.И то много!

Та както споменах  в началото,много впечатления  набрах,много неща преживях за този период от време.Но няма да ми стигне времето и мястото за всичко,просто няма как.

В последствие,обаче,военната мисия на  САЩ в Афганистан завърши с грандиозен успех.Варварите бяха сразени и Западната Цивилизация отново триумфираше!

Та и нас ни освободиха,внезапно,ни в клин ни в ръкав,съвсем неочаквано.По живо,по здраво!Посред люта зима.Много от нас си бяха напуснали други работни места за да дойдат да работят там,или пък си бяха направили планове и отложили ангажименти.Но на кой му пука,реално?!Нахраниха ни за последно,имаше едно топло благодарствено слово от Американските Командири,слово което трябваше да ни топли във мразовитите Януарски и Февруарски студове. За парична компенсация като допълнение,никой не спомена,а смеем ли да питаме?!

Ами не смеем,натискаме се и се усмихваме благодарно.Кой каквото изкарал или откраднал,това е,повече няма!

Моята позната Марчето,от кухнята,обаче изобщо не изглеждаше притеснена.Негрите я завлякоха на прощален купон,някъде из бургаските хотели,дано се беше запасила с по-голямо и празно....портомоне.

В крайна сметка,много българските временно наети  служащи останаха доволни.Дълго време след това се питаха един друг по мобилните телефони”..Абе,американците няма ли да идват пак?Какво се чува?”И се унасяха във сладки мечти и спомени....някои от тях в зелен отенък,за женските имам напредвид.

Аз се прибрах в Ямбол,родният ми град,ни пари изкарал,ни нещо откраднал.Ама някой да ми е крив?! Поне добре похапнах и много впечатления придобих.Иначе как щяхте да прочетете всичко това,а

Ti si stahoten be chovek!
Shapka ti svaliam!

Blagodarya,za hvallbata.Chak pak strahoten,prosto sam iskren.No zashto taka anonimno?

Поздравления, толкова рядко попадаме на обективно и смислено изложение!

e и?

Ми Пламене, давай все така смело в интернет пространството :) Да живее типично българската философия "поне да бях откраднал". За жалост от горе-написаното се вижда само едно... имаш крайно пораженческо поведение. ;)

Аз не съм Пламен.
Тва първо. А второ не чета вестници. Но изчетох целия материал на 1 дъх.
И трето - типично по български. То не бяха цигани-роми и негри изписани с ГЛАВНИ БУКВИ. И завистта към тях. И излиза, че сякаш е готов да стане, как беше, прегърбен, слабичък и с очила негър от цигански произход, който се оглежда като мишка, но се жени за Марчето, имайки полуфабрикати в излишък от реномирани фирми отзад океана.
Да, ама не, не мисля че е тъй. Но че пише така завладяващо - шапка му свалям и чета с интерес! Жив и здрав!