Изказване на Президента на Русия Д.А.Медведев на съвещанието с руски дипломати и постоянни представители в международни организации, Москва, 12 юли 2010 г.


Добър ден, уважаеми колеги!

За последните две години през които не сме се срещали светът се промени много, въпреки че това е всъщност е една фраза, която ние винаги използваме, както се казва, труизъм, но по отношение на тези две години това е напълно справедливо.

Това включва и случилото се през август 2008 г. на Кавказ, и последвалата световна финансова криза, нашето решение да започнем модернизация на икономиката и промени в политическата система – всичко това нямаше как да не се отрази на вашата дейност.

Сега няколко думи, може би уводни, но според мен важни. Външната политика на страната при цялата сложност и многомерност преследва главна и може би единствена цел, която е достатъчно проста – по всякакъв начин да съдейства за ръста на материалното благополучие на нашите граждани и тяхното културно развитие, за развитието на страната ни, защитата на здравето на нашите граждани и тяхното човешко достойнство в случаите, когато това е необходимо, за създаването на условията за тяхната безопасна и свободна дейност във всички сфери на съвременния обществен живот. Затова приоритетите на вътрешната политика пряко влияят върху избора на нашите стратегии в международните отношения. Така е било винаги в историята на Руската държава.

През последните години се обнови вътрешнополитическия дневен ред във всички области. Надявам се, че в значителна степен са се променили и нагласите в държавната работа. Ние се стремим към разширяване на конкуренцията в икономиката и политиката, към по-голяма отвореност в отношенията на държавата и обществото, към ново качество на политическата, икономическата и социална култура.

Ние вярваме в жизнеността на нашите демократически институции, в това че тяхното непрестанно развитие ще допринесе за създаването на процъфтяващо общество в Русия, основано върху принципите на свободата и справедливостта.

Ние вярваме в върховенството на закона, вярваме, че ще можем да изтласкаме корупцията от най-важните социални структури и да дадем на всеки човек възможност да живее според нормалните, цивилизовани правила.

Не на последно място, ние вярваме в успеха на модернизацията, в интелектуалните и творчески сили на нашите хора. Вярваме, че нашите руски предприемачи, учени, инженери с подкрепата на държавата и в сътрудничество с чуждестранни партньори ще направят нашата икономика един от драйверите на глобалното развитие.

Въпреки че на световната сцена има много остри противоречия, днес съществува очевиден стремеж към хармонизиране на отношенията, към диалог, към намаляване на конфликтите.

Подтиквани от световната финансова криза, всички ние заедно търсим нови подходи за реформиране не само на глобалните финансово-икономически институти, но и на световния ред като цяло. Тук става дума, преди всичко, за по-справедливи принципи на взаимодействие, за отношения между свободните нации, които се изграждат върху здрави основи, върху твърдите принципи на универсалното международно право. Такава промяна на парадигмата в международните връзки ни дава уникалния шанс да използваме с максимален резултат външнополитическите инструменти за целите на модернизацията на страната ни. И това е, може би, най-важното, което бих искал да ви кажа.

Трябва по-ефективно да използваме нашите външнополитически инструменти именно за решаването на вътрешните задачи, за целите на модернизирането на страната ни, на нейната икономика, на социалната сфера и отчасти политическата и система – за решаване на най-различни задачи, които стоят пред обществото ни. Кои са тези задачи? Сега ще посоча няколко, вероятно най-съществени, а после ще говорим за други.

Първата задача е модернизирането на нашата икономика и преди всичко модернизирането на производството, създаването на елементите на иновационната икономика. Тук са определени основните принципи на модернизацията. И макар че се изказвам в Министерството на външните работи, считам, че всички базови направления, с които се занимаваме, трябва като „Отче наш” да се знаят и от нашите дипломати, не само от сътрудниците в Министерството на икономическото развитие или други икономически ведомства. Ние се занимаваме с промените в сферата на биомедицината, с космическите и информационните технологии, с енергетиката, телекомуникациите, и тук ние определяме приоритетите си. Но ние трябва да решим, с кои страни трябва да сътрудничим за най-голям резултат в развитието на съответните технологии в Русия, за да бъде представена родната високотехнологична продукция на регионални и глобални пазари. Това е много конкретна задача, и нейния резултат е лесно да се види, в това число и от ръководството на страната.

Втората задача е укреплението на институтите на руската демокрация и гражданското общество. Трябва да съдействаме за хуманизирането на социалните системи навсякъде по света, без да се отказваме, разбира се, от нашия национален интерес – там, където е необходимо, трябва твърдо да го отстояваме. Но като цяло на интересите на руската демокрация отговаря съответствието на колкото може повече страни на демократичните стандарти в тяхната вътрешна политика. Разбира се, тук не става дума за намеса в вътрешните работи на една или друга страна.

Стандартите на демокрацията не могат да бъдат едностранно наложени, и ние много добре го знаем от собствен опит, защото на нас също искаха да ни ги наложат. Те трябва да се изработват отчитайки мненията на всички заинтересовани държави, включително тези, в които демокрацията се е утвърдила неотдавна, както е в нашата държава, и тези, в които демокрацията все още не се е утвърдила, и всички много добре знаят, за кои държави става дума. Такива съвместно изработени стандарти могат да бъдат следвани без лицемерие и принуда, и ние се разбираме именно за това.

Руските посолства, нашите представителства трябва повече да привличат световния интелектуален елит към обсъждането на тези въпроси на нашите дискусионни площадки, и по принцип да работят с тях по-активно.

Третият приоритет, който ще посоча, е борбата срещу организираната престъпност. Разбира се, това е въпрос на специалните ведомства, но в същото време съществуващата система, интернационалната система на организираната престъпност е такава, че и тероризмът, и търговията с наркотици, и незаконната миграция са международни проблеми по определение. И те са, за съжаление, обикновено придружени от корупция, както е и в нашата държава. Затова това е работа на всички страни и, съответно, работа на нашите външнополитически ведомства, на нашето МВнР и неговите представителства.

Уважаеми колеги! Принципите, върху които се опира нашата демокрация, принципите на нашата външна политика, естествено, остават същите: трябва да работим прагматично, трябва да гледаме в различни посоки, като изхождаме от многовекторността на съвременния живот, трябва да работим отворено, да се откажем от конфронтация, а понякога да отхвърлим предразсъдъците, които може да има всяка държава и които, вероятно, имаме и ние, във всеки случай, трябва да се откажем от стереотипите.

Един от примерите на такъв тип работа е началото на съвместната работа за преодоляване на трудното общо историческо наследство в отношенията ни с Полша.

Но на нас ни трябват, вече съм говорил за това, специални съюзи за модернизация с нашите основни международни партньори. С кои по-точно? Преди всичко, с такива страни, като Германия, Франция, Италия, с Европейския съюз като цяло, с Съединените американски щати.

Приетият на срещата на върха в г. Ростов под надслов „Русия-ЕС” курс за партньорство за модернизация предлага съвместна подготовка на големи проекти, които включват подновяването на технологиите на руската промишленост.

Между другото, моето неотдавнашно посещение в САЩ показа, че сътрудничеството в сферата на иновациите може да бъде напълно конкретно, а не само едно украшение на среща на върха или някаква празна идея. То може да създава напълно позитивен дневен ред в отношенията със Съединените американски щати и да позволи да бъде разкрит потенциал на нашето взаимодействие в бъдещето. А то не трябва да се изчерпва с намаляването на броя на ракетите или с подхвърлянето за отделни регионални конфликти.

Необходимо е да следваме курса за укрепване на многостранните контакти и стимулиране на нови инвестиции. И тук, разбира се, има особени възможности, съществуващи по линия на контактите и партньорството в рамките на групата БРИК.

Важна задача е използването на потенциала на Азиатско-Тихоокеанския регион за интересите на усъвършенстване на руската икономика. В обширното азиатско-тихоокеанско пространство са съсредоточени неизчерпаеми ресурси, включително и инвестиционни, научно-технологически, толкова необходими за осигуряването на нормално ниво на живот на нашия Далечен Изток и в Източен Сибир, за пренасочване на икономиката ни към иновационния път. При това политиката на Русия в АТР трябва и по-нататък да се насочва към осигуряване на сигурността на нашите източни граници и съдействие за укрепване на мира и спокойствието там. Опирайки се на същите подходи, имаме намерение по всякакъв начин да укрепваме нашето стратегическо партньорство, включително и взаимодействието на международната арена с Китайската Народна република, да осигуряваме по-нататъшно развитие на сътрудничеството с Индия, да укрепваме връзките с Япония, с други страни, включително, естествено, държавите от АСЕАН.

В началото на юли по тази тема проведох голямо съвещание в Далечния Изток. В резултат на това бяха приети решения за активизиране на взаимодействието между Далекоизточен окръг на нашата страна както с отделни държави, така и с отделни междурегионални обединения.

Въпреки значимостта на Запада и Азиатско-тихоокеанския регион като външни източници на нашата модернизация, много важно и приоритетно продължава да бъде сътрудничеството с партньорите от ОНД. Пред нас стои задачата за формиране на обширни и взаимодопълващи иновационни пространства, които, между другото, трябва да се съчетават с европейските. Тук не трябва да противопоставяме работата ни с ОНД и процесите на европейското, американското и азиатско-тихоокеанското направления.

Създаването на стимули за интеграция върви въз основа на общността на модернизационните императиви. От гледна точка на нашето председателство в Общността се стремим, разбира се, да използваме и потенциала на двустранните отношения, и новосъздадения Митнически съюз - това е голяма победа според мен, въпреки трудностите на формиране (винаги си спомням това, което се случваше в Европа, което също продължи дълго, и не без противоречия), и действащите структури на ЕврАзИС.

Големи възможности в иновационната сфера откриват нашите многопланови връзки с партньорите, които са ориентирани към взаимноизгодно сътрудничество, подчертавам го, взаимноизгодно сътрудничество. Съществуват сериозни перспективи с нашия голям партньор Казахстан. Ново качество придобиват отношенията ни с Украйна, и това особено ни радва. Курсът към конструктивно сътрудничество тук е реално постижение през последните години, и за това спомагат както общите исторически традиции, така и осъзнаването на факта, че ние трябва да се занимаваме с едни и същи проблеми, да модернизираме производството на икономиката ни.

Като цяло дипломатическите ни мисии в държавите, с които ни свързва цяла историческа епоха и хиляди различни нишки, трябва да съдействат за ефективна обмяна на новаторски опит и информация. Трябва взаимно да зачитаме и уважаваме интересите си.

Необходимо е по-продуктивно да използваме ресурсите на Организацията на обединените нации, полезни могат да бъдат и нейните специализирани институции - регионални икономически комисии, в рамките на които върви изработването на решенията, които пряко влияят върху технологичния напредък на нашата страна.

Същевременно днес става дума и за новата роля на Русия, тоест ще можем, уверен съм, наред с други водещи световни държави да допринасяме за решаване на глобалните проблеми, преди всичко свързани с икономическия растеж, климатичните проблеми. Ясно е, че ще работим по всички тези насоки. Тъкмо затова има смисъл да активизираме дейността за създаване на механизъм по реализиране на неотдавна одобрената Концепция за съдействие на международното развитие. Ще отбележа, че такава работа трябва да се провежда с задължителен контрол за изразходване на финансовите средства и постоянен ориентир за осигуряване на необходимия политически резултат по отношение на нашите интереси.

Трябва да повишим качеството на съдействие за такива страни и да увеличим насочената помощ на приоритетните за нас обединения ОНД и ЕвраАзИС. За нас не е безразлично къде отиват парите, които ние даваме в рамките на тези програми. Тези пари засега, може би, не са колкото тези, които харчат САЩ или редица европейски държави, но това вече са съществени суми. Това са милиони, стотици милиони, всъщност, вече милиарди долари, ако говорим за тези антикризисни усилия, които заедно предприемахме, работейки, например, по линия на Световната банка и Международния валутен фонд.

Сега ние сме длъжни да противодействаме на общите за всички предизвикателства, които нямат граници. Това са разпространяването на оръжията за масово унищожение, свързаните с тях технологии, международният тероризъм и наркотрафикът, деградирането на жизнената среда и климата. Няма смисъл да очакваме, че всички ще бъдат съгласни с нас, и ние няма да се съгласяваме с всички, но разбирането на това, в какъв свят живеем, в коя посока се развива този свят – това са условията за по-нататъшното развитие и в практическата политика, и в подходите към международните проблеми.

Подобен обрат има сега и в отношенията ни с много страни, с такъв важен партньор, като САЩ. Надявам се, че остатъците от „студената война” ще останат в миналото. Но ние нямаме право да спираме по пътя към изграждането на взаимно разбирателство и общи цели между две толкова могъщи държави, като САЩ и Русия. Това е много важна, отдавна назряваща стъпка. Ние сме обединени от факта, че основата на националната сигурност е в устойчивото и постъпателно развитие. Напълно съвпада с нашия и комплексният подход към осигуряването на безопасността, в основата на който е разбирането за ограничените възможности на военната сила. Последно потвърждение на това беше сключването на Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия.

Разбира се, ние сме против едностранни подходи към проблематиката на ПРО и против разполагане на оръжия в космическото пространство, при това, естествено, сме за запазване на необходимото ниво на отбранителната способност. Резултатите от целенасочената работа на американското направление доказват, че положението може да се промени дори в кратки срокове. Този опит заслужава внимателен анализ както от страна на МВнР, така и от страна на други ведомства. Такъв ритъм може да се прилага и по отношение на редица други наши партньори.

Инициативата ни по сключване на договора за европейската сигурност също е насочена към прехода на евроатлантическата политика от стария дневен ред към новия. Но трябва да има колективна политическа воля за да се направи пробив в бъдещето, трябва да бъде сложен край на неопределеността и дефицита на стабилност от последните 20 години.

Бих искал с удовлетворение да отбележа, че тази инициатива, която поначало е била приета студено, да не кажем на нож, сега все пак става предмет на заинтересовано обсъждане не само от традиционните ни партньори Германия, Франция, Италия, но и като цяло от мнозинство от участниците на евроатлантическата система за сигурност. Така че тази тема трябва да продължи да се лансира.

Друга забележка се отнася към НАТО. Чакаме по-ясни представи, какво ще се случва с НАТО. Бихме искали Алианса да приключи трансформацията си и да стане съвременна организация в областта на обезпечаване на сигурност, организация, която е устремена във XXI век, не в ХХ. Бихме били готови да участваме в равноправно сътрудничество и с други играчи, включително и тези, които работят на европейския континент. Ако говорим за НАТО, важно е да се продължат контактите и с Русия, и като цяло с ОДКС, разбира се, с безусловно зачитане на нормите на международното право и Устава на Организацията на Обединените Нации.

Ефективността на реформите на ООН в голяма степен зависи от позициите на силни регионални структури, които ще поемат по-голямата част от отговорността за положението в регионите си. В този случай ООН ще може да се занимава по-целенасочено с наистина глобални въпроси в интересите на цялата световна общност.

Отделно ще се спра на още една трудна тема – ядрената програма на Иран. Трябва да се откажем от опростенческите модели за решаване на този проблем. Очевидно е, че Иран е съвсем близо до достигане на потенциал, който по принцип може да бъде използван за създаването на ядрено оръжие.

Притежаване на такъв потенциал само по себе си не противоречи на договора за неразпространяване на ядреното оръжие, това е само един от проблемите. Но този проблем има системен характер, тъй като показва несъвършенствата на действащия международен режим за неразпространение. Съответно подходът както към отделни страни, така и към решаване на този проблем трябва да бъде не избирателен, а общ.

Неведнъж съм казвал при разговорите с моите партньори (и със Съединените щати, и с европейци, и с други партньори) за това, че санкциите като правило не носят желаните резултати, но в тях има определен смисъл. Този смисъл е в сигнала, който е подаден от международната общност и който трябва да стимулира процеса на преговорите. Сега се нуждаем от търпение и най-бързо подновяване на диалога с Техеран. Именно в това виждаме основната цел и смисъла на новата резолюция на Съвета за сигурност на ООН. И ако днес дипломацията пропусне този шанс, това ще бъде наш колективен провал.

Но, разбира се, не бива да се забравя, че и самата иранска страна не се държи по най-добрия начин. Ние последователно сме призовавали и призоваваме Техеран да прояви нужната откритост и готовност за сътрудничество с МААЕ, да внесе яснота във всички останали въпроси, и това наистина би отговаряло на интересите на иранската страна.

Много сериозна отговорност обаче пада върху всички, които действат в интерес на търсенето на взаимноизгодна развръзка. Тук всички трябва да действат енергично и солидарно, а не да се ограничават с едностранни действия.

Уважаеми колеги! Сега искам да кажа няколко думи за ролята на съвременната руска дипломацията и нейните задачи.

Сегашната тенденция изисква от нас гъвкавост и лекота при вземането на решения. Задачата на дипломатическата служба е да придаде ново качество на работата си. Ролята на руските представителства зад граница не трябва да се ограничават с банална надпревара за количество и обем на изпратените до центъра информационни съобщения.

Първо, необходим е дълбок аналитичен подход към събитията и тенденциите в развитието както на двустранните, така и на многостранните отношения. Тук има нужда от свеж поглед. Не без основание говорех, че понякога трябва да намерим сили в себе си да се отречем от стереотипите, дори да са усвоени през годините на ученето в МГИМО.

Смятам, че голяма подкрепа за вашия професионализъм може да бъде ресурсът на гражданското общество, експертните площадки, бизнес структурите. За тази цел можем да използваме и това, което лансираме в Русия, например, Световен политически форум в Ярославл, през октомври планираме да проведем у нас конференция на Мюнхенския форум по въпросите на сигурността. Сериозни допълнителни възможности дават и такива нови механизми, като Руския съвет по международни работи и Фондация за подкрепа на публична дипломация „Горчаков”.

Второ, трябва мобилно да реагираме на това, което се случва, и да действаме, както се казва, с изпреварване. Необходимо е човек не само да е в течение на събитията. Днес всеки човек, който разполага със съвременни комуникативни уреди, е в течение на нещата. За това съвсем не е задължителен достъп до получаване на шифротелеграми. С други думи, човек трябва да живее и да действа в он-лайн режим без да се опитва да догони заминал влак и да се огледа встрани, търсейки някой, който отговаря за допуснатите грешки.

Трето, трябва да повишите взискателността си към своята работа и дейността на други министерства и ведомства, които заедно с МВнР се занимават с решаване на външнополитическите задачи. Координиращата роля на МВнР, отговорността му са нужни днес, както никога.

Много актуален е въпросът за укрепване на инструментите на външната политика на Русия и модернизиране на тези инструменти. Времето, когато външнополитическите интереси на страната се реализираха предимно чрез системата на двустранните връзки, е минало. Днес трябва да се научим да използваме ресурса на многостранните организации и да действаме там умело, ясно, настъпателно. Не винаги е просто, защото се налага да се договаряме не на четири очи, а с цяла съвкупност от играчи, обаче резултатът от това е още по-ценен.

Разбирам, че задачите, които ви предстои и се налага да решавате, никак не са лесни, и вашата дейност изисква подкрепа от държавата, в това число и законодателна.

Уговорихме се със Сергей Викторович Лавров да доведем до край въпроса за специалния закон за държавната служба в системата на МВнР. Мога да кажа, че в най-близко време, след като той бъде разгледан от Съвета на Федерацията, ще го подпиша. Това ще е сериозно събитие. Встъпил е в сила законът за Консулския устав на Руската Федерация. Така че много сме напреднали в осигуряването на вашата работа със законодателна база, съвременна законодателна база, за необходимостта от укрепването на която ние говорихме на предишното ни съвещание.

През май встъпи в сила наредбата относно заплащане на вашия труд. Фондът на заплатите е увеличен с почти 10 процента. Сега МВнР е лидер по ниво на средна месечна заплата, през 2009 г. пък то беше на 13-то място сред другите ведомства. Естествено, това е така, защото работата ви е сложна и се провежда зад граница.

Ясно е, че промените не са радикални. По-нататък ще подобряваме условията на работа, която аз като Президент и моите колегите смятаме за много ценна.

Днес, между другото, на група дипломати ще бъдат връчени големи държавни награди.

Също исках да ви информирам, че съм подписал Наредба за учредяване на хералдичен знак - емблема на Министерството на външните работи. Това е, може би, дребно нещо, но е приятно. Емблемата ще е официален символ на Министерството.