Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет, преподава във Франция и САЩ.

- Г-н Дичев, каква може да е причината за погромите, насилието и плячкосването в Лондон и други английски градове? Някои го наричат бунт, но казват, че е без кауза. Ако е гняв, чий е - на бедните ли? И срещу какво е? Други твърдят, че е просто вандализъм и престъпност. Трети казват, че това е гневът на гетото, но според в. "Индипендънт" това са "размирици, съчетани с пазаруване". Други търсят причините по линия на емигранти и етноси, но се твърди, че сред погромаджиите няма ясно откроена раса, етнос, религия, произход. Как става така, че в една от най-богатите и проспериращи европейски държави се случва такъв трус?

- Сгромолясва се модерният свят такъв, какъвто го познавахме досега. Спомнете си бунтовете в парижките предградия - те бяха съвсем същите. Днес индигнадосите (възмутените) протестират в Испания, да не говорим за Гърция, за това, което стана в арабския свят миналата година.

Преди 15-ина години френските социолози констатираха, че днешните родители вече не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях. Митът за прогреса е мъртъв - живеем с ужаси за екологични катастрофи, фалити на държави, пробиване на пенсионни системи. Това е краят на една епоха, която беше белязана от вярата, че утре ще е по-добре от днес (при комунизма това беше превърнато в задължителна идеология).

Тези младежи от Тотнъм - както беше по-рано в Сержи или Барбес - често са деца на безработни, които никога не са виждали родителите си да работят.

Системата ги поддържа живи, дава им пари да ядат и да се обличат, но не им дава никаква перспектива, те никога няма да имат всичките тези лъскави модни машинки, с които ги изкушават рекламите. Те са излишно бреме на обществото и го чувстват, те са хора в повече.

Без цел, без шанс за лично израстване, социалният асансьор е извън строя. Ако щете, няма мечти, няма канализиране на колективните страсти.

От една страна, демокрацията е задала равни очаквания, от друга - не дава никакви знаци за това, че тези очаквания някой ден ще се осъществят. И ето къде избива всичко това - глуха агресия без лидери и идеология. Нямам айфон, но пък мога да счупя витрината и да си го взема, ще се самодокажа чрез това геройство (не сте ли правили това като деца - да откраднете пакетче бонбони от супера, за да покажете пред приятелите, че не ви е страх?).

Абсурдното е, че вече няма никакъв друг хоризонт пред нас освен това да пратим обществото по дяволите. Когато бях малък, още мечтаехме за пътешествия в Космоса, през 80-те г. си представяхме пътешествия на Запад… Какво точно си мисли младежът с качулката от Тотнъм, освен че един ден могат да му спрат социалните помощи?

Не ме разбирайте погрешно, не съм против социалната държава, но тя почва да произвежда перверзни ефекти: човек трябва да допринася нещо за обществото, трябва да има настина нужда от него, не просто формално да се разписва в някакъв списък (това важи с пълна сила за нашето общество и отношението му към ромите, дано не стигнем скоро дотам!).

Именно разпадът на обществото е трагичното днес, това, че (сякаш) нямаме вече нужда един от друг.

Що се отнася да етническия състав на размирниците, очевидно става дума за хора, които нямат място в обществото и това най-често са скоро придошлите от другаде. Но не бързайте да казвате "имигранти", защото видяхме, че тъкмо турците в Лондон първи проявиха най-здравия граждански рефлекс и се самоорганизираха със сопи да бранят магазините си. Става дума за неинтегрирани хора, те често са скородошли, но не непременно. Мисля, че такъв е псевдовикингът, който изби сума ти хора в Норвегия - човек, дезинтегриран по някакви психопатологични причини, макар съвсем бял на цвят.

Имигрантите могат да бъдат най-здравата опора на едно общество, ако само им се даде възможност за социален напредък - те влагат в него много повече енергия от местните. Бедата е, че днес упадъкът на обществата ни е стигнал дотам, че никой не вижда път напред, а имигрантите очевидно го чувстват най-тежко.

- По повод погромите в Англия британският писател Ханиф Курейши твърди, че се задава ера на въстания в цяла Европа, чийто гръбнак ще са 30-годишните, изхвърлени от обществото. Съгласен ли сте с такава прогноза?

- Точно така мисля и аз. Започна една хронична криза на представителството - политическо, икономическо, културно. В комунистическия свят през 1989-1991 г. или в арабския свят днес се радвахме на бунтовете, в английския или френския се ужасяваме - но това е един и същи процес.

Хората вече не се доверяват на старите форми на посредничество и това е необратимо. Така е станало едно време с аристокрацията - хората са престанали да уважават "синята кръв", да бъдат готови да й се подчиняват. Днес всеки блогър аматьор тежи толкова, колкото университетският професор, политиците се превърнаха в актьори и рок звезди, експертите се крият по дупките. Всяка власт е лоша, всяка теория - подозрителна, всяка политика крие конспирация.

Светът не може да продължава така. Една от причините за това са неимоверно нарасналите социални неравенства, станали при това много по-видими благодарение на новите медии. Всичко това е в комбинация с ницшеанската етика на егоизма (това е оксиморон, разбира се), която осмива всякаква грижа за общото и за по-далечното бъдеще. Сместа е взривоопасна.

- Може ли да се прави аналогия с бунтовете в Египет и Тунис, ако се съди по ролята на "Фейсбук" и "Туитър"?

- Новите комуникации имат решаваща роля за процеса, който опитвам да очертая. Частният човек за първи път излиза пряко и без посредничество на публичната сцена. Хрумва ми нещо и го казвам, пращам го на мрежата си. Представете си какво би било преди 30 г., ако някой напишеше на стената - в 6,15 отиваме да ограбим магазин на еди-кой си адрес.

Доскоро специфичното на властта беше, че разполага с комуникативен монопол, например полицаите имаха уоки-токи и можеха бързо да съсредоточат силите си в дадена точка, а пък бандитите - не. Сега не просто силите са равни. Огромното море на информация в интернет прави така, че няма как да се контролира всичко и властта просто е загубена в опита да следи какво става.

Добавете към това добряческата политика на Обединеното кралство, където повечето "бобита" ходят невъоръжени. За съжаление последните събития ще радикализират обществените настроения и ще се мине към много повече контрол и полицейско насилие.

Чудя се даже дали правителството не остави нещата нарочно да се влошат до такава степен (чакаха цели 4 дни преди да разрешат гумени патрони и водни струи!), за да има резон да въведе по-крайни мерки.

Що се отнася до мрежата, съвсем скоро тя ще стане едно много по-опасно за гражданина пространство. Казвам го със съжаление, но това е положението, мрежата е публично пространство и хората трябва да носят отговорност за това, което правят.

Интернет изглежда пространство на свободата, но не забравяйте, че там всичко се записва и пази безкрай - кой какво, къде, как е писал, може много лесно да се възстанови. Това, което направи “Яху”, когато предаде китайския дисидент на властите, е само прелюдия на това, което ни очаква. Не забравяйте, че френската революция се обръща в империята на Наполеон, болшевишките съвети - в сталински лагери.

- След свалянето на рейтинга на САЩ и проблемите в Европа с Гърция, Италия и Испания се заговори за втора криза. Какво се провали - неолибералният модел, елитите? На този мрачен фон как виждате бъдещето на Европа?

- Както вече казах, на ръба сме. Преди време писах, че това, което наричаме криза, може би е нормалното състояние на обществото, а пък периодът на растеж от първите 8 г. на века е изключение.

Въпросът е в това, че вече никой не иска да споделя, да живее заедно с другите. Европа е възможна само ако едни страни се съгласят да споделят богатството си с други, срещу което получават пазари и работна сила, и обратно. Епохата “Барозу” е белязана от това затваряне в националния егоизъм, което винаги в историята е водело до катастрофа. Не само датчаните опитват да възстановят граничния контрол - дори ние, българите, най-бедните роднини, примъкнали се по милост до европейското семейство, почнахме да разправяме, че няма да даваме пари за гаранционен фонд, че от нас трябва да се учат и едва ли не че не щем еврото. Представяте ли си тогава какво мислят германците или холандците?

Европейската криза може много лесно да се реши, ако дълговете на отделните страни се прехвърлят към съюза - те не са чак толкова големи, сравнени например с една Япония. Само че това означава единна политика, общи институции, отказ от национален суверенитет. А това в днешната атмосфера на национал-популизъм (който опитва да компенсира липсващото доверие към елитите) е абсолютно невъзможно.

Другият момент е мобилността на работната сила и капиталите, която в Европа е силно затруднена поради липсата на общ език и култура (в сравнение с Америка например). Но да работиш за общ европейски език, изглежда още по-невъзможно днес - националните аятоласи веднага ще се хванат за ятаганите. Остава какво - да гледаме как бавно умираме. Как континентът се атомизира, как го надминава Китай, после Бразилия, после Индия. С една дума, европейският проблем не е икономически, той е в националния популизъм, който на места избива в неофашизъм, на други в ксенофобия, на трети просто в игра с медиите.

Проблемът в САЩ е по-различен, той се вижда най-вече в така наречените чаени партита - локални десно-популистки формации, които са обединени от омразата към правителството, към държавата. Разбира се, без правителство САЩ бързо ще изчезнат от световната сцена и ще престанат да се ползват с онези предимства, които дава глобалната сила (например: да печаташ банкноти от световната резервна валута). Но чаените хора са заслепени от омразата си към онези там в Белия дом, в Холивуд, в "Майкрософт", адвокатите, банкерите, глобалистите, изобщо онези "те" там горе, които вече не искаме да ни представляват. С други думи, проблемът е същият като при нас в Европа: криза на представителството, "обикновените" хора се бунтуват срещу елитите (името на партитата идва от изхвърления в морето чай в Бостън, начало на бунта срещу английските колониални власти). Преди век подобни обикновени хора бяха повече леви, сега са предимно десни.

Всичко това изглежда далеч от нас тук, в България, но съвсем не е. Надига се все по-яростна омраза към всякакви експерти, елити, политици, чиновници.

Нямаме нужда от данъци, държавата ни пречи, правилата са конспирация, лекарите са убийци, съдиите са подкупни - ето ви модела "Бате Бойко", който така успешно се внедри у нас. Добавете към това пълното нежелание за идентификация с онези, които са малко по-далеч - не просто французи или турци, а хора от съседната област, от насрещното село. Национално преразпределение започна да звучи малко като престъпление - да дадеш пари, за да се развият по-изостанали райони, вече е доста проблематично. Всеки смята, че може по-добре да спазари личния си живот, ако на гърба му не висят тумба сънародници. Сигурно всичко това ще роди някакъв нов свят, където ще съжителстваме физически, но истинският ни живот ще е далеч. Притеснява ме само, че подобна промяна обикновено идва след сериозни катаклизми.
http://www.24chasa.bg
 

се вижда,че се сгромолясва тази протрита,двулична матрица