Малки ,ситни снежинки бясно се завъртаха в чудни,призрачни фигури и засипваха всичко наоколо в огромни преспи гонени от своя пастир Вятъра. Лапавицата тази неканена гостенка завладя късната вечер около Българо-Сръбското КПП, а Баба Марта спеше някъде в дълбока хралупа и нехаеше как всички чакат от нея пролетно време и кокичета. Минал проверка от към българска страна един бял,нов автобус плавно се плъзна в посока София. Климатика жужеше приятно и раздаваше безвъзмездна топлина, а повечето пътници бяха заспали в тъмното в дълбок сън, някои от тях сънувайки своите детски ,безгрижни сънища.

Марко Рисов  седеше отпред и доволно си бърбореше с шофьора. Превозното средство, скоро дошло от завод в Китай, управлявано от опитен шофьор на средна възраст,бавно но уверено наемаше по полузаснежения път. Внезапно изскочиха глутница вълци, очите им светеха вампирски от светлините на фаровете, къси-дълги, лек клаксон и умните животни бързо се шмугнаха в тъмнината. Гладни и изпусталели бяха тръгнали за плячка, каквото им падне. Дали бяха сръбски "вуки,"или български вълци надали и те самите осъзнаваха.

ТРИ МЕСЕЦА ПРЕДИ ТОВА

В салона по физическо възпитание на "Пловдивската Гимназия по.........," тъкмо 12-б клас свършваше часа си. Учителя Рисов облечен в нов спортен екип с емблема, "Патриотична Организация-Капитан Петко Войвода", даде последни наставления на учениците леко накуцвайки, но във весело предновогодишно настроение.

-Аааа, Райне ела моето момиче в стаята ми да уточним за последно списъците за Сърбия!-каза той и лукаво се усмихна.

- Ама г-н Рисов, ще закъснея за часа по Биология!- престорено се възмути момичето, пищна брюнетка с изрязани шорти и издута отпред мокра тениска, позволяваща да прозират големите и гърди.

-Няма не се притеснявай, говорил съм с учителя по Биология!-отговори Марко и леко и намигна.

-Ами добре тогава-усмихна се тя-да отида да ги взема и да се преоблека в съблекалнята!

-Отивай, отивай, чакам те-закърши мускулесто тяло Марко, направи няколко бързи удари по боксовата круша с ръце и влезе в своята стаичка. Завършил НСА, учителски профил с плуване и карате, Дон Жуанът и Мачото на Гимназията бе именно и само Той.

Някои от ученицие зaговорнически се спогледаха, досещаха се те за нещо друго освен работа със списъци в прословутата стаичка на учителя,но авторитета му бе смазващ и никой не смееше да каже ни хък,ни мък.

Та това култуво помещение бе отделено от Света и Салона с две кожени врати, вътре компания си правеха малко бюро,голям кожен диван, масичка и дълга етажерка с дипломи,книги, и грамоти. Е, имаше и екстри: портативен хладилник с безалкохолни напитки и миниатюрна кафе машина. Марко се съблече по тениска и шорти, извади чаши,наля две топли напитки за загорещени хора и зачака на дивана. След минута, вратите хлопнаха и се пови Райнето, сменила потния екип и напръскала се цялата с много скъп парфом , подарък от богатия и татко.

-Ооо, Бубе-зарадва и се властнически Рисов-пусни мандалото на първата врaта, нe ми трябват неканени гости!

-Що бе Муце, една приятелка иска да направим тройка-отговори тя и с бърз, заучен маниер затвори и заклочи двете врати.

-Тройки да прави с други, аз съм консервативно по двойките!- с ловко движение я придърпа на коленете си физкултурника, а устните им се сляха в дълбока, страстна целувка.

 

ОЩЕ ТРИ МЕСЕЦА ПО-РАНО

В офиса на Патриотичната, неполитическа Организация-"Капитан Петко Войвода"в град Пловдив, в стаята си пушеше дебела пура и седнал изучаваше някакви материали армейски о.з. генерал Вълкашинов. На вратата се почука отчетливо и ясно:

-Дааа, влез!-отговори Той.

-Рaзрешете, г-н Генерал?-влезе Рисов, облечен в маскировъчна униформа с патриотични знаци и символи.

-Как си Марко, искал си да говориш с мен?-запита о.з командира и изпусна гъсто кълбо с пушек,та за момент задими портрета на Войводата зад него.-нещо ще пиеш ли,бих ти предложил и пура, но знам че не пушиш.

-Само една вода, г-н Генерал, предстои ни важен разговор, да не ми пресъхне гърлото-отговори строго по войнишки гимназиалния Мачо.

-Как са момчетата от младежката, бойна Група?-попита Генерала докато наливаше водата.

-Тренираме, г-н Генерал въпреки непълнолетната възраст, благодарение на заниманията по С.Р.Б ( Специализиран Ръкопашен Бой) и карате техники, физическо-бойното им състояние е много по-добро от това на на много полицаи и наемни войници в България. Можете да се уверите сами на поредната тренировка.

-Браво Рисов, скоро ще ги проверим показно с някои от нашите спонсори пред публика от съмишленици и почитатели. На беседата на професор Михайлов относно " Някои неизвестни факти, около живота на Капитан Петко Войвода".

-Това е прекрасно г-н Генерал и ще го направим перфектно, но за друго съм дошъл, нетърпящо отлагане.

-Да, да кажи слушам с цялото си внимание-остави пурата Вълкашинов и зачака цял в слух.

-Г-н Генерал около територията на гимназията където работя, добре знаете коя, се пови нова Група от наркодилъри от нов, модерен и опасен вид. След смърта на местния криминален Бос, Чанко-Боксьора, стройната му престъпна Организация се разпадна, настана хаос и самосиндикалност,както се казва на руски- Махновщина, за известно време. С него имахме договорка покрай училището и на наши ученици наркотици, освен неизбежната лека марихуана, да не се продават. Всеки дръзнал да наруши тази заповед бе гонен с бой, даже и пребиван. Освен това и сина му учеше при нас.

Скоро след като го гръмнаха обаче, се появи нова банда от доста натренирани 16-17г. момчета, около 8 човека. Карат мощни мотопеди-черни скутери, въоръжени са със сгъваеми бойни палки i къси, остри като скалпел бокс-ножове с дължина на острието позволена в рамките на закона. Ако ги хванат от полицията по наш сигнал, няма какво да им направят. Имат фактури за оръжията от оръжейни магазини, а и са непълнолетни. Самите те наркотици в себе си не носят, ама никакви. Първо пребиха зверски някои от местните наркодилъри, после неусетно се смесиха с нашите ученици в междучасията, преди и след училище, черпейки ги със скъпи цигари, енергийни напитки и алкохол в малки шишенца, започнаха да се сприятеляват с тях и да ги изучават. Прихванаха кои са аутсайдери, двойкаджии,някои тъпи курвета без пари,деца изпуснати от контрол на разведени родители и др. такива. С бой,примамване, пари и обещания ги накараха да станат наркодилъри на качествена, дизайнерска дрога. Първо я раздаваха безплатно за пушене и пиене, а после пристрастените почват да си я купуват-зарибени. И да ги хванеш, учениците са толкова наплашени, нищо не казват посмъртно, реват тръшкат се, но не издават и сричка информация.

А синтетиката я няма с точната си формула в списъците на МВР. Не е влязла там още, даже и нямаме правно основание да я конфискуваме. Наобиколили са училището като черни,хищни гарвани, само вземат парите от продажбите и контролират процеса. Дрогата идва от другаде, част от самите ученици-дилъри ходят да я вземат отнякъде и после я разпределят между другите вербувани. Положението скоро ще стане бедствено. Някои родители вече се усетиха и взеха да надават шум и оплаквания. Всичко е изпипано така, че Полицията не може нищо да им направи. А сякаш, няма и време....

-Това е доста тревожно, Марко, учудваш ме как досега нищо не си ми казал?!- с леко повишен тон отговори Вълкашинов.

-Всичко се разви доста бързо и незабелязано г-н Генерал- отговори Рисов-пък и нали имам учителски обязаности,тук тренираме, а личния живот трябва да върви все пак, млад съм-позасмя се леко , младия възпитател.

-Знам го твоя личен живот, ама хайде..поне са пълнолетни. Законен, си...уж! Пък и си десет години само по-голям от тях.

-Та така г-н Генерал, преди да е станало положението тотално извън контрол и необратимо имам предложение за действие!- настойчиво се поизправи, по-младия мъж.

-Казвай да видим какво си намислил, стана ми много интересно!-втренчи се в него генерала и запали наново, изгасналата пура.

-Стягаме всички момчета от Бойната Група, която тренирам с бронежилетки срещу ножове,бойни каски от фибростъкло защитаващи гърло,очи, протектори за ръце и крака срещу удари с палка, въоръжаваме ги и тях с най-добрите, бойни палки и ги вкарваме в действие. Стига само сме тренирали. Нашите момчета са десет с двама повече от ония гадчета. Аз ще бъда с тях, екипиран по същия начин, без оръжие. Проследяваме дискретно къде се събират вечер и ги спукваме от бой заедно с техните настойници, или лидери защото такива няма как да няма. Да лежат по болниците поне месец и да забравят за нашата Гимназия и района около него!-въодушевено завърши Рисов.

-Само Марко забрави един човек, без който цялата операция е изложена на риск!-отговори Генерала.

-Кой г-н Генерал?!-зачуди се възпитателя-боец.

-Как,кой и питаш даже, мен разбира се! Като ръководещ цялата Операция. Освен това пропускаш един важен фактор, ами ако техните тартори са няколко добре въоръжени с пистолети, опасни мутри?! Какво ще им направите тогава с голи ръце и палки?! Ще ви изпозастрелят, а след това...Крах на всичко което градихме, да не забравяме за трагичната, евентуална загуба на млади животи. Аз ще съм плътно зад вас, всички ви. Ако ония менторите посегнат за огнестрелно оръжие ги зачатквам на поражение. Генерал съм, лесно няма да ме вкарат в затвора, а и да ме вкарат повечето го изживях от животa. А по стрелба, някакви улични мутри няма как да ме минат, нали се сещаш.

-Кой пистолет ще вземете г-н Генерал?-полюбопитствува по-младия мъж.

-За твое голямо учудване, оригиналния турски "Кануни" .17 патрона, малък откат, дабъл екшън и добра точност. Подарен ми бе при учение на НАТО от Хикмет Хасаноглу, мой приятел, генерал от турската пехота.В момента в немилост, след опита за преврат срещу Ердоган. И най-вече, НЕРЕГИСТРИРАН! Руските са ми легални ,за други времена бяха.

-Ами да действаме тогава, г-н Генерал, правим подготовка с момчетата за 4 дена и действаме по ситуация в движение.

-Действаме, млади момко, действаме! До утре вечер екипировката ще бъде тука,пари има. Стига само сме правили събития и беседи. Да влезем в Боя-патосно се въодушеви Вълкашинов.

СЛЕД ПЕТ ДЕНА

Октомврийската вечер се бе спуснала със своите тъмни пазви над многолюдния и многовековен Пловдив. В Прословутата " Гребна База", място за отдих и развлечение и спорт на много Пловдивчани и гости на града, се бе сгушило едно особено заведение. Градено отначало за по-голяма барака с кухня и маси около нея, то постепенно се бе разраснало, като ракови клетки в хаотично деление на различни посоки. Старата част служеше за склад и кухня, а новата бе помпозно издигната в причудливи форми с големи стъклени витрини и уж външна градина, превърнала се в ново закрито помещение, без право на такова. Тук си уреждаха срещи тайни любовници, криминални типове, проститутки с дискретни клиенти приискало им се да вечерят с платена любовница преди или след секс. И разбира се най-различни други по-малко, или повече съмнителни типажи. Днес посетители нямаше много и персонала определено скучаеше.

Внезапно със заплашително бръмчене, сякаш рояк оси се приближиха и спряха почти до витрините шест черни скутера-мотопеда, всеки възседнат от по един ездач, а на два от тях и по двама. Слязоха със самочувствие, нахлуха в заведението и седнаха на резервирана маса в "пушалнята". На външен вид се оказаха млади момчета 16-17г. в черна, спортна екипировка и също такива свалени, черни каски за мотори. Един от тях безусловно, бе мулат.

-ООО, айде бе Душа!-провикна се последния свойски на сервитьорката, на чист български. Явно бе с майка българка и баща Негър.

-Здравейте, Банда!-приветливо ги поздрави секси сервитьорката с вид на изпечена, ресторантска курва, от хитрите.

Поръча се бутилка скъпа ракия със също така скъпи салати- огромни порции от морски дарове, сосове и зеленчуци. Всяко от момчетата си сипа по малко,чукнаха се тихомълком и заядоха с вид на гладни спортисти щом поръчките пристигнаха. Явно се чакаше някой или някои по-важни затова разговори почти не се водеха.

Този/тези не закъсняха много. На широкия паркинг почти до самите скутери паркира голям, черен Мерцедес , от по-старите, но мощен и тунингован. В него 10 минути двама души говореха по мобилни телефони едновременно. Единия на български,другия на английски. Най-сетне излязоха от колата и влязоха в заведението, при мотористите, последните се изправиха групово и седнаха чак след двамата по-възрастни от тях мъже.

Новодошлите с вид на "Босове", изглеждаха коренно различни хора.

-Как е, Бойци?-попита по-младия,не зачака отговор на момента, а започна да поръчва стабилна вечеря. Черния му остър перчем, падаше леко над ниското чело, а квадратната, двойна брадичка издаваше силен,по-скоро жесток характер.

- А за Вас г-н Мугабе?-почти свойски попита сервитьорката втория мъж,чист негър от по-светъл тип. Видимо, над 40г.

-А за мен, печената пъстървичката във хартийка и много задушени зеленчуци с ориза...ааа и един минерален вода!-на леко развален български с акцент поръча черният Шеф. Дали имаха роднинска връзка с момчето- мулат, можеше само да се гадае.

Красен Лилов, българския началник на бандата, свали черно, масивно кожено яке от особена кройка и марка, разкърши мощен торс на борец, изгледа всички с лека, зла усмивчица и попита:

-Как е бизнеса днес, самураи?

-Бизнеса е добре-отговори мулата и му подаде плик с тлъста пачка вътре от различни банкноти, подредени прилежно. Виждаше се и лист с подробно описание на някакви продажби.

-Ааяяяя, да видим какво се търсило днеска- потри ръце с големи черно-бели пръсти негъра и се зачете в описанието.

Освен бройки и сума, друго не се разбираше какво се е продавало, артикулите бяха обозначени на латински с буквено-цифрови кодове.

-Момчета,ако така я караме ще ви пращам в Гърция или Турция на мои разноски с проститутки в луксозен хотел, дойде ли им зимната ваканция на "клиентите" ви!-доволно преброи сумата българина, отдели една част и я даде на Мугабе. Явно дялът на мотористите, беше усвоен още при самите продажби.

-Има ли някакви проблеми, за решаване момчета?!- властно и всеобхватно ги изгледа Лилов.

-От Артикула ЛСМ-2 има оплаквания, двама пушили повече в кварталната градинка, вдигнали кръвно и сърцебиене и едва ги спасили в болницата-докладва един от Бандата.

-Че то и аз да изпуша 2-3 големи кубински пури за час, ще ми стане лошо, а камо ли тези дрисльовци!-отговори Красен и се замисли-ако още няколко пъти се получат оплаквания от този продукт го спираме. Знаете момчета нашата Цел не е да има проблеми, оплаквания, влезли в болници и умрели скоропостижно. Благодарение, на контактите на г-н Мугабе, продаваме една от най-качествените, ако не най-качествената, дизайнерска дрога в Света. Произведена в най-добрия завод в Китай. Всичко преди това се е изпитвало на затворници с месеци, преди да се пусне в продажба. Ако нещо е навредило сериозно или уморило някой, не се експортира. Тяхната и респективно нашата цел е дългосрочно и трайно привикване към продуктите и нуждата от тях всекидневно.Да, убиват бавно, неусетно почти, но в продължение на години, без да има патови ситуации. Ееее,все пак...синтетична дрога е, да му ебеш, майката! Нашия таргет е да почнат да поръчват от училище трайно, до 30 годишни,когато ги прати при Свети Петър. Да работят за Нас през това време, да дават една немалка част от дохода си. Ще има момичета да искат да проституират за нея,такива да приписват апартаменти, да лъжесвидетелстват, дори и убиват и какво ли не още!

-Нека момчетата да си привиждат, как ние тук строим Империя, бавно и сигурно-добави негъра Мугабе.

-Тоя учителя-каратист, Рисов ни е проблем-изказа се Мулата.-Член е на някаква Патриотична Организация, гони и разследва нашите вътрешни дилъри и изземва продукта, ако го набара.

-Наясно съм за този даскал-отговори Красен-ще му устроим кур-капан на него. Обичал ученички да чука,ще му пуснем нашето Весе, ако се върже, ще заснеме всичко и да видиш после как ще омекне като печена сланина-позасмя се той.

-Ами, ако не се върже, чукал само проверени и на 18г., от най-големите....

-Ако не се върже, му мисля и други клопки, все ще падне някъде. А ако е толкова хитър, няма да го чакаме вечно, накрая ще го бастисате, но това е краен вариант. Важното е, че директорката се осъзна жената и взе първия рушвет, на наша страна е. Има Визия за Бъдещето явно,а и кредити да плаща.C една учителска заплата,макар и директорска...закъде по-първо.-заключи мъдро Лилов

-Шефе, направо да го напипаме някъде сам, на глухо място и да го смелим от бой, или да му видим сметката с бокс-ножовете, какво ще си играем с този спортен даскал-изрепчи се физически, най-здравия от бандата.

-Aaa, не Яворе, не така, не сме Русия през 90-те или България в началото на Прехода. Сега нещата са други, първо меката сила, твърдата в краен случай! За него стои Патриотична Организация със структури, ръководи ги Генерал някакъв си там. Връзки с Президента Радев имал ,май.... неговата смърт или пребиване ще ни създаде огромни проблеми. Все още не можем да си позволим да ги имаме. Вземем ли второ училище за клиенти, почваме да си плащаме на ченгетата, после на някоя Партия в Парламента. Сега само добри адвокати можем да си позволим, имащи влияние на прокурори и cъдии. Ние с г-н Мугабе, ако не продавахме и на едро от продуктите досега да сме го закъсали. Колко ще изкараш, само от едно училище в началото?! Та реално при продажбите на дребно,Вие печелите повече от нас. Но такова е началото на Бъдещета, Голяма Организация!-заключи мъдро Красен.

Всички се умълчаха в знак на съгласие и продължиха да хапват и пийват. Вечерята приключи до половин час. Решиха, че е време да стават и махнаха на сервитьорката, платиха оставяйки добър бакшиш.

-Ставаме, самураи!-изправи се Лилов и всички заедно с него и тръгнаха към изхода, наперени и доволни от живота.

Излязоха навън, около паркинга бе тъмни дървета и храсти, а лампата осветяваща го, незнайно защо бе изгаснала. Светлина идваше само от светлините на ресторанта, откъдето се чуха и първите звуци на нощното, музикално оформление. Младата певица, започна да пее.

Тъкмо отваряше вратите на Мерцедеса, Лилов с дистанционното, а техните подчинени се мятаха на скутерите:

- Аааах, мамка ви, наркотици ще продавате,децата да тровите!!!!-изкрещя някой приглушено, но яростно.За част от секундата наркобандата бе заобиколена от десетина-дванадесет бойци с каски и ги заудряха мощно,бързо и безжалостно с палки където сварят.

Някои от мотористите паднаха на земята от ударите, други успяха да извадят бокс-ножове и палки, започнаха да отвръщат на ударите и да мушкат с остриетата. Негъра Мугабе, за секунда се сви по змийски сам, падна Ha земята и се шмугна под автомобила. Красен ловко си пазеше главата с ръце, успя мощно да удари един от неизвестните нападатели и го свали, извади от кобура малък револвер и тъкмо да стреля, някой по-едър, вероятно на негова възраст, пак с каска, му го изби от ръката с удар с палка. Освен това го ритна със силен каратистки удар в гърдите. Трима от младите бандити бяха в тотален нокаут, буквално пребити. Другите пет, включая и Мулата се окопитиха и водеха неравно сражение, опряли гръб в гръб, бяха обучени все пак. Само че техните противници сякаш не чувстваха удари от палка, а когато ги мушнеха в корема, ножовете им срещаха бронежилетки.

-Ръгай, удряй в краката!-изкрещя Мулата, явно усетил се, но получи удар в главата и падна в безсъзнание. Красен след загубата на револвера, се опита с мощното си тяло, бойни умения и бокс-нож в ръка да окаже максимална съпротива на своя противник. А и специалните кори в якето му помагаха да понесе много удари без травми. Чул вика на Мулата мина в долен гард, по борчески и с ниски удари търсеше да уцели краката или слабините на Рисов. За момент успя и нанесе разсичащ удар върху връхлитащия, ритащ крак на своя опонент. Последния се присви, закуцука и се отдръпна в отбрана. Тъкмо да нанесе втори подобен такъв, отзад се чуха два приглушени изстрела и бе прострелян в коленете, от новопоявил се участник в битката. Падна Лилов гърчейки се  в страшни болки. Останалите четири бандитчета смазани от удари, видяха простреляния си Лидер, хвърлиха оръжия на земята:

-Предаваме се , не ни убивайте!- извикаха със сетни сили, но по инерция получиха още няколко удара. От Ресторанта, няколко по-смели клиенти и персонал наизлязоха и коментираха тихо на глас битката.

-Слушайте, всички в съзнание!-провикна се стрелеца-Сега ви оставяме пребити и живи, но втори шанс няма да има, забравете за наркотици и Гимназията, или ще бъдете избити.

-Ставай, негърска Гадино от там!- пак се провикна Той.- Утре си хващаш самолета за Африка, или от където си и повече България и на карта да не си я погледнал, ясно ли е?!

-Ясно, ясно, утре аерогарата и няма мене! Само, не убивай негър!-падна на колене пред насоченото дуло Мугабе, целия треперещ и изцапан с кал. Чу се вой на полицейска сирена, някой бе извикал ченгетата.

-Момчета по колите, носете ранените, изкомандва Стрелеца и поведе Бойната Група. Рисов превързан с колан и още двама едва вървяха, опирайки се на другите. Потънаха в тъмнината. Полицейските коли, виещи спряха наблизо, но не можеха да дойдат възпрепятствани от паднали дървета и клони. А и не бързаха много да скочат и да се притичат на местопрестъплението, сякаш изчакваха нещо, както точно те си знаеха...

След няколко дни в Пловдивската "Гимназия по...", дизайнерска дрога никой не продаваше. Учениците пушеха цигари или марихуана, гледана по дворове и мазета. Едни силни момчета в маскировъчни униформи и знаци на Патриотична Организация " Капитан Петко Войвода", патрулираха с палки около училището. Незнайно защо, Директорката подаде оставка и замина скорострелно при дъщеря си в Германия. На Летище Пловдив един бледен негър с голям куфар, хвана самолетa за Лондон и непрекъснато мърмореше нещо уплашено на негърския си език, почти като луд. Всичко около Гимназията бе относително спокойно, само част от часовете на преподавателя Рисов бяха отменени, поради нараняване и излизане в болнични. Ученичката Райна от 12-б клас, също излезе в болнични. Хванала я бе, пневмония...е почти...

ОКОЛО ШЕСТ МЕСЕЦА И ШЕСТ ДЕНА СЛЕД ТОВА

По Програма за транс-гранично Сътрудничество и Културен обмен между елитни училища в България и Сърбия, финасиран от Е.С. се състоя тридневна среща между деца отличници от Пловдивската "Гимназия по..." и подобна такава от Нови Сад, Сърбия.. То бяха обмяна на идеи, изложби, екскурзии в града и около него, доколкото позволяваше зимното време. Вечерите бяха препълнени с музикални изпълнения от добрата Сръбска и Българска Музика, масите отрупани със специалитети. Алкохол официално нямаше, но под сурдинка нямаше как и без него. Танци и веселие до зори,нови запознанства и разбира се ученическа любов във всичките и форми от платонично-романтична до физическо-сексуална. Затова уморени от всички тези преживявания, спяха по седалките на автобуса сладък сън. Пътуването отиваше към своя логичен завършек, както и този разказ разбира се, ако .....

Шофьора и Марко си разказваха вицове, особено последния бдящ да не допусне и най-малката,хипотетична вероятност водача Радко да заспи.

Бяха взели София транзит и навлизаха в магистралата за Пловдив. Пътят бе почистен, но зле. Времето се влошаваше, заснежаваше и превозното средство едва пъплеше в колона с други подобни.

-Братле, нещата не отиват на добре!-потънал в тревожност, гледаше обстановката през панорамния прозорец, до мястото на шофьора, Рисов.

-Не не отиват, очертава се вероятно нощуване в снега, но спокойно имам резервно гориво, само автобуса да издържи на всичко, че знае ли се китайска му работа. Не е Мерцедес и то нов!-отговори Радко.

- Във вашата фирма, толкова ли икономични сте,та деца в люта Зима с китайски автобуси да возите?! Нямаше ли, по-хубави?!-попита Рисов

-Няма братле,няма...защо да се дава сумата Х за автобуси, като може да се даде -50% от Х,a пак да има същите приходи?! Сключиха с протекции на ГЕРБ договор, че само тази фирма има право да вози ученици в Пловдив и Областта. Веднага купиха тези помпозни автобуси от Китай, ето виждате ли, возим децата с чисто нови автобуси. Но, техниката е еднодневка. Като опитен шофьор ти казвам всичко се скапва с дни и седмици, не с месеци! Тя затова и гаранцията е само една година, или 50,000 км. Смешно, за нов автобус!

-Ей няма оправия в нашата държава ей...където и да го чукнеш се пука и излиза зловещото лице на Мафията. С едно Зло се справяш, то други 10 тропат на прага-замислено се изказа Рисов.

-Няма...геноцид, който и да дойде на власт, все тая-отговори шофьора. Внезапно на отбивката за ..........пътят бе преграден от няколко полицейски джипа, машини на Гражданска Защита и Kолоната на цялото движение бе принудена да отбива.

-Кво става, старши?!- отвори прозореца шофьора и извика на близкия, заснежен полицай , стоящ отвън и регулиращ движението. А викът му и хладния въздух нахлул вътре, събуди пътниците.

-Какво да става, лошо време и летните магистрали на Бат"Бойко. Много натрупвания на сняг има, по стария път е по-лесно да се чисти и по-сигурно,съжалявам Господа!-провикна се на свой ред oфицера, чийто чин не се виждаше. Направиха завой едва-едва и запъплиха по стария път за Пловдив. Цялата колона се движеше след един БТР-снегорин, броня до броня. Изнервящо и изискващо внимание, всяка една секунда. А втори шофьор нямаше. Явно и от това се икономисваше...пък то и кадри няма, избягали на Запад.

ПОЧТИ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ

Геле Чоков от Пернишкото село Х. бе натряскал принципно 20-тонния си камион-самосвал с ремарке с 30 тона зърно. Ударил кьоравото от закъсал фермер B  чирпанскo селo,натовари евтина и хубава пшеница като злато. Предвиждаше, да я продаде по неговия край с добра печалба. Канатите на камиона и ремаркето бяха недопустимо високи, та едва го натовариха със зърно-товарач в базата на фермера. Разчиташе, че в лошото време проверка за претоварване от ДАИ или КАТ е почти невъзможна. Хем му бе тревожно заради времето, хем нямаше търпение да разтовари в малката,частна мелница на братовчед си и да пипне пачките с пари. Хиляда и петстотин лева чиста печалба очакваше от транспорт и разлика в цената, кешова сделка, без да плаща никакви данъци. Тези бързи пари щяха да му решат проблема с един кредит, неплатен ремонт. А за останалото го чакаха няколко, люти чалга вечери в култова, пернишка кръчма.

Затова караше смело и прибързано претоварения "събери-чарк" камион, вървящ сравнително стабилно на заснежения път. Поне, движещите му гуми бяха нови с хубави грайфери. А останалите, изтъркани от типа "оле-мале" !

ФАТАЛНИЯ СБЛЪСЪК

Шофьора на автобуса леко трепереше от нерви, изпити кафета и отговорност за децата в лошото време и трудната, пътна обстановка. До него Рисов, точно като pис пред бой бе на "на нокти" и преживяваше всичко с цялото с внимание. Нарочно, бяха пуснали с по-силен звук един интересен филм по видео системата с цел да държат всички будни, доколкото могат. Ако станеше нещо,едно е да се разправяш с будни деца друго е с дълбоко спещи или сънени. Зададе се стар мост с огънати в причудливи форми мантинели.

-Ей тия мантинели,виждаш ли ги?-изказа се гневно шофьора Радко- Другата, поредна далавера на ГЕРБ-фирми,сложени са колкото да се каже че ги има, а иначе и засилена каруца не спират, все едно от ламарина за консервени кутии са направени.

-Така е Братко в Мафиотска Държава живеем, напразно може би се биха за тази държава толкова герои, хайдути, революционери...като Капитан Петко Войвода например. То сякаш в турско да бяхме останали, по-добре щяхме да бъде, май.....

-Ей сега си еба мамата, този тъпанар с камиона пред нас в насрещното!!-извика шофьора Радко-вместо да ни изчака да минем и той тръгна!- и изпсува звучно, точно по адрес на камиона на Геле Чоков и намали скоростта максимално.

-Погледни, тръгна да се разминава с автобуса успоредно на мост в лоши пътни условия, без предимство, със задължително изчакване от него страна!-изключително се стресира Радко.

Разминаването започна точно на една боя разстояние, почти като на кино... Внезапно нещо изтрещя с плющене, предната лява гума на ремаркето се спука от старост и претоварване. Геле скочи на спирачките паникьосан и цялата му товарна композиция се изнесе под ъгъл вляво към автобуса на Рисов и децата: -Тряаааассс!-нанесе му удар теглича и започна бавно, но сигурно да го изтиква извън моста с тежестта си от около 50 тона. Радко геройски и с все сили удържаше кормилото.Навлезе в мантинелата, смачка я за секунда и някак си по чудо успя вместо да се обърне през моста да се спусне люшкайки се по заснежено, калния рид и падна на гуми, право в реката. Недълбок, приток на Марица. Рисов също скочи зад гърба му и заедно удържаха волана, по чудо не скъсал се в ръцете им от напрежението. Превозното средство се стабилизира и спря,сякаш грохнало и готово за удавяне. Децата пищяха, учителките вместо да ги успокояT, бяха в същото паническо състояние. Нивото на реката стигаше метър под покрива на автобуса. Двигателя угасна, осветлението също и водата започна бързо да нахлува отдолу и от другаде в автобуса.

-Спокойно деца,спокойно, спомнете си часовете по плуване, не се паникьосвайте, реката е плитка, няма да се удавим!-опитваше се да постави контрол Марко.-Ще ви спася всички!-извика той.

-Радко-обърна се той към шофьора-стягай се брат да спасим децата,нали си бил морски в казармата!

-Ооооххх, не съм плувал от пет години, няма пари ни за море,ни за язовир даже!-полупаникьосан и стъписан отвърна той.

-Давай брат, отваряй ръчно люка, ще ги измъкваме от там, над водата е!

-Всички да се качват по седалките и започваме спасителна операция, измъкване през люка и плуване до брега по двама! Всички момчета, добри плувци да правят каквото и аз, хващат с тях по две свои другарчета и заедно плувате до брега!-издаваше бързи заповеди Рисов. Извади шише с уиски, хвана две от момичетата:

-Хайде Райне и ти Памела, пийте по глътка алкохол, сваляйте бързо обувки и палта и се промъкваме през люка, бързо!-каза той и се приготви да излязат през  отворения широк,автобусен люк отворен от Радко, който щеше да помага и да ги вдига нагоре. Марко като котка скочи , набра се и се покатери без чужда помощ на покрива. Изтегли двете момичета отгоре, нареди им да се държат за него и се хвърлиха да плуват към брега. Най-добрите плувци от момчетата се опитваха да направят същото, имитирайки го.

Отгоре на моста и брега изобщо, бяха спрели десетки коли и други превозни средства и полуосветяваха автобуса потънал в реката. Едни от хората гледаха сеир и цъкаха съчувствено с уста, но се намериха няколко по-съобразителни, извадиха въжета за дърпане, направиха примки и започнаха да ги хвърлят по посока на плуващите, за да ги издърпат. Рисов успя да се хване за едно от въжетата, а момичетата цапаха с крака още, държаха се за него и успяваха да не потънат.

-Давайте, давайте ще ни издърпат не остана-извика им през гърло и вода учителя.

-Елате бе изроди, елате да дърпате, не можем да ги издърпаме сами!-провикнаха се тези с въжетата на сеирджиите, някои от последните бяха почнали да снимат с мобилни телефони, вместо да се опитат нещо да помогнат. Те от кумова срама, също се притекоха на помощ и започнаха да дърпат. Марко, неговите две момичета и други две тройки бяха издърпани с общи усилия. В същото време се намериха двама смелчаци, от туко-що спряла кола, които също се хвърлиха да спасяват. Водата в автобуса беше нахлула доста и заля Радко до кръста, той не можа повече да издържи чакайки и използвайки налягането на нахлулата вода също се покатери на покрива на автобуса и се хвърли сам да се спасява. Заплува, но внезапно от ледената вода, страх и други фактори като хипертония, получи разрив на сърцето и потъна във водата, безславно.

Марко заедно с другите смелчаци,оказали се млади мъже добри плувци ,започна да се връща отново за други деца и да ги измъква по същия начин. Водата бе нахлула изцяло доколкото можеше и всички останали вътре и покатерили се на седалките, бяха почти до гърдите залети, само дишаха едва, едва и трепереха. Включиха се, други двама доброволци. Така операцията по спасяването продължи мъчително, но успешно. Останаха двете учителки само....

-Дайте алкохол, мамка му, останаха само две жени още-провикна се Рисов на тези на брега.

-Ето брат шише с вино, пий-подаде му един едър мустакат чичка-бих скочил и аз да ти помагам, ама не мога да плувам, затова дърпам от тук, ако искаш, хапни и сланина едно парче-подаде му той. Марко отпи едри глътки, почти глътна като корморан парчето свинска мазнина и скочи за последен път да спасява. Междувременно, шофьора на камиона Геле виждайки колко дебела става работата, се шмугна от другия край на камиона като лисица и започна да изпуска зърно в реката отваряйки част от канатите. Знаеше до коя черта е без претоварване и щеше да го изпуска до там, да не стане другото и то зян... Гузен бе, но за стоката най-трепереше.

Рисов и други двама от смелчаците изкараха учителките, последни от наводнения автобус, а Tе почти бяха изгубили съзнание и буквално трябваше да ги носят през водата на гърбовете си плувайки.

-Господине, вие сте преуморен,ние ще ги носим, вие само спасявайте себе си!-му изкрещя един от здравеняците плувци-починете си малко на покрива и тогава се хвърлете,ние ще дойдем и за вас ако нещо не можете!

-Скачайте момчета,спасявайте ги преди да са измръзнали фатално, за мен не мислете!-отговори им той. И в същия миг изгуби съзнание от преумора,стрес, хипотермия и падна на покрива на автобуса. Мъжете се хвърлиха във водата с учителките и го оставиха там за момента, все пак бе на сухо...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------                            + ------НА ОНЯ СВЯТ-------+

Душата на Рисов, незнайно как се отдели от изпадналото му B термичен шок тяло, издигна се във въздуха и и стана топло и леко. Отгоре, отвисоко виждаше и разбираше всичко, зарадва се като видя kak спасиха даскалиците, но това как няколко човека с гумена лодка тръгнаха и за неговото тяло, сякаш изобщо не го интересуваше.

-Ха, че то било много хубаво да си умрял-гледай как си летя, леко ми е колко усещам природата и всичко, децата ги спасиха, това е важното...а тези двамата тръгнали да ми правят изкуствено дишане, абе оставете ме, знаете ли как ми е хубаво- зарадва ce той на състоянието си. Тоест душата му. Като се позавъртя малко във въздуха и какво да види: душата на шофьора-Радко и тя до него:

-Ха и ти ли брат, умря?!-почти радостно, да не е самотен го попита Рисов.

-Оохх и аз, не знам за теб дали си умрял или жив, щото гледам изкуствено дишане ти правят, но моето тяло потъна на дъното на реката-жално отговори душата на Радко.

-Оставих две деца,жена, апартамента е ипотекиран, как ще се оправят не знам!-продължи жалостно,шофьорската душа.

-Малко ме разочарова братле, не издържа докрай, заля те водата, уплаши се и хукна да се спасяваш сам, остави хората на произвола- укори го Марко. Ааааа, а защо краката ти са така дълги и тежки, а целия си изписан с някакви неразбираеми, черни букви-зачуди се душата на Рисов....

Внезапно се чу мощен шум сякаш от крилете на десетки орли долетели внезапно и необикновена светлина ги заля и двамата. Кога се огледаха, зачудено и стреснато, видяха два Aнгела в нечовешки, голям ръст. Единия по-голям и бял, а другия по-малък. Лицата им бяха озарени, на първия усмихнато,а на втория леко тъжно.

-Ние сме вашите Ангели Хранители, раб-Божи Марко и раб-Божи Радко!- казаха те с плътни гласове, сякаш кънтейки навсякъде, а реално разбираеми само за двете души.

-Дойдохме да ви вземем, към Оня Свят! Ти Марко още си между двата от тях, имаш възможност да се върнеш към живота, но дали ще стане е божа работа, ние сме само негови Изпълнители на: Бог Отец,Син и Светия Дух! За теб имам специален знак-каза Ангелa и му постави нещо златно на челото, светещо с три отделни лъча.

-Ти Радко,душа божия си напълно мъртъв и за теб връщане към живота земния е изключено!-каза по подобен начин и втория Ангел, но с някак тъжен тон-за теб има само митарства и Страшен Съд, кaTо му дойде времето.

Двата Ангела ги прихванаха поотделно за раменете и литнаха nagore четиримата през отворил се тунел от полутъмна светлина, такава каквато на земята нямаше, а само в Hебитието.

Летяха те, мина малко време и изведнъж изскочи един демон,черен със зловещо лице и тяло  на малък дракон. Позавъртя се първо около Марко, но като видя трита лъча, изкрещя уплашено и слезе по-надолу към Ангела Хранител и душата на Радко. Завъртя се около тях в кръг, летейки и започна да чете неразбираемите черни букви по "тялото" на мъртвеца. След миг, започна зверски да врещи и надава адски писъци. Засили се и се впи с нокти и зъби в Радковата душа.

-Оооохх братко боли ужасно, какво е това чудовище?!-изрева душата на починалия. Рисов гледаше отгоре съчувствено, но нищо не можеше да му помогне.

Долетяха други десетки демони, по-големи и по-страшни, сякаш чули крясъците на първия. Завъртяха се и прочетоха за миг черните букви и също се впиха с остри извити нокти и зъби в "тялото" на Радко. Душата му натежа кански, Ангела Хранител пророни няколко сълзи и го пусна, не издържаше на тежестта на демонските изчадия. Те полетяха за миг надолу в тъмното с крясъци, вкопчени в душата и изчезнаха.

-Какво стана с душата му, а Ангеле мой?-зачуди се Рисов, затъжен.

- Греховете му са повече от добрите дела и вярата в Бог-затова демоните го надушиха, отвлякоха и замъкнаха в Ада, до деня на Страшния Съд.-отговори Ангела и продължи да лети нагоре, а вече една чудна, златиста светлина започна да измества тази полутъмната.

-Но, ти не се бой! Tи направи много добрини въпреки греховете си и затова се даде свише този знак, да те пази през митарствата.

-Жалко, ако имах сълзи щях да заплача за човека-захлипа на сухо,Рисов.

-Такава е Волята Божия, така са устроени и Двата Свята, ние сме само негови изпълнители!-отговори Ангела и продължи да лети нагоре, вече изцяло стана светло и то ярко, почти заслепяващо.

-Приближаваме Рая, затова е така-пак му подсказа Ангела и още по-силно замаха с крила.

Внезапно се приближи друго светло, ефирно създание, приличащо на жена  с неземна усмивка. Ангела спря да лети, Tя погали Рисов по главата и зашепна нещо на Крилатия, неразбираемо. После се оттегли, затрептя и зачака....

-Марко Рисов, син божи, щеше да видиш Рая отвътре, но долу на земята са спасили тялото ти и трябва да те връщам. За геройските ти дела си награден да видиш за малко една душа от Рая, която ти пожелаеш, ако тя иска. Бързо казвай, няма време...

-Искам душата на Капитан Петко Войвода да видя, баби и дядовци ги знаех добре преди да умрат-това ми е желанието, съобразително се реши веднага духът на Hепочиналия.

-Добре Марко, син Божи ще бъде предадено- отговори Ангела, а ефирното Cъздание, приличащо на красива жена, изчезна нанякъде.

Летяха още известно време, немного и стигнаха до безкрайна, златна стена, с искрящи скъпоценни камъни по нея. Накъдето и да я погледнеш бе необятна, на височина и широчина, по-скоро преграда към един друг Свят.

-Това е Великата, Божия Стена към Рая, Марко!-му проговори Ангела Хранител и го остави уж в пространството, а реално на невидима твърдина-казано е на душата на раб- божи Петко Киряков, да изчакаме да видим дали ще пожелае да се срещне с теб!- прибра крилете си Небесния Летец и се отдръпна настрани.

-Оххх, че е светло и красиво, но ще ме ослепи направо тази стена- извърна се душата на физкултурника настрани, не издържаше на сиянието.

Не след дълго се отвори малка, невидима порта,една Райска душа в нечовешки, висок ръст излезе, заобиколи Рисов и се изправи срещу него в лице.

-Аз съм душата на Капитан Петко Войвода, кажи момче още неумряло и връщащо се към живота там долу, защо ме призова?!-изрече тежко Новопристигналия.

-Ти ли си Войводо, ти ли си Капитане?!-разтрепери се като лист Рисов и падна от вълнение в краката му. Душата на Петко Войвода, всеки момент променяше облика си, ту млад хайдутин,ту в комитска носия,в руска военна униформа, смазан от бой от български жандарми в Ичкале и какви ли не още превъплъщения от земния живот на Героя-Революционер,та даже грохнал, болен и интерниран от тогавашната Власт, на "Свободна България".

-Стани Mомче, младо ти си достоен човек, не заслужаваш да коленичиш!-проговори тежко душата на Петко Киряков.- 3ащо ме повика казвай бързо,че време няма, ето Ангела ти стои и нетърпеливо потрепва с крила, да те връща иска !

-Кажи ми Капитане мой, от теб да го чуя, какво да направим та да се оправи тази нашата, пуста България, че само мъки и теглила долу народни.... почти зарида, без сълзи Марко Рисов,олюляващ ce пред величието на Войводата.

-Ееееххх,стигаха и стигат до мен по други умрели праведници хабери, какво става в моята Родина,през годините.-започна Душата на Киряков.-Не съм се бил и страдал напразно, както понякога ми идваше да мисля, особено в последните ми години. Тежка е Съдбата Българска по Божия Воля Марко, има още да страдате докато сте живи. Кога умрях и душата ми се възкачи тук,тогава разбрах всичко защо и как. Там долу е само полуистини,лъжи или илюзии,освен Вярата в Бог разбира се. Господ ни е отредил специална участ спрямо другите народи, но ще има тежки изпитания и горести още. Та почвам, дано запомниш всичко, докле се връщаш назаде...

-Първо: Вярата на Народа ни е малко, от там идат много беди! Повече да вярвате и по Божието Слово да я карате, а не както на земните ви умове и тумбаци, ви е угодно.

-Второ: Да знаете освен Русия други братя нямате, на тях се осланяйте и вярвайте. Много са те изстрадали,много кръвен данък платиха,но сега Бог им дава голяма Сила и Власт на Земята. Най-силни от всички ще бъдат и непобедими!

-Трето: Hа Юдеи с високи служби вяра да нямате, изгубиха те благословията си на Богоизбран Народ, макар сам Бог Иисус Христос, Cветии и Aпостоли има Евреи. Не ги мразете, грях е, но не им вярвайте! Искат те земя Българска да вземат и нов Израил за себе си да направят, а българите слуги да им бъдат, или изгонени по чужбините!                                                                                                                                                              -Четвърто;Ще дойде по-тежко време скоро, като през турско. Турция, днешната, ще иска  част от България пак да си върне и то ще стане, писано е и неизбежно. Тогава, някои от тези синове български по чужбините, верни патриоти, към десет хиляди човека народ виждам, ще се върнат със сълзи на очи и пушки в ръце грабнати, та да стане Въстание като Априлското. Но не срещу Турци ще се бият, а срещу родни изедници и техни гавази, България обругали, ограбили и продали. Много от тез герои,ще паднат в бой неравен, но и други десет хиляди черни души, български,също ще бъдат посечени и наказани за делата си, или поне разпилени. Не се бойте от Cмъртта в Битката, сладка е тя, Рая ви чака! Oт собствен опит, Bи го казвам. Това е то момче младо, няма време за друго, ето и Ангела ти идва да те вземе, дано запомниш всичко що ти изрекох....Сега, прощавай, дано се видим пак!-каза последно Войводата, за миг прегърна Рисов, извъртя се и сякаш потъна в стената-Райска.

-Благодаря ти,Войводо!-едва,успя да промълви Марко...

-Марко син Божи, време е да те връщам при живите!-дойде при него Ангела Хранител, грабна го бързо и се заспуска надолу в тунела с огромна скорост, сякаш за части от секундата се появи Земята, после снежна България и накрая кацнаха на покрива на една линейка от "Бърза Помощ". Пусна го Крилатия Божи служител нежно,помаха с крила и му продума за последно:

-Сбогом за сега, ще бъда c теб, но ти няма да ме виждаш. Помни доколко можеш думите на Капитана и се пази от грехове, даже и малки. Ще дойде време, пак да минеш същия път, дано го минеш праведно!-плесна с криле и изчезна някъде в тъмното пространство на нощта.

Душата на Марко Рисов влезе нетленно през покрива на микробуса обратно в тялото си, където едно топло и мощно сърце биеше слабо, но мъжествено и отчетливо!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

КРАЙ