Публикацията е написана от г-жа Людмила Филипова, млада и прогресивна наша писателка.Авторка на няколко романа.
нейният сайт е: www.ludmilafilipova.com

====================================
Да се ожениш за сестра си!!!
Днес не е нужно да можеш да заченеш и още по-малко да се бориш с години да си осиновиш дете - можеш просто да си го избереш по каталог и купиш в интернет.

Бумът в репродуктивните технологии неусетно създаде перфектната система за бърз, евтин и безпроблемен трафик за милиони хора под формата на човешки ембриони. Лекарите предпочитат да ги наричат клетки, но всъщност това са готови хора.

Подобен бе и случаят с 62-годишната психиатърка д-р Димитрова, която потресе България, като реши да бори самотата си с бременност. Но, изглежда, никой в плевенската клиника, където русенката е заченала, не си е дал сметка, че освен успешното закрепяне на 4 ембриона в изкуствено стимулираната й матка те са произвеждали утрешни хора, човешки съдби, дечица, насила увредени физически и психически, обречени да израснат като сираци без вчера и утре. Закупилите пък ембрионите се залъгват,че износват своето дете, като на практика то не само че няма нищо общо с реципиентите, но изследванията сочат, че тези деца живеят с непрестанно усещане, че са различни. А родителите никога не им казват, че в действителност те са осиновени.

Все по-честата търговия с цели партиди от братя и сестри води и до нов социален проблем - зачестилите случаи на нееднояйчни близнаци, които се срещат, разбират погрешно силната връзка помежду си и се влюбват.

Такъв например бе случаят преди 2 години в Лондон, когато ВВС съобщи, че през януари 2008 г. Дейвид Алтън, член на Камарата на лордовете, разкрива пред Британския парламент потресаващата история за близнаците, които се женят.

Наложило се Върховният съд в страната да ги раздели, след като те случайно разбират за родствената си връзка. Но има и случаи, при които донор се жени за детето си.

Търговията с ембриони е достъпна за всеки, защото не само че в нея не съществуват критерии за продавача и купувача на бъдещото дете, но от гледна точка на закона подобна дейност не съществува на хартия. Някога семействата се редяха на опашки с години за осиновяване, а други теглиха заеми за скъпи ин витро процедури. А днес милиони по света се възползват от все още незасегнатата от закона търговия с ембриони. Включително и у нас. Повече от две десетилетия покупко-продажбата на ембриони и яйцеклетки е най-бързият, законен начин да се сдобиеш с дете. Но по същество това представлява търговия с хора, защото ембрионът е човешко същество, което не може да диша все още само.

В България бизнесът с ембриони все още се случва тихомълком и едва сега започва да набира скорост поради ограничения брой финансово обезпечени кандидат-родители, които доскоро избираха европейски и американски клиники.

Но в съседна Гърция например клиниките по асистирана репродукция гордо заявяват по сайтовете си, че набират и предлагат ембриони и яйцеклетки според изискванията на клиента. Една от най-популярните клиники ЯКЕНТРО в Солун описва на сайта си, че може да снабди клиентите си с яйцеклетки и ембриони, отговарящи на всякакви изисквания, при това на преференциални цени. (bTV ще излъчи разследване на Миролюба Бенатова в неделя по темата.)

Само в Солун има над 20 големи клиники, извършващи напълно легални процедури по набиране и продаване на бъдещите деца. Донорите най-често са от Русия, България, Македония и Румъния, като обикновено това са млади жени, които продават децата си под формата на яйцеклетки и ембриони на безценица, за да се издържат.

Много от донорите са дали вече по стотина яйцеклетки и това са техните утрешни стотина деца - братя и сестри, само в този регион. Но Гърция не е изключение. Почти всички клиники в България също търгуват с човешки ембриони и генетичен материал, като обикновено момичетата, които продават яйцеклетките си, споделят, че го правят, за да се издържат. Но има и такива, които продават по петнайсетина деца дори само срещу чифт силиконови гърди.

Печалбите за медицинските центровете са огромни, тъй като на донорите се плаща до 400-500 $ за по 10 до 20 яйцеклетки от процедура, а от семейството приемник се вземат над 7 до 10 хиляди за 1 до 3 яйцеклетки.

Но още по-плашещо е развитието на бизнеса с ембриони, сред които има десетки нееднояйчни близнаци.

До този момент най-либералните закони в индустрията с неродени деца са в Америка, Азия и дори в България поради простия факт, че такива просто няма. А един от най-справедливите закони за ембрионите е в Италия. През 2003 г. италианският Сенат одобрява законопроект, който да контролира създаването и използването на човешки ембриони. Той забранява практики, които включват донорско оплождане, достъп до техники за възпроизводство на неомъжени жени, замразяване на ембриони и предимплантационна генетична диагностика. Само три ембриона могат да бъдат оплождани наведнъж и всичките три трябва да бъдат прехвърлени в матката на жената по едно и също време.

Швейцария и Канада пък са първите държави, в които изискват създаването на регистър за ембрионите и правото на бъдещите хора да потърсят биологичните си родители. В другите страни по света обаче, дори у нас, биват оплождани до 20 и повече ембриона, макар медиците да отричат, и давани на различни семейства.

Почти в цял свят все още не са уредени законовите параметри на бизнеса с неродени деца, като дори се спори кой всъщност притежава правата над тях. Тъжното обаче е, че подобен регламент няма да има скоро, поради факта, че в индустрията се въртят милиарди евро и никой няма интерес да я узаконява. Освен единствено утрешните деца, произведени в лаборатория, за чиято съдба сякаш никой в бизнеса не се замисля. Индустрията е толкова печеливша, че вече сама определя правилата си за разлика от много други, които трябва да се съобразяват със закона. Още повече че за разлика от трафика с органи и хора в търговията с неродени хора няма никакъв контрол.

Те дори не съществуват като графа в ничия алинея или регистър.

Търгуват се милиони човеци, за милиарди долари, напълно законно. И докато за осиновяване на куче кандидатите попълват множество документи, плащат такси и чакат на опашка, то в клиниките за асистирана репродукция утрешни хора се трупат с милиони в "хладилници", записват се по каталози, за да бъдат избрани и купени. За мащабите на този глобален проблем днес особена вина имат медицинските специалисти, които с малки изключения спестяват да обяснят на клиентите и донорите, че микроскопичната купчина мехурчета, която вземат от едни и дават на други, са не "някакви си клетки" а човешки същества. Че това са децата на донорите и осиновените сираци от реципиентите. Че утре те ще търсят себе си, ще питат, ще мечтаят, ще обвиняват, ще страдат и обичат. А бъдещите законни родители се налага сами да се досетят, че реално не знаят какво купуват, както и дали детето им ще е здраво, на кого ще прилича, ще бъде ли увредено и колко десетки негови сестри, братя и близнаци ще се разхождат по улицата.

Неправителствените организации, изследващи живота на осиновените ембриони, съветват биологичните родители да обмислят внимателно ефектите върху потенциалната им рожба. Като човешки същества хората имат вътрешно присъща необходимост да чувстват корените си, да се чувстват свързани. Но много деца, родени от осиновени ембриони, търсят лечение за проблемите си, свързани с осиновяването. "Спасяването" на един ембрион само заради създаването на осиновено дете, което е лъгано от хората, които би трябвало да го подкрепят, е сериозен проблем на днешното общество", твърди Фиона Маккалъм, психолог, изследовател в Центъра за семейна и детска психология от Сити университета в Лондон.

Мащабът на индустрията вече е довел дотам, че клиниките за репродукция и фабриките за хора ежедневно произвеждат стотици ембриони, много от които братя, сестри и близнаци. Повторението на неуспешни опити за забременяване провокира у пациенти вманиачаване за бременност. Ембриони се поръчват от "клиентите" по каталог, като вече се правят дори хора от трима родители, за да ги износват четвърти и да ги отглеждат пети и шести.

Раждат се сираци от 60-и 70-годишни жени. Създават се човеци в опаковка на кравешка яйцеклетка, жени и новородени биват увреждани от свръхтежки хормонални дози. Милиарди са участниците в този процес и милиони са вманиачените на тема забременяване. Раждането на Мери и Жаклин Димитрови шокира страната ни, но в случилото се има и зрънце добро. И то е, че най-сетне се заговори по тези теми табу.

Най-сетне медиите и обществото вземат страна и може би най-сетне ще се създаде и работещ закон. Защото съвестта на обществото е единствената, която може да отрезви производителите на хора, да потисне егоистичното преследване на бременности и лакомията за милиардите евро, които се въртят в този бизнес.

И може би най-сетне производителите на неродени деца ще осъзнаят, че единствената причина да съществуват е да дават живот, а не да произвеждат фоликули, ембриони и трипластови маточни лигавици от по над 10 мм. И може би най-сетне ще започнат да се създават и работещи закони, които поне да регламентират масовото производство и търговията с безименни неродени деца.

ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА
FILIPOVAl@YAHOO.COM

Текстът се базира на дългогодишно проучване на авторката, направено за романа й "Стъклени съдби". Той бе бестселър през 2007 г. и предстои филмирането м

 

"Но много деца, родени от осиновени ембриони, търсят лечение за проблемите си, свързани с осиновяването." Осиновени ембриони???

А какво да кажат многото деца родени от нормални родители, които се озовават в домове или дори по-лошо, в собствения си дом, където биват бити, изнасилвани или малтретирани по хиляди начини?

Много е лесно да направиш прочуствен репортаж/статия за нещо. Вероятно и аз мога да напиша една за съдбата на голите охлюви, които злите хора като мен събират всяка вечер и изхвърлят в кофа пълна с мъртви голи охлюви, само защото ми ядат насажденията, които предпочитам аз да изям. И повярвайте ми ще стане много прочуствена и пълна с филосовски въпроси статия. Но не е въпросът в прочувствеността, въпросът е в рационалността.

Много хора искат да имат деца. Някои го желаят повече от всичко на света. Желането да се размножаваш е един от основните човешки инстинкти. И не става въпрос само за това да гледаш дете. Става въпрос за чистото желание твоите собствени гени да продължат да съществуват. Твоите, а не нечии други. Да видиш собствените си черти на личицето на детето ти. Това лошо ли е, егоистично ли е? Вероятно малко. Но ако всички бездетни семейства просто осиновяваха, генофонда на България вероятно щеше да намалее драстично. Защото огромен процент от децата в домовете са циганчета, много от тях братя и сестри или братовчеди. Нямам нищо против тях, но не ми е ясно какво става ако две различни семейства осиновят брат и сестра или пък братовчеди и по-късно те се срещнат и се влюбят? Пак драми. Т.е. глупости. Шансът това да се случи е толкова абсурдно малък, че ако брат и сестра се влюбят по тази причина, вероятно просто така трябва да бъде.

И както и да е, ембрионите не са бъдещи хора, те са клетки. Клетки, които в най-добрия случай ще се превърнат в хора. Но по същество, просто делящи се клетки. Голяма част от тях не оцеляват до раждането, защото жените имат и без това проблеми. Как точно да се регламентират? Кой може да реши кой има право на дете?

не разбирам какво значи "деца на дявола". Децата са си деца, независимо как са заченати. Колко самотни жени са били ощастливени благодарение на деонорска сперма, просто защото не искат да имат мъж до себе си? А колко са ощастливени от донорските яйцеклетки, защото техните по една или друга причина не са читави. И колко хора са оставили частица от себе си на света, като са станали донори, защото по някаква причина не са искали да имат деца. Ясно е, че където има пари, има и извращения, но самият процес не е "дяволски", а напротив, създаден, за да носи щастие. И макар, че някакво регламентиране вероятно би било полезно, не вярвам то да реши всичките проблеми. Винаги ще съществува вероятност двама близнаци, или хора с 1 и същи баща или майка да се срещнат. Но не е ли така и в нормалния живот? Мъжете толкова обичат да пръскат семето си, че е трудно да търсиш гаранция, че няма да има връзки между братя и сестри. А да задължиш всяка двойка хора да си правят днк-тестове е абсурдно.

Щом не могат да имат деца - така е решил Господ!
Дори и да бъде роден такъв ембрион, той носи гените на биологичните родители, а не на износилата го и родила богаташка, която си е 'начесала крастата" да стане майка, против Божиите закони!
Но те такива не признават никакви закони и да им се говори за етика е губене на време!

Не е далеч деня,в който хората ще поръчват генетичната програма на детето си.

Да, но проблем за решаване не от Интернет

Съгласна съм децата са деца независимо как са създадени.Искам да благодаря на Албена завсеотдайността и грижата положени мечтата ми за детенце да се осъществи.Възмутена съм от лошата пропаганда на представянето на една реномирана клиника с можещи и човечни лекари.Нямаше ли смелостта Бенатова да влезе в клиниката легално а трябваше да се крие като мишка зад камерата да разпитва.Кой завидя и плати за да бъдат оплюти кадърните и можещите.

КАКТО КАЗАХ ТАЗИ АЛБЕНА Е БЕСКРУПОЛНА МАИМУНА//////

1.
"това са млади жени, които продават децата си под формата на яйцеклетки"

Нелепи са тези твърдения и демонстрират непознаване на материята. ... Ако действително сте провеждали дългогодишно проучване, би трябвало да знаете, че произведен фоликул не означава задължително зряла, годна яйцеклетка; произведена яйцеклетка не означава задължително ембрион, произведен ембрион не означава задължително трансфериран ембрион (той може да спре развитие преди трансфер), трансфериран ембрион не означава задължително имплантиране, имплантиране не означава задължително раждане на дете!

2.
"Днес не е нужно да можеш да заченеш и още по-малко да се бориш с години да си осиновиш дете - можеш просто да си го избереш по каталог и купиш в интернет."

Що за недомислица? Създавате много погрешно впечатление у хората, че е така лесно да се сдобиеш с дете... Както писах по-горе, ембрион изобщо не е равно на "осиновен човек", защото дори и трансфериран ембрион (забележете - НЕ "имплантиран", а "трансфериран"!) не означава, че той ще се развие и ще се роди! В природата по естествен път също често се зачеват ембриони, които спират развитието си още преди настъпването на менструация и така жените дори не разбират, че е имало бременност…

3.
"Повече от две десетилетия покупко-продажбата на ембриони и яйцеклетки е най-бързият, законен начин да се сдобиеш с дете. Но по същество това представлява търговия с хора, защото ембрионът е човешко същество, което не може да диша все още само."

Знаете ли, аз съм с репродуктивни проблеми и правим инвитро-опити със собствен материал. Повярвайте ми, аз и съпругът ми сме "произвели" известно количество ембриони, от които обаче досега не е станало нито едно бебе. За съжаление не е така просто, ембрионите да се превърнат в човечета... Така, че не слагайте знак за равенство между произведените фоликули/яйцеклетки/ембриони и броя на бременностите…

4.
Да се говори за "осиновен ембрион" е най-нелепото нещо, което съм чувала!

5.
"Все по-честата търговия с цели партиди от братя и сестри води и до нов социален проблем - зачестилите случаи на нееднояйчни близнаци, които се срещат, разбират погрешно силната връзка помежду си и се влюбват."

Вие наистина имате добре развита фантазия, но в научно отношение статията ви е доста неиздържана. Докажете твърденията си със статистически данни, не правете изводи от единични случаи, съществуващи в различни краища по света (т.е., не така концентрирани), бъдете конкретна, без да използвате абстрактни изрази от рода на: "има и случаи, при които... "… Не изхождайте от частните случаи и изключенията, за да правите заключения в общ план!

6.
„Печалбите за медицинските центровете са огромни, тъй като на донорите се плаща до 400-500 $ за по 10 до 20 яйцеклетки от процедура, а от семейството приемник се вземат над 7 до 10 хиляди за 1 до 3 яйцеклетки.”

Защо не напишете, колко струва една инвитро процедура със собствени гамети?! Двойките, които се възползват от този метод на лечение и правят процедури със собствени яйцеклетки, също плащат към 7-10 хиляди $. Ние лично плащаме 7 000 $ на опит.
Реципиентите на донорски яйцеклетки плащат И ПРОЦЕДУРАТА (стимулация, манипулации) + ОБЕЗЩЕТЕНИЕ (нормално е, като се дарява кръв, също има възнаграждение)… Г-жо Филипова, направете повторно проучване, че нещо не ви излизат сметките…

7.
„Те [ембрионите] дори не съществуват като графа в ничия алинея или регистър.”

Във филма на г-жа Л. Бенатова бе изразено възмущение, че всички замразени ембриони на една пациентка са под един номер или е изписано само името на съответните пациенти... Ами нормално е – тези ембриони все още не са хора, за да имат ЕГН! Направихте ли си труда да проверите, какъв процент от тях оцеляват при размразяването? Според Вас на неоцелелите и смъртен акт ли трябва да се издава?! Аз като не съм успяла досега да забременея при моите опити, значи ли че ембрионите ни е трябвало да имат ЕГН?!

8.
„Че това [ембрионите] са децата на донорите и осиновените сираци от реципиентите.”

Много странно боравите с понятията. Кой е сирак и защо? Тук фантазията Ви минава границите на здравословното!

„Мащабът на индустрията вече е довел дотам, че клиниките за репродукция и фабриките за хора ежедневно произвеждат стотици ембриони, много от които братя, сестри и близнаци.”

Тези ви твърдения са предмет на художествената белетристика, неподплатени с никаква конкретика! За „клиниките по репродукция” съм чувала, но не разбрах, кои са тези „фабрики за хора” , за които допълвате?

„Раждат се сираци от 60-и 70-годишни жени. Създават се човеци в опаковка на кравешка яйцеклетка, жени и новородени биват увреждани от свръхтежки хормонални дози. Милиарди са участниците в този процес и милиони са вманиачените на тема забременяване. Раждането на Мери и Жаклин Димитрови шокира страната ни, но в случилото се има и зрънце добро. И то е, че най-сетне се заговори по тези теми табу.”

Да, темата е предмет на обществена дискусия, защото ако коментарите по темата са само като Вашите, то това би било пагубно за обществото.
Тук отново изхождате от изключенията, за да обобщавате с цел шокиране на аудиторията, но това си е Вашия стил.

Добре е да се говори за трафика на ембриони – има ги тези неща както във всяка една област от медицината, но начина по който пишете по темата, според мене е не само непрофесионален, а и непристоен!

Относно репродукционната медицина – да, това е новост, възникнала в следствие на нуждите на хората. Факт е, че поради демографски и други особености през последните години се увеличиха многократно хората с репродуктивни проблеми. И медицината търси лек за тях… В исторически план, при всяка новост в медицината (напр. хирургия и т.н.) е имало консервативни личности, които са „анатемосвали” прогресивните методи като "дяволски"...

Пожелавам Ви да не Ви се налага да разберете от собствен опит, дали е така лесно „да си поръчаш дете от каталог”!

Коментарите ми бяха отправени към авторката на материала " Децата на Дявола", г-жа Людмила Филипова, а не към създателя на блога!
Поздрави!