----------------------------------------------------------------------------------

През ранното лято на 2001,се бях пристрастил да търся екзотични контакти с Българки които са публикували свои профили в чужди сайтове за запознанства.
Седя си един ден в моят офис в Бургас,потънал в следобедната мараня и ровя в един такъв сайт.
Оказа се, че в цялата страница,която беше за Американци предимно, имаше едва 2-3 профила на жени от България.Хвърлих им бърз поглед,който веднага беше прикопчан от чара на едно смугло,но красиво лице с интелигентно излъчване.
Отварям и какво да чета на английски,едно тъжно описание на момиче което е от малцинство-Циганка,умна но с мисълта,че живее в общество което я презира само заради дамгата на националноста от която е,без значение на личностните и качества.Учела в Американския колеж в Благоевград/невероятно ли ви звучи?/ и с нетърпение чакала да завърши образованието, за да поеме трудния път към страната където,кой каква раса и религия е,няма значение,важни са качествата.Сещате се за коя развита,презокеанска държава става на въпрос.
Стана ми доста интересно полюбувах се на снимките,типични индо-европеидни черти, с лек мургав тен,доста чар и струящ интелект.Плени ме и замечтаната тъга в очите и...
Който ме познава по-добре,може би се сеща, че имам фатално привличане към красиви Циганки.Да си призная,обладавал съм няколко пъти такива,но са били все простички и диви цветя на природата.Интелигентна не бях имал,поне натурална Циганка,не!
Та без да губя време и написах едно недълго,но прочувствено писмо.Как ме пленила с интелект и тъжни очи,как за мен нямат значение никакви расови и други предразсъдъци и все в тоя дух.
Пратих го до е-мейла който беше посочила и зачаках,изпълнен с романтични предчувствия.
Минаха няколко,дена нищо.Мина почти седмица и една вечер,когато вече за кой ли път пре-проверявах електронната поща и бях изгубил всякаква надежда,ооо чудо,на екрана мигаше туко-що пристигнало съобщение от Заветната Циганка.Отворих с треперещо нетърпение отговорът, който макар и кратък ме изпълни с трепетно вълнение.
А той приблизително гласеше,че по принцип не се интересува от мъже-Българи,но ако искам можем да си пишем,като "pen-pals" без да чакам нищо повече от нея.Интересували я моите впечатления за живота ми в САЩ, които евентуално биха я обогатили и подготвили за бъдещата и емиграция там.Леко разочарован,но твърдо решен да поема предизвикателството, да се хвана за сламката която ми даваше,да бъда удавник на романтиката си,аз и написах по-дълго писмо в което се представих още по-задълбочено и исках да разбера по-подробно какво точно я интересува?
Отговори ми бързо,неочаквано бързо,светлината в тунела взе да става по-ясна и привлекателна.
И така ден след ден,живота си течеше със своите радости и несгоди,но за мен най-голямата радост беше,когато получех ново писмо от Ивана /така се казваше момичето/.
Нещата се позадълбочиха,последва и първо чуване по телефон,макар и от уличен автомат.
Гласът и беше сладък,точеше тънко като пресен и гъст мед.
Така стана и двамата не можехме без да се чуем почти всеки ден,да споделим какво ни вълнува и терзае.Не бих казал,че беше супер умна,но беше достатъчно,особенно през призмата на циганското и самосъзнание което я правеше още по интересна и необятна.
И така ден след ден,разговорите ни ставаха все по-дълги,писмата ни по-задълбочени.Ясно беше че се появиха някакви неосъзнати чувства,обгърнати от мантията на непознатото неизвестно.
Аз ставах все по-настойчив за евентуална среща,а тя все по склонна.Даже се прокрадваха и предложения от моя страна,да дойде и да работи за мен в моят офис и да живее в дома ми.А това станеше ли,ясно е на всеки какви щяха да ни бъдат отношенията....
Както се казва,постоянството дава резултати,а и ялов труд няма,в крайна сметка лелеяната среща беше насрочена,в София,на неутрална зона.
Приготвих се аз с тръпнещо сърце,запазих стаи в един доста приличен хотел в Симеоново,в полите на Витоша,хем по романтично,хем и по-евтино.За всеки му стая,не съм си и помислял, да бъдем в едно легло,още от първото ни виждане.Изобщо да поясня на читателите,това че беше Циганка,за мен придаваше особено екзотичен отенък на платоничната ни дотогава връзка,ни най-малко не съм я подценявал или подхождал с предрасъдъци.Е.....все пак...наслоеното презрение,негативизъм и даже отвращение към Циганите,което битува в една не малка част от Българското общество,беше оставила някаква бегла сянка и в моето съзнание. Аз съм роден и отраснал тук,няма как.Но се опитвах да се боря с тази призрачна сянка,рожба на нашата тъмна балканска природа и на обърканото ни, порочно Българско общество.

Взех нощният влак Бургас-София.Очаквах да се наспя добре,под монотонният ритъм на колелата и на сутринта,росен-росен,свеж като репичка да пристигна в Столицата,готов за съдбовни подвизи.
Да,ама не! Спалният вагон се оказа една скърцаща катафалка, а чичката моят съкилийник по купе,за моя най-голяма “радост” хъркаше като за последно.
Дали от вълнение,дали от палитрата шумове и дразнители,не можах да мигна цяла нощ.Но знаейки къде съм тръгнал,броях всяка секунда и стоически понесох всичко.Най-сетне мъчението свърши, кракът ми стъпи на твърда Софийска земя. Почти олюлявайки се като пиян от недоспиване и вълнения,запраших към една закусвалня.Там хапнах стабилно,”надъних” 2 кафета и пред очите ми просветна,като на зелен сфетофар.

Помотах се 1-2 часа по Витошка докато стане време за срещата ни с Ивана пред НДК.Мотах се,а в душата ми се разгаряха терзания и парещи въпроси,чоплеха мозъка ми.Аз съм Интернационалист и Космополит се успокоявах.Ако се харесаме с Циганката, ще се вземем какво толкова.Ще имам една пламенна и екзотична жена за съпруга, с буден ум,образование и най-вероятно огнена в леглото.В същото време обаче, едно черно Дяволче се появи изневиделица,започна да ме ръчка с мръсният си нокът в корема и да ми натяква с креслив глас”Абеееее,ейййй Ахмак!Къде си тръгнал,от другият край на България?! Свършиха ли се Българките,ами си тръгнал Циганка да гониш.Какво ще кажат хората,некадърника му с некадърник,не можа никоя свястна да завърти,ами на Мангалки остана.Кво като е учила,не знам си къде.Утре като ти народи един катун мелезчета,ще дойдат другите Мангали роднините и на главата ти,има се чудиш накъде да бягаш.Връщай се,бе Бунак,докато не е станало късно!!!” Трах го,тоя Рогатият известно време, хванах го за опашката,така го изплющях в земята,та само няколко черни косъма останаха от него.Изтърсих и тях,отупах се и продължих смело напред към мястото на срещата ни.

Пристигнах,започнах да чакам оглеждайки се на всички страни,барем я видя още от далече.Тя беше родом от Видин,учебната година в Американският беше завършила и затова  щеше да хване по-късен влак от там,а не от Благоевград.
Чакам аз,чакам а никой не идва,леко притеснен и уморен да стоя прав приседнах на мраморният плот.Съмнения взеха да ме гризат,ами ако се е отказала,ами ако нещо се е случило....
Тъкмо взех леко да се отчайвам и внезапно едно нежно, но плътно докосване премина през мен като ток.Една ръка с мека като коприна кожа ме допираше отзад по голото ми рамо.Обърнах се и какво да видя,моята Ромска Незнакомка беше най-сетне пристигнала.Обърнат към нея,лице в лице,за десетина секунди се гледахме и бясно изучавахме.Сякаш моето и нейното вътрешно Аз си говореха по някакъв неведом телепатичен начин.
Както и да е,излязохме от еуфоричният унес на първият контакт на живо.
Казахме си нещо като поздрав, не помня какво и устните ни интуитивно от само себе си се насочиха за целувка....по бузите.
Поокопитили се леко, се позасмяхме и решихме да се насочим направо към хотела в Симеоново,където бях запазил стаи.Определено не беше красива,но имаше такъв зноен чар който ме привличаше като магнит.Очите и бяха като очи на опитомена дива котка, уж покорна и мъркаща,но реално не знаеш кога ще подивее пак и ще те разкъса.Чертите и бяха правилни,но индоидни,произходът и се загатваше безспорно.Косата и беше прихваната в някаква прическа с плитки и мъниста,но беше смолисто черна,гъста,буйна и тежка,ако влезеш в нея да се изгубиш завинаги.
Беше облечена семпло и не разкривайки нищо от тялото си,но това само разгаряше сексуалната ми фантазия.Както и да е,хванахме една маршрутка,която за около час щеше да ни заведе до Симеоново и спре съвсем близо до хотелчето.В София разстоянията са големи,такси щеше да ни излезе солено,имайки се напредвид и другите ни разходи.
По пътя се абстрахирахме от другите пътници и пейзажа,гледахме се в очите и си говорехме за много неща,не помня какви...има ли значение,важното беше че все повече се опиянявах от близоста и,бедрата ни се бяха допрели плътно.Ръката ми сякаш полудяла от страст,пое самоинициатива и с треперещи пръсти се впи в нейната,тя ми отговори с подобен жест и така продължихме...Внезапно, грубоватият Шоп-шофьорът ни изока да слизаме,че нямал време да ни чака.Тоест бяхме пристигнали.Намерихме бързо хотела и се настанихме,естествено стаите плащах аз,има си хас!Кавалер съм, няма начин.Ваня стана по-делова и ми предложи,да си вземем по душ,да поспим всеки в стаята си и след това отпочинали да потърсим заведение за вечеря.
Така и направихме,от всички вълнения,терзания,недоспиване във влака, се унесох в такъв тежък сън...ако не беше почукването по вратата, по някое време,можех да го отнеса и до късна вечер.Моята спътница след 2-3 часа чакане, решила да ме събуди и подсети за какво сме дошли там.
Още полусънен се стегнах по казармено и за десет минути бях готов.
Излизам и какво да видя,едно ухаещо Ромско цвете ме чакаше до вратата.
Семплото облекло беше сменено от красива,черна,дълга,лятна рокля с гол гръб.Висока цепка,дискретно излагаше на показ изваяното и мургаво бедро.В материята бяха преплетени златисти нишки които допълнително я правеха неповторима....Косата и бе навдиганата нагоре като тежка корона,от цялото и тяло ухаеше на дискретен парфюм и свежа чистота.Някои от вас досетливо могат да позлобеят”Абе не миришеше ли тая твоя прехвалена Циганка, бе?”Да наистина,когато имах възможност да я приближа много от близо,наистина долавях съвсем,съвсем,лека,почти неуловима миризма характерна за повечето Цигани.НО,това само придаваше допълнителна екзотика и ме възбуждаше допълнително.Ни най-малко,не би ме отблъснало.
Хванахме се за ръце и излязохме навън да търсим ресторант.Пред хотела бяха спрели компания от 2 Мутри с Мутресите си.Всички ни изгледаха,нахално изненадани, а в очите им прочетох завист за нещо което не могат да имат, никога.Почуствах се много горд и уникален.
След кратки лутания,намерихме подходящо заведение,хем на ниво,хем уютно и приятно.Поръчахме си по нещо и почнахме пак да говорим,за всичко което ни вълнува,за бъдещето кой как го вижда,пречупено през призмата на собствените си разбирания.Тя ми беше загатвала,но сега поясни много неща.Разбрах за баща,бил хитър и донякъде пообразовал се циганин,който рано-рано,купил къщичка в българска махала във Видин и така децата му израснали сред българчета.Успели всичките да завършат средно образование,като тя била най-амбициозната.Кандидатствала по програма за етнически малцинства в Американският Университет в Благоевград и сега учела на пълна тяхна издръжка,даже получавала и стипендия за добър успех.
Естествено,говорейки за много неща аз подхванах най-сетне темата за евентуално,наше общо съжителство,тоест да дойде да пробва да живее и работи при мен в Бургас,наистина имах нужда от такъв човек като нея с образование и език.Апропо,освен Български и Цигански,тя владееше Английски и Испански.Предстоеше и дълга лятна ваканция,през която тя можеше да пробва с мен.Ивана ме слушаше внимателно,но не каза нищо, дали е съгласна или не.
Под влияние на алкохола и буйните страсти които  ме бяха обсебили,без да искам се изпуснах с паразитната фраза”Стана малко-Циганска работа” говорейки и за една моя случка.
Това я натъжи  и тя се отдръпна леко,но не се разсърди.
Вече не издържайки, използвайки дискретното ни местоположение в ресторанта,се престраших посегнах да я целуна,признах,колко много я желая,лудо съм влюбен в нея и искам да имаме сериозна връзка.Неочаквано и стряскащо за мен,тя не ми отговори с подобна взаимност,ами леко се отдръпна настрани,разтрепера се и бурно се разплака.Шашардисан, не успявах да попия потока от сълзи който се стичаше по лицето,да се мъча да я успокоявам, но и все пак да разбера,какво толкова казах и направих,та предизвиках такава реакция?!
След като тя се по-успокои,пи малко вода и спря да плаче,гледайки ме тъжно ми разкри защо е реагирала по този начин и кой е истинският виновник, за възникналата конфузна ситуация.
Започна от там,как когато дошла сама в непознатият град и трудният колеж,първата година живеела много ограничен живот.Само учене,учене и затворен живот в студенсткото общежитие.Искала да оправдае доверието и да докаже, че макар и Циганка,може да бъде много добра в успеха.
На 2-та година нещата олекнали,вече взимала и по-голяма стипендия,позволявала си да излиза чат-пат по заведения в града, купувала си разни  дребни неща и наслаждавала вече на пълноценен студенстки живот.Един ден, пиейки сама кафе в едно представително заведение,при нея седнал един добре облечен и културен господин.На видима възраст 8-9 години по-голям от нея.Започнали разговор,допаднали си в темите та се стигнало и до втора среща,след няколко дни.Оказало се,че е банков инспектор,българин,Благоевградчанин от местен мастит род.Последвали и други срещи,ставали все по-близки.Дали се е досещал или не,Ваня не му е казала в началото за своя етнос.Той бил все по-настоятелен да се виждат,тя се колебаела заради етническият им и социален дисбаланс.
Но, чувствата и сексуалното желание,са по-силни от всякакви социални прегради и така след известно време станали интимни партньори.С времето връзката им все повече се задълбочвала,сексуално си допаднали много,почнали да се виждат почти всеки ден.Така или иначе,все пак Ивана добила смелост и му признала,че е 100% Циганка и се гордее от това.Той се сепнал за момент,но и казал как за него няма значение и даже още повече го привлича.Тя му повярвала,може да се каже вече го обичала и била готова на всичко за него.
Но тъй като Господинът бил от известен род,с много приятели и роднини в града,скоро се разчуло за непознатата му за тях млада приятелка,която най-вероятно е студентка в Американският.Незнайно защо,той не я запознавал с никой от неговите приятели,колеги или роднни.Любопитството почнало да гложди цялата общественост и най-вече от родата се почувствали леко засегнати и пренебрегнати.Особенно майка му, която се изживявала като строгата Господарка на голямата къща и хич не и било приятно да излиза ситуацията извън нейният контрол.Затова приложила цялото си влияние и почти ултимативно го накарала да представи,едва ли не бъдещата снаха на избрана публика от 20-тина роднини и семейни приятели.
И ето дошъл дългоочакваният ден в който Той трябвало да я заведе на първа официална сглявка с родата му.Ваня подходила със смесени чувства,но любовта и била голяма,което и придавало много смелост.А пък какво реално толкова,отива да се запознае с родителите на своят любим,нищо лошо няма да правят.Но му дала твърдо да разбере,че няма и не иска да крие своята националност,тоест тя се гордее с това и точка.Той се замислял леко,изчервявал,но и я уверил,каквато и реакция да има,винаги ще е плътно до нея и никога няма да я изостави.Обичал я много.Поне така изглеждало.
И така облякла се Ивана строго официално,взел я нейният любим с колата и пристигнали в Семейният Замък.Наистина замък защото къщата била огромна на няколко етажа,да има на всеки апартамент от голямото им семейство.На вратата я посрещнала вездесъщата Матрона,майката на нейният Любим.Още,като ме видя и ми стисна ръката,рентгеновите и очи ме изгледаха отдолу до горе и нещо в нея леко трепна,ми каза Ивана.
Дали я усетила, че има нещо циганско не е знаела,но е почувствавала леко, добре прикрито неодобрение от страна на Мама.Както и да е,седнали те двете влюбени  гълъбчета на централно място и всичките погледи на роднините, били втренчени в нея,коя е тая непозната,аджеба,която евентуално ще нахълтва в рода им.Без да губи много време,Матроната  поставила ребром въпроса,я сега кажи моето момиче коя си,от къде си,какво учиш и все в този дух.Ивана се по-окопитила,казала им от къде е,на колко е години,къде учи,какво учи и....след кратка пауза заявила,аз съм  чиста етническа Циганка.Баща ми е бил умен да заживее сред Българи,образовах се и ето ме сега тук.Не се срамувам даже се гордея.Факт е, че моят любим, ваш син и роднина,ме харесва такава каквато съм...След тези последни фрази в банкетната зала настанало гробно мълчание.Смелият Възлюбен,пребледнял гледал плътно в пода,като наказан първолак.Изключителната му Майка,била застинала като Египетки Сфинкс,само където лицето и сменяло боите си през няколко секунди.Положението ставало все по-наелектризирано....
Внезапно,Маман,със строго,но справедливо за нея си изражение се изправила и с леден глас заявила.”Виж сега моето момиче,не те познавам коя си и вече не ме интересува от къде си и каква си.Само факта че си Циганка,ми е достатъчен да ти кажа да си вземещ чантичката,да си тръгнеш от тук и повече никога да не си и си помислила, кракът ти да стъпи обратно в този дом.А моят мухльо,тоест синът ми,ако иска пак да живее в тази къща,да има апартамент и род,просто трябва да те за забрави че съществуваш.В нашият род, Цигани не е имало и няма да има,това е,повече няма и какво да говорим.”
След тези думи и това унищожително- презрително отношение,ми промълви Ваня,ми идеше земята да се разтвори,да потъна в някоя бездна и никога повече да не се върна.Причерня ми отвсякъде,пелена от унижение и гняв ме обгърна,вече не разсъждавах какво правя и къде отивам.Как съм се облякла и излязла,не знам,направо ми се губят моменти,тръгнала съм по някаква улица,даже и без да знам накъде отивам.....След 10 минути моят “Любим” ме застигна с колата.Факта, че не каза нищо да ме защити и не излезе веднага с мен,е бил много красноречив,но не можех да разсъждавам тогава адекватно.Как да е, напъха ме той в колата и се опита да ме успокои,тогава се разплаках и може би към 20-30  минути само съм плакала.Той сумтеше и ме прибърсваше.
Закара ме до общежитието с уверенията,че утре ще ме чака след училище,да решим какво да правим и евентуално,той да се изнесе на квартира.За момент,глупачката му повярвах и леко поуспокоих.Как да е, в късен час заспах,с надеждата,как може би всичко е загубено.Голяма битка ни предстои,но като сме двамата,всичко е преодолимо.
На другият ден, не  се чувствах адекватна и не отидох на занятия.Към уреченото време,тръгнах да го чакам до колежа,чаках,чаках никакъв не се появи.Ледената истина почна да ми се прояснява,но все още пазех някакви бегли надежди.
И на втория ден не се появи,чак на по-следващият го видях,виснал като сопол и гледащ настрани,ме търси с поглед до Университета.Вече се бях,примирила със ситуацията,ясно-всичко е загубено,но все пак отидох при него.Той,пак гледайки настрани ме покани студено и от разстояние да пием по кафе и да си изясним станалото.
Седнахме,гледах го в очите,той нямайки смелост за същото, фъфлещ и с половин уста взе да ми обяснява колко, ме бил обичал,обаче нямало как да се изпокара с целята си рода,да изостави всичко само заради мен.Съжалявал много,за унижението и болката ми,но нямало връщане назад.Това ли е всичко,го попитала Ивана?Той смутолевил нещо,тя му казала,”Сбогом”, обърнала се,излязла и повече никога не го видяла....
Та тази история в близкото минало на Ивана,останала да лежи забита като леден кинжал в горещото и циганско сърце и точно споменът от нея е предизвикъл бурният и загадъчен плач за мен.
След като ми разказа тези спомени,на мен също леко ми се насълзиха очите,но все пак не се разплаках,въздържах се.
Мина малко време помълчахме и Ваня ми зададе,риторичният въпрос,ето сега след всичко което преживях,как да започна пак връзка с Българин,независимо колко ми харесва.Ако още един път мина през онова унижение,през което минах тогава,макар и в по-малка степен,няма да издържа и ще се самоубия,казвам ти!!!Готов ли си да ме жертваш,сигурен ли си на 100%,че си застрахован макар и на една десета от това което ми причиниха онези хора от Благоевград,да не се повтори и при твоята майка или при теб?
Застинах,почувствах се много виновен заради всички Българи,за всичко което сме причинили на малцинствата у нас,за “Възродителният” процес и т.н.....Не знаех какво да кажа....Ето за това,продължи Ивана,просто колкото и да ми харесваш не мога да се пречупя да имам нещо повече от приятелство с теб.Разбери,ме.Открих ти всичко,виж какво доверие ти имам.
И нещо друго,докато не стана това бях си решила да завърша в Благоевград и да поема пътя на Емигрантката в САЩ.Но сега съм решила да остана в България,да се омъжа за друг образован Циганин,рано-късно,ще го намеря и да се боря,чрез политическа партия за правата на Циганите в България.
Искам моите деца да се родят тук в моята родина и да не изживеят тези унижения които изживях аз.
След тази история и тези излияния,май нямаше много какво друго да си кажем с Ивана за вечерта.Платих сметката и се прибрахме по стаите.Тя ми каза, че имала работа рано сутринта и ме помоли да и услужа със електронният си органайзер,който да и послужи като будилник и д събуди на сутринта.Обеща ми, че ще си свърши работата и после ще ми се обади пак да се видим за малко,преди да се разделим всеки за към неговият град.
Така и стана,но все пак през съзнанието ми мина,дали няма пък да изчезне и да ми вземе скъпият уред.От тази моя мисъл сега след,време разбирам колко е била права,като ме попитала,сигурен ли си,готов ли си да ме жертваш?!
На сутринта като се събудих намерих си органайзерът в нейната стая и една кратка бележка”Моля те,не ме търси повече,поне за близките дни,ще ти пиша аз след време.Благодаря ти за всичко,с приятелска обич-Ваня”
Хич,ама хич не ми стана хубаво като прочетох,този текст.Таях все още някаква надежда,едва ли всичко е загубено.....
Тръгнах си по-живо,по-здраво за Бургас,там където живеех тогава.
След няколко месеца получих един радостен е-мейл от Ивана,който гласеше приблизително така: “ Най-сетне си намерих,образован Циганин,който ми е на сърцето и може би скоро,ще се оженим,желая ти и на теб да си намериш,достойна Българка,която да обичаш”
Повече от Ивана не съм получавал нито ред,но ка така е може би най-добре,не мислите ли?

Та ето това е историята на моята неосъществена Циганска Любов...........

P.S. След повече от година,от както съм написал този постинг,искам да задоволя любопитството на някои от читателите;
1.Това е литературно произведение,смея да го твърдя и действието в разказа не отговаря на 100% на действителноста,има малко прибавена художествена измислица,но тя не много.
2.Протопипа на главната героиня,не е от Видин и не се казва Ваня.Пак е от Северозападнала България,но от друг град.Тя успя да се издигне до сравнително доста добра журналистка и дълго време е работила в доста известно електронно издание.Написала е много статии,които се радваха на относителна популярност.
3.Не бяхме се чували с нея от гореописаната история и едва през 2007 г,случайно я открих чрез скайп.Вече бях написал този постинг и го пратих да го прочете.Ядоса ми се,че в първият вариант съм написал историята с нейното име и с оригиналният и роден град.
Упрекваше ме,че не съм я питал,но аз и се извиних и коригирах с измислено нейно име и друг град.Нямах никаква връзка с нея,как да я питам?! Обаче, никога не можа да ми прости,моето описание "за миризмата и". След това подържахме,някакви много бегли он-лайн контакти,но си личеше че е обидена,засегната и няма да ми прости.Затова преди няколко месеца когато случайно се чухме,реших че няма смисъл повече да настоявам и си взехме окончателно сбогом.Между другото не се беше омъжила за никой,явно образованият Циганин по нейна мярка,не беше намерен.Благодаря за вниманието!

Иначе какво става сега с теб?Намери ли си друга?

много красива история, достойна за роман. Но знаеш ли, радвам се някак си,че краят е такъв, поне се надявах да стане така. Един прекрасен спомен....това е достатъчно.

Всъщност няма значение дали е фантазия или не. Много ме заинтригува и ме накара да се задържа по-дълго време пред компютъра, което от отдавна не ми се беше случвало. Но сега започвам да си мисля, какво е продължението? Какво стана с теб? Ако имеш време драсни още някои ред. Определено ти се отдава писането.

винаги е много интересно, когато се сблъскваш с друга култура и собствените си предразсъдъци едновременно... :)

... http://comfy.blog.bg/viewpost.php?id=43312

Поздрави, приятелю! ;)

това, че не съм срещала никога през живота си толкова умна и образована циганка или циганин, не означава, че не съществуват...

Интригуващо!Но,загадката сега започва.Кажи ми,млади човеко,какво щеше да е продължението,ако евентуалната свекърва/виртуалната/бе казала"О.К."И,второ-как би продължил твоят филм,т.е твоята връзка с Ивана?Кой от двата варианта ти е по-реален за дописване?

Ami da vi kaja az sa6to sam ciganka obrazovana s dosta mural krasota i moga da vi kaja 4e ne sam samo az ima mn takiva momi4eta.Tova 4e sme ot romski proizxod ne ni pravi po malko ravni ot koqto i da e druga nacionalnost.A za vaprosa 4e vsi4ki cigani imali specifi4na mirizma ne sam saglasna za tova ne6to ne ste v 4as!Tova 4e nqkoi xora imat predrasadaci si e texen problem!Na nqkoi balgari si im ostava samo ute6enieto 4e sa balgari za sagalenie!Vsqka jaba trqbva da si znae giola dobre e napravilo momi4eto!No mislq 4e moje da se polu4i vrazka mejdu balgarin i ciganka ili bg i ciganin stiga xorata da sa tolerantni edin kam dryg.Moje da se polu4i!No az kakto tova momi4e za saprup bix predpo4ela nqkoi kato men!No vse pak vajna e ne nacionalnostta a RAZBIRATELSTVOTO, UVAJENIETO, DOVERIEO, LUBOVTA MEJDU XORATA!Ako gi ima nezavisimo kakvi ste balgarin,tur4in,ciganin,germanec,ispacen ....to vrazkata vi s druga nacionalnist vapreki nqkoi razli4iq moje da prosa6testvuva!Vsi4ki sme xora i vsi4ki imame prava!

interesno

Bix iskala da ti kaja 4e ti se otdava pisaneto ima6 i bogato vaobrajenie!Prodaljavai da pi6e6!A do kolkoto tazi slu4ka mi se struva dosta nerealna!Dori da ne e bila 'ZA' taq svekarva to4no po tozi na4in li 6te se onarne hm trqbva da e golqma prosta4ka, a pak i vse pak tova e izbrannicata na sina i kakvato i da e malko saobrajenie sas sin si!A i toq nein sin sled kato e znael 4e momi4eto e ciganka i predpolajam 4e sled kato q e zavel v doma si da q predtsvq toi predi tova trqbva da e pomislil i preusmislil.Tova e seriozna kra4ka i re6enieto si e negovo!Qvno go e vzel sled kato q e zavel da se zapoznae s texnite!Taka i sled kato e re6il 4e tq 6te e bade6tata mu sapruga i ako dobre pOznava roditelite i rodninite si To toi trqbva da e imal prestava kak Bixa reagirali na Fakta 4e imenni ciganka e negovata izbrannica!Taka sled kato znae kak 6te reagirat a ima dva slu4ai + ili - !Toi predvaritelno e znael kakva bi bila reakciqta im i ako tq e - kakto e bila opisana to TOI NE BI Q ZAVEL!!!Tozi fakt si go propusnal!Edin 4ovek koito se e re6il na takava kra4ka zapoznanstvo na gajeto s cqlata roda i to OT maj koito trudno se re6avat na serioni kra4ki, za6toto prosto gi pla6at ne mislq 4e bi postapil taka !Sled kato si msilq 4e pone maika si i ba6ta si poznava i mu e izvestno otno6enieto kam ciganite turcite i dr.! A i drug moment idva fartora vazpitanie!Ne mislq 4e edna balgarka kato svekarvata koqto e nacistka bi vazpitala 4ovek koito da priema ciganite, turcite, evreite i pro4ee.Dori toi da si msili 4e gi priema i da druji s tqx, naglasat na maika mu koqto e otgovorna za negovoto vazpitanie 6te go nakara da ne se vpuska v serizni vrazki s izbroewnite etnosi tova 6te go pravi nesaznatelno bez da se zamislq! A spored men opisanite tuk vzaimootno6eniq sa bili seriozni!E kajete mi kak se polu4ava tova?!!! Nelogi4no e! ZA privli4ane mejdu razli4nite etnosi e ne6to savsem normalno haresvat se dopadat si no vrazka trqbva da badat tolerantni i ne moje nqkoi koito mrazi ciganite da si xvane ciganka za gaje i da xodi serioxno s neq ili obartnoto!Ne moje prosto!Otno6enieto kam razli4nite parvo se formira ot vazpitanieto!Kato ide6 da si igrae6 s cigan4etata maika ti moje da ti zabrani i ot ta mti po4va6 da strani6 ot tqx bez da znae6 konkretno za6to samo zaradi tova 4e taka sa ti kazali a ti trqbva da slu6a6!No ako ne sa ti zabranqvali na teb ne ti e problem priob6atva6 se i se spriqtelqva6 togava haraktera ima zna4enie!Vaob6te vzaimootno6eniqta mejdu xorata sa sli6ni mn mn slojni!NO zapomnete edno badete takiva kakvito ste!!!!!!Ne se sramuvaite ot tova 4e ste ot druganacionalnost zna4enie ima samiq 4ovek negovata cennostna sistema ka4estva intelekt a te sa pria6ti za xorata!Vsi4ki sme xora sas individualnost vsi4ki sme razli4ni!NO parvo sme xora, posle sme razli4ni!

истинска, вярна и поучителна история. Примамлив е чара на този етнос по - точно очите. Вероятно пък ти си бил причината тя завинаги да вземе това решение за живота си тук и бъдещето на децата си.
Благодаря ти увлекателно разказваш истински неща!

Ot dete si biah postavila za cel da nameria 6tastieto s ciganin ili vsiakakuv drug, no ne i bulgarin. I go namerih!
Haresvali sa me mnogo bulgari, no ne sum si pozvoliavala nikakva blizost s takiva.
Gordeia se s proizhoda si i nikoga ne bih spodelila jivota si s 4ovek, koito izpitva niakakva stepen na prezrenie kum etnosa mi.
I decata mi 6te budat vuzpitani v su6tia duh!

Знаете ли... аз не съм циганка но имам доста мургав цвят на кожата и поради това и аз както героинята съм имала много проблеми и болки но знам че някога ще срещна човек с който мога и искамм да бъда.
А автора искам да поздравя за уникалния постинг.

авторката на последният коментар,ще ми бъде интересено да се свържите с мен,на dragnev.plamen@gmail.com
Благодаря!

непреодолимите различия.Няма как да не развълнува една подобна история.Сама по себе си е драматично и то най-вече от гледна точка на жената, която е обречена цял живот да бъде изкупителна жертва на предразсъдъци и грешки. И винаги да се съмнява-дали? до кога?
Надявам се Ваня да намери човек, с който ще чувства добре себе си. НЕ знам дали авторът е човекът, доколкото усещам към момента на написването на този пост самият той не е бил уверен в себе си

Помоли ме за коментар... приемам, че разказът ти е доста свиден... Разбирам, че си я преживял дълбоко историята, даже повече си преживял историята на Ваня, отколкото своята.
Въпреки уверенията ти, обаче, предразсъдъците ти се виждат, с извинение, като на длан ... разбира се, възможно е и да е от избора на изразни средства.
Много хаотично, мейт:) Капризна съм на тема клишета и направо разглезена на полето на сравненията, затова в името на литературната стойност, мога да кажа, че перото ти има нужда от подостряне, ако ми позволиш евфемизма... Ще следя публикациите ти - приеми го като обещание или заплаха хах, успех!

критиката е стойоностна и ще я имам на предвид!

наистина интригуващо :) Поздрави!

все едно четях моята история и по точно историята на този човек за който ти е разказала в заведението и смятам че има още доста хора които са имали такова преживяване
много е тъжно че хората в българия имат такива предразсъдаци

az sam bulgarka i tazi istoriq mnogo me trogna poneje i az imam 4uvstva kum 4ovek ot malcinstvata i za men nqma nikakvo zna4enie tova kakuv e toi za6toto na 1-vo mqsto toi e 4ovek kato vsi4ki a i vaob6te ne mi puka za mnenieto na drugite

Moqta istoriq otnovo e svarzana s 4ovek ot tozi etnos.Vliubihme se kogato bqhme na 14g.Imahme kratka vrazka,izpalnena s mnogo polojitelni emocii.V edin moment oba4e roditelite mi razbraha za nego i ni razdeliha.Da v tozi moment ne sam se zamislqla da im se protivopostavqm.Ne se bqhme vujdali blizo edna god.Savsem slu4aino oba4e edin sletobed kogato se pribirah ot u4ili6te pokrai men mina edna kola i v neq be6e toi.Momentat v koito otminava6e kolata imah 4uvstvoto 4e otnovo v men se porajdat sa6tite 4uvstva.sled kato toi mi nameri nomera na gsma edna ve4er,potanala v misli za nego tel mi izvanq.be6e nepoznat nomer.Kogato 4uh glasa mu ne poznah koi e, no sled kato 4uh leko zasmivane razbrah 4e tova e toi.V tozi moment bqh izgubila po4va pod krakata si!Sarceto mi bie6e kakto ot predi 2 godini.Mnogo se zaradvah 4e se e setil za men i taka si ugovorihme sre6ta.Iskah da se vidim no nqmah nikakvo namerenie da zapo4vam vsi4ko otna4alo.Taka prez qnuari 2008 se vidqhme.Tolkova ne6ta imahme da si kajem,tolkova mnogo promeni ima6e v jivotite ni.Zapo4nahme da se 4uvame vseki den dokato edna ve4er ne se vidqhme u tqh.I dvamata sme imali zadni misli.O6te pove4e 4e kogato bqh s nego parviqt pat bqh devstvena i za parvi pat na nego se otdadoh.Znaeh 4e sega ve4e sled godini 6te e razli4no.Ta vidqhme se i naistina bqh s nego.Do tozi moment ne bqh pravila po 4uvstven dori v pove4eto momenti takav raztarsva6t sex s nikogo sled nego.Za parvi pat sled poloviqt ni akt lejahme edin do drug i se 4uvstvah v sigurni race.Ot tozi den natatak do den dne6en sme vse o6te zaedno.Roditelite mi otnovo razbraha no tozi pat nqma da se otkaja ot nego,za6toto razbrah kakvo e da si obi4an,da obi4a6,i da vqrva6 na horata.Obi4am go pove4e ot jivota si i sam re6ila da ne se otkazvam ot nego,nezavisimo 4e vrazkata ni ne se odobrqva.Vsi4ki sa protiv nas no toi ne vednaj mi e dokazval liubovta si i naistina mu vqrvam.Imame planove za jentba sled kato zavar6a i sam sigurna 4e 6te se osa6testvi s cenata na vsi4ko.Blagodarq za tova 4e imah vazmojnostta da spodelq istoriqta si.I iskam da kaja 4e ne biva slagame vsi4ko pod ob6t znamenatel,za6toto kakto ima lo6i cigani ima i mnogo lo6i balgari.Mislq si 4e ako ne be6e ciganin nqma6e da go obi4am tolkova i toi nqma6e da e tolkova dobar,s takova sarce.Zapomnete 4e nqma ni6to po silno ot ciganskata obi4.

Moqta istoriq otnovo e svarzana s 4ovek ot tozi etnos.Vliubihme se kogato bqhme na 14g.Imahme kratka vrazka,izpalnena s mnogo polojitelni emocii.V edin moment oba4e roditelite mi razbraha za nego i ni razdeliha.Da v tozi moment ne sam se zamislqla da im se protivopostavqm.Ne se bqhme vujdali blizo edna god.Savsem slu4aino oba4e edin sletobed kogato se pribirah ot u4ili6te pokrai men mina edna kola i v neq be6e toi.Momentat v koito otminava6e kolata imah 4uvstvoto 4e otnovo v men se porajdat sa6tite 4uvstva.sled kato toi mi nameri nomera na gsma edna ve4er,potanala v misli za nego tel mi izvanq.be6e nepoznat nomer.Kogato 4uh glasa mu ne poznah koi e, no sled kato 4uh leko zasmivane razbrah 4e tova e toi.V tozi moment bqh izgubila po4va pod krakata si!Sarceto mi bie6e kakto ot predi 2 godini.Mnogo se zaradvah 4e se e setil za men i taka si ugovorihme sre6ta.Iskah da se vidim no nqmah nikakvo namerenie da zapo4vam vsi4ko otna4alo.Taka prez qnuari 2008 se vidqhme.Tolkova ne6ta imahme da si kajem,tolkova mnogo promeni ima6e v jivotite ni.Zapo4nahme da se 4uvame vseki den dokato edna ve4er ne se vidqhme u tqh.I dvamata sme imali zadni misli.O6te pove4e 4e kogato bqh s nego parviqt pat bqh devstvena i za parvi pat na nego se otdadoh.Znaeh 4e sega ve4e sled godini 6te e razli4no.Ta vidqhme se i naistina bqh s nego.Do tozi moment ne bqh pravila po 4uvstven dori v pove4eto momenti takav raztarsva6t sex s nikogo sled nego.Za parvi pat sled poloviqt ni akt lejahme edin do drug i se 4uvstvah v sigurni race.Ot tozi den natatak do den dne6en sme vse o6te zaedno.Roditelite mi otnovo razbraha no tozi pat nqma da se otkaja ot nego,za6toto razbrah kakvo e da si obi4an,da obi4a6,i da vqrva6 na horata.Obi4am go pove4e ot jivota si i sam re6ila da ne se otkazvam ot nego,nezavisimo 4e vrazkata ni ne se odobrqva.Vsi4ki sa protiv nas no toi ne vednaj mi e dokazval liubovta si i naistina mu vqrvam.Imame planove za jentba sled kato zavar6a i sam sigurna 4e 6te se osa6testvi s cenata na vsi4ko.Blagodarq za tova 4e imah vazmojnostta da spodelq istoriqta si.I iskam da kaja 4e ne biva slagame vsi4ko pod ob6t znamenatel,za6toto kakto ima lo6i cigani ima i mnogo lo6i balgari.Mislq si 4e ako ne be6e ciganin nqma6e da go obi4am tolkova i toi nqma6e da e tolkova dobar,s takova sarce.Zapomnete 4e nqma ni6to po silno ot ciganskata obi4.

Здравейте!Още от началото на историята,от начина,по който е предадена,личи,че авторът не е бил от най-влюбените,поне начина на поднасянето й навежда на тази мисъл.Човекът е имал единствено желанието да вкуси и от любовта с една циганка,ако чувствата му са били на истински влюбен,съвсем по друг начин щеше да звучи. Не намирам за приятно четиво подобна история.Не би могла дори да се нарече любовна история.А за момичето- взела е много правилен избор. Самата аз се влюбих в човек с такъв произход,не на 14 год.и не в първа младост.Обичам го все още!

Аз съм от ромски произход ..и аз разбира се на младини съм имала взимане-даване с българи ,но винаги съм се пазела да не се вживявам много и съм прекратявала всеки контакт щом разбирах ,че става сериозно ...Спомням се как едно от момчетата ми пишеше писма всяка седмица ,усетих че се привързвам към него и ...прератих отношенията си с него , един друг който отблъсквах в продължение на няколко месеца ,но той не се отказваше дори искаше да ме покани у тях си ..тогава седнах насаме с него и си поговорихме сериозно ,обясних му ,че сме мн различни и в нашият малък град това няма да се приеме ...справих се и с него .След години вече млада жена отново се запознах с един прекрасен мъж ,бях запленена от него както и той от мен ...но и снего приключих ...Търсех моят човек -моят циганин и..когато най-малко очаквах той дойде !!!Сега разбирам колко съм щастлива ,че го имам вживото си ...въпреки други негови недостатъци ,знаете как е след 18 годишен брак ....Но с него се чувствах спокойна да бъда себе си ,когато искам да бъда една от своя етнос и заедно с това да бъда модерна ,образована и съвременна ромска жена ...Децата ми израстнаха с българчета и ако не знаете не можете и да предположите ,че са циганчета ,само на мен ми личи ,защото съм леко мургава ...Какво обаче се случи ...?Преди време се запозна с един мъж и ..о ужас!!Той се оказа българин!!Имам чувството ,че този човек е моето второ аз !Всичко ,което искам и имам нужда в момента ...Този път искам да се оттегля ,но не мога ..Този път нямам тази сила да превъзмогна чувствата си ..А точно сега е много по-сложно от преди ...Имам семейство ,деца ...Той също ... Относно историята за която разказваш ,разбрах как се чувства мъжът ,в когото съм влюбена .Благодаря ти .Все пак трябва да мислим и за другите ,за това те как се чувстват ,как преживявават ,не само за нас ...Но се чудя защо не си останахте приятели ?!?!?!!

Благодаря ви, за искренната изповед,макар и анонимна/но няма и каква друга да е/
закъснях малко с одобряването на коментара ви,но работя и не стоя на компютъра по цял ден.Ще се радвам ако прочетете и другите ми писания на "циганска" тематика и си изкажете мнението.Благодаря!

Много интересна история,но ми се струва че ти не си бил влюбен в нея-а си я желал сексуално...И хубавото е че тя се е отказала на време,за да не страда.

Izdunil si se s lujata, 4e ciganite imali specifi4na mirizma. Ako ti si spal s mrusna ciganka, razbira se, 4e 6te smurdi. I s mrusna bulgarka, ako spi6 su6to 6te smurdi. No da tvurdi6, 4e jenata e bila s dobri higienni navici i izlu4vala specifi4na mirizma, tova e luja.

Za "vlubenata" v teb ciganka, tova su6to si si go izfantaziral. Ti niama6 vun6en vid po koito niakoia jena da strada. No ipuk avno mnogo ti se iska da e taka.

Всичко е плод на фантазията на автора. А коментариите, предизвикани и провокирани от любовната история, показват колко е актуален въпросът за взиамоотношенията между малцинствата и българите. Никой не оценява достойнствата на разказвача, или чувствата, които поражда вълнуващата фабула, а се издребнява за маловажни неща! Ако игнорираме правописните грешки и пунктуацията, разказът е увлекателен и задържа вниманието!

Благодаря за положителните отзиви,но мисля че не-еднозначно съм дал послеслов-поясненние.Нещата са на около 80% истински. Героинята е жива и здрава и сравнително просперираща в Бг обществото. АКо знаехте истинското и име и го чукнехте в чичко гугъл, щяха да излезнат десетки линкове и статии от нея и за нея.
Аз пост-фактум си оставам с лек негативен привкус за нея.Не се оказа хубав човек,като цяло!
Моет генерално заключение е: Любов между истинска Циганка и Българин е възможна и може да бъде много пламенна и вълнуваща, но е много трудно осъществима в БГ.Ако са и двамата в Анлия, Русия или др. страни е по-вероятна.

Все пак, малко си се престарал с миризмата, можеше да си го запазиш за теб, вие бугразлиите сте малко такива, забелязвате повече дребните неща, отколкото големите.

Pytjat kum postiganeto na neshto e mnogokratno po atraktiven otkolkoto samata realizacija. Sobstvenata ni fantazija go izpystrja s avatjurizyum. Kogato dadeno javlenie ne se vpisva v ramka, postavena ot obshtestvoto, vinagi e za smetka na javlenieto. V sluchaja - lichno si se ubedil. Osven tova ne e nugno da izjadesh 100 tohagi na golo, za da se ubedish, che e bolezneno. Beshe interesen tekst :)
Paola

Родителите могат да помагат,но могат и да пречат.Когато не се месят в живота на децата си определено няма да пречат.Всеки трябва така да живее живота си,както той иска,а не както кажат родителите.Много хора имат непоносимост към малцинствата,но място под слънцето има за всеки.А относно съвместното съжителство - най-добре е да живееш сам .../по-добре сам,отколкото с неподходящ човек/.

Очарован съм от написанато !
Аз съм Българин и съм вкусвал от тази циганска любов. Интересното е, че даже и не знаех за произхода и, докато не ми каза, след като бях вече влюбен до ушите. Тя така и нямаше нищо общо нито на вид, нито на цвят, а за вкуса и........ Няма по вкусно нещо :) Много е сложно и наистина няма как да съществува такава любов в България. Семейството винаги ще пречи и страданието ще е наравно със щастието ! Не знам дали наистина е така с всички от този етнос, но всичко с това момиче беше пламенно и неповторимо, а за секса не искам и да си спомням, защото просто беше вълшебно. Трудно се изтръгва такава любов от сърцето. Хората са гадни и никога няма да приемат такова нещо за нармално. Не знам как ми се случи това нещо, но всичко продължи известно време. В момента умишлено се опитвам да изкореня любовта си към нея и страдам много, но такъв е живота несправедлив и понякога ужасен. За тази сладост, която преживях плащам със смазваща болка десетократно.

PS: И нещо, което искам да кажа за българските момичета:
- Питайте някоя циганка как се обича !!!

коментиращ. Такива да бяха всички читатели...еехххх

Прекрасните неща винаги са невъзможни,защото има непреодолими причини.Винаги е било така......за съжаление....

E.dokoga s toia mazohizam be!Daeba i mrasnata ciganka...i s 3 visshi pak shte e kradliva ciganka i pak shte smardi...tova e dragi "grajdani na sveta"

Эх лихая,лихая,лихая! Любовь цыганская любовь шальная...
Прочетох, че в циганския език няма думата любов, не знам дали е вярно, но ако е така е много странно. Нали?
Може би ще звучи по-добре "моята неосъществена циганска страст..."
И за страст разказваш. Хареса ми историята :)
А и циганката си я бива, не иска да повтаря грешките си. За образования циганин-не знам дали ще намери, не че ги няма, но са кът.
Баща ми наскоро лежа в болницата с един циганин. Жена му беше все до леглото му, влезнала и тя в болницата, за да е с него. Оженили се-той на 15, тя на 14 . Такава преданост като при техните жени, трудно можеш да намериш у българките, поне не у младите. Четеш им го в очите. Готови са да умрат един за друг, могат да разчитат един на друг. Но тая липса на стремеж към знания, към образование, ей това не им харесвам...
Така или иначе трябва да се научим да ги приемаме и да живеем с тях, това ни чака. А на теб пожелавам да си намериш българка, а може и да не е българка, която да те обича и уважава, с която да извървиш живота си до край и както в онази брачна клетва...." в добро и зло, в радост и скръб, в здраве и болест - докато смъртта ни раздели"

благодаря много за ценният коментар. Ти си една, невероятна Дама.