Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2650793
Постинги: 476
Коментари: 996
Гласове: 2103
Постинг
15.06.2020 12:30 - Масажистката Коссара
Автор: internationalist Категория: Тя и той   
Прочетен: 2540 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Уважаеми  Читатели, написах този литературен разказ в едни британски планини тази зима, преди Корона Вирус-Кризата. Дълго се колебах, дали  да го публикувам Тук. По прототипна история е на мой познат български емигрант, живеещ в Лондон. Заедно бяхме тогава и ми разказа всичко. Публикувам го с негово разрешение, имената на персонажите са сменени,но хората са предполагам и до днес съществуващи. За първи път избирам такава форма на разказ, ще видите каква. Но това е свободата на блога да експериментираш, няма редактори, няма издатели,НО няма и пари:) Не сме за парите, не за славата, а за  Идеята! (поне за сега) Приятно, четене!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
image
Самолета Лондон-София се снижаваше за кацане към летище "Враждебна" плавно, без турболенция и пропадане. Пътниците повечето българи и цигани и тук-там някой британец, закопчаха коланите с досада, готови още при първия удар на колесника на твърда земя да ги откопчеят презрително. Дали някои допускаха, това приземяване за последното преживяване в живота им?!По принцип да,но реалистично сигурно единици. Българския принцип-това на мен пък точно няма да се случи, важи в пълна сила докато някой ден наистина се случи,нещо подобно. Но тогава в секундите, или частите от тях време за размисли няма. Станахме  до толкова доверителни на машините, особено ако са реномирани, лъскави...а понякога смъртта дебне там където най не я очакваме. -Бууммм, ударихме твърда земя, спирчаките засвистяха и летящото ни возило се приземи благополучно, намаляйки драстично скоростта по пистата. Голяма част от възрастните българи (включая и моя милост) и британци заръкопляскаха по стар обичай,а младите и циганите ги изгледаха с насмешка. За тях по презумпция пилота и екипажа си вършеха работата. Нали, затова им плащаме?!- би бил оправдателния рефрен. (-Да ги еба в пляскащите шматки!)-си казаха сигурно по-вулгарните! Настана типичната суетня от типа, кой ще вземе по-бързо ръчния багаж, палтото или якето и почти газейки другите от това омръзнало им летящо корито, час по-скоро да се изнесе навън! Претендиращ за лична култура и вродена куртоазия човек, изчаках с философско търпение "варварите" да отминат и последен от всички излязох, давайки път на една  усмихната, британска бабичка с изкривени от ревматизъм крака. Последната усмивка към мен за довиждане от екипажа, бе прелетна птица, падаща в морето умряла от умора. Родна, българска зима в София почувствах слизайки отвън, качих се на претъпкания автобус, провирайки се едва с раница на гръб. Слязохме и групово зачакахме за паспортен контрол. Изненадващо хубавата по курвенски, митничарка, стабилно гримирана ме изгледа с досада и  пое през гишето личната ми карта. А само преди няколко мига правеше мили усмивки и мини разговор към костюмиран и солиден англичанин.Но всъщност нормално,за нея бях поредния застаряващ българин, "гърчещ се на Запад". Аз пък се усмихнах широко и попитах: -Как, сте?-отговор не получих, но си казах и твоята не е лесна, работиш тук с тази просташко-чалгаджийска хубост,ама надали си "пускала" само на един "Фактор" и то само веднъж, за да си на служба. Хипотетично заключение разбира се, породено от вулгарна логика. Колко са близки думите вулгар и булгар, сякаш без да изследваме етимологията им, асоциацията между двете е неминуема. Ловко с лек замах грабнах куфара от лентата за багажите и търкаляйки весело колелцата му излязох пред такситата. Едно от тях ме пое, сякаш гладна акула в търбуха си налапва хвърлен през борда негър. Шофьора затвори предната врата, аз винаги стоя отзад в такситата( навик от САЩ) и импулсивно взе да потрива ръце разбрал за разстоянието от поне 30лв. плюс бакшиша разбира се. Бе ял баничка и по прилично омазнената му риза си личаха още трохи и малки парченца сирене,недостатъчни дори и за негладна мишка. Той: -Еееее,как е, как е..там по Англията?-попита докато потяглеше с нервна газ в топящия се мръсен сняг. Гледайки към мен в огледалото за обратно виждане, изучаващо. Аз: -Аааа, как да е..трудно,но има сигурност. Бачкане много на работни места нежелани от англичани,но все пак за пари не можещи да се изкарат с честен труд на заплата в България от обикновен човек. Предполагам сте запознат добре и от други емигранти. Той: - Знам аз, всичко знам, всеки казва по нещо, все едно там съм бил. Ама аз баце и тук съм добре. Бях военен, накрая взех 13 заплати, купих си тая нова "Дачийка"събирам за друга,кредити нямам,апартаментче си имам от мама и тати, Бог да ги прости.Пием си ракийката, мезим си туршийката, ебем си курветата и да ти кажем, ебем"ти и Англията! Аз: -Кой, как я нареди!- влязох в тон с просташкия му стил на говорене. Но чувствах  евентуално предложение на езика му и зачаках, мълчейки. Той: -Нещо мацка да предложим, возим с колата разни шафрантета по-висока класа, на клиенти насам-натам, дават ми %, сещаш ли се!-намигна ми пак в огледалото. Аз: - Нещо съм се схванал от полета и измръзнах, ако предложиш някоя добра масажистка? Той: - Масажистка със щастлив край само, или с консумация?-професионално ме изпита. Аз: - Истинска масажистка, наместваща кокалите и разкарваща кръвта..пък ако има и "щастлив край"- разгеле!Секс не търся в момента,не съм в кондиция. Но да е от по-висока класа. Той: -Има една такава хубавица, спортистка-бивша, тренирала е джудо, мачка та чак ще изпращиш, прави страшни масажи, празни те бавно с ръка, но не се съблича и не прави свирки, изобщо никакъв секс и взима 60 лв за 45мин. Ако искаш, да те водя,а? АЗ: -  Давай да взимам стаята, хвърлям багажа и отиваме!- вързах му се аз на едната приказка, малко рискувах,но...без риск нещо хубаво става,ли?! Може би заради факта, че не прави никакъв секс, което си бе своего рода атестат. Помълчахме малко, докато таксито цепеше в осветената тъмнина,Софийския трафик. Той: - До тук сме Баце, ето го и твоят "Интернационал-Плаца"!  Ходи, плати си стаята, е на изключвам апарата и ще я питам мадамата през това време, дали ще те вземе!-почти по военному ми нареди Бакшиша,ловко взимайки 30-те лева от ръката+5 лв.  "за чай". Хотела ми е познат добре, ползвал съм стаи тук поне 10 пъти и рецепционистката ме помнеше даже, бегло. Приятен, удобен, чист и нескъп, рядко съчетание за порочна и мръсна София. Платих за две седмици, хващайки и зимен бонус-намаление на сумата,хвърлих чантата, оправих прическата и парфюма в огледалото и се запътих навън. Той: - Хайде бе братленце, жената чака последен клиент си!  Тръгваме,ли? Аз: -Тръгваме!- метнах се пак отзаде, на прословутата му нова Дачия. - Предполагам не е на другия край на София,нали?-леко троснато го запитах. Той: - 8-9 лв.ще излезе за пътя и свързването, добре ли е?!-леко разсърдено ме погледна в огледалото. АЗ: -Добре е, извинявай, какви 8-9лв, направо десет ще ти дам! Той: - ОК, караме!-продължи с престорената обиденост, пусна музиката и замълча. Аз-наум: -А супер, омръзна ми от шофьорските ти разговори. Дано само не ме разтовариш до някоя хипопотамка! Спряхме пред нова жилищна кооперация в полу-тъмният широк център на София. Къде точно и представа си нямах.Щях да бъда нащрек, но видях младо прилично семейство с деца да влиза в един от входовете. Той: -Звънни на домофона в този вход на апартамент N:1 и чакаш, Анелия се казва, представи се за клиента на Симо и тя ще пусне ток да отвориш вратата. Това,е! Давай десет лева и да бегам! Аз: -Заповядай!- подадох му ги, той грабна банкнотата, изгледа ме с зверска досада и изръмжа: - Ае,чао! Натиснах звънеца продължително, на третото прозвъняване се отговори с приятен и плътен женски глас: Тя:- Алло,дааа? Аз: - Здравейте! Клиента на Симо е, пристигнах! Тя: - Ааа, така ли пускам ви сигнал за вратата, заповядайте първи етаж апартамента в ляво, има табела! Бравата изжужя, натиснах и влязох във входа. Първия етаж бе над гаражи, осветлението бе автоматично, завих наляво и веднага забелязах вратата. Бронирана, но в семпли модерни окраски с голяма табела " Лечебни Масажи. Сертифициран рехабилитатор- Анелия Коссара", мобилен телефонен номер и работно време. -Бреее!- казах си- работата сериозна! Позвъних, първо ме огледа една въртяща се мини-камера на стената и чак тогава вратата се отвори. Много приятно се изненадах на появяването на дама в своите ранни 30+ години с усмихнато и лъчезарно лице. Тя: - Здравейте, Анелия съм, заповядайте можете да се събуете!-покани ме тя.Аз също се представих в унисон.Влязох и почти ахнах,целият апартамент бе преобразен в един малък екзотичен Свят. Стените обшити с тънък, декоративен бамбук и закачени екстравагантни, езотерични рисунки, орнаменти и подобни от Индия и Африка. Навсякъде миришеше на пушещи,ароматни пръчици, най-вероятно. Огромни китайски, порцеланови вази с цветя на всеки ъгъл. Подът постлан с дълбок мек, мокет..направо нямаше нужда от чехли. Влязохме в нещо като малък хол, служащ за приемна  преобразена в подобен стил,но по-осветена. Успях на светлината да огледам Дамата. Косата и дълга, буйна и много черна, хваната на работен, японски кок. Облечена в тънък, черен клин и спортна блуза в същия цвят. Дрехи разкриващи невисоко, но стегнато, атлетично тяло с хубав бюст. Имаше още  бяла, ефирна медицинска манта, тип къса туника. Тя разбра разбира се, че я оглеждам и разсъбличам с очи, непукистки се усмихна, покани ме да седнем на семпла маса със столове. Тя: -Та така, какво бихме могли да сме си полезни, междувременно да попитам нещо топло за пиене: зелен чай, кафе без кофеин, минерална вода? Аз: -Един чай , ще е перфектно, благодаря! За минута чая се поднесе с всичките му атрибути, явно подготовката бе солидна. Тя: -Та какви процедури по принцип бихте искали,за да разбера какво желаете и ви насоча конкретно, какво мога да предложа и съответните цени. Последен клиент сте, да не губим време!-ласкаво ми се усмихна и разкри бели зъби на хищна акула и устни с лек, почти незабележим хиалуронов пълнеж. Аз: - Предполагам сте разбрали от Симо, сега се връщам от Англия, намръзнал съм нещо, почти настинал и затова бих искал добър, цялостен масаж, по-силов и...евентуално облекчаване с ръка в половата част- снижих глас, от куртоазно "неудобство". Тя: - Да, разбирам!-отговори,изпуквайки силно пръсти и китки, в момент на замисляне и преценка. Явно,много добър захват и длани спсобни да масажират, но и да удушат, ако трябва. -Значи, на въпроса...45 минути, интензивен, цялостен масаж е 60лв.+ 15 минути тантра масаж, за дълбоко и бавно облекчаване на половите органи с ръце до достигане на оргазъм е още 30лв., общо 90. Това е цената. Плащането е предварително. Лечебността и удоволстивето ги гарантирам, Аз! Аз: -Ето заповядайте 50Ј!-извадих банкнотата и я подадох-не ми връщайте, предварително ви оставям бакшиш. Тя: -Ооо,Благодаря Ви!-брилянтно се усмихна и сложи парите в портомоне, вероятна индийска изработка. -Все пак да ви напомня, никакви сексуални услуги не предлагам по никакъв повод, а да ме пипат по тялото по време на работа е просто непремливо. Ще спра и помоля, да си тръгнете! Аз: -Разбирам много добре, не съм за първи път на такова място-уверих я. Тя: -Заповядайте хавлия и чехли тук е съблекалнята и банята, съблечете се и изкъпете. Чакам, ви! Банята бе почти луксозна, приятно миришеща на жасмин и лотос. Добре се напарих и изкъпах, чак не ми се излизаше. Подсуших се и влязох в "масажната". Беше полутъмно, ароматно, а тиха индийска-йога музика се носеше незнайно откъде, успокояващо,но и възбуждащо. Съблякох се гол и легнах върху масажното легло, тя се направи че не гледа тялото ми, но все пак забелязах как дискретно хвърли няколко погледа тук и там, включително и в половата област. Нормално. Трудно би могло да се опише писмено какво последва, просто трябва да се изпита. Масажираше само една част от тялото, другата покри с топли, дебели хавлии. Почна от стъпалата,полу-измръзнали,натискаше умело и леко болезнено, жизнено важни точки,след болката обаче усещах как в мен настъпва промяна и се влива енергия. Свърши със стъпалата, обу ми топли, масажни терлици на ток и продължи нагоре. Не правеше масаж само с длани а и с ръце до лактите, обилно мажейки с масажно олио. Не чувствах само масаж от полу-твърда, полу-мека сила, а със  затворени очи визуализирах Анелия гола с пусната коса и обгърнала ме с цялото си тяло, в някакъв първичен, пагански танц. Такива бяха усещанията -ми. Изпаднах в особено полу-будно състояние, почти в транс. Не малка роля за това имаха и опияняващите миризми,звуци и полу-тъмната стая. Почти заспах, когато чух там някъде в далечината, глас: Тя: -Отзад си си готов, ехооо да не заспа?! Би ли се обърнал, по  гръб ако обичаш!-нежно но настойчиво ме разтърси-леко, Коссара. Аз: -Охххх,добре...страшна си, направо изпаднах в унес. Тя: - Ами не заспивай, хубавото едва предстои-засмя се леко предизвикателно. Обърнах се пряко сили, пак ме покриха с хавлии и масажираха от главата до глезените. После тя измести хавлиите така, че само интимната ми област остана открита. Започна с кръгообразни движения масажирайки деликатно с две ръце областта около члена ми, центробежно и приближавайки все повече към него. Явно знаеше специални, сексуално-възбуждащи точки и се стараеше максимално да не пропуска  никоя. С едната ръка хвана пениса ми, а с другата сипа още масажно масло. Очите ми бяха затворени и това само го чувствах, без да го виждам. Започна много бавно и плътно да ми прави фрикции, имитацията бе все едно че съм проникнал в прилепваща,топла и влажна вагина. Междувременно ме обзе, силна полова, вътрешна възбуда. Нещо се навдигаше в мен и след незнам колко точно време, буквално изригнах в експлозивен оргазъм. Целият се разтърсих от главата до петите и нададох стенещ вик. Облях цялата и ръка със сперма, но тя продължи да прави бавни движения, докато не издеди и последният стон от мен. Просто бях смазан и потънал в необятна нега, от която не ми се искаше да изляза... Избърса ме внимателно, покри с хавлия и тихо промълви: Тя: -Почини или даже поспи петнайсе-двадесе минути, спокойно, а аз ще отида в другата стая. Може да се каже, почти веднага заспах, дълбоко и безметежно. Тя: -Ехооо, време е за ставане, половин час вече спиш!-отворих очи и видях Анелия преоблечена с други дрехи за тръгване, по-скоро. Станах едва с нейна помощ, олюлявайки се, облякох се криво-ляво, готов за излизане. Тя: - Да тръгваме, сега така си затоплен и размачкан и не трябва изобщо и мяркане на студено, камо ли ходене по улиците. Затова реших вместо такси, аз да те закарам. Затоплих моят автомобил, докато спеше и ще те метна до хотела. Хайде тръгваме, излез да пусна СОТ-а и заключа!-леко ме избута в коридора. Колата и спряна успоредно на входа се оказа старичко, но много подържано "Субару"-комби,чисто като аптека и миришещо подобно на студиото и . На таблото освен икони се виждаха арабски муски и индийски амулети. Аз: -Много сложно съчетание от религии е тук!-казах докато тя маневрираше за да излезе на главния път. Следваше навигацията от смартфона си, моя хотел не бе го и чувала даже. Тя: - Ами...-леко замълча- не  ме познаваш. Баща мюсюлманин-арабин, майка българка, някога тренирах джудо, сега йога. Всичко при мен е амалгама от гени, религии,култури, спортове...изобщо мелезка във всичко и навсякъде. Сложна, личност съм. Затова и мъж покрай мен не се задържа. На два брака съм, разведена и вдовица с по едно дете от всеки!-леко се засмя с философски отенък на  доста препатила, но оцеляла- по-силна за ранни 30+ години. Пътувахме така известно време в мълчание, всеки потънал в мислите си. Направи ми впечатление, че управляваше МПС-то изключително умело и леко дръзко с рутината на доста карала и явно израсла в София. Тя: - А ето пристигнахме, това трябва да е твоят хотел-паркира на малкия и претъпкан паркинг и спря на работещ двигател.-Колко, време си в София? Ще дойдеш ли пак на масаж?-попита ме тя, косо гледайки в очите, сякаш не допускайки друг отговор, освен-ДА! Аз: - Ооо,разбира се ще дойда и то повече от веднъж,мисля поне две семици да остана в града, театри, ресторанти, спортни събития. Тя:- Такааа, ли!-делово извади бележник и разгърна на графика си : - След два-три дена, кога? Надали, ще изтърпиш дълго, след всичко което направих днес за теб!-усмихна се и ме погледна изпитателно. Аз: - Да, разбира се, как бих могъл да изтърпя  и по-дълго! Но би ли искала да те поканя на вечеря, утре например? просто ей така, без да очаквам нищо, за запознанството. Тя: - Вечеря, при все че едва се познаваме и то като клиент?! Няма, как да стане! Но обяд, докато дойдеш пак, за половин час, ако те устройва може. Ето ти визитка, звъни утре към 11ч. ще се уговорим за обяд в някое бистро наблизо и последно уточним за масажа. Хайде, чао!- стисна ме тя за ръката, погледна в очите, разбра какво очаквам и ме целуна леко, почти символично по бузата. Тя: -Тази целувка нищо не значи, не си прави грешни изводи!-отдъпна се на "безопасно" разстояние. Аз: - Не си правя, споко! Приятна вечер и Благодаря!-станах, хлопнах вратата, а тя тръгна, маневрира и с рязка газ се включи в движението на централния път. Прибрах се направо смазан, хапнах нещо рум-сървиз и спах буквално до 10 часа сутринта на другия ден. Естествено, събудих се с мисълта за Анелия Коссара.... Влязла ми бе в съзнанието и сетивата вече и просто щях да съм против себе си, ако не започнех да търся нещо повече от масажи от нея. Усещах, че ако вложа някакви усилия и смелост, любовна авантюра с нея бе по-скоро възможна. Имаше  някакъв фатален чар и изкусителност, които ме обсебваха демонично и не можех да отстоя на изкушението, въпреки че гласа на  разума ми крещеше отдалеч:- Не,недей не се занимавай с нея,даже и като клиент не ходи повече! Какво, бих търсил от нея?! Определено, не бе просто секс, минал съм тези години, да търся само това от една хубава,сложна и интересна жена. Може би любовна авантюра, за тези две седмици, приключение...ще видим. Измих си зъбите,очите, разсъних се и я набрах по телефона. Даваше заето, без втора линия, озадачаващо. След около 15 минути, самата тя ми позвъни, разбира се не знаеше тел. ми номер,макар че може би и се досещаше-британски. Тя: -Ало здравейте,звъняли сте на Масажно Студио "Коссара"?-автоматично-заучено започна. Аз: -Анелия, здравей твоят последен клиент от снощи е,как си? Тя: -Аааа...здравей, наспа ли,се? Аз съм някак си долу-горе, ще се виждаме ли за обяд? Аз: -Ами, затова се обаждам. Тя: -Добре, но не съм много в настроение и ще пия алкохол повече, отколкото очакваш...гади ми се от един клиент, отпреди час, така би ли бил съгласен? Аз:- За теб, всякак става, само кажи кога и къде? Тя: - Има едно гръцко заведение-таверна "Тасос" на улица......номер 5, да гаврътна едно-две малки узо-та със салата, че от него най ми минава като съм ядосана. Аз: - Добре, там съм в колко? Тя:- В 12.30 ч. дано да има места! Аз: - Добре, разбрахме се, до тогава!-Облякох се набързо, излязох едва кимвайки на рецепционистката, пускайки ключа в движение и излязох на улицата. Знаех, по-скоро бях мяркал един магазин за цветя, наоколо. Едно от най-ефикасните средства за оправяне настроението на една жена е поднесения навреме хубав, ефектен букет с цветя. Букета го оправих, хванах бързо такси и пристигнах по-рано, почти не бяха останали места, та се наложи рушвет от 20лв. за една по-закътана маса, двойка. Поръчах веднага бутилка с узо "Пломари",минерална вода и зачаках със скритите под масата цветя. Мадам Коссара се появи в гръб изневиделица и седна на стола с гръм и трясък! Лицето и бе опнато от яд и нерви. АЗ: Охо,здравей! Това е за теб!-машинално приветливо и подадох изненадата. Тя: - Това за мен ли, е ? Благодаря, нямаше нужда!-пое го с измъчена усмивка, помириса куртоазно, но виждах че очите и гледаха жадно в бутилката с алкохол. -Поръчал си цяла бутилка, Узо! Лелеее, колко ли ще се изръсиш..ахааа или искаш да ме напиеш,а?-престори се на ядосана и вдигна ръка:- Сервитьор, може ли! Пристигна младото симпатично гарсонче с видимо елински черти и прилизана, черна коса. Вероятно, гръцки студент. Тя: - Може ли една голяма гръцка салата, спеца на Шефа, както и ваза за  букета. Аз: -Нека са две, салатите!-добавих. За момент се гледахме изпитателно и отпивахме от налятата вече минерална вода, чакайки да почне някой от нас разговора. Аз: -Та какво стана, та си толкова ядосана? Ако не е тайна разбира се.... Тя: - Какво ли....опасна професия имам аз. Масажиране на мъжки пишки, това става, извинявай че съм цинична, но днес друг начин, няма при мен. Апропо, сипвай по 50 мл. от Узото, докато дойдат салатите, да гаврътнем по едно без мезе. И ще ти разправям, междувременно! Отворих почти замръзналата бутилка в ледарника и разлях по чашите.Анелия я грабна своята и я удари на екс, като рускиня от Сибир. Отпи от минералната вода и ме загледа странно. Тя: - Наистина ли искаш да знаеш,а? Аз: - Да, защо не? Стига само, да не е много лично! Тя: -Лично, ли?! По-скоро е тайно и срамно...знам че честността не се изплаща, но ти се прибираш в Англия, за малко си. Ще ти разкрия, какво пък, готин си ми. Междувременно салатите дойдоха. Сипах по още 50мл. Узо, Анелия гаврътна, нейното пак на екс и лакомо замези от салатата. Явно беше, че ще се напие от душевни терзания, аз задържах на моята чаша.Не ми се наливаше с алкохол. Тя: -Та така, от 2 месеца се натресох на един клиент, мазна- Изродска Свиня. Занимава се вероятно с най-мръсни криминални неща, незнам точно какво, но има много пари. Към твоята възраст ще да е. Виждам го, винаги пристига с охрана. Докато го "работя", двама гардове, пазят отвън на вратата. Препоръча ми го една негова любовница,мамка и! Дойде, съблече се и въпреки че ясно и точно му обясних: -Не правя нищо сексуално или секс, ми предложи да съм се съблечала гола, двамата да сме се изкъпели и пак гола да му правя масаж. Естествено, не се съгласих и му натъртих: -Това е недопустимо за мен, на каквато и да е цена! Апропо, сипвай ми още Узо, днес следобед нямам записани клиенти, само кой се обади на момента,но нека си ме търсят, парите ги изкарах вече..от свинята и съм им ебала, майката!-каза тя и безстрашно гаврътна и другите 50мл.,замезвайки с мляскане от салатата. Вече бе полу-пияна. Аз: - И какво стана със Свинята? Тя: - Ами, какво...плаща ми двойно и никога не спира с предложенията от сорта: да си легна с него, на каквато и да е цена, такава каквато аз кажа в рамките на разумното.Или че ще се разведе и ожени за мен а преди деня на Сватбата, щял да ми прехвърли 100 хиляди Евро по моя сметка. Ако това не мине, си позволява да ме хваща за задника, а днес ако не се бях дръпнала бързо щеше и за вагината да ме омърси с гадната си шепа! Аз: - А ти не можеш ли да го шкартираш, като клиент? Тя: - Не, не мога! Трябва да спра целия бизнес със студиото, а друга работа с моите завършени курсове и средно образование, не може да ми даде такива доходи. Дал ми е да разбера,много ясно че ако спра с него върху главата ми ще се изсипят тотални проблеми, не само на мен, но и на семейството ми. А съм с възрастна майка и две деца, нали ти казах! Аз: - И как се казва това свинско Изчадие, ако не е тайна? Тя: - Тони Френския му е името и прякора...всъщност мисля че досега би ме изнасилил, но съм близка с един полицай, офицер от НСБОП. Тренирахме навремето джудо в една школа и си останахме добри познати. Не съм му пускала, само познати... Та той, офицера говори с него, но влиянието му не стига да го изхвърли от живота ми. Френския просто има много,много пари и връзки. Поне 3-4 депутата му козируват през ден и лапат кинти от неговите. Аз: - Значи,работата е много сериозна ,а? Тя: - Да, на 4-5 дена идва, понякога го няма и по седмица-две, даже ме е заплашвал, ако разберял че съм "пуснала" на  някой клиент, или изобщо ме види интимна с мъж и "моят чепик от НСБОП" нямал да може да ми помогне. И честно ти казвам копеле, почна тотално да  ми писва и просто не знам кога ще изкрейза и какво ще направя! Мислела съм си да го убия, но с моите малки деца и възрастен родител, нали се сещаш... Аз: - Да ти сипя, още Узо? Тя: -Абе сипвай, то се видяло че ще се пие. Аз:- А този полицая,не може ли да събере  други свои хора и евентуално да го очистят? Тя: - Не, не става. Не е такъв човек...сега не знам прави ли некакви далавери, но си гледа работата, кариерата и всичко по закон. Има и семейство. Даже няма смисъл да му предлагам, не би се навил никога и най-вероятно ще го отблъсна завинаги. Аз: - Яснооо..-замълчах в знак на съчувствие,разбира се тези нейни разкрития ме шокираха донякъде, но това ни най-малко не ме отказваше от плановете ми за авантюра с нея. Пък и не знаех, дали нещо не ме лъготеше... - Мога ли да бъда полезен с нещо в случая?-попитах от куртоазия. Тя: - С какво право бих искала нещо от теб, та ти си ми един клиент, запознахме се снощи, стана ми симпатичен и понеже си за малко и от далеч, ти се доверявам. Изядохме салатите в мълчание, по-голямачаст от Узо-то бе допито от Коссара, с две  думи: -Тя се напи, безметежно! Тя: - Видя ли, успя с напиването, сега съм в ръцете ти, разкрила се и пияна, ха-ха мамка му и живот! Аз: - Да ставаме Ани, да те водя в къщи!-хванах я за дланта, за по-голяма убедителност и проба за първа доза интимност. Естествено, възползвайки се от момента. Тя отговори на жеста, без да се замисли, като вплете пръсти плътно в моите, погледна ме в знак на съгласие за предстояща интимност и даже интуитивно направи с устни нещо като въздушна целувка. Вдигнах я от масата, олюляваща, платих, облякохме се  и излязохме на улицата почти прегърнати, като по-скоро и я подпирах. Пияна жена, но не и в делириум, а напротив готова за игри. Тя: - Значи такааа, или отиваме в студиото ми, или при теб в хотела...такава пияна-заляна в къщи пред моите хора, не мога да се върна, нали се сещаш! Аз: - Ами тогава-амбицирах се- направо в хотела, ако ти стане лошо нещо...имам лекарства!-какви лекарства да имах срещу пияно състояние, лъжех разбира се. Тя: - Ауууу, тииии...хитрец, лекарстваа,а?!Искаш ме май в леглото, та то лекарства, то илачиии.. Добре давай да ходим при теб,да видим лекарствата, хааа еба"си повода!- игриво, саркастично се облегна изцяло в мен. Махнах  на едно от такситата чакащо пред ресторанта, Анелия едва влезе вътре с моя помощ на задната седалка. Аз седнах до нея от другата врата: - Към хотел "Интернационал-Плаза", ако обичате, казах на шофьора-на улица.... Дамата се изпружи върху мен свойски и за нула време заспа, даже и леко захърка. Явно житейските кахъри и алкохола я свалиха в Царството на Морфей. В същото време едната ми ръка се плъзна и опипах страхотният и бюст, признавам си не можах да се въздържа, толкова много го бях гледал, хищно. Бакшиша хвърляше по един дискретен,професионален поглед към нас през огледалото. Той: - Нещооо, Дамата е прекалила с алкохола,май?-констатира философски. Мислех да го сиктирдосам, какво му влиза в работата, но удържайки спонтанната си реакция си казах, чакай да видим докъде ще стигне. Явно тя идва често в това заведение, може и да я познава. Аз: - Така е, има социални проблеми и ги тушира за момента с алкохол. Той: - А близка ли ви, е? Аз: - Снощи се запознахме.... Той: - Аааа, верно ли...познавам я аз нея, водил съм и клиенти, прави масажи. А вие, от София, ли сте? Аз: - Не не съм, живея в Англия и дойдох две седмици за културно-социални развлечения. Той:- Ако имате на сърце едно 50 лв., мога да ви кажа важна информация за нея, която ще ви касае предполагам. Направо 70лв. със сметката за таксито. Само, ако желаете, не се натискам!- подсмихна се лукаво, гледайки ме в огледалото. Аз: -Ако, 30Ј ви оправят за всичко, става, ако не...живи и здрави. Той: - Става, да не издребняваме... Подадох му парите той ги потърка по бузите си на берекет, прибра ги в някакво тайниче, примляска доволно и започна: Той: - Значи...знам я не от вчера, прави масажи с облекчаване, а на клиенти които не са от София и са и симпатични или им пуска на двойна цена на момента, или излиза с тях да си прави густото, напива се като сега и пак им пуска за ебане. Има дежурни сълзиви истории, които ги разправя, но не и се връзвайте,не са истина доколкото знам. Преди време, за кратко беше проститутка, кога стартира това студио, но се усети навреме или пък някой я накара и го удари само на масажи. Измъкна се от "занаята", както се казва. Освен това, мисля че някакъв Мафиот, хем я такова, хем я протекционира. Но там вече, не казвам нищо, че много ритат в кокалчетата, ха-ха!-засмя се саркастично той, доволен от предателската си, перверзна пледоария-доволен ли сте, заработих ли, парите? Аз: - Да, заработихте ги, благодаря, да помълчим докато стигнем, че съм уморен!- разбира се не ми стана приятно от всичко това, но миризмата и тялото на Анелия в скута ми, ме нахъсваха да не се спра, въпреки информацията от бакшиша, сигурно на 50% поне вярна. Паркирахме пред хотела. Аз: - Анелия, пристигнахме, ставай!-поразтресох я аз, за събуждане. Тя обаче, не искаше да се събуди и с голяма мъка я приведох в полу-събудено състояние, изкарах от колата и  помъкнах към входа на зданието. Тя едва вървеше, подмятайки крака. -Що за стока си, реално г-жо Коссара и в какъв филм се вкарах с теб...но ще видим, в непосредствено бъдеще. Влязохме хъката-мъката вътре, рецепционистката и охраната съзаклятнически ми се усмихнаха и ключа на стаята ми бе подаден безмълвно. Качихме се в асансьора, едва се добрахме до стаята, отключих и буквално я поставих като кукла, върху дивана вътре.Тя се поосъзна и окопити малко: Тя: -Ааааа,ама това ли ти е стаята...че тя много сладка, бе ! А баня, имаш ли? Аз: - Имам разбира се, искаш ли един чай да ти направя, или ти се ходи до тоалетната?-попитах, леко строго. Тя: - Дааааа....искам, много работи искам...дано се справиш.- и пак леко задряма. Направих и един чай, тя засърба шумно и ме загледа със замъглен поглед. Тя: - А ваннна, имаш ли налична? Аз: - Имам да и то голяма, искаш ли да вземеш една за отрезвяване? Тя: - Даааа, ваннна ще взема аз,а ти ще дойдеш вътре да ме пазиш да не заспя и да не се удавя, налиииии? Аз: - Става, разбира се ще дойда щом е за живота ти да бъде спасен- леко се засмях, но и вече бях леко отвратен от пиянското и състояние и в мен се появи идея как бързо да я изтрезня и "накажа". Тя: - Сегааа...аз ще се съблекааа, вчера теб гледах гол сега ти мен днес, иди ми дай хавлия или халат моля ти се и виж там пусни вода във ванната! Пуснах да тече само хладка вода във ваната и донесох на Анелия широка бяла хавлия и чехли. Тя започна да се съблича пред мен, почти легнала на дивана и хвърляйки дрехи безразборно на земята. Остана само по бельо, явно още имаше някаква бариера,седна с моя помощ,наметнах я с хавлията. Тя: - Пусна ли топла вода, сложи ли шампоан за вана, вечеее? Аз: - Водата я пуснах, сега ще отида да видя дали се е напълнила и да сложа шампоан. Отидох, ваната почти се бе напълнила  с хладка вода, сложих миещия препарат да стане сапунка и пуснах крана, тънка струя само с гореща вдигаща пара, да създаде илюзия че е водата е топла. Върнах се в  спалнята, Анелия пак предремваше на дивана, нямаща сили да стане. Тялото и впечатляваше, леко мургаво с копринена кожа,няколко дискретни татуировки, изобщо създадена за любов и то не от един мъж, явно. Аз: - Анелия, ваната е готова ! Тя: - Оххх,вземи ме и ме сложи,че няма сили да ходя! Наведох се, отметнах хавлията, тя се хвана за врата ми , прихванах я здраво и с леко политане замъкнах към ваната през отворената врата. Тя: - Амааа, хубава ли е водата?- претрепна, в самозащитна реакция.Банята се бе напълнила донякъде с пара, знаете защо. Аз: -Перфектна, е!-след което не издържайки повече я джаснах от високо в хладката вода, с много пръски! Тя: - Ооооохххх, студена бе, мамка ти копеле мръсно, ще те убия! Защо ме хвърли в тая студена вода?!- цялата се разтрепера от шока и гърчеше, постепенно окопити може би и поизтрезня и се втурна към горещия кран и го пусна на пълна струя и застана почти под него. Аз: - За да изтрезнееш, Анелия за това!- почнах да се смея. Тя: -Ауууу, да ме простудиш ли искаш, какво съм ти направила, изрод!- цялата трепереше и зъбите  и тракаха, но интересно че не понече да стане от ваната. Въпреки всичко стоеше вътре и чакаше да се стопли водата.  Пипнах водата почти се бе стоплила, съблякох се гол и влязох също вътре като застанах от протиположната страна на коритото. През това време отнесох  доста псувни и закани, които разбира се понесох с насмешка. Тя: Застанала под горешата вода все още се извиваше като змия на слънце: - Сърдя ти се да знаеш, бааахти и номера и ме ритна в крака под вода със все сила. Без особени поражения, разбира се. Свих се в леко отбранителна стойка, незнаех още какво да очаквам от нея, в неубоздания и гняв, удар в слабините с крак нямаше да бъде най-доброто за мен в този момент. Аз: - Анелия Коссара, изтрезня  ли вече и би ли спряла горещата вода, че почна да става досадно топло във ваната!-смеех се. Тя си свали бельото, остана гола, спря водата  и си изпружи краката върху моите. Хвана го с една ръка и го хвърли върху главата ми, от което ми стана още по-смешно! Тя: - Аз където те масажирах вчера, давайки всичко от себе си, а ти да ми скроиш този номер! Гад, мръсна, английска, провинциална! Всички мъже сте такива, неблагодарници! Настъпи известно мълчание и тишина, тя се наслаждаваше на топлата вода,аз също се отпуснах, но взе да ми става много топло. Аз: - Анелия, да охладим малко че ми стана много топло,а? Тя отвори  очи и в наслаждението си ме изгледа както змия гледа едра мишка , преди да я глътне с една хапка. Тя: - А на мен, Не! Представи, си! Какво, ще ставаш ли?! Аз: - Ами ако не охладиш малко, да да ти кажа, оставам те сама да се вариш тук. Тя с бавен жест пусна тънка струя студена вода, погледна ме хипнотично в очите, изтегли разтворените си бедра силно напред и ги вплете зад гърба ми. За миг ме изгледа лице в лице, нос в нос и впи вампирски устни в моите, почти хапейки ги.Вкара след това език почти до сливиците ми. Най-страстната и болезнена целувка получавал някога, изобщо. Ръцете и ме хванаха за еректиралия чеп и с ловки движения го надърви почти до пръсване под вода. Без да губи и микрон от секундата си го вкара във вагината, притискайки се силно в мен и хващайки ме в двойна хватка. С ръце и крака. В това положение почна да прави тласаци само с таза си. Смучеше ме и хапеше навсякъде по врата, устните, част от тялото досущ като някаква самодива. Ръцете и впиваха нокти в гърба ми и буквално го деряха.  В един момент спря, огледа ме в лицето и ми наби силен шамар, от който текна кръв от носа ми. Тя:- Номера ще ми правиш,ще те изям бе! Аз: Все още в нея, надървен: - Оххх, Анелия кръв ми тече, ужасна си! Тя; - Да тече, мамка и! И ме захапа, не толкова силно за едното ухо и пак започна да клати и върти мощно с таза си. Тя: - Да не се изпразниш бързо, ей чичко, ще те удавя, вече си върнах силите! Аз не можех да мръдна, бях в мъртва хватка и реално тя ме ебеше с нотка жестокост и кръв по водата. В крайна сметка не издържах дълго на това сексуално изтезание и свърших в нея.Усещах сърцето ми биеше супер учестено, а  вените ми пулсираха лудешки, въпреки кръвопускането. Тя изчака до последно, пусна ме и се изтегли назад, почти плувайки по гръб. Станах олюлявайики се ( едва не паднах), напълних си и двете ноздри с тоалетна хартия, видях се в огледалото през конденза,целия бях изсмукан, издран, изпохапан, все едно съм правил любов с питомна пантера. Облякох си халата, не казах нищо, сипах си едно уиски с лед (против сърцебиене) и легнах в леглото изтощен и сгорещен. След 15 минути се чу сушене от сушоара, после  се появи моята масажистка, леко усмихната с вид на победителка и започна да се облича. Тя: - Как си, чичко клиент?! Видя ли с каква Анаконда си се захванал, увива се смъртоносно около теб и хапе бясно! АЗ: - Видях и то доста добре, анакондата накрая те поглъща. Тя: - Дай ми едни твои гащи, а бикините и сутиена можеш да си ги запазиш за спомен. Аз: -Вземи си, от онзи шкаф! Тя поразрови и избра еластични боксери, ставащи на доста по-малкия и размер. Беше се възстановила тотално и пълна с енергия, направо сияеше. Тя:  -Е, скъпи мой приятелю, оставам те  да си ближеш раните, аз тръгвам към нас. Не ме изпращай!-дойде и ме млясна по устните. Тя: - Надявам се, не си уплашен и нема да избягаш, сменяйки хотела и тел. номер! А пък ако го направиш, то си е за теб, ще изтървеш много! АЗ: -Нямам намерение да бягам, утре ти звъня за евентуална нова среща. Тя : - Добре готин, когато искаш се обаждай, даже и след час, а при мен няма проблеми с разговорите, свободна жена съм....по принцип.Ай, чао до после, ще взема такси-хлопна вратата след себе си тя. Аз се изправих, доближих огледалото и започнах с афтършейв да мажа наранените места, а паренето от дизефектанта ме изгори както и любовта с Коссара. След  известна почивка от всичко случило се, никъде не ми се ходеше и реших да пробвам ресторанта на хотела за вечеря, огладнях все пак. Облякох се полу-официално, оправих, излязох от стаята и се спуснах  с асансьора до там. Заведението бе под земята, неголямо, но приятно,сравнително просторно и с евъргрийн певица. Бях вечерял и преди и спомените ми бяха за средно добра кухня, резонно за качеството на самия хотел. Взех маса за двама, поръчах  и на спокойствие започнах да гледам нещо във смартфона си, относно Брекзит, последствия за имигранти и тем подобни. Всичко добре, когато внезапно сервитьорката ми донесе непоръчана бутилка шампанско в съд за изстудяване. На въпроса ми, какво е това, тя отговори че е подарък от господина с охраната от по-съседната маса. Обърнах се в тази посока и видях мастит, много добре облечен Туз с палто, явно скоро дошъл, още нестоплил се. До неговата съседна маса стояха две горили тип ВИС-2 мутри, от 90-те. в черни дрехи. Туза когато срещна погледа ми, навдигна чаша в знак на поздрав, навдигнах и аз озадачен, мъжката куртоазия задължаваше да отвърна на поздрава с поздрав, но не пожелах бутилката сюрприз, да ми бъде отворена. Същият тип, обаче не се задоволи само с това и сякаш за да отговори на възникналите в мен въпроси, стана и се приближи към мен  с чаша в ръка и  без охраната. Той: -Добър вечер, позволих си да ви пратя тази бутилка  в знак на желание за запознанство, ще разрешите ли да седна само десет минути при вас? Апропо, да се представя: -Тони, по прякор Френския. При споменаване на името,леко трепнах което ме издаде а и противната  му мазна физономия на Мафиотски Бос, ме светна за какво евентуално ще иде реч в този наш, така наречен- "разговор". Аз: -Да заповядайте ,нямаше нужда от шампанско, можеше и без него да се запознаем. Казах си името,но ръце естествено не си подадохме. Той: -Дали  има или Вие си преценете,при мен е стил!-седна срещу мен на масата, даже почувствах дъха от жабешката му голяма уста. Бе взел дебела пура,а още по-дебелото му шкембе бе умело прикрито с елегантен,копринен елек в тон със скъпия костюм, палто и вратовръзка. Той: - Останах с впечатление по изражението ви,че името ми нещо е познато, а мен интуициятане ме е лъгала, прав ли съм?! Аз: - Ако трябва да бъда откровен, да прав сте! Вече задочно разбрах за Вас,  от трето лице. Той: -  Това ми харесва в теб, минавам на ти, извинявай. Не шикалкавиш,явно си по-скоро мъж на място там от където идваш...но тук както знаеш, не е твоето място, а се забъркваш в истории не за твоето положение, по принцип. Аз: - Тоест?!-попитах с леко пресъхнал глас, естествено за да печеля време и мисля какво да правя в заформящата се ситуация. Той: - Все пак  да отворим шампанското, хубаво е, ще бъде жалко-усмихна се със зла усмивчица, лъсна един златен зъб с диамант който сега забелязах. Аз: - Да отворим, защо не...да извикам ли сервитьорката? Той: -  Няма нужда, отварял съм хиляди, наверно много повече от теб, а съм изпил повече отколкото вода в живота си. Както казах, въпрос на стил,ха-ха!-присега се и ловко отвори шампанското с гръм,показателно насочвайки тапата в моя посока без да ме удари и наливайки първо в моята чаша, сега видях бе червено. Той: - Запомни този звук и цвета на питието! и наля на себе си. - Наздраве! -със саркастично-ехиден тон ме поздрави без да се чукаме и отпи. Аз: - Наздраве!-навдигнах и аз и отпих едва, наистина доста добро бе. - А защо трябва да запомня звука и цвета, не разбрах?- попитах, а ума ми работеше на бързи обороти, как биха се развили нещата с определилият се от плът и кръв мой опасен съперник в "любовта". Той: - Защото господине, така гърми пистолета със шумозаглушител в тъмното, а както това червено,пенливо вино блика кръвта от застреляния.Виждал ли си, туко-що застрелян човек? Аз: - Стрелял съм много пъти, но не по човек, а специално туко-що застрелян, не съм виждал никога на живо. Той: - А аз съм виждал как стрелят по моя поръчка,виждал съм и туко-що застреленият, а може и себе си застрелян някой ден, преди да умра, знае ли човек ....затова тоя живот го живея на пълни обороти, в собствената си държава. Та на въпроса, нямам много време да ти отделям, но нещата са важни! Аз:- Да,слушам!- интересно, но не ме бе страх от него. Той: - Като те масажира добре Анелия Коссара, и те изпразни супер, защо ти трябваше, повече заиграване?! Не ти ли стига мозъка,че такива жени или работят за Мафията, или за ченгетата?! Или живота в Англия, те е откъснал и си забравил как е в България? Наигра се добре с бившата проститутка, казала ти е за мен явно, оплаквайки се и ти въпреки това си начеса сексуалните фантазии, докрай! Не осъзнаваш май, как навлизаш в чужди територии и собственост,а?  Много си глупав или безметежно смел, или и двете, не знам. Но ми хареса, че успя да я напиеш и ебеш все пак и не шикалкавиш, треперейки от страх пред мен. Това, те спасява за момента! Впечатли ме,а мен малко хора успяват да ме впечатлят с каквото и да е. Ха-ха..наздраве,ммм хубаво е това шампанско! Аз:- И сега какво искате от мен?-продължих на вие. Той:- Само да продължа, не съм свършил с некои неща, които исках да ти кажа. Не съм Звяр, харесва ми компанията ти, при други обстоятелства  можехме и познати да бъдем, но вече няма как. Анелия, уважаеми г-не Аз я съдадох първо като елитна проститутка, макар и омъжена,преди време. Харесах я обаче за себе си и извадих от занаята. Студиото и аз го направих, с мои пари. Първия и мъж се репчеше нещо и го пратих при Дедо Господ, благополучно. Другия се усети и върна на време в провинцията, човека.Аз деца нямам и не мога да имам, та и позволих да се омъжи за втори път, хем да има кой да ме сменя, хем и второ дете да си роди жената, нормално. Да има там, да се занимава, нали се сещаш.-извади една кутия с пури и ми предложи: - Пура, от най-хубавите са Кохиба, директно от Куба ми ги пращат от завода. Аз:- Благодаря, обичам хубави пури!-взех една, което определено му допадна. Сервитьорката сякаш изникна от никъде, готова с машинка за рязане на пури и ни ги изряза и на двамата. Той си запали неговата  и ми подаде запалката, златна "Зиппо", запалих я и Аз. Той: -Класика:- шампанско, пури и разговори за една мръсница между двама неравностойни съперници. Аз: - Така е безспорно, като за холивудски филм. Той: - Виж какво,ако си малко поне умен, забрави я тази жена, не е за теб. Дано не си се влюбил, фатално.Моя е от доста време и моя ще остане, докато единия умре. Само тя ме възбужда и от нея ми става истински, особено ако от време на време  се е ебала с някой друг! Не ми е интересно да я еба само аз и затова я пускам от време навреме- "да се наиграе" и да изпусне парата.Диво и красиво птиче, кога го сложиш в кафез, нали знаеш какво става? Аз: - Умира, не след дълго! Той: - Правилно! Спира да чурулика, спира да яде и пие и умира нешастно.  Затова на Ани, моето диво птиче съм и дал свободата на прелитане  в една горичка с илюзията за "почти Свобода ". Ако умра или ме гръмнат, пак ще се намери с някой като мен, защото такава и е природата, такова и е мястото в живота. Както твоето е най-вероятно на имигрант в Англия.Затова, ти казвам нека всеки да си знае мястото в живота!Не искам безмислени изстрели и червено шампанско с вкус на кръв,става ли,а?! Аз:- Става г-н Френският, напълно ви разбрах, в живота няма равностойни компромиси и щастлив край, като във филмите. Всичко разбрах,за мен тази жена ще остане само вълнуващ спомен. Той:-  Радвам се, явно си смел,но не и толкова глупав. А умен и силен за момента съм Аз ! Но все пак,няма как да свърши всичко без да искам нещо от теб, като наказание. Аз:- И какво е Наказанието?- попитах в леко тревожно очакване. Той: - Ще ти кажа. Първо звъниш на Коссара, пред мен на високоговорител, че спешно заминаваш за Англия и то сега.  И второ утре наистина сутринта се изнасяш за там с първия възможен полет.Ще ти прекъсна Ваканцията,но няма как ще платиш и с още нещо за удоволствията и повярвай ми,това е най-най малката цена, "везучий" си както се казва в Русия, аз там съм карал специална школа на времето. Аз: -Добре разбрахме се, да и звъня тогава? Той: - Звъни и да свършваме,че и други хави имам за тая вечер. Аз: Набрах Анелия, телефона и даваше свободно на тих високоговорител бях,а певицата спря с пеенето сякаш по команда. Анелия: -Алооо,как е чичко англичанин, не можеш без мен, а?!- с шеговит тон,започна тя. Аз: - Анелия, здравей от летището се обаждам, в едно кафене съм, спешно ми се налага да летя за Лондон, нещата не търпят отлагане! Станал е пожар, където живея и всичко е изгоряло!- в зъщото време Френския, запали наново пурата и одобрително ми даде знак, че му харесва лъжата и тона ми. Тя: -Такаа ли, ужассс, ама наистина ли, бахси и случая, а аз мислех утре да се виждаме пак! Аз: -Ще се видим, непременно отивам за две-три седмици да оправя нещата, все пак съм под наем само и пак ще се върна! Как мога да те забравя, след всичко което се случи между нас! Тя: -Хмммм,нещо май не ми харесва тази история. А кога ти е полета? Аз: - След час, вече се чекирах и стоя на безмитната зона. Тя: - Абе, нещо май ни е усетил Тони Френския и ти е скочил на врата и ти бягаш уплашено,?! Аз: - Ани незнам, защо не ми вярваш, след висчко което се случи и страхотната любов която правихме?! Тя: - А защо ми говориш на високоговорител, сякаш някой трябва да ни слуша?! Аз: - Просто в притеснението, така се случи, ето изключвам го!- по знак на широко усмихнатия и забавляващ се Тони Френския, потънал в ароматен пушек,минах на слушалка до ухото. Тя: - Хммм, не ми харесва всичко това, я вземи си направи няколко селфита там и ми ги прати по вайбъра, за да видя че си там! Аз: - Пак не ми вярваш, до такава степен!-изкуствено се ядосах. Тя: - Вярвам ти бе, всичко ти вярвам, направи снимиките на летището с теб, прати ми ги и изцяло ще повярвам! Ако не ми ги пратиш, хващам едно такси и до 20 минути съм в хотела и ако те намеря там, такъв скандал ще ти вдигна, че ще се побъркаш! Аз: - Добре, ето затварям правя снимките и ти ги пращам става, ли? Като ги получиш, пак ще звънна! Тя:- Добре, чакам! Аз: - Какво да правя сега г-н Френски, иска мои селфита по вайбъра, да видела как съм на летището, не ми вярва. Той: - Ха-ха, голя комедия стана, селфи ли иска, ей сега  ще и направим!- махна с ръка на един от мутрите си, викайки го при нас. -Маймуна, ние сега с господина ще се чукнем с чаши и пушим пури, а ти вземи ни направи 2-3 снимки с неговия телефон, ха-ха!-вдигнахме чаши и пури в ръце, чукнахме се(за първи път) а "Маймуната" ни направи няколко снимки със светкавица.Нямаше накъде, пратих ги на Анелия. Той: - Чакаме  и гледаме, ще ти звънне ли, ще дойде ли, какво ще стане, ха-ха,майтап! Чакахме около пет минути безмълвно, г-жа Коссара, не звънеше. Той: - Я вземи я набери, какво се е залисала, да няма пожар и у тях, хо-хо-хо!-позвъних и  телефона  и даваше  изключен. Аз: - Може би е хукнала бясна, с такси!-предположих, колебливо. Той: - Хукнала ли , ха-ха! Нека да изчакаме и да се уверим колко струват любовта и думите на една проститутка. Сервитьор, ей, една порция прошуто, от най-доброто, за мен, за теб нещо? Аз: - Не за мен , нищо...не ми е до ядене, вече. Той: - Ха-ха..щом казваш, а наздраве  с шампанското, нека почакаме и видим, кой ще дойде и кой не! По-скоро Бойко Борисов ще дочакаш тук, отколкото нея. След тези снимки особено, не  знам дали се сещаш и усещаш! Приятелю-продължи Той-слабо явно познаваш истинската психология на проститутките, особено тези успели да се измъкнат от занаята и живеещи приличен живот.. Не знам , на колко си бил клиент,но докато не влезеш в техния реален свят,докато само си купуваш илюзии,секс и масажи, не можеш ги разбра. При тях любов няма,всичко е инстикт  за самосахранение, скъпи дрехи,пари,коли, бижута,апартаменти и от време на време по някоя авантюра с ебане и много алкохол или наркотици, извън играта. Това е, друго няма! Опа, звънят ми от едно важно място, ти си чакай,ако искаш и цяла нощ! А за утре се разбрахме, мисля... ето ти 100 Евро за сметката от мен. Аз: - Благодаря, че ми отворихте очите,утре си тръгвам, надали повече ще се видим. Той: - Света е малък приятелю,никога, нищо не се знае, пък и сме българи така че...Айде, чао, умната и русата! Ха-ха! Стана Той и с бавно поклащата се походка на мазното си туловище, следван от охраната се изниза от хоризонта. Звъннах още веднъж за последно на Анелия...телефона пак бе изключен.Платих, станах,взех шампанското и пурата към стаята. Влязох на две на три си събрах багажа,нямах намерение да се връщам  в Лондон разбира се, ако ще и да рискувах да ме застрелят.Не бях толкова страхлив и паникьосан. Просто щях да замина за провинцията там от където съм ,а развлечения имаше и по други големи градове. Налях си от шампанското да го доизпия, и изпуша пурата, поне това останало от нея. Отворих наполовина прозореца, да влезе студен и може би малко по-чист въздух.Кой знае защо влязох в банята, там до хавлиите се мъдреха закачени бикините и сутиена на Анелия, полу-мокри още. Взех ги, без да имам представа какво ще правя с тях, но просто ги взех.Приближих се до прозореца, свих ги на топка и ги метнах със все сила навън.Погледнах да видя от куриозност къде ще паднат и за мое учудване, нацелиха точно табелата на едно преминаващо такси, там откъдето почна всичко в тази история, на която и Вие станахте свидетели чрез мен. Не се връзвайте на бакшиши и не се задъбочавайте с проститутки извън платената услуга, може да вредно за здравето или направо убийствено със гръм и  червена течност.... Това бе, засега от мен, утре поздрави от Провинцията, живи и здрави! ---------------------------------------------------------------------------------- -КРАЙ-  



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.