Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2452046
Постинги: 474
Коментари: 995
Гласове: 2096
Постинг
06.04.2009 00:12 - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
Автор: internationalist Категория: Забавление   
Прочетен: 12574 Коментари: 9 Гласове:
3

Последна промяна: 05.08.2009 08:36



image                          Желю беше в следобедна  почивка  и както винаги след като изми ръцете си от прахта и цимента приседна в импровизираната “стая за отдих”.Въпреки,че бе здрав и сравнително млад мъж в разцвета на своите ранни тридесет години, животът му е много труден в джунглата на големият, зъл, столичен град,наречен София.Едно от малкото му удоволствия бяха шоколадовите вафли от една марка, които обичаше много да похапва с кисело мляко.След като набързо нагъна две-три,той се отпусна върху парцалите и кашоните които му служеха за легло.Мислите му се зареяха, към малкият роден град, където бе зарязал живота си  поради тежки неволи и нужди.Две големи мъки го бяха прокудили по строежите на София и накарали  да остави леката си работа на банков охранител.Едната е майката, горката заболяла от рак.Лекарствата с които  трябваше да се третира заболяването и парите за рушвети на лекари,струваха скъпо,а това което отпускаше здравната каса не покриваше и на половина нужните средства.Полусирак с баща военен, загинал-"геройски" през социализма,братя и сестри нямаше. Затова бачкаше като вол по строежите на “баровски сгради” и каквото изкараше почти всичко отиваше за медицински разходи.Благодарение на съдбата,че някога военната служба го беше пратила в строителни войски и там бе хванал тънък строителен занаят.А през годините, в почивните дни редовно правеше “час-мак” за допълнителни доходи.                              Другата му голяма мъка бе провалена Любов.Имаше преди време страхотна приятелка, шест-седем години по-малка от него, която работеше в същата банка в която и той, като касиерка. Той не бе висшист, но с визията на атлетичен, мъжествен, природно интелегентен.Тя много хубава, кокетка,учеща задочно.Пасваха си като две капки вода, пък и двамата бяха еднакво беднички и комшии при това. Животът макар и нелуксозен,тогава бе хубав към него...Костюмиран и въоръжен в лъскава банка, със самочувствие.Хубава приятелка подир която се обръщаха много мъже, а всеки втори млад бизнесмен клиент на офиса се опитваше да я кани на кафе,уж от благодарност за добре свършената работа.Веселка / така се казва тя / разполагаше с  жилище оставено от родителите и живеещи на село.Това помагаше на нея и Желю  да остават насаме наслаждавайки се на ласките си, наволя.Не им бе позволено да живеят заедно, родителите и искали да ги оженят първо и тогава,"какво щели да кажат хората".Бяха старо поколение, със сравнително консервативно мислене.Всичко в живота му бе ясно и хубаво според разбиранията на един млад мъж, без големи претенции от провинцията.Но не било писано щастието да продължи.Един ден дойде директива всички касиерки да преминат специално обучение от една седмица в София, във връзка със сигурноста,фалшиви валути и други такива подобни.Обучението мина,но Веселка се върна много променена.Даже и външно- купила си хубави дрехи, които видимо не бяха по джоба и все беше една такава, замечтана и унесена нанякъде.Нещо се бе случило тогава в София,което я  обсеби изцяло.Нямаше желание да вижда Желю всяка вечер както преди,водеше тайнствени разговори в дамската тоалетна.Един ден,ни в клин ни в ръкав се оказа, че е преместена временно на работа в Софийски клон на банката.Имали уж спешна нужда от касиерка и това беше неотложна командировка за месец поне.Замина набързо,обади се като пристигна и спря.След няколко дена номерът на мобилният и започна да дава "грешен номер".В офисът на банката  в който би трябвало да е,упорито му отказваха директен разговор  с нея. Чак след две седмици,тя най-сетне му се обади и със студен глас го окъпа,как е намерила страхотен мъж в София,вече има нов живот и няма смисъл да я търси повече.
Желю полудя, планира си отпуска и тъкмо когато беше решил да ходи в София за да се опита да оправи нещата,се разбра, о ужас... майка му е болна от рак.Животът му рухна нацяло.Едно зло не идва само.
Последваха лекарски прегледи в близкият голям град,пари навсякъде,мъка,спестяванията свършиха,наложи и се заеми да вземе.....
Почивката свърши и един от колегите на Желю го сбута да стават и продължават започнатото,че шефът щял да идва скоро проверявайки какво са направили.Това го откъсна от мисловната действителност в която се бе зареял и го върна в реалноста на строителната работа.

----------------------------------2----------------------------------------------     Страхил Момчев-Страшо,бивш мутренски бос и сегашен добре облечен бизнесмен се отпусна на мекото си кожено кресло,запали една пура “Cohiba  Benike", наля си чаша Bulleit Bourbon и се замисли за тежкия ден който беше изминал. С парите от всичките си криминални далавери през годините беше построил супер-модерна фабрика за вафли,която го беше направила почтен бизнесмен и почти изтри имиджа му на опасен и коварен бос от мафията. Докопа се и до немалко пари от САПАРД, за да я развие и направи агресивно конкурентна на пазара за шоколадови изделия.Естествено имаше  и добро депутатско лоби,на което плащаше скъпо и прескъпо.Неговата вафла”Шоко Батман” е най-голямата,най-евтината,има картинки  за децата.         На дистрибуторите и магазините даваше най-голяма отстъпка,затова неговият продукт е навсякъде,което го изпълваше със задоволство.За производството се използваха най-евтините,залежали, сухи млека,изкуствени подсладители,суровини на ръба на годността, или с изтичаща такава,силни консерванти и др. Но на кой му пука,вафлата бе евтина,голяма и вкусна за бедният и непретенциозен български вкус.Вариациите и са с различни аромати и ядки,абе вафла убиец.                    Преди месец му  предложиха два контейнера с нелегално вкарано сухо мляко от Китай,на безбожно ниска цена,направо смешна в сравнение с това от Европейският Съюз.Пробваха го в неговата лаборатория,даде показатели на годно с добри свойства.Купи го и веднага го вложиха в производство да не се хване по някакъв начин.Себестойноста му падна доста,даже даде заявка на доставчиците да му подават и друго периодично, ако има.Тъкмо нещата тръгнаха с новото сухо мляко,оказа се че някакви "тъпанари" от “Асоциацията на производителите” намерили меламин,едно “невинно” химикалче в неговата прекрасна вафла и тръгнали да алармират РИОКОЗ. Веднага пусна всички депутатски  и мутренски връзки Страшо,събра цял екип за кризисен щаб, да не изтече инфото пред медиите и да не му съсипят марката.Включиха се тлъсти рушвети,заплахи,лобита и информацията беше задържана,знаеше се че има вафла с меламин,но коя марка точно,не се казваше никъде.Трябваше официално становище от РИОКОЗ,но той щеше да купи  с много пари който трябва по върховете и нещата да се потулят.
Тъкмо след такъв тежък ден  се беше изтегнал в креслото си Страхил и плуваше в кълба от сладък дим и задоволство.В офиса му влезе новата му приятелка,хубавицата Веселка,която той бе скоро “импортирал” от провинцията, и привлякъл да му стане секретарка и любовница. Заради него тя напусна работата си като касиерка в престижна банка.           
-Веси ще пиеш ли и ти едно малко?-попита я Страхил без да чака отговор и наля от течният кехлибар в една кристална чаша.Тя облечена по последният елегантен писък на модата,придърпа нагоре и без това късата си пола от фин велур и седна на коленете му.Двамата се чукнаха с чашите,отпиха от питието,след което неговата ръка се плъзна хищнически по хлъзгавият и черен,копринен чорап с жартиер,стигна до горещият триъгълник на сатенените и прашки и показалецът му влезе в нея с взлом.Устните им се впиха страстно,а ръцете им се вплетоха като кълбо от сто млади кобри.Страстите се развихриха бързо,вратата бе заключена с едно натискане на дистанционното, а дрехите им взеха да падат като посечени лиани от мачете.Големият кожен диван ги дръпна върху себе си и той да учавства в една изкушаваща тройка.Стаята се изпълни с гореща миризма на страстни тела,който трептяха в синхрон като едно цяло,докато взаимна мощна експлозия не ги прати в третото измерение на един необятен, порочен оргазъм.                                                                             Постепенно дойдоха на себе си, добраха се до банята и водните ласки на джакузито ги обгърнаха с аромати на лотос и ванилия.Подсушиха се след възстановителната водна вахканлия и Веселка го прегърна:                                          -Ох Муце,ако знаеш как съм гладна,мога и камила да изям!                                                                                                                                   -Ами да те водя на арабски ресторант да видим,предлагат ли  цяла камила с нахут и фурми-весело се засмя той.                                                                  -Хайде да проверим наистина,ама ако има поръчвам цялата да знаеш!-гальовно го закачаше тя.                                  -За моята фирма само кит на шиш, би бил малък проблем!-додаде той и двамата набързо се облякоха,сресаха и пръскайки скъпи миризми излязоха от кабинета му.В офиса на компанията бяха останали само личната охрана на Страхил.Двата гарда,единият от които бе и шофьор, знаеха какво става зад заключената врата и съзаклятнически чакаха търпеливо шефа,за да тръгнат нанякъде.Черният джип Хаммър ги качи и понесе по софийските булеварди с тихо ръмжене на доволен тигър.

--------------------------------------------3-------------------------------------------------------

Изнурителната смяна на Желю най-сетне свърши и той с колегите си се преобличаше в “стаята за отдих”.            -Да пиеме по една бира с мезе,а Желка?-го попита Ахмед,неговият най-близък от колегите,български турчин.-Аз черпя,за теб кебапчета,а за мен пържени картофи, домуз* не мога да ям, знаеш Аллах гледа!-засмя се широко и топло под големия си прошарен мустак Ахмед.Турците от неговата бригада знаеха за тежките му дертове и го подкрепяха по братски.                              -Абе, ще се прибирам рано, да поговоря по телефона с майка ми и да чета пресата,хайде за петък вечер-усмихна се уморено Желю.                                                         -Ааа,както речеш бе,джанъм*-потупа го Ахмед-ние сме насреща винаги,все бекяри по неволя като теб,макар и деца и жени да имаме по Момчилградско.                 -Охооо, я вижте кой спира долу!- се провикна Хасан,друг работник който зяпаше през прозореца.                                       -Това е Баровеца за който работим,на сградата чорбаджията,вижте какъв джип има,като джанавар*!-допълни той.                                              Струпаха се всички да гледат през прозореца навън.Все още бе светло,залезът галеше с последните си лъчи.От солиден черен джип слязоха двама дебеловрати,отваряйки вратата на свой ред на мъж в светло-искрящ костюм и тъмни очила,ала Ал Капоне.Мъжът с господарски вид подаде ръка на млада дама с къса кожена пола и стилно сако.Когато тя извърна лицето си нагоре да огледа сградата, светлината която го огря,рефлектира с ледена студенина в мозъка на Желю....това бе неговата Веселка.За десетина секунди, цялото му тяло се скова от изненада,болка и пробуждаща се ярост.Другите майстори го усетиха:                     -Абе,Желка,какво бе,джанъм* ?Познаваш ли ги тия хора,галиба шейтан* видя?-учуден го зяпна Ахмед.-Аааа,не,не...напомни ми на друг човек момчето с очилата,припознах се-едва намери сили да смутолеви Желю,през конвулсиращите си устни и треперейки приседна на пейката до прозореца.                                 След като огледаха сградата отвън,компанията се запъти да влезе за оглед и отвътре.Желю се изправи и с едва скалъпена усмивка се обърна към                           колегите си:                                                                                            -Момчета,тръгвайте забравил съм часовника си някъде по обекта,ще отида да го потърся.Не ме чакайте утре ще се видим!-излезе той и яко сянка на призрак се плъзна в коридорите по посока на шума от изкачващата се група новопристигнали посетители.                                -Охооо,ама то много красиво става тук,бе Страши!-дивеше се Веселка на завършителните  работи и луксозните облицовки .                                               -Колко народна пара от ДДС има тук инвестирана да знаеш-самодоволно се изхили Страхил- и още колко ще се вкара тук,за мебели и обзавеждане, но това е живеем в страната на неограничените възможности,един плаща друг прибира-почти ехидно се засмя той.Четиримата продължаваха да вървят бавно,Страхил и Веселка, напред гардовете деликатно следвайки на разстояние.През това време Желю се бе залепил зад тях, като невидим дух, с наострени докрай сетива,долавяйки почти всичко от разговора им,съзнанието му абсорбираше всяка сричка,звук и миризма.Внезапно секретният скайп телефон на Страхил иззвъня и той като видя кой го търси,се отдели сам да говори:                              -Охоо,готин, докладвай сега какво стана с парите за рушвети,които ти дадох?-прошепна на по-нисък тембър той.Внимателно слушаше събеседника си като лицето му започна да придобива зъл и леко гневен вид.В същото време на няколко метра, го дебнеше Желю,бяха в две съседни стаи, свързани от рамка на несъществуваща врата.                                                                                                                                      -Значи виж какво приятел,аз моята фабрика за вафли съм я построил с пари от кървави битки-продължаваше Страхил- и с цената на всичко няма да допусна да се обяви по медиите, че в “Шоко Батман” има макар и незначителни количества меламин.Вдигай му на онази лаборантска мишка мизата на рушвета двойно и ако пак не иска,му пращай момчета от наказателните.Прави струвай,но по медиите не искам да изтече и звук срещу мен,ясен съм,нали?!-Видимо ядосан Страхил,прекъсна рязко разговора и с бърза крачка се запъти към изоставената от него група. 

--------------------------------------4--------------------------------------------------------------------

     Чувайки всичко това Желю приседна на земята,студена,тиха гняв го изпълваше от просветлението колко жестоко се е изгаврила Съдбата.Човека откраднал любимата му, се явяваше негов косвен работодател, а всеки ден той нагъваше от отровените с меламин вафли, произведени пак от него.Това вече излизаше извън всичките му представи за нещо гадно което изобщо можеше да му се случи.През главата му минаваха като цунами то горещи,ту студени вълни, вените на челото пулсираха като луди,аха да се пръснат.Една мисъл като коварна змия се промъкна в него,бяха сами тук,той и четиримата други,строежът беше пуст отвътре,имаше само външна охрана,а личният му пистолет беше скрит в един тайник на строежа, който никой не знаеше.В миг на просветление се сети,че има болна от рак майка, която чака на него за всичко и преди да направи крайното, трябва да помисли за нея.Зарови главата в коленете си и свит на кълбо от нерви,изчака да остане сам в сградата.След като бе сигурен в това, Желю кой знае защо без да мисли,извади пистолета от тайника му и го препаса под мишница.Може би подсъзнанието му диктуваше,да го махне от строежа,в случай на повторно идване на неговият “зъл гений, да не стане най-лошото.Имаше къде да го скрие и в неговата квартира,където бронираната врата бе най-скъпата вещ.Излезе и леко олюлявайки се качи на старото си “голфче”, след което потегли за гетото където живееше.Карайки бавно и прекосявайки центъра, до един луксозен арабски ресторант мерна същият черен “Хамър” като на своя “благодетел”.Намали,намери къде да обърне и се върна да провери,загложди го непреодолимо любопитство.                                                                                                         Номерът съвпадаше,това беше същият “звяр”.Веднага в главата му нахлу нов план, да ги изчака и проследи, да види къде и заедно ли живеят Той и Тя.Вече почти бе мръкнало и тъмнината щеше да му бъде верен съюзник.Паркира колата си на дискретно разстояние и зачака в компанията на тихо пуснат тъжен блус по радиото.След около половин час,телефонът му иззвъня някак злокобно, макар мелодията му да бе еднаква.           -Ало здравейте,д-р Савов...-това беше лекуващият лекар на майка му.

                                                                                                      -Как си Жельо,какво правиш?-попита го докторът с ледено монотонен глас.                                                    -Ами докторе,добре бе,тъкмо се прибирам към къщи с колата.                                                                                                                  -Жельо,искам веднага да тръгнеш за насам  и като пристигнеш да ме намериш в болницата,нещата на търпят отлагане,изключително спешно е!!!                 -Ама,докторе....-трепереше гласът на Желю-да не се е случило  нещо лошо.....                                                         -Тръгвай,тръгвай и карай внимателно, кусур 300 км. са това, внимавай да не се претрепеш,пристигнеш ли веднага при мен,хайде!-с нетърпящ възражение тон и с нещо недоизказано затвори лекарят.                              Предчувствие за нещо много лошо,може би най-лошото обзе Желю и го смаза на седалката.След минута вцепенение,набра баба си,тя обикновенната селска възрастна жена,щеше да му каже всичко,не можеше да скрие от него.Мъчителен сигнал “свободно” се забиваше в мозъка му като безкрайна метална струна, докато чакаше баба му да вдигне....един треперещ старчески глас,сух плач и на Желю му стана ясно....майка му беше    починала...                                                                          Кой знае защо, не пророни и сълза,едно безбрежно студено спокойствие го изпълни и като блеснала ярка светлина в адски мрак,при него дойде...Решението.           Извади пистолета от кобура, вкара патрон в цевта и го сложи в страничният джоб на якето си.Стана бавно от колата,запали цигара, дима изпълни дробовете му,той се приближи близко до ‘Хамъра", приседна на една съседна кола и зачака леко прегърбен.                                       След като чака цяла вечност или няколко мига,от вратата на заведението весели и приятно зачервени се показаха   Веселка и Страхил.                                                    -Здравейте,как сте господине?-приближи се бавно към Страхил,Желю.                                                                                                                  -Аз съм човекът чиято приятелка откраднахте,дойдох да се запозная с вас!-тихо, спокойно и почти с усмивка продължи той.Веселка го позна,вече и сконфузено инстинктивно се дръпна назад.Охраната се бе вече появила и заплашително заобиколила Желю.                -Това е той!-смутолеви тя на ухото на Страхил  и страхливо се скри зад него. 

-Какво ще се запознавам с теб,бе тъпанар,я се разкарай от главата ми!-арогантно и презрително му отвърна Страхил, излизайки напред.                                         Тъкмо гардовете посягаха да хванат Желю за яката и да го изхвърлят като мръсно коте,от десният му джоб се чуха два бързи изстрела,два куршума се забиха в гърдите на Страхил и две ручейчета с кръв бликнаха като обезумели.Страхил се свлече с тих стон на земята.Гардовете се окопитиха,дръпнаха се извадиха пистолетите стреляха и те...но за Желю вече нищо нямаше значение, душата му се освободи от всичко тленно, издигна се високо над земята, по-близо до звездите,зарея се,зарея се- докато не влезе в един тунел от светлина който водеше високо,високо към небето.

---------------------------------------------------------------------------------

Превод на турски думи използвани в текста:
домуз= свинско,сланина
джанъм=душата ми

джанавар= звяр,много зъл човек

галиба=като че ли

шейтан=дявол

 

P.S. Този мой скромен труд, е плод на авторската ми фантазия и никаква реална случка не е послужила за протопипна история.Повод бе,информацията в медиите за открита вафла с отровата меламин в нея.Така и до ден днешен, не се разбра в коя марка са се съмнявали.Случаят се потули умело със всички инструменти на корумпирана мафиотска, държавна система.Очевидно гражданското ни общество е много още слабо.Надявам се да се върнат поне сто хиляди емигранти,които понаучили се в развити общества да бъдат градивна сила за истински промени у нас,към по-добро.Това може да е един от малкото положителни ефекти на световната финансова криза у нас.

 

 

 






Гласувай:
3



1. анонимен - Много добре написано. . . Поздрави, ...
13.04.2009 16:15
Много добре написано...

Поздрави, приятелю! ;)
цитирай
2. monaliza121 - Браво!
23.10.2010 00:00
Хареса ми!
цитирай
3. анонимен - Много съм впечатлена. Ти ми изне...
06.02.2011 20:21
Много съм впечатлена.Ти ми изненадваш много приятно с писателските си умения.Така че не те приемам вече за "драскач" , да знаеш! Беше истинско удоволствие всичко, което прочетох тук. Поздравления! Лилия Ресел
цитирай
4. анонимен - Де го чукаш, Де се пука!
10.03.2011 13:56
Умееш да развиваш персонажи. Пишеш за неща които те вълнуват. Браво.
Прав си че имаме крещяща нужда от Гражданско Общество.
цитирай
5. rossi9 - Sтrахотно!!!
07.06.2011 03:47
Реално, до болка реално!
цитирай
6. radef - ...
21.11.2011 14:24
Браво!
цитирай
7. анонимен - Милен Илиев-БКП, РМС
02.02.2012 16:18
Разказът, кореспондира до голяма степен с действителноста у нас,и със склонноста на българина към отчаян героизъм, стихиен и неосъзнат.Поздравлени!.А моя сюжет е освен реализъм, добре е да има и малко възпитателен характер и оптимистичен завършек и някъкъв пример...иначе типичен балкански сюжет с балкански край
цитирай
8. анонимен - Милена Обрешкова-Бургас
10.03.2012 18:12
Страхотен е разкаьът , случки от действителния живот как гладната въшка се наяла и излязла на челото. Или как бедното момиче хванало господ за шлифера и станало принцеса. До болка познати истории. Браво! Само съжалявам, че той - Желю не трябваше да постъпи така, има господ за тази работа.
цитирай
9. mayorka - Браво!
02.11.2013 16:30
Много съм впечатлена,имаш изключителна заложба.
цитирай
Търсене

Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.