Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2452093
Постинги: 474
Коментари: 995
Гласове: 2096
Постинг
27.05.2009 21:37 - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
Автор: internationalist Категория: Забавление   
Прочетен: 10027 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.11.2011 11:14


image Социално-криминална новела в две части

-Част първа-

/съветвам читателите да разпечатат текста и да го четат като от книга/ =========================================================================

image-----------------
Григор Стаматов се качи на москвича „Алеко”, потегли с мръсна газ, а след него се изви облак от прахоляк. От гърмящите тонколони на касетофона гласове вплитаха Софи Маринова и Устата.

Времето топлеше здраво, макар официалното лято да не бе чукнало още на календара. През отворените прозорци влизаше въздушна струя, приятно охлаждаща мускулестото му, изпечено тяло на селски бабаит.

- Ало, кво става баджанак, напръскахте ли кориандъра – надвика се той с музиката и рева на двигателя по мобилният телефон – ахаа, добра работа сте свършили, айде тръгвайте, ще се чакаме в базата.

Частен арендатор на около хиляда декара обработваема земя, Стаматов бе в съдружие с баджанака си, с който заедно я стопанисваха. Блъскаха се по полето, кaнски и неуморно.

Днес, колеги от съседно село бяха им услужили с едни препарати и той се прибираше от там към родното В.

В. е голямо земеделско селище в Сливенска област, най-прекият път към него минаваше за известно време през магистралата Бургас-София, преди  Петолъчката. Качил се вече на хубавия път Григор натискаше здраво газта, а колата летеше със 130-140 км/ч. Неговото „Алеко” не беше обикновено, двигателят на Лада 1600 преработван в селската авто-работилница до 1800кс ревеше зверски, а турбото вдигаше мощността до 100 к.с., почти.

Внезапно, като летяща черна ламя от нагорнището мълниеносно към него се зададе джип със светещи на дълги фарове. Черният звяр изпревари рисково и страховито се плъзгаше в насрещното, пряко срещу Григор. С усета на ловък шофьор той бързо намали скоростта, но возилото не можеше да се прибере и връхлиташе вече отгоре му в опасна близост. Стаматов стъпи рязко с все сила на спирачката и амбриажа, успя да овладее и отби почти изцяло на банкета. Гумите скъсаха чакъла, а феродото се запали и запуши.

Само секунда след това, край него на една боя разстояние изфуча черно порше „Кайен”, виновника за внезапното му спиране.

Ситна студена пот изби по челото на Григор, смъртта току-що го бе разминала, пращайки въздушна целувка по негов адрес. Реално, ако не контролираше така добре ситуацията с превантивните си реакции, не бе отбил навреме, сега би бил размазан.

Тиха ярост го обзе за тези гадове с крадените пари, газещите бесни коли и чувството им на тотална безнаказаност.

Но какво да направеше за момента, реално?! Виновника за конкретната ситуация бе на километри от него, вече.

Постоя, постоя пи една топла минерална вода и потегли към В. Колата бавно го возеше, а той прехвърляше всички опасни случки в тридесет и три годишният си живот. Не бяха малко, особено в казармата, лудата кашимерия.

В последно време обаче, Черната вдовица с косата, не бе дишала във врата му така адски както днес.

Скоро навлезе във В. и родната обстановка леко го успокои. На портала на селскостопанската им базичка, весело махаха с опашки две кучета овчарки, мъжко и женско.

Ортакът – роднина Кирил, току що върнал се от полето, прибираше инвентара заедно с двама работници. Той като Григор, също имаше здраво и загоряло селско тяло, но не толкова мускулесто.

- Кирка, ужас братко – с леко възбуден тон започна Стаматов – кога идвах насам по магистралата, едно черно порше „Кайен”, от ония изродите, бясно каращите почти да ме размаже!

- Бах’си майката, баджо, как стана, бе? – сепна се Кирил и обърса с кълчища мазните си с грес ръце.

Григор обясняваше, а към тях съчувствено се присъединиха двамата им работници – цигани Рустам и синът му.

-                     Еий, гадове мръсни! Не ни стига блъскането тук, чудим се как да оцелеем като производители, не ни стигат грижите за семействата, ами и това... излезеш на магистралата и не знаеш дали ще се прибереш жив!!! – възмущаваше се Кирил.

-                     Бат Григоре, ко съм на тебе, ша пиша номера на него, след туй че давам на МВР-то – изказа се далновидно младият циганин.

-                     Абе, къде ша вижда номера бе, той жипа на дълги карал, кат’ бесен в насрещното, ша го удря, ти номер да пиши?! – контрира сина си мъдро Рустам.

-                     Момчетаа, момчета... няма управия в тази секия! И номера ако бях запомнил, какво?! Те на такива шефовете на МВР-тата им козируват, недосегаеми са! Я вижте Стависки, уби момче, направи момиче на нищо и с условна присъда! Идвайте всички по бира с кебапи да ви черпя, повода останах жив! – заключи Григор.

Четиримата се натовариха на двата москвича, а кръчмата подобно на измамна – весела куртизанка, ги чакаше в обятията си за среща.

====================================

Панайот Киряков сложи ръка на копринения, черен чорапогащник на бедрата и, а с другата говореше по мобилният. Двамата с любовницата му се бяха изтегнали господарски на задната седалка в кожената тапицерия, гальовно обръщаща ги.

Шофьорът – Яни майсторски „изяждаше” колите пред тях, а черното порше „Кайен” летеше с драконовска сила по магистралата в посока Бургас.

-                     Бате, дал съм ти достатъчно документи, нося ти тлъст рушвет, това ДДС трябва да го вземем, просто връщане назад няма! – нареждаше със спокоен, но нетърпящ възражения тон, Киряков.

Държанката Емилия, леко разтвори дългите си бедра, дланта на шефа се плъзгаше все по-навътре, докато стигна до оскъдните черни прашки. Там кутрето му, едно палаво кебапче, ги повдигна и бързо се шмугна да дразни мокрият и от възбуда клитор.

Панайот се усмихна самодоволно, макар и петдесет и две годишен възбуждаше много по-младата от него дама, а сделката с източване на ДДС се заформяше по план. Той просто изживяваше апогея си.

Каракачанин, крупен производител на ядки в гр. Сливен, Киряков представа нямаше, за истинската причина ръката му да чувства топлата вагинална влага. А тя бе проста, но тайна, сексапилът излъчващ шофьорът – бодигард. Яни наваксваше пропуските на своя шеф, въпреки че бяха далечни роднини и от един етнос. Просто чукаше кака си Емилия, зверски и при всеки удобен момент. Правеха го с риск да бъдат хванати, уволнени, а може би и пребити.

Но мускулестият бивш самбист, обичаше играта на руска рулетка в живота. Преди три вечери, той подрани да вземе Шефската държанка с половин час. Трябваше да я закара на вечеря извън града, където Киряков се бе събрал с други бизнесмени и техните любовници.

Яни тичешком се изкачи по стълбите на луксозната жилищна кооперация в центъра на Сливен. Само миг след позвъняването му, вратата се отвори и той потъна в обятията й. Сатененият халат падна сам, обгърнаха го парфюм и ухаеща на страст гола плът. Ема бързо пое с жадни устни твърдият, с пулсиращи вени член, дълбоко и гърлено.

Неистово бързо, леко задушавайки се от страст, го осмука максимално насладена от вкуса му. Пъхна го умело във вулканично изригващата си ароматна мъзга, путка.

Безбройни минути, почти половин час се лашкаше във вълните на скрития грях. Внезапна мощна експлозия от взаимен оргазъм ги прати в небитието. Студен душ за туширане на горещината от емоциите и тръгнаха, почти закъсняваха.

====================================

Григор и Кирил, зачервени от алкохола и бурните дискусии в кръчмата, решиха да си ходят по домовете. Циганите, пиха с тях по бира с мезе, но деликатно си тръгнаха по-рано, виждайки желанието на шефовете да останат сами.

- Баджо, мятаме се на мустангите, че нашите две сестри какви ли са ги надробили, днес?

- Баджо, твойта има много да се тюхка и радва, когат’ разбере, как си се измъкнал от катастрофата. -  додаде Кирил и влезе в неговият Москвич „Алеко”, също така „тунингован”, но с газова уредба, по-икономичен. По – слабият в глутницата, той отдаваше честта на „водача” – Григор, да притежава по бързият автомобил. На склад имаха още два такива Москвича, ха нещо се развалеше, оглозгваха частта от полуразфасованите коли.

Започнаха вечерните селски идилии на две отрудени фермерски семейства, подобно на много други в малка нощна България.

Сутринта в с. В. дойде ранна на крилете на петльовите кукуригания, леко влажна от росата. Още сънени в двора на базичката за сутрешен развод се събраха Григор, Кирил и верните цигани – ратаи. Семейството кучета радостно полайваха, приветствайки прясно изгрялото слънце.

-                     Значи Рустаме, вашта задача днес е да изтъркате с телените четки корпуса на комбайната, боядисвайте го, а ние с Киро ще купим новата и част от Сливен. – командирски нареждаше Григор.

След като дадоха още няколко нареждания, двамата се метнаха на „Алекото” на Кирил и отпрашиха към града.

Тъкмо подминаха съседното село и видяха пред тях една девойка с буйна гарваново-черна коса и басмени шалвари караща колело вдясно от пътя.

Намалиха и кого видяха знойната циганка Малина, чийто мъж се утрепа по строежите на морето, преди една година.

 - Баджо, ти снощи еба ли? – попита Григор.

- Не, от една седмица не съм. – отговори Кирил, гледайки хищно стройните цигански бедра.

- И аз не съм, снощи, ама като гледам, май намерихме мат’риала, за наваксване, кво ще кажеш? – похотливо се засмя Стаматов и  почти спря колата.

- Ами да действаме, животът е един и кратък! – махна многозначително със среден пръст баджанакът.

Дадоха на заден, бързо се изравниха с циганката, запречвайки пътя й почти.

Тя ги позна, закачливо се усмихна и скочи от велосипеда.

- Охоо, Малинче къде бе, мойто момиче, с това колело? – мазно с физиономия на разгонен котарак подхвана Кирил.

- Отивам на кооперацията на Черния да плевя тютюня, ша скарвам пари за сиганчетта, гладни реват, бе бат Кирее!

- Колко ти дават надник, Малинке? – продължи той.

- Към читирси лева ша дават на мене, до шест кат работя. – послъга тя, усещайки нещо бадева.

- Айде, айде, Черният таз стипца ще ти даде толкова, кога ме няма? – засмя се той. – Идвай с нас към Сливен на разходка. На ресторант ща нахраним, имаш двайсе лева в джоба и кутия вафли от нас още, за децата. Идваш ли?

- Аз да идвам на вас, бат Кире, знам за ко ма викати вий, меня, ама балони ша слагате ли, че друго сиганче не ща! – съгласи се тя.

- Ша слагаме и меко одеало имаме. Давай колелото на багажника, на покрива и до обед си в къщи! – радостно потри ръце той, а курът му щръкна в крачола на дънките, издайнически.

Вързаха колелото с въже, потеглиха, а палавата циганка сложиха на задната седалка. Минат ли край потенциални издайници, да е готова да заляга.

- Малинке, сега първо свършваме работата в Сливен, после хапваме в една закусвалня на пазара.

Почивката в горичката, на връщане – занарежда уверено Григор, обърнат към нея назад.

 - Тъй ша прайм бе, бат Григоре! То без туй и гладен мечка хоро не играй, не съм го яла сутринта нищо!

- Сега ще го ядеш здраво! – засмяха се двамата баджанаци.

“Мустангът” вече весело препускаше на магистралата София-Бургас, в посока Сливен, Кирил караше нали на Григор му вървеше на пътни инциденти от вчера.

Неусетно пристигнаха в градът, пътят не бе натоварен.

Пуснаха с десет лева в джоба Малина да се шматка по кооперативния пазар, докато те купят частта. Ако не сте ходили в гр. Сливен, това е един от най-уредените в България.

Върнаха се бързо, сделката стана за минути, заявката и фактурата били готви, от вчера.

Тяхната палавница, ги чакаше на една пазарска кебапчийница, купила краставици, кренвирши и кутия с вафли за циганчетата. Гладно преглъщаща на аромата от скарата.

Кирил и Григор донесоха три пластмасови тарелки, където върху зелено-марулени легла лежаха цвъртящи кюфтета и кебапчета. Питките леко зачервени, изпускаха топла пара, молейки да бъдат захапани.

Тримата здраво хапнаха, особено „дамата” се наду като вулия, а мургавите й скули леко се омазниха. Едно парченце маруля украсяваше изящния и гърбав нос.

- Малинке, ставаме да се измием и тръгваме, - дискретно и намекна Григор , за изцапаното лице.

- Ааа, ша са смивам добре, може да са целуваме на някой – засмя се хитрушата и тръгна към тоалетната.

„Алекото” забързано пореше преди обедната мараня, по посока обратно към В.

Магистралата пълзеше нагоре, сякаш гигантска, плоска змия припичаща се на слънце. Трафикът, бе позасилен от лятото, тропащо на прага и магнетично изкушаващо с мириса си туристите.

Вече наближаваше пътния изход за тяхното село, недалеч от него се намираше заветната горичка, където щяха да спрат за едночасова, дискретна почивка. Дебелото вълнено одеало предусещаше скоро върху си, три хищни за секс тела. Миризмата на разгонената циганска путка, караше гънките му да тръпнат в очакване на баталната, кърска оргия. Малина долни гащи нямаше, баджанаци, пък и да има, файда няма!

Кирил, отпуснат на кормилото, умерено бързо скъсяваше дистанцията и пушеше небрежно, подал лакът през прозореца. Рязко изскачайки, една черна демонска сянка със заслепяващи фарове стремглаво и заплашително полетя насреща им, с ужасяваща скорост. Унесеният Кирил закъсня с реакцията, до сблъсъка оставаха стотни от секундата, той се паникьоса, изви рязко волана надясно и колата полетя – волна птица без криле, над банкета към нивата. Полета трая сякаш цяла вечност, а разперило за поздрав клони дърво, им се усмихна на сантиметри от тях...

-Тряаас, най-накрая се приземи Москвича, на четири гуми, в избуялата нива и остави дълга ивица от смачкани класове след себе си. При удара със земята, Малина понесе удар в челото от тавана и кръвна шурна бързо. Двамата мъже отпред сложили предпазни колани, се отърваха само с опит за летене и натъртени задници. Явно, имаха ангел-хранител, за два дена ги опази от смъртта почти невредими.

Откопчаха се и със сетни сили превързаха с бинтове от аптечката главата на циганката, за момент изпаднала в безсъзнание.

Раната бе повърхностна, сътресението слабо, но и ромската кратуна конкурираше по якост даже и хитлерска каска.

- Оохх, бат Григоре, убиха ме тия хора бее, ша умирам, кръвта ми сичката изтекла! – дойде в съзнание Малина и охкайки заплака.

От виновника за техния смъртоносен скок нямаше и помен.

- Нищо ти няма Малинке, малка рана на главата, превързах те, ще ти мине като на куче. Ние сме добре, господ ни пази и ти ще си добре, успокояваше я Стаматов и леко я прегърна.

- Хайде Кире, върти да видим това корито дали върви!

Двигателят запали и заработи весело, завръщайки се към живота. Излязоха да проверят пораженията. Не бяха много – откачено гърне и пукната предна броня. Закърпиха повредите, изгазиха нивата с колата и поеха по черните пътища за селото на Малина.

Тя леко стенеше отзад, легнала в полите на Григор.

Къщурката на ранената бе в края на циганската махала на селото й. Няколко любопитни ромчета, почти голи, ги накачулиха.

- Бате, бате, ко стана с как Малина бе? – любопитстваха те.

- Кво да стане, паднала с колелото, видяхме я, превързахме и сега ви я водим да си почива – баламоса ги Стаматов.

Оставиха ромската хубостница с клетвата на никому-нищо, петдесет лева в джоба и бавно потеглиха за в къщи.

Двамата бяха смазани от стреса на преживяното. Още май не можеха да осъзнаят случилото им се за два дни.

- Баджо, ти видя ли марката на тоя джип, къде щеше да ни изтрепе? – наруши тягостното мълчание, Кирил. – аз се бях отпуснал и не успях да забележа.

-  Почти съм сигурен , пак черно порше „Кайен” ни връхлетя. – въздъхна тежко Григор.

- Ей тия с „Кайен”-ите, майката ни ебаха за два дни, бе! Ама и ние ли все ще им стоим така?! – почна да се нагнетява Киро.

- Няма Кире, няма братко, няма само да им стоим на тия мракобесници, търпението ни се изчерпа. Вече имам план, ще отвърнем на удара, - занарежда тихо, но яростно Стаматов. – Щом те могат да газят и убиват случайни хора по шосетата от измъчения народец, то и ние  ще отмъстим на случайно порше „Кайен”

- Ама какво си намислил, Григорски? – стъписа се Кирил.

- Какво ли?! Ето какво! Могилите до магистралата край с. Л. ги знаеш нали?

- Знам ги, как да не ги знам. – облиза устни Киро.

- Ааа, така! Заставаме на пусия, аз на едната, ти на двеста метра по нагоре от мен на другата, с радиостанциите в ръце.

- Ай, стига бе! – още по озадачен възкликна Киро.

- Дааа, вземаме още бинокъла и старият „Калашник”, който гепих в казармата . Видиш ли, че се задава порше „Кайен”, ми съобщаваш по радиостанцията. Няма ли около него друга кола, аз от моята могила го запуквам с трасиращи!! – с леко възбуден глас, но решителен и жаден за мъст, заключи Стаматов.

- Брее, не думай бе баджо! Ами ако е честен бизнесмен или чужденец?! – зачуди се Киро.

- Да не е идвал в България, или да не си е купувал такава кола! Обикновено ги карат корумпирани политици, мутренски босове или едри мошеници. Ако е невинен, такъв му бил късмета. Нас кой ни пита като за два дена, на два пъти да ни утрепят с такава машина?! Няма прошка вече, щом те могат да газят безотговорно, ние ще стреляме! На война, като на война! – войнствен и непоколебим, заключи Григор.

- Баджо с теб съм! Да им разкажем играта на тия мръсници, стига са ни тъпкали – въодушевен удари с юмрук по кормилото Кирил.

Москвичът, сякаш и той съпричастен към тайната завера, изръмжа сърдито и усили темпото към В.

  ======================================================================
Втора част е на този адрес;
 internationalist.blog.bg/zabavlenie/2009/05/28/fermeryt-streliasht-po-porsheta-quot-kaien-quot-chast-vtora.340860

 






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.