Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2650574
Постинги: 476
Коментари: 996
Гласове: 2103
Постинг
14.11.2010 18:12 - Моята среща с Вампир в САЩ.
Автор: internationalist Категория: Забавление   
Прочетен: 18224 Коментари: 14 Гласове:
8

Последна промяна: 15.07.2020 21:03


На моменти затворя ли очи нощем, в съзнанието ми отново се връща тази случка. Вече не знам истина ли бе, или много реалистичен сън. Дали попаднах в някакво изкривяване на времето и пространството, или мозъка ми бе атакуван с неизвестна за мен психотронна енергия. Няма как да върна миналото назад, а и след над десет години нещата почнаха да се замъгляват все повече, реалното да се обърква с алюзията. И така...

-Част Първа-

image

Почти дванадесет и тридесет през ноща, отчиташе електронният часовник на таблото.Събудих се, след мазна, тежка дрямка в минивана си.
Мъркащият двигател, подхранващ мощното, топло парно ме бе приспал за около час-два. Изправих седалката от легнало положение, увеличих звука на радиото на любимата ми среднощна джаз станция и се огледах наоколо, през автомобилните стъкла. Ноемврийските снежинки на 1998 г. се сипеха и топяха веднага, крехки и водни. Паркинга за служебни автомобили в най-задната част на ресторанта, бе полуосветен за разлика от този за клиенти в предната, нормално.Освежен от дрямката, се протегнах, потреперах леко и се заприготвях да се връщам на работа.

Работех сервитьор на уникално място. Близо до голямата и стара Фили /Филаделфия, щата Пенсилвания/, но извън ситито. Разположено на средно натоварен, важен път, Заведението бе сравнително голямо, съчетаващо типична, американска дайнър атмосфера с гръцки, италиански, та даже и албански ястия и колорити. Последните три, издаваха ясно по-далечният, емигрантски произход на съсобствениците.
С няколко зали, над двеста места, голям паркинг и неповторима атмосфера,този бизнес работеше денонощно и буквално печаташе пари.
Даже по малко за мен, обикновенният сервитьор. Всъщност не съм обикновен такъв, като се замисля, по-точно аз съм един шоу-сервитьор.
За година и половина живот в САЩ, учейки в два колежа, работейки в над четири ресторанта се бях изпекъл в американската клиентска психология и разговорният английски. Апропо, бях най-добрият в класа си по английски, по-добър от всички американци. Е, вторият ми колеж, бе гето-стил.
За голямо учудване на мениджърите, само след месец работа тук, някои клиенти започнаха да чакат до половин час, да бъдат настанени на моята работна секция, тоест на масите които обслужвам. Отначало имаше съмнения, дали нещо не им давам от кухнята без пари, за по-големи бакшиши или правя други “нелегални трикове”. Но след дискретно следене, разбраха какво става. Просто, освен бързият и качествен сървиз правех и малка развлекателна програма на всеки клиент или група от клиенти. Весели закачки, смешни вицове, правдоподобни, но развлекателни лъжи и все в този дух. За малко повече бакшиш, хората получаваха от мен едно малко шоу и това им харесваше.Получих потупване по рамото от Биг Бос и една от най-предпочитаните секции за сядане от посетителите.
Снощи, бях застъпил на смяна в пет надвечер, бачках здраво до единадесет преди полунощ, с натъпкани от бакшиши джобове се изнизах за почивка в минивана, за да продължа после до четири сутринта.
В САЩ, в уикенда, особенно в тази част на страната е популярно да се пие от младите американци и забавлява по барове и дискотеки до полунощ, или един сутринта, след това да ядат озверели по денонощните ресторанти.
Шоуто продължаваше, заедно с нагъването на храната. Разговори, шумни викове, смехове, та даже и чат-пат сбивания между отделни компании.
Заключих моят Додж “Караван” и влязох вътре в ресторанта. Атмосферата, тъкмо бе почнала да се нажежава след краткият антракт, благодарение на няколко новопристигнали групи, подпийнали американци.
Сипах си от любимото ми шварц кафе или “регюлър”, както го наричат тук, сложих му кафява захар и мляко и засмуках жадно.
Поех моята секция от трътлестата, тъпа американка и се облегнах на паравана в дъното на салона, до огромните панорамни прозорци.
През тях гледката се откриваше в широка перспектива, но нищо особенно-междущатско шосе, автомобили и камиони, сняг и осветена нощ.
При мен от към посетители бе още спокойно, само две афро-американки, с големи задници, плямпаха глупости и нагъваха огромни бургери с различни сосове.Употребата на думата негър, можеше да бъде разбрана от тях, асоцирана с думата’нигър” и проблемите на расистка основа, бяха гарантирани.
Загледах се в посока на другите посетители и си казах:
-Божеее, това хора ли са?!-поне, някои от тях.
Зачервени, кръгли лица, тъпи празни погледи, наднормено тегло, мутантско излъчване. Хилеха се, млящеха, викаха с изражения на изродени, хуманоидни животни. Но такава ги бе направила американската система.
Всеядната, канибалска месомелачка, където влизаш уникално парче месо и излизаш еднотипен, добре калъпиран колбас или хамбургер.
Ядяха от доста време генномодифицирани храни, пълни с какви ли не овкусители и консерванти. Електронните медии и уреди ги облъчваха и промиваха до блясък мозъците им.Псевдо-християнските секти, процъфтяваха. И още какво ли не...
Нима оставайки тук, ще заприличам поне малко на тях?!
Ами децата ми, дали няма да са почти идентични с тези “творения”?!
Ужас, няма да мога да го изтърпя това, ще се махам като понаправя пари и ще се връщам към родната България. Изобщо, каква грешка направих да зарежа бизнес и живот там за да покорявам - “обетованата земя” !!!
Бях се замислил и зареял, обаче една остра кама се вряза в унеса ми и ме върна обратно към работната действителност.
Осанката на висока, необичайно красива, но и странна Дама се приближаваше право към мен.
Цялата в черно, във впит кожен клин и високи кожени ботуши, очертаващи безкрайни атлетични бедра, тя моментално привлече погледите на мъжката аудитория.
Ооо, невероятно! Седна точно срещу мен, на последното сепаре в ъгъла, до което се бях облегнал и пиех кафе. Сякаш ме знаеше и тенденциозно се насочи към моето местоположение.
Косата и бе гарвановочерна, кожата бяла, лицето остро, кавказко, но най-изумяващото бяха очите и. Изумуруденият им лъч ме хрясна по мозъка и парализира за момент.Бързо отклоних погледа си леко надолу, поокопитих се и я захванах на английски:
- Добър вечер, мадам, радвам се, че сте се отбили в нашето заведение. Аз съм вашият сервитьор и ще ви обслужвам, с най-голямо внимание!-скалъпих го аз, на момента.
- Здравей, Пламен!-отвърна ми тя на чист български- аз също се радвам да те видя за пръв път и да бъда твоя клиентка.-продължи тя, с лек акцент.
- Нима сте българка, или сте научили български?!-озадачено-шокирано, смутолевих.
- Не, не съм точно Българка, аз съм като теб от Балканите. Бих могла да съм Румънка, Сръбкиня, Гъркиня и така нататък.Няма значение каква съм, просто съм от този регион и зная много езици.
А твоето име, го видях на баджа ти и затова разбрах, че си българин.
Така, добре ли е?-засмя се тя с голямата си хищна уста, а зъбите и на млада акула,блеснаха снежно бели и остри.
-Да, да разбира се, много е добре, а ще искате ли да прегледате менюто и тогава да поръчате?-додадох аз.
-Не няма да гледам, ще поръчам три порции печено телешко филе, леко кърваво-“реър” и една бутилка червено, румънско вино от Трансилвания, от най-доброто. Без сос, салати и гарнитури, само месото. Става, ли?
-Да разбира се, малко необичайна като за дама поръчка, но каквото пожелаете-записах аз и олюлявайки се засилих към компютъра да въведа новата поръчка.
Продължих, да наблюдавам странната си клиентка.
Тя разкопча черното си кожено яке и под черното и полупрозиращо поло лъсна голям, но стегнат бюст, зърната се виждаха почти.Не носеше сутиен.
Въведох поръчката и се запътих да чакам, за виното на бара.
В този момент, се появи една компания на входа, от трима бели американци с вид на Зли, улични гангстери от ниско ниво.Бяха облечени, полуспортно-“рапърски”.По ръцете, та даже по лицата им се виждаха татуировки с пентаграми и дракони, демек : -Изроди сме, пазете се!
За мой скрит яд, тъпата хостеса от Пуерто Рико ги настани точно на моя маса, досами енигматичната ми, красива клиентка.Ей, това пуерториканките са гадни кучки, хем и казах:- Ще ти дам десет долара,ако ми настаняваш само хубави клиенти.-ама на!
Взех бутилката със скъпото вино и с пламтящи от смесени чувства и вълнение бузи, го занесох на дамата.
-Заповядайте, да опитате дали ще ви хареса-налях и малко с жест и зачаках.Тя го отпи бавно, сочните и влажни устни, леко примляснаха.
-Да, добро е, можете да ми налеете пълна чаша.Ако искате си налейте и на вас, да ви почерпя аз на свой ред-усмихна се тя.
-Не, не мога, не че не искам, но ако ме видят ще ме уволнят- с видимо съжаление и отказах.
-Е добре, ще ви платя една бутилка, вместо бакшиш да си я изпиете в къщи-с втренечен, нетърпящ възражение поглед, предложи тя.
-Щом държите, благодаря, много щедро от ваша страна.Сега, ако позволите за момент ще ви оставя,защото имам и други клиенти.
-Няма проблем,чакам месото и кръвта в него-странно се изрази тя.
Обърнах се, към другите, “бандитите”, те нагло без да се прикрият ни гледаха, неразбирайки какво си говорим на български, но показваха нетърпение да ги обслужа.
-Ей, мъжки, колко ще те чакаме, да си лигавиш с тази кучка?!-безцеремонно и гаднярски ме засрещна единият на английски.
-Извинявайте, ако съм се забавил, но си помислих, че ще ви трябва време да си изберете нещо, по ваш вкус.-направих се на луд, но в същото време разглеждайки ги прикрито, все повече разбирах-имам си работа с изключително опасни и зли хора. Без съмнение, безскрупулни престъпници.И тримата бяха русоляви с англосаксонски вид, малки зли очички, обръгнати лица с белези. По пръстите си имаха стоманени пръстени с черепи и други заплашителни символи.
-Ние сме готови отдавна, защото сме гладни и бързи, хайде пиши и по-скоро носи кльопачката.
Поръчаха камара от палачинки, яйца,бекон, малки саламчета и цели две кани с кафе. Къде щяха да го слагат, не знам. Забързах към компютъра, поръчах с няколко замаха всичко, грабнах и двете кани с кафе, да им задавя гърлата на тези профани.
След като дълбоко сръбнаха от кафето, сякаш не пили три дена нищо,единият ме попита на висок глас, та жената от другата маса да чуе.
- С тази пикантна Кучка, на какъв език говорите?
- Кучката се казва Мария и говорим на арамейски!-без капка страх и с опасна усмивка им отговори Тя от нейната маса, максимално изтегляйики се към нас, сякаш готова да приеме предизвикателство за словесен двубой, едва ли не и за бой.
- Ха, на арамейски ли?! Коя държава, говори на такъв език?! Или нещо се ебаваш с нас, а кучко?-отвърна и друг от компанията. Вниманието им бе изцяло обзето от нея сега, мен ме оставиха.
- Да, нашата държава Болярия говори на този рядък език и ние сме с него сънародници.-продължи още по-смело с лъжите тя и ги изпепяляваше със зеленият лазер от очите си.
- Болярия, ли?! Къде се намираше, тази шибана държава?
- Намира се в средна Азия и сме малка християнска, кавказка държава!-продължи “Мария” в същият дух, без да и пука. Арамейски е древният еврейски, а “Болярия” нямаше естествено.
Оставих ги за момент , да се оправят сами и се запътих към кухнята.
Леко препеченото, кърваво месо за моята първа клиентка, бе изненадващо бързо, готово. Грабнах огромната чиния, където кротко лежаха трите телешки филета и с първа класа скорост я замъкнах към “Арамейката”.
Те пак нещо говореха, но явно безпрецедентната и поза на Бойкиня ги беше респектирала, поне малко от малко, не бяха така нагли и груби към нея.
-Охооо, гледай тази болярийска Хищница, колко много месо и то кърваво, ще яде.Ти ни скри шапката бе, маце! Къде ще го побереш, всичко това?! Какво си правила, да не си копала камъни на кариерата, а?-
подкачи я единият от тях.
-Абе, вие в Болярия, толкова ли много месо ядете?-попита ме другият –И какво става с нашата храна,червата ми се обръщат от глад?
-Не ядем, чак толкова много месо, но аз съм Нимфоманка и се чукам като за последно с много мъже наведнъж, затова ми трябва адски много енергия!-стъписа ме Мария с отговора вместо мен.Даже за момент се втрещих. В този момент индикатора на кухнята, светна за готовата поръчка на кретените и хукнах, още по развълнуван от развитието на събитията да я нося.
-Заповядайте, джентълмени, всичко е топло и вкусно специално за вас!-
започнах да им разхвърлям, аз порциите и чиниите.
-Ние със твоята сънародничка, май ще станем доста близки, може би опасно близки- доволно ме изненада, единият от тях, очертаващ се за главатар.-свършим ли с плюскането, тя и ние ще ходим заедно някъде.
-Ами, радвам се, че сте се сприятелили, от това по-хубаво няма!-промърморих с фалшива усмивка и обръщайки се изцяло гърбом към тях, попитах на български, Балканката :
-Това, вярно ли е?! Наистина ли, ще излизате някъде с тези животни?!-междувременно забелязах, месото в чинията и бе ометено.С такава скорост би яла само вълчица,това обаче не ме изненада на фона на всичко,случващо се досега.
-Да ще им дам един урок, запомнящ се и в отвъдното.Това което чуваш и виждаш сега, не го възприемай за чиста монета, истината ще я разбереш по-късно, ако искаш разбира се. Но всичко е наред, не се притеснявай за мен- леко саркастично със зловещи нотки се захили тя.За секунда, сякаш видях в чертите и нещо много старо, древно, сякаш възкръснала от преди хиляда години мистична, магосница.-Да не забравиш да си поръчаш бутилката с вино!- продължи тя на английски.-Дай да говорим на английски, да не си помислят господата, че нещо ги обсъждаме.Нали тази вечер, ще бъда по-интимна с тях- усмихна им се тя.-Хей, момчета искате ли да дойда на вашата маса, няма да ви ям от закуската, аз хапнах вече?-още по смело, без да чака отговор, се прехвърли тя при тях.
В това време, запристигаха други клиенти и аз оставих, сюблимната компания да се наслаждават на себе си.
Вземах поръчки, слагах ги в системата, говорех с нови клиенти, но едното ми око на опитен сервитьор, все към “нашите” хора гледаше.
Видимо, ставаха все по-интимни, а тя все по настъпваше сред тях.
Ръката на Боса им се плъзгаше на бедрото и а тя стискаше със своята, онази част където се предполагаше да бе “парчето” му. Нацяло се обърках от ситуацията , вече не знаех какво да си мисля.
Внезапно, единият от тях ми направи знак да нося сметките на всички.
Разпечатах им ги, поставих на масата.Нали сега бяха заедно.
Оставиха щедри бакшиши, плюс безплатната бутилка вино.
-След няколко часа, пак ще се видим- озадачаващо ми прошепна Мария на български със загадъчна усмивка,ставайки от масата.
-Хей, мъжки голям подарък имаме тази вечер, от твоята страна Болярия, ха-ха!Докато ти се пре-работваш, ние ще се позабавляваме със твоята сънародничка.-за изпроводяк ми излая Шефа им. Всички вкупом, тръгнаха към изхода.Последният, стискаше показно жената за задника, докато вървяха. Погледите на половината ресторант, бяха вперени в тях.
Платиха си сметката, на касата и излязоха.
Мигом двама-трима сервитьора ме заразпитваха,какви са били тези и какво е станало. Естествено, не им казах и половината от случилото се, но побързах да сменя доларите от бакшишите с други и да се наплискам обилно с вода в тоалетната.Когато излязох, видях един голям черен, тунингован микробус, да излиза от паркинга, цялата компания от преди бе там, Мария на предната седалка.Дали бе тази бясна сексуална кучка, за която се представи, или всичко е един капан, не знаех какво да мисля.
Грабнаха ме другите поръчки, работата неусетно вървеше, но в главата ми все кънтяха неотговорени въпроси за случилото се. Даже, когато пиех от любимото си кафе или хапвах ябълков пай със сладолед, за подсилване. Неусетно, смяната се изниза, събрах близо сто долара в пачка, от бакшиши, както се казва направих “Моста на Франклин”.
Нахлузих си якето с което ходех на работа и се запътих към входа на заведението...
Край на Първа Част.  
----------------------------------------------------------------------------------                                            Към Част Втора:
www.internationalist.blog.bg/zabavlenie/2010/11/15/moiata-sreshta-s-vampir-v-sasht-chast-vtora.635390
----------------------------------------------------------------------------------

Енергийните Вампири,те са сред нас!
www.internationalist.blog.bg/lifestyle/2010/04/16/energiinite-vampiri-te-sa-sred-nas.529354






Тагове:   Моята,   вампир,


Гласувай:
8



1. doktora757 - Много добре, имаш талантливо перо - ...
14.11.2010 19:20
Много добре, имаш талантливо перо - дерзай в тази посока!.......
цитирай
2. raders - Доста интересна история
14.11.2010 22:56
Доста интересна история
цитирай
3. анонимен - БАСИИТРИЛЪРА. . . . НАСТРЪХНАХ ОТ ...
15.11.2010 08:53
БАСИИТРИЛЪРА....НАСТРЪХНАХ ОТ СТРАХ...
цитирай
4. mikino - УАУ!
15.11.2010 12:18
С нетърпение очаквам продължението! Пишеш страхотно!!!
Направо реално!!!
цитирай
5. анонимен - hollywood
16.11.2010 00:59
Хубав сценарий, когато го завършиш можеш да го изпратиш преведен в някоя агенция в Холивуд изчиствайки го разбира се от "расистките" елементи.
цитирай
6. анонимен - Харесва ми, нещо различно от оби...
04.01.2011 20:32
Харесва ми , нещо различно от обичайните клишета
цитирай
7. magicktarot - Страхотно е, чете се на един дъх!
06.01.2011 20:12
Много увлекателно и нестандартно! Отивам да чета и втора част - макар че много ми се ще да изкажа предварително предположения за естеството на необичайната клиентка! Поздрави!:)
цитирай
8. internationalist - Благодаря,
06.01.2011 20:14
уважаема Соня. Чакам и другите коментари!
цитирай
9. анонимен - margarita karadanbova
28.10.2011 12:07
mnnogo interesno na4alo.. haresa mi na4ina po koito uspqva avtora da se izrazi taka ,4e i malkite detaili da badat razbrani ot vsqkakavo nivo- hora. uvli4a6to, i intetesno... zaintriguva6to.. i moga da kaja samo Pozdravleniq... :)

цитирай
10. анонимен - Мистериозно красиво
13.03.2012 18:52
Много увличаща новела, завладяваща и интересна! Обожавам разкази с вампири и мистерии. Очаквам с нетърпение продължение...!
цитирай
11. анонимен - Golqm
24.03.2012 20:36
Unikalen si ...nqma6 raven na sebsi napravo vzemi izdaj sbornikk sus svoite razkazi
цитирай
12. dolphine - Мнение
12.06.2013 17:20
По принцип съм по-претенциозен читател и мнението ми е че има какво да се желае.Историята предполагам, че би била интересна за младежи с бушуващи хормони, а като цяло съдържанието е изцяло повествователно, което го прави по-скоро описание на една случка. Не ме предизивка да анализирам, да размишлявам върху казаното, имах чувството, че по някое време ще станем свидетели на потресаващи сексуални сцени.
цитирай
13. maneki1 - Харесва ми. Леко бих го редактирала ...
31.03.2014 21:57
Харесва ми. Леко бих го редактирала стилистично и граматически.Пиши човече. От тази новела ще стане страхотен филм. :)
цитирай
14. aip55 - Един от редките
07.10.2014 21:29
жанрове, които се пишат в блога. Заслужаваш похвала....
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.