-Част Трета-   "Развръзката"


=============================================
Заключих минивана и плътно “арестуван” от моята нова повелителка, се изпречихме пред дворният портал на зданието. Нямаше осветление,само отблясъци от по-далечни осветени места, ни спасяваха от пълна тъмница.

Но пречупени през поразредилата се мъгла, придаваха на всичко призрачна и готическа сю-реалност. Оградата, с бодлив тел, бе понамачкана, а желязната врата заключена със стара дебела верига, просто навита без катинар. Мария, даже и не се пресегна да я развива. Държейки ме с лявата си ръка, с другата направи енергичен тласъчен жест във въздуха, сякаш да запрати невидим сноп от енергия напред. Веригата, сама се разви със скоростта на камшик и вратата се отвори светкавично, издавайки остър скрибуцащ звук. Защо ли, това не ме сюрпризираше вече...

Навлязохме навътре, естествено Жената Вампир с една крачка напред.

Имаше кал и локви, краката ми се намокриха, но входът се открои.

Стара промишлена сграда, от типа хале за производство с горни админстративни помещения. Абсолютно изоставен вид, занемарен и грозен.

Пак същият жест и входната врата на сградата се отвори отново сама.

Вътре, бе полуосветено от една факла, явно поставена скоро от някой, горяща. Моята водачка я взе в ръката си и поехме навътре. Вървяхме между някакви стари железарии, разхвърляни боклуци, изгнили палети и какви ли не отпадъци, залежаващи през годините.

Но, имаше явно обособена пътека между тях. Не бе нацяло изоставено, просто едно добро прикритие за скрити от обществото деяния.

Почнаха да се чуват, пъшкания и приглушени стенания.

Взе да ми става интересно, но не страшно какво ли ме чака като зрелище...

Явно, страха ми поизчезна с енергията от румънското вино и стискащата ме- “женска” ръка.

Промушихме се през врата направена от стари ютени чували и оооо.....

Огромна, осветена от десетки факли зала. Изчистена, от всякакви вехтории.

В единият край се намираха две големи автомобилни каравани,бели.

По-близо до нас на столове, с  вързани тела и усти седяха моите трима “стари познайници” от ресторанта.С поокъсани дрехи, надраскани и кръвясали лица. До тях имаше още двама непознати за мен  мъже, облечени в бели манти, също вързани, опърпани, комай след борба с някой.

-         Позна ли твоите бивши клиенти и моите потенциални “любовници”, а?- каза тя с видимо удоволствие от гледката и ми пусна ръката.С рязък замах издърпа превръзката от устата на “бандитският шеф”, сякаш да му даде шанс да ме поздрави или да ми се оплаче.

-         Оооо, мръснице.....да еба мама ви....- половин минута се изливаха отвратителни псувни, но с интонация на  дълбока уплаха и безизходност.- Мъжки, спаси ни, бъди добър човек, направи нещо да ни отървеш от тези зверове, извикай полицията!!!- с това шанса му за нови излияния бе прекъснат, защото получи тътнещ шамар от Мария, по-скоро мощен удар. Кръвта рукна от устните и носа. Превръзката, наново му бе надяната. Другите, вързани, също засумтяха и затрепераха...

-         Какво, стана в крайна сметка, тук ?-попитах аз своята покровителка, изкефен от мощният удар и безпомощната позиция на отвратителният тип. Бях го намразил в момента, на първото ни виждане.

-         Тези отрепки, са отвличали нищо неподозиращи хора, карали са ги тук, а “докторите” с белите манти са ги убивали и разглобявали на органи. Ненужното се е изгаряло в стара промишлена пещ. Душите на над двадесет човека витаят наоколо и чакат за възмездие. Ако имаше, моите сили щеше да ги усетиш. Но дойде време за разплата, на която ти ще станеш свидетел. Не забравяй, можеше да бъдеш един от убитите.- каза Мария, пак ме хвана за ръката и поведе в един ъгъл.

Чак сега, видях една голяма старинна маса, а до нея в тъмното, неподвижни седяха две “човешки” фигури. Стигайки до тях, Мария сложи факлата в нещо като поставка и видях лицата на новите и приятели.

Красив, рус мъж с дълга коса, едър, много атлетичен стана и ми протегна ръка, поне два метра висок бе.

-Здравей, аз съм Фьодор оригинално от Украйна- заговори той на руски

-предполагам знаеш този език и затова пренебрегнах английският-продължи  и стисна дланта ми. Все едно здрависах най-силният човек на света, богатир с неземна сила.

-Да разбира ,  владея го донякъде, Пламен- представих се.

След това се изправи друга жена, с буйна руса коса сплетена на огромна плитка:

-         А, аз съм Анастасия, от Русия, тоест някога бях от Русия, ха-ха , сега съм в САЩ и аз не знам вече, от колко време. Сядай, да си поговорим-тупна ме тя по рамото, приятелски. И двамата бяха облечени изцяло в черни кожени дрехи, явно това им бе” униформата” в тяхните среди.

-         Нямаме много време, утрото идва, а ние имаме работа да вършим тук.-каза с делови тон Фьодор. Искаш ли да ни питаш нещо или си готов да да гледаш и да размишляваш за това което ще извършим.

-         Предполагам и вие сте като Мария ?-попитах аз. Интересно, приемах ги като някакви добри “хора” и се бях отпуснал почти.

-         Да, ние също сме “вампири”, трансформирани от хора-отговори ми на свой ред Анастасия. -На различни възрасти сме, но по принцип доживяваме три-четири пъти повече от нормален човек. И никога не остаряваме, докато сме живи.Ние сме създадени от и следваме, старите Ангели-Вампири, борещи  се със Злото. Бихме искали, ти да станеш един от нас, но само ако доброволно пожелаеш.

-         Ако бъдеш един от нас, само тогава ще разбереш всичко за нас и около нас-допълни Мария- разбирай, трябва да рискуваш,без да знаеш много неща и направиш своят, свободен избор.Тази вечер няма да те питаме дали си готов, към края на церемонията, ще те изведем навън. Тези дни пак ще те намеря и отново, ще говорим. Готов ли си да гледаш, нямаме време!

-         Готов, съм- промълвих аз.

Тримата станаха и поеха към вързаните престъпници. Взеха пет факли и ги подредиха забити в земята. Чак сега забелязах осветената от тях, нарисувана преди това, голяма пентаграма. Всяка от тях, бе положена по една на  връх. Пентаграмата бе правилна, не обърнатата сатанинска.

Започнаха, да мъкнат един по един всеки от вързаните престъпници с лекота на перце. Явно като вампири, хората ставаха многократно по-силни. Разположиха ги правилно, по човек на лъч, с глави към центъра а краката им навън. В средата на пентаграмата положиха пет метални купи или съда.След това и тримата Вампири, взеха по една стара книга с кожена подвързия. Наведоха се и махнаха превръзките от устите на вързаните.

Започна, грозна канонада от викове, молби за пощада, псувни, стонове и какво ли не, от устите на “обречените”.

Мария, Фьодор и Анастасия не им обръщаха внимание, разтвориха книгите и тримата заедно със силни, студени и страшни гласове взеха да четат нещо приличащо на заклинания или молитви. Езика,звучеше староеврейски, ако не се лъжех.Но можех и да греша. Във всеки случай, не разбирах и сричка.Но всичко звучеше, много древно, непознато и леко зловещо....Осъдените на земята постепенно замлъкнаха, явно смазани от очакването на Страшният Съд, чакащ ги след малко.

Внезапно, забелязах някакви малки светлинки да се събират над центъра на Пентаграмата.Като големи светулки, те се групираха на плътен рояк, кръжаха трептяха, сякаш в очакване на нещо.

Внезапно, със силен тон, познатото ми “амин”, тримата палачи казаха и последната дума от своите секретни слова.

Положиха старите книги настрани и извадиха по една закривена кама.

Наведоха се, всеки хвана по един от лежащите изверги.

С мощен замах, му прерязваха гърлото и го полагаха кръвта му да изтича в един от съдовете.Чуха се стонове на ранени животни, кръвта бликаше буйна и черна в полутъмната зала. Изтръпнах, гледката бе страшна.

Така ги довършиха и петимата....

Внезапно, плътен сноп от светлина се спусна от тавана и  стигна до центъра на Пентаграмата. Такава плътна и млечнобяла, сякаш искряща не бях виждал, никога. Тримата се отдръпнаха настрана, коленичиха на един крак и зачакаха. Светлинките, започнаха да влизат една по една в тунела от светлина. Влезеше ли вътре, всяка от тях приемаше за секунда образ на човек в нормален ръст, мъж или жена с усмивка на лицето и после изчезваше. Застинах, смазан от видяното, такова нещо не съм си помислял, някога. Сърцето ми се разтуптя от вълнение.

Пред мен се отваряше тунел към “оня свят”, на една ръка разстояние.

Когато и последната “светулка” влезе в светлинният сноп, прие човешки облик и пое към небитието, той бавно изгасна в посока на тавана.

Мария се изправи и пое с бързи крачки към мен. Хвана ме за ръката и поведе към изхода:

-Пламен, ти бе дотук, останалото не ти се полага да го видиш.Само за посветени е,бързо да излизаме.-задърпа ме тя. Останалатите двама, останаха приклекнали и сякаш се молеха на глас, тихо за нещо.

Следвах в тъмното Мария, без да виждам нищо, на сляпо.

Тя ме изведе навън, чак извън входа на двора, през металната врата.

-Карай в тази посока, аз ще бъда мисловно с теб и ще те направлявам,

няма да се объркаш, вярвай ми. Ще излезеш, на главният път за твоят ресторант. Там се върни , паркирай и поспи, да не се претрепеш някъде!

Тръгвай, че ме чакат! Аз, ще те намеря пак след няколко дни!-каза тя и ме целунна по устните. Никога няма да забравя тази целувка, никоя жена не можеше да целува така....

Качих се на Доджа, запалих и със сетни сили потеглих. Бе почнало леко, да се развиделява, но слънцето не се виждаше още. Карах ей така, без да мисля, сякаш колата сама знаеше пътя , а аз просто държах кормилото, доверявайки и се.

Показа се отбивката за централната магистрала водеща към Филаделфия и “моят ресторант” в частност. Наистина, сякаш Мария бе духом с мен.

Поех в правилната посока, със шумяща глава и затварящи се клепачи.

Издържах до паркинга все пак.Върнах се на старото си място, оставих двигателя да работи, надигнах бутилката с последните глътки вино и се проснах, заспивайки на пуснатата седалка.

Събудих се, чак към обед, всичко ме болеше от неудобното спане.

Чувствах се мръсен, сякаш върнал се от война и далечно пътуване.

Пооправих се и потеглих към предградието, където живеех.

Всичко наоколо си бе по старому, живота си течеше в нормалният ритъм. Даже малко слънце, се прокрадваше през ноемврийските облаци и плахо пускаше по някой лъч.Дали всичко това се случи с мен, или съм се напил не можех да асимилирам на сто процента в удряната ми от невидими чукчета българска кратуна....

 В следващите няколко седмици, работейки, пътувайки или даже спяйки, чаках моята Вампирка, да се появи отнякъде...Никога, не се появи, не знам какво се бе случило с нея или другарите и от Вампирската компания.През лятотото на 1999 г. се върнах в България, напускайки САЩ завинаги.Споменът за тази невероятна случка, обаче никога не ме напусна...В очакване на Мария да се появи, някак си внезапно от тъмното и нищото 

За част Втора:
internationalist.blog.bg/zabavlenie/2010/11/15/moiata-sreshta-s-vampir-v-sasht-chast-vtora.635390



 

Така става то - после, все едно нищо не е станало!
Супер е! Има много мистика!

Много добър завършек, наистина завладяващ разказ. Пич изпрати го в редакцията на някой вестник или списание та да го прочетът и да му се насладят повече хора, а и някой лев ще падне, какво пишеш само в този блог за бог да прости.

P.S. И не забравяйда го прочистиш от "расизмите". Успех!

И страшно, много страшно. Учудва ме как си успял да запазиш самообладание, гледайки клането на тази измет, но все пак става дума за хора. Не че много хора не са ставали свидетели на масови кланета и пр., но в наше време, когато не сме виждали война и подобни... брррр. Радвам се, че намерих човек, който също "вярва" в ангелите, които ни пазят. Аз имам три случая на "хора", които са ме спасявали в определена критична ситуация, съвсем обикновени на вид хора, за които съм убедена, че са ангели. Аз ги наричам помощници. Много познати ми се смеят за тази теория, но това си е тяхна работа. Поздравления за завладяващата история!:)

Ако махнеш тази сцена с обезглавяването и я замениш с нещо като да речем че им се показва в бъдещ живот страданията,които ще изтърпят за възмездие и те умират неможеjки да го понесат или нещо подобно би било приемливо лично за мен. Така твоите вампири ще оправдаят представата за добри.Другото не само че отвращава, но и не отговаря на космическите закони. Никога Отмъщението не решава проблема. Решава го изкуплението под формата на прошка. Иначе е интересно. Успех.

Прекрасна новела!

Страхотен си бил Пламене!Беше напълно прав-прочетох всичко на един дъх...умееш да задържаш вниманието на читаталя.Аплодисметни!!!!Искам пак,нещо да прочета,давай

Харесва ми ! Браво ! :) Като човек , който живее в САЩ , си представих точно ресторанта , отзад зад ресторанта ,буса , а и тези образи ... дори миризмата ,която се носи във въздуха в Щатите , тази която идва от ресторантите , в БГ я няма. Липсва ли ти САЩ ?

майсторе! +++++