Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2452030
Постинги: 474
Коментари: 995
Гласове: 2096
Постинг
29.09.2018 22:43 - Убийствена Пръдня-Развръзката-разказ в няколко части.
Автор: internationalist Категория: Забавление   
Прочетен: 2664 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.08.2019 22:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ПОСЛЕДНА:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бангладеша стана в 5 сутринта, въпреки вчерашния натоварен с емоции ден и изпитото вечерта половин бутилка ‚Меча Кръв‘. Такъв му бе навика, беден ли си, ставаш рано..да работиш.

Нахрани кокошки, прасе, кучето разбира се… отскочи до съседната баничарница държана от турски цигани, да купи банички, милинки и кафе за себе си. Циганската Махала се бе пробудила вече и живееше своя живот. Тук чалгии и маанета спират към два сутринта, а първите жители се пробуждаха към 4-5 ч. по тъмно. Пренаселен предимно с млади хора, естествено 99% цигани, Квартала бе като един симбиозен жив организъм от мизерия и лукс, бачкатори и престъпници, проститутки и обикновени циганки и какви ли още не типажи, обединяваше ги етноса. Бедните от тях не живееха много, но затова се раждаха  по много. Богатите, живееха повече, но не раждаха толкова. За разлика от българите, тук имаше други житейски закони. Жестоки и неписани. Но знайни от всеки.

Стойко седна на масата отвън в двора, утринния хлад и роса не му пречеха, засърба кафето бавно, лапна парче милинка и задъвка замислено. Предчувстваше, че вчерашния трагикомичен екшън може би нямаше да остане без последици и мислеше как да вземе превантивни мерки.

Набра тел. номер на Мехмед-Мечо, най-верния си приятел сред работниците на пазара и след кратък разговор му обясни с няколко думи, как днес няма да стои сред тях, а отстрани на едно барче. Невидим. Да казват на страничните цигани, не от тяхната група, че днес не е на работа, само другите двама да знаят,ако има клиент ще дойде от съседна улица. Ако го търси някой българин  него и жена му, такъв богат, да не дават обяснения. Стана, отиде до нещо като малка барака, влезе, отключи катинара на един корав шкаф и измъкна чекмеджето с оръжията.

В Максуда може би и най-смачканите цигани имат някакво оръжие, поне малък нож, а камо ли Бангладеша.

Първо измъкна един бокс-нож откраднат от багажи на клиент и го сложи го в десния джоб.

В себе си винаги държеше полу-боен  джобен нож, на колана.

Поколеба се за по-силното си оръжие,малък арбалет направен от неголям, стоманен трион. Бе го видял при един стар железар и стругар в махалата и го размени за златен пръстен. Арбалета бе уникален,лентата за рязане се използваше за лък, вграден в дръжката на триона, имаше специален улей,тетива и прост спусъков механизъм,  правещ го в опасно оръжие с малки, много наострени, стоманени стрелички.

Такъв арбалет се зареждаше с едно бързо и леко издърпване на нещо като бутало, а стрелата до 10 метра можеше да убие спокойно човек,ако го удареше в уязвимо място, или поне да го нарани сериозно. След не една тренировка Бангладеша се бе научил да стреля точно и веднага да зарежда нова стрела. Никога, не би носил оръжие с което ако го хванеха ченгетата да имат директно основание  да го тикнат в затвора. Имаше семейство да храни и от такъв риск, се бе предпазвал винаги. Пък и не бе престъпник, по принцип. Само ако се наложеше…понякога.

В крайна сметка,реши че арбалета ще му пречи по-скоро и го остави обратно, за сега разчиташе на ножовете и тежките си като колове ръце. Изпи кафето, грабна колелото и тръгна към Колхозния Пазар, да се срещне с днешната си съдба.

Магазина на Алла и Чавдар, бе отворен днес по-рано от обичайно. Това бе една от новите наказателни мерки на собственика спрямо персонала, имаха да избиват загуба от вчера и не само.

Уверен всичко да е наред и новите му инструкции са видимо възприети, Чавдар сложи в една мини папка разпечатани снимки на двамата цигани от вчера, качи се на БМВ-то и запраши в посока Колхозния пазар. Спря недалеч от там,купи си вестник и седна на едно кафене откъдето безопасно можеше да наблюдава чакащите цигани за работа, без те да го виждат. За целта използваше едно приложение на скъпия си смартфон.

Наблюдаваше ги внимателно и търсеше този субект, за който житейски му опит от Русия и България,не винаги законен му подсказваше, че може да бъде… Издайника. Това трябваше да бъде екземпляр пренебрегван и евентуално подритван от другите със слабости или проблеми, евентуален информатор и да си мълчи после.

След около 20-тина минути оглеждане  видя един образ струващ си да опита, може би. Апропо, индивида устроил кочина вчера в магазина му не се виждаше да работи тук, явно с друго се препитаваше, или поне засега така изглеждаше.

Избраника  бе млад,изпит,разчорлен и нещо видимо болен. Сигурно едва мъкнеше мебели или багажи. Чавдар,реши: това трябва да е неговия субект на действие.

Приближи се до групата, застана до нефелния и запита:

-Момче, ще дойдеш ли да разтовариш една лека кола с домати и зеленчуци за в къщи, към 100 кг. Ще ги носиш до втория етаж със щайги,а? Друг не ми трябва…

-Бате, да дойда на вас, ама ние се по двама ходим,така ни е тертипа-отговори младия циганин-да зимаме брат‘чеда и той да пумага,какото има за правене ше го вършим два пъти по-бързо.

-Ама на мен един човек ми трябва бе, за такава работа, за какво ми са двама?!-направи се на ядосан Чадо

-Бате, не става!-намесиха се другите  цигани-така работим, минимум по двама, ако ще и за два домата да е!

-Добре, добре идвайте двамата,колко ще искате?-съгласи се привидно Страхилов.

-Поне 40 лева да даваш, да има на двамата по 20 и пак да ни докараш дотук, по-малко няма как.

- Добре, айде тръгваме, колата ми е развалена, ще хванем едно такси-съгласи се мнимия Чорбаджия.

Взеха едно посредствено такси и Чадо ги поведе към квартал с ниски ,стари блокове където изобщо не живееше. Но знаеше, че не се заключват, а на 100 метра има баничарница.

Спряха, плати на таксито и слязоха пред входовете:

-Момчета, тука живея, колата ще дойде след 10 мин. Седнете на скамейките да изчакате. Ааа, ти-посочи той по-силния, братчеда- Иди ей там зад оня блок да вземеш по една баничка с боза за двама ви, ето ти пари.-заповеднически му нареди Страхилов, надявайки се да се отърве от него за момент.

-Бате да ходя и аз с него, да с‘бирам баничката-замоли се Болния.

-Няма,няма той да отива,ти ще чакаш ако дойде колата,да почваш да разтоварваш!-нетърпящ възражение му нареди Чорбаджията Чадо.

-Ееее добре, добре, да отивам аз-запъти се към баничките по-силния.

След като мина 40 метра, Чавдар извади снимките на вчерашните цигани и ги показа на Нефелния, сядайки до него на скамейката.

-Ти тези хора от вашите познаваш ли ги, случайно?-попита той с усмивка и извади 50 лв.-ако ми кажеш кои са, ще ти дам тези пари и никой няма да знае. А, какво ще кажеш?

За миг се поколеба болния циганин,ами ако е  за лошо не трябва да издава Бангладеша, такива бяха циганските закони.

-         Ами, бате-преглътна той, гледайки надолу към парите-не ги знам, май…..-издаде се простия циганин че знае, но не иска да каже.

-         Добре, ето още 50 ще ти дам, ще кажеш ли, виждам че ги знаеш, ама нещеш да кажеш!- по-мило и някак бащински  подмамваше българина.

-         Бате, ама те за ко са ти?- все пак искаше да знае Нефелния.

-         За какво ли,имал едни стари неща за продаване,в един магазин ги предлагал, ама не се разбрали със собственика. Камерата го заснела.Сега го търся да му дам повече и  купя-ловко го заблуди Страхилов, неволно налучвайки вчерашната истина.

-         Аааа, Бате, чух аз че пурдавал едни стари пари тука и там, затуй ли ги търсиш-зарадва се Нефелния, че не е за лошо.

-Знам ги ми, как да не ги знам, това са Стойко и жена му Зина, на него му викат Бангладеша. Той с нас работи на Пазара, ама днеска го няма, нещо болен, пил много…хаха!-показа си развалените зъби циганина и от устата му лъхна като от стар гроб-Ще ти казваме къде живее с братчеда, кат‘свършим рабутата тука. Да зимам, ли сега парити?

-Ето ти 50, докато другия  разтоварва колата, ние с теб ще отидем в махалата да ми покажеш, става ли,на взимай 50 и после още 50 ще ти дам, той да не знае. Мълчи, сега!-заговорнически му смигна Страхилов, набута му парите в джоба, защото в това време другия циганин се връщаше.

-Бате‘ммм такова, няма ли я още колата?!-запита  мангала, предъвкайки баничката в устата си.

-Колата щяла да дойде след малко, ама едно друго нещо един куфар трябва да сваля отгоре- твоя братчед ще ми помогне, ти чакай тук…ааа на ти твоите 20 лв.                                       -Хайде,приятелче идвай нагоре-хвана Чавдар за ревера, Болния и го помъкна след себе си, без оня и гък да може да каже. Влязоха от  предния вход на стария блок и излязоха от задния,без другия циганин да ги вижда.

Там Чавдар предвидливо бе паркирал една Лада Приора с руска регистрация, която се водеше на руска фирма, уж пратила представител в България, а той пък дал ръчно написано,нотариално-заверено пълномощно на Страхилов. С една дума, колата ,хем е легална ,хем на никой‘ за тайни операции. Предните стъкла бяха леко затъмнени, а общото и състояние бе много добро с лети джанти и турбо.

-А това ми е колата, оправили са я-качвай се с тон нетърпящ възражение, почти насила го вкара вътре Страхилов

-Само ми покажи къде живее, аз като имам свободно време ще го търся сам и на никой нищо чу, ли?-заповеднически и почти застрашително му заповяда той.

-Добре бе,бате какво толкоз,плащаш добре-страхливо се съгласи циганина.

 Тръгнаха за Максуда, караха бавно за да не ги спрат полицаи, все пак руски номер бе подозрителен.

Навлязоха в Квартала,след около 10 мин. друсане по различни разбити и тясни улици стигнаха до къщата на Бангладеща, която стоеше ъглово на нещо като малко площадче. На много места цигани бяха препречили пътя, но  виждайки  до шофьора стоящ циганин се преместваха, неохотно.

-Това ли е неговата къща,а?-попита Страхилов и под лъжичката нещо му притрепери, без да се издава обаче.

-Това е бе бате, да отивам да викам на него?!- неподозирайки нищо си предложи услугите, спътника му.

- А недей, аз запомних къде е….да те връщам ето ти другото 50 лв. и на никой ни дума, щото ще дойда и ще кажа на брат‘чед ти как си взел 100лв. без да знае, чу ли!-закани се се Чадо. В същото време на GPS-приложението сканира точните координати на къщата както и направи също няколко снимки. Да не се обърка, случайно.

Тръгнаха обратно към блока, оставиха колата на същото място. Отпред по-силния брат‘чед чакаше отегчен на скамейките. Досега бе духнал , но нали роднината му го нямаше заедно с българина, не ставаше. Държаха се.

-         Ко стана бе Бате, къде е колата, къде са сгубихте с братчеда?!-леко сърдито попита той, но не посмя на цигански да пита първо роднината от уважение към Патрона.

-         Колата, закъсала…няма да дойде скоро и няма зеленчуци, използвах братчед ти да премести едни работи в къщи, докато ти чакаше. Каквото съм ти платил, платил съм и на двамата, сега ще ви извикам едно такси и да ви кара, аз няма да идвам-настави заповеднически Страхилов.

Извикаха такси, то взе циганите, а Чавдар поръча второ за себе си. Може би непознавайки добре циганите и техните неписани закони, той разчиташе на психологически техники за манипулация, приложими при друг тип хора, но не и точно при тези. Когато се качиха в таксито, болния извади парите всичките и ги даде на братовчед си, разбира  разказа  обстойно, какво са правили. Другия помисли, даде му 30лв от сумата и кога слязоха на Колхозния Пазар,намери Групата на Бангладеша, извика ги настрани и им разправи всичко.

Мехмед-Мечо, запознат междувременно с вчерашната случка на Бангладеша и Зина,изслуша информацията,веднага вдигна телефона и се обади на Стойко. Видяха се на съседна улица, където да обсъдят положението.

Седнаха на мизерното, пазарско барче и тихо заговориха на цигански:

-Мечо, тоя българин мисли да ми отмъщава на мене за пърденето,това е ясно-загрижено каза Бангладеша, разбирайки какво е станало днес с нефелния циганин.

-Оня болния ще го наказваме ли, задето е показал къщата?-попита Мехмед.

-Не, няма. Той болен, оставяй го. Ша му правим капан на тоз българин. Щом идва сам да разучава,начи мутри няма да наема. Аз го гледах в магазина.  Перчи са много, ама не е кой знай какво. Мисли са само за мъж.

Цигански хуй от корави цигани май не е ял още. Говори на руски с жена си рускиня. Може тя да му давала на него парити за магазина,той само са върти кат‘ петел. Ма на такива петли ний им късами главити май,а?

-Ааааа,ши му устроим ний посрещани, няма страшну-закани се Мехмед.

-Айди да тръгвами, към нас..ако не таз вечер утре ше удари с нещо, ядосан е няма да чака. Да карами дицата и жината у вас, а ний с другити да го чаками пред нас скрити и с оръжията.

-Да тръгвами,Брат‘чед- забърза се Мечо.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------Страхилов, се подготвяше да нападне тази вечер циганската къща с наглото семейство, сам. Имаше известен боен опит от казарма, офицер от запаса. После подържаше някаква форма в Русия със стрелби  на специализиран полигон за любители с травматично оръжие. Също и тренираше бойни техники  за самозащита в ръкопашен бой , но на любителско ниво нищо професионално. Имаше доста свободно време за запълване, около богатата си съпруга, докато бе жива.

Най-големия му опит от престъпленията там, бе умелото убийство на собствената си доста по-възрастна жена с инсценировка на удавяне. Алиби му бе нейната племеница-Алла,негова настояща съпруга. Не е трудно да се досетим за тайната  свързваща ги.

Когато нещата се поуталожиха и  Руската Полиция заблудена, двамата решиха тайно един след друг да заминат за България, тук да се оженят и заживеят. Така да скрепят и заграбено богатство и тайна по между си.

Чадо реши да не казва нищо на изгората си, за да не я тревожи.

От едни украински моряци във Варна бе купил няколко малки, бойни гранати с формата на голямо яйце. По средата им имаше механичен брояч за закъснение. Завърташ, слагаш от половин до пет минути,натискаш едно копче отдолу, което светва и бойната граната се активира. Хвърляш по целта или тайно слагаш в нещо друго и бягаш. Имаш до пет минути до взрива. Периметъра на поражение от типа смърт не бе голям, около 3-4 метра,но все пак отмъщаваше за пръдня и изпусната печалба и това бе доста солено. От трите ‚яйца‘ , едната я пробва, действаше. Провери на майстор Ладата дали е 100% наред, приготви си тъмни дрехи, перука и мустаци.

Вътре в колата от удобен тайник имаше бърз достъп до нелегален, боен пистолет, малокалибрен но с повече патрони в пълнителя. Изобщо, бе готов за себе си да даде урок на тези прости, нагли цигани. Не допускаше, че болния мангал се е разприказвал, според собствените си разбирания добре го обработи.Разчиташе, че за онзи нещастник всяка стотинка е ценна и няма да каже на никой нищо. Но понякога, надценените лични способности дават лоши плодове в личен план.

Развръзката

Около три часа сутринта в Максуда, песни и джумбарета  вече заглъхваха, само тук там се  чуваха още като закъснели прелетни птици на път за топлите страни.

Улиците някъде бяха полу-призрачно осветени, а другаде зловещо тъмни. Бе паднала първата роса, а температурата се снижи, чувствително спрямо дневната.

От време на време по някоя кола се изреваваше яростно, а  от процорците и с бумтящи звуци се носеха разюздано цигански вопли и ритми съчетани в нещо като музика, но не съвсем.

Една бяла Лада-Приора  бавно навлезе в  Махалата. От леко отворения и прозорец също излизаше култивирана циганска музика, идентифицира шофьора си.

Последния на моменти  се колебаеше накъде точно да продължи или извие, даже на няколко пъти спря, но не се разбираше защо. Стъклата на машината явно бяха леко затъмнени.

Пред къщата на  Бангладеша всичко бе спокойно,а отвътре тъмнееше. Някой  бе паркирал голяма каруца със  сено близо до портата и извадил задните колелета, да не я крадат сигурно. Уличната лампа едва мъждукаше, явно крушката е пред изгаряне. Циганска махала, кой ще ти я смени туко–така.

Хора се мяркаха много рядко на отдалечени групи, по това време никой не ходеше сам.

По едно време една бяла, съвременна кола с изгасени фарове пристигна съвсем бавно и  спря на 30 метра от мястото. Двигателя не гаснеше, а тихо работеше.

Така около десет минути, изведнъж от нея сякаш ужилен от оса рязко изскочи мъж с дълга коса и мустаци, доколкото можеше да се види, носещ кожена чанта с дълга дръжка,    завъртя я и се опита да я метне явно през оградата на къщата. Тъкмо да я метне и сякаш от нищото нещо избръмча и го улучи в корема. После още едно такова и той падна на земята, а торбата до него. Стенейки се опита да извади пистолет отзад от кръста си и да стреля по невидимия враг улучил го с две малки стрели отпред в тялото.  В това време от сеното, сякаш дяволи от Ада изскочиха четири човека въоръжени с ножове и  се втурнаха към него, той успя да извади пистолета и насочи, стреля но не можа да улучи, болката и започналата да тече кръв попречиха. Нападателите се стъписаха и отстъпиха за момент, наклякали по земята.

Падналия се окопити малко и се опита пак да се прицели, в същото време в съзнанието му цъкаше опасността и от собствената му торба до него. Стреля няколко пъти налучвайки,по-скоро не да уцели, а да държи враговете на разстояние, същевременно правейки опит да пълзи някак си обърнат по гръб в посока колата и по далеч от чантата.

 Четиримата налягаха по земята, един от тях леко се изправи и метна нож по търкалящия се противник. Ножа го улучи, но не с върха и  мятането не даде резултати.

-Махайте се ще ви избия,мамка ви!-извика Чадо

-Ще избиеш ли, жив няма да та пусками!-извика Стойко, легнал на земята и наблюдаващ своята жертва.

-Махайте се мангали, в торбата има бомба, ще избие всички ни след малко, със закъснител е!-простена и изкрещя Страхилов.

Чули бомба, циганите се стъписаха,казаха си нещо на цигански всички се обърнаха и взеха да пълзят бързо  отдалечавайки се от падналия на земята ранен.

Последния стреля още два пъти също се обърна и със сетни сили запълзя към кротко работещата все още Приора.

Колко минути бяха минали от  петте, вече не можеше да каже. Циганите почти притичвайки се скриха зад каруцата със сеното, залягайки зад нея.

Чавдар успя да се добере почти до колата, когато се чу оглушителен взрив. Взривната вълна не го порази смъртоносно, нараняването бе малко, но достатъчно да загуби съзнание от нея и раните отпред.

Бангладеша и тримата му  аркадаши се сепнаха от гърма, но бързо окопитиха.

-Бангладеш, тоз паднал на земята по очи не мърда,ще го колим ли?-извика силно Мехмед-Мечо,ушите му звънтяха от гърмежа.

-Оставяй го да бягаме,ше дойдат комшии- полиция, туй му стига. Ще забрави вече за нас и циганска махала-леко се засмя Стойко, смигна на другите и всички потънаха в тъмнината.

 

                                                                  -КРАЙ-





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.