Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: internationalist
Категория: Политика
Прочетен: 2452127
Постинги: 474
Коментари: 995
Гласове: 2096
Постинг
11.11 15:09 - Арабската Кама и Духът в нея.Реалистично-фантастичен разказ. Първа част.
Автор: internationalist Категория: Забавление   
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.11 10:43


 Този разказ, в първата му част написах снощи и днес. Има елементи от сегашния ми живот във Великобритания, но реално нищо такова не се е случвало. Просто авторско хрумване от доста време, а сега ме хвана Музата. Фейсбук,най-големият враг на един съвременен писател, краде ти времето за писане и изобщо. Закрийте си профилите във Ф.Б, най-добре :) И така приятно четене, другата част като я измисля скоро....Следете в блога. Защо, го публикувам на части ли?! Първо да държа в напрежение, тези които са го прочели и им е станало интересно и второ,ами ако умра довечера?! Все пак съм на 50г., написаното никога няма да види бял Свят и ще потъне в небитието...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
image


Днес почивах и реших за кой ли път да се пусна по центъра на Нюкасъл ъпон Тайн където живея. По една от по страничните главни улици. Късна есен, ранен английски следобед. Слънцето, някак си плахо пускаше лъчи през ниски и смрачаващи се облаци, предвестници на тъжния, есенен залез. Има едни магазинчета за антики които винаги съм искал да разгледам и все са били затворени, надявам се поне единия да го хвана. Мерките за Ковид, отдавна ги махнаха повечето тук, само в болници и поликлиники трябва да се ходи с маска. Тоест не ми трябва такава за да вляза, нямах просто. Ха, разгеле улучих единият светеше като работещ и имаше табелка за отворено. Влязох, вратата звънна по старовремски със звънец на нея. Антикварен магазин в Северна Англия все пак, традиции..

-Здравейте, как сте?- ме посрещна с дежурна усмивка и не много обнадежден поглед продавачът предполагам собственик, гледайки някак си изпод очилата, малки за широкото му, червендалесто лице.

-Здравейте, просто влязох да огледам, не търся нещо конкретно!-отговорих и забелязах как го изпълни саркастично задоволство, от собствената му прозорливост за още един зяпач, дошъл да отбие времето. Застина в типичната британска поза на досадност от живота, но едното му око ме следеше дежурно докато четеше вестника. Влизали ли сте в антикварен магазин във Великобритания. Не правете презумпция, че е същото като в България. Има разбира се международни антики, нормално за една Имперска Държава, но има и типични за Британия какви ли не порцеланови сервизи, стари дървени столове, сандъчета и др. които примерно тук струват понякога няколко хиляди паунда, защото имат история от столетия, но в България изключително трудно биха си намерили пазар и то на половин цена. Интересно е, донякъде. Не съм търговец или любител на антики, особено пък и с моята заплата която на 20% заминава за България, но просто е интересно за половин час. Чувстваш присъствието на отминали епохи времена, нрави, странности и какво ли не още. Една чужда на нам култура с наследниците на която съм принуден да живея, по стечение на обстоятелствата. Влязоха възрастно, прилично семейство, евентуални клиенти и вниманието беше иззето от мен в тяхна посока. Разбира се има камери на охранителна фирма, която гледа и записва някъде. А може би и разпознават с изкуствен интелект, тези които са крадци и са вкарани в „картотеката“. Както и да е, разглеждам аз и очите ми се спряха на една кама. Любител съм на ножовете по принцип. От всякакъв един вид. Като готвач имам готварски, в България, бойни, за забиване и какви ли не. Тук е забранено да носиш по-голям от такъв с острие 4см.но много хора носят нелегално, къде за самозащита, кога за евентуално нападение. С риск разбира се да бъдат хванати и хвърлени в затвора, дори нищо да не са направили и с чисти криминални досиета. Та въпросната кама бе под стъклена плоска витрина, но правеше впечатление с особената си изтънчена извитост в стил коварство, здравата си дръжка от слонова кост навярно и инкрустациите по нея от сребристи, леко потъмнели арабски йероглифи. Когато я загледах по-внимателно забелязах, че имаше сериозна заточка въпреки старостта и от поне 100г. и сигурно режеше като бръснач. Освен това и по самото острие имаше издълбани много фини надписи на арабски, както и улей за оттичане на кръвта. Интересна, находка. Междувременно, другите клиенти си бяха тръгнали не знам защо и бяхме само двамата с продавача.

-Извинете, господине дали бих могъл да видя тази кама, извън витрината, ако може?-попитах най-учтиво с изкуствена усмивка.

За мое учудване той заряза досадата по около  60-65 годишното си лице и с изненадваща пъргавост я извади, хващайки я със специална кърпичка с кръстове по нея. Очаквайки по подразбиране да не я пипам, а да я гледам държейки я за кърпичката.

-Защо е тази кърпичка, ако мога все пак да попитам?- наистина бях леко изненадан.

-Защото е прокълната тази кама. Беше ми продадена от роднините на последният собственик, който се е самоубил с нея. А доколкото знам и по-предният е приключил по същия начин. Не искам изобщо да я пипам, този плат е изпран със светена вода в Католическа Църква.-отговори той.

-Ами тогава защо я държите, не се ли страхувате?

-Не, не се страхувам, ако се страхувах трябва да затворя магазина. Тук всяка вещ има някаква история, в нея витае нещо от минали времена и събития. Нагледал съм се и наслушал на странни шумове, скърцания, охкания и какво ли не…-леко се позасмя той с позитивна ирония, явно вече не му бях толкова безнадежден. Ооо апропо, бях поставил портфейла си на витрината пред мен, а от него се подаваше деликатно един „сериозен кеш“ от около 700 лири на дребно. Щях да плащам наема си в кеш, така го иска хазяина ми и за др. разходи.  Поех я внимателно от ръцете му и се сюрпризирах колко е плътна и тежка, за размера си от около 25 см.  Накрая на дръжката имаше също сребърен обков с малка халка.

- И какво друго за нея, можете да ми кажете?

-На около 300г. е от дамаска стомана и от Сирия. Какви са надписите по нея, нея не знам. Един арабин познат, владеещ старо-арабски ги прочете, леко пребледня и ми каза само:

-Продавай я по-скоро, или ако искаш да направиш добро на хората я хвърли в реката Тайн!

-Това само, ли ви каза?!-учудих се аз-нищо друго, по-съществено?!

- Не, не пожела. Каза, че не трябва  да произнася това което е написано, по-добре било за мен.

-Такаа и за колко я продавате, все пак?!-нямаше как да не го задам този въпрос, а не беше ли всичко това скрита реклама, не знам. По-скоро изглеждаше честен, в случая а и изобщо.

-За прокълната кама, но на такива години с дяволска отстъпка до числото 666 лири-отговори Мистър  Антика, без усмивка.

-Но вие, сериозно ли?

-Да защо, отстъпка си е. Такава кама би струвала много повече, просто искам да се отърва от нея, защото доста се залежа, а ми омръзна да я поставям обратно на мястото и леко се приплъзва сама и пада на пода, тоест движи се.

-Движи, сееее!-изумих се аз…

-Господине, нали ви казах. В антикварният магазин наследен от баща ми съм се нагледал на какви ли не странности, даже вече и призрак да видя не ми прави впечатление… Просто имам здрави нерви и много знания и не се страхувам. Та какво, ще кажете устройва ли ви цената?

- Цената не ме устройва като число, защото е сатанинско, а аз не искам да имам нищо общо с него-отговорих, слагайки си многозначително ръцете на главата, тоест с Рогатият.

-Ха та вие купите ли я, вече ще имате нещо общо с него, поне докато е във вас дори и в буквалният смисъл, тоест забита във вас. Ха-ха!-засмя се той-имайки се на предвид как са свършили предишните двама собственици.

Замислих се сериозно какво да правя, но докато я държах, сякаш ме обзе някакво налудничаво чувство да дам една немалка част от заплатата си за тази кама. Православен съм, най-вероятно не би трябвало, но не можех да се отърва от него, то ме обземаше, ръката ми стискаше през кърпичката все по-силно дръжката и сякаш тя се залепяше за мен. Обзе ме и предчувствието, ако я пусна в някакъв сайт международен и направя описание на всичко  чул тук, бих направил немалка горница, като печалба.

-        За да не е сатанинското число ви давам 660 лири, става ли?-попитах, леко плахо, още колебаещ се и с малко страх от покупката, пък и цената щеше да хапне немалка част от скромните ми спестявания, все пак.

-        Става, става разбира се. Ще ви подаря, красива декоративна кутия от метал, подплатена и заключваща се с катинарче за да я носите по улиците легално. Но кърпичката остава тук, наследство е от баща ми.-ловко я взе той обратно от ръцете ми и  постави в ламаринема кутия. Аз почнах да отброявам парите добавих 160 лири към парите от наема и почти останах без кеш.

-        Заповядайте!-подаде ми той покупката , слагайки я в здрава конопена, торбичка с изписано на нея логото, адреса и телефона на магазина.

-        Благодаря, ето парите, пребройте си ги!-подадох ги аз.

-        Няма, нужда вярвам ви, видях колко внимателно ги броите, ха-ха!-радостен от продажбата, потри ръце той-вашето приключение сега започва, парите дадени тук са най-малкият ви проблем, довиждане и елате пак!  Много се извинявам,ще затварям, поръчал съм маса в „Милър§Картър Стек Хауз“ и ме чакат приятели!-посочи ми пътя към вратата той.

Излязох без да промълвя, нищо повече. Навън се бе стъмнило изцяло. Небето бе облачно и не се виждаха звезди. Сериозно е захладняло и побързах да хвана автобуса към моят емигрантски квартал. За късмет, двуетажника дойде бързо. Домързя ме да се качвам, на втория етаж, след като си платих билета на шофьора и седнах по средата на първият до една възрастна негърка. Държаща добре охранен, мъжки йорки (йоркширски териер) в полите си.

Усмихнахме се дежурно и щях да и правя от куртоазия комплимент за кучето, когато то рязко се сви назад отбранително доколкото можеше, цялото настръхна и залая неистово по моя посока, но най-вече към торбата.

-        Какво, имате в торбата?!- попита черната, възрастна дама, някак си разтревожено.

-        Покупка от антикварен, магазин. Явно миризмата нещо го дразни, ще се преместя на друга седалка-сконфузено и отговорих, станах и се качих на вторият етаж. Някои от пътниците също ме загледаха с боязън. В тези дни на тероризъм, страхът витаеше за опасности на обществени места, винаги и във повечето хора подсъзнателно.

-        Да, благодаря ви!- отдъхна си тя, а докато се качвах по стъпалата, чувах как животинчето все още лае разтревожено. Даже и когато седнах на седалката, слушах бегло как то продължаваше.

-Господи, какво ли си навлякох с тази покупка!-помислих си.

Автобуса спираше на всяка спирка почти защото все имаше някакви хора да се качват. А в Англия в по-голям град, те са доста на често. Постепенно и вторият етаж все да се изпълва.

 На предпоследната за мен се качиха някакви пънкари или металисти и аз не можех да разбера, явно пияни и/или дрогирани. Седнаха от другата страна на автобуса, до мен. Както си говореха, техни някакви простотии, един от тях бавно се изви към мен, загледа ме много особено с изкривено застинало лице и най-вече торбата и с изкривен глас, изви по-скоро:

-Аууууу, имаме си специален подарък тук и посегна да вземе покупката от ръцете ми!

- Назад тъпак, ударих го бързо в гърдите, станах и тръгнах към стълбите да слизам за моята спирка.

-Ще се пържиш в Ада, лайняр!-изкрещя той политайки обратно на седалката…но аз не се обърнах и заслизах надолу към първият, етаж. Негърката я нямаше вече. Слязох от спрелия автобус и поех към къщата  в която живеех. Неспокойно, предчувствайки неизвестности и странни проблеми.

Както повечето от вас знаят, наемите  в Англия, даже и на север са голям бич. Понякога ако искаш да живееш самостоятелно даже и в евтина къща, за наем може да отиде и до една трета от заплатата ти, дори половина от къща отделена от съседите със стена и  две спални. Каквато бе и моята. Влязох ,а тъкмо бе започнало да ръми, не можах да се намокря. Пуснах  системата за парно на газ, което през деня, ако ме нямаше бе изключено. Стара система, но загряваше бързо и къщата се стопляше за много кратко време. После го оставях на 20 градуса и така докато изляза отново.

Бях се преместил отскоро в самостоятелна къща във „Фенъм“, бедняшки стар квартал, предимно населен с имигранти от цял свят, но най-вече от Пакистан, Индия, негри, източно европейци  и др. Имах симпатично дворче, оградено с висока дървена ограда, което щеше да ми помогне да си взема по-голямо куче и котка. Както и да си правя барбекюта. Сложих покупката внимателно на масата във всекидневната. Преоблякох се, седнах на един от столовете до нея и извадих антиката нетърпеливо от торбата. Металната кутия, бе хубава но не антична. Фирмена за пренос на такива артикули-законно, бръкнах се в джоба търсейки ключето за катинарчето-здраво стоманено, а не някой китайски боклук, ооо ужас не го намирах. Потърсих пак във всички джобове на дрехите с които бях в магазина, но няма. Гледах навсякъде пак нищо. Явно някак си съм го загубил. А нямах и такъв инструмент с който да го срежа, нито пиличка. Оххх, пак се издъних от разсеяност.Загледах го по-отблизо, много здраво произведено в Шефилд. В един момент се чу лек метален звук и то се отвори само. Гледах, виждах добре с почти новите си очила направени в „Спексейвърс“ след обширен офталмологичен преглед и пак не вярвах добре на очите си…. То се отвори, само!!! Не тук нещата не отиваха на добре и наистина трябваше да внимавам с тази кама, явно думите на антикваря не бяха добре нагласени лъжи с цел скрита, интригуваща реклама. Явно имаше, нещо зловещо… Ха, та аз имам светена вода от местната гръцка православна църква, на която ходех от време на време… Хрумна ми нещо. Качих се до моята стая, (другата стоеше празна за гости засега) взех малката бутилка и се върнах долу. Пак седнах отворих кутията, и така както бе камата в металната кутия върху червен плат я посипах не обилно, но с повече капки от светената вода. В първите секунди нищо. Обаче, обаче…след това тя започна да вибрира точно като смартфон в самата кутия и въпреки плюша вътре, вибрацията се разпростря и по цялата дървена маса, леко пронизително. После за миг и всичко спря. Студена пот изби по челото ми, тук работата явно бе сериозна. Но пустото му любопитство ме гризеше и не можех да устоя. Отидох до дървеният шкаф, сипах си едно японско уиски „Акаши“ от любимото ми, ако си мислите че като съм във Великобритания, пия шотландско уиски ,много се лъжете-писнало ми е. Сложих си едни ръкавици от силикон и извадих камата. Пак се убедих  колко е плътна и нелека, но някак си балансирана и направо залепваше за дланта. Сложих я на масата и залях с обилно със светена вода. Нищо не стана като предния път. Взех един лист хартия от  масата вдигнах го във въздуха и се опитах да го срежа с нея, тест за острота. Сряза го точно като фабрично наточен, неизползван бръснач, само тогава бях виждал такова леко срязване, почти като да режеш дим. Като си помислих за дим, асоциативно ми се припуши с уискито, взех си една тлъста пурета от Доминикана, запалих я и поех дълбоко в устата си. Мразя цигари, пуша пурети, за протокола. Вкуса и се смеси с този на уискито и ме успокои. Взех оръжието, а това наистина бе истинско оръжие и я загледах обстойно отблизо. Сега вече забелязах, че сребърната обковка с халка в края на дръжката всъщност бе сякаш завита, съвсем леко се загатваше за нещо като винтообразен нарез. Ха, значи има вероятност вътре да бе куха и да има нещо?! Ами, ако има някой диамант?! Сипах си още уиски, отпих и се опитах да го отвия. Не,не ставаше, не подаде бе мокра от светената вода още. Хммм, а дали нямах едни клещи все пак стари такива оставени ми от хазяина, като придатък към къщата?! Поразрових се в един шкаф с инструменти и ги намерих. Стари и без покритие на дръжките, но вършещи работа. Седнах, отпих дълбоко пак от уискито, почна да ме хваща, дръпнах от пуретата, избърсах с една суха кърпа камата, с нея също я хванах обратно за дръжката за да не се порежа и се опитах да завъртя обкова обратно на часовниковата стрелка, а за да не повредя среброто го правех през плата….
----------------------------------
Край на Първа Част.



Тагове:   дух,   арабска кама,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Груповият секс,измамният рай преди Ада.
2. Педерастията,хомосексуализмът и Гей-поведението, едно и също казано с различни думи.
3. Грузия,една дивна и легендарна християнска страна,поредната жертва на кървавият Американски стремеж за глобална доминация!!!
4. Не е ли време, част от Циганите да се завърнe/доброволно/ към своята древна Родина-Индия?
5. Ужасяваща, Сатанинска Педерастия и Хомосексуализъм в САЩ
6. - Фермерът стрелящ по поршета "Кайен"
7. Генно-модифицираните храни от САЩ, коктейлите на Франкенщайн.
8. Руска Военна База в България- нещо, почти невероятно!!!
9. Тъмното лице на Демокрацията в САЩ,обагрено в кърваво червено.
10. Моите, Анти-Мормонски публикации!
11. "Русия" от Иван Вазов
12. Създаде се нова група във Фейсбук,основата на бъдеща Организация.
13. Винаги ще има Българи Герои! Дан Колов...
14. Не се съпротивлявайте на циганските мародери, безмислено е!!! Преговаряйте с тях.Дайте им тяхното, да си останете живи и здрави с нещичко в джоба!
15. Митът за Дядо Божковите Сватби
16. ПРЕВОДАЧ В АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА-ЗАД КУЛИСИТЕ!
17. Етнически конфликт в България-Българи,Цигани...Руснаци,или какви биха могли да бъдат събитията.
18. - Отмъщение с цвят на кръв,в страната на Меламиновата Шоколадова Вафла.
19. Моята среща с Вампир в САЩ!
20. "-Русия, ли?! Пет пари не давам за, Русия!"
21. When, I met a Vampire in USA.