Автор: професор Петко Ганчев
Кой е Авторът, вижте след края на статията.


На образованите читатели е известно, че на различните етапи и форми на универсалната еволюция на “естественото” развитие на света и на формите на живота, човека и обществото се появяват различни форми на патологични деформации и отклонения, които, ако не засягат здравето на хората и на обществото, са по-скоро неприятни и екзотични, отколкото опасни.

Но когато тези форми преодолеят нормалната граница на здравето на човека, на неговата психика или на публичната атмосфера на едно общество, те стават опаснии и са симптоми на дълбоко заболяване. Такива деформации в психиката и публичната атмосфера на едно общество са различните фобии, които пораждат страх и неприязън.

Сред множеството идеологически фобии, от които е поразено българското общество през този четвърт век на преход към криминален капитализъм, доминиран от идеологията на неолиберализма, две са безспорно водещи – антикомунизъм и русофофия. Те са огледално отражение на доминиращия преди този четвърт век примитивен комунизъм и блудкаво русофилство. Те са постоянна съставна част от идейния арсенал на редица псевдоинтелектуалци, наследници както на старата буржоазия от преди “онази епоха” от 45 години, така и на различните етажи на комунистическата номенклатура или агенти на политическата полиция именно от тази епоха, за които винаги е било кредо да са на яслите на властта и във фокуса на публичните медии. Подобно на глутници помияри, с които са пълни улиците и площадите на нашите градове, те по определен знак от “чичото отвъд океана”, за чиято държава великия Жан Жорес каза в края на ХІХ век, че тя е пример как направо от дивачеството се влиза в цивилизацията, започват своя лай и стръвно се нахвърлят да убедят обществото, че за всичко са виновни комунистите или руснаците, или заедно и едните и другите. За това какъв е поводът, няма значение, важното е да се събуди фобията, важното е да се покаже, че единствен, който може да ни спаси от тези омразни комунисти и руснаци, е именно “чичото отвъд океана”, който е зинал да погълне цялата планета, както писа Хр. Ботев за Наполеон.

Позаглъхнала в първите години на новото хилядолетие, фобията беше отново активизирана от лятото на 2013 и след слабо “успокояване” през лятото, тя отново избухна в последния месец на отиващата си 2014 година. Поводът или поводите – актът на Русия да прекъсне мотаенето и шикалкавенето на България по проекта “Южен поток” и изчезването на бившия директор на ДАНС г-н Петко Сертов.

И ето, телевизиите и радиата заговориха, засумтяха, заакаха разни папконосци, обявени или самообявили се за експерти по енергийна и национална сигурност, разни министри с манталитета на диджеи на някоя чалготека, разни пръкнали се през тези години за една нощ генерали, разни политически доносници с гузна съвест, а с тях, и пред тях, и президентът, който под подаканията на разни водещи, наричащи се журналисти, формовани под вещото перо и глас на господина с папионката и други “корифеи” на българското слово, споделяха през тези дни и нощи как Русия “умира от яд”, как някакъв битов скандал е причината за “изчезването” на бившия директор на ДАНС, как ние сме по-европейци от евробюрократите на хранилка и поводи у същия този “чичо отвъд океана”, как даже сме по-американци и трябва да си спомним за шистовия газ и очакваните несметни запаси от него, който ще изнасяме за треперещата пред прага на ЕС Украйна. И въобще, чудеса очакват България, защото тя е избрала “евроатлантическите ценности”, нищо че от средно развита европейска държава в “оная” епоха вече четвърт век дълбае все по-надолу и е лидер на същия ЕС по бедност, по корупция, по самоубийства и самозапалвания, по демографски срив и емиграция, и т.н., влачейки се в опашката на европейските държави.

Историята с нищо не научи тези господа. Те удивително напомнят онези далечни политикани, които в средата на ХІV век, вместо да се обединят с другите балкански народи и да спрат анадолските орди, разкъсват България на седем враждебни една на друга държавици. Те удивително напомнят политиканите, които пропиляха победите на българския войн при Одрин и Бунар Хисар, Дойран и Галичица и т.н. и загубиха поради глупостта и страхливостта си една трета от изконните български земи. Те удивително напомнят на политиканите, които през Втората световна война обявиха война на САЩ и Англия, и без да са изтреляли и един куршум, доведоха до бомбардирането на София и загиването на няколко хиляди българи от същите тези САЩ и Англия. Те приличат на онези политикани от предишната епоха, които, верни на комунистическите си фантасмагории, се отрекоха от Македония и обрекоха два милиона българи-македонци на асимилация от сръбския комунистически режим. Същите те през тези години не смеят да гъкнат против геноцида на българите, запазили своето самосъзнание в Македония, “Западните покрайнини”, Украйна и т.н. Те не смеят да гъкнат против неоосманските апетите на съседна Турция. Нещо повече, някои от тях отрекоха петстотингодишното варварско робство и го сведоха до “културно присъствие”. И колкото и да се пъчат от телевизионния екран и да раздават “плесници” на Вл. Путин и други руснаци, представяйки се за “строители” на нова България, те в същност по своята природа и по своята политика са разрушителите на нова България, убийците на нейното достойнство и нейното бъдеще. И това е така, защото те не познават нито националната ни история, нито заветите на нейните великани, които преди повече от 1000 години оплодиха с българо-славянската писменост и православното християнство народите на Киевска и цялата останала Рус, която след това във вековете роди гениите на А. Пушкин, М. Лермонтов, Т. Шевченко, Л. Толстой, Ф. Достоевски, А. Чехов, А. Ахматова, Л. Гумильов, К. Циолковски, И. Сикорски, Вл. Вернадски, Ал. Чижевски, П. Сорокин, Н. Бердяев, М. Шолохов, Ал. Солженицин и стотици други, които оплодотвориха не само руската и славянската духовна и материална култура, но и европейската, американската и световната култура.

Със своето невежество и примитивни реакции на първосигнално ниво всички тези трубадури на новите фобии, втълпявани от екраните на телевизорите и от страниците на вестниците работят за зомбирането и оглупяването на младите поколения на България и по този начин убиват тяхното бъдеще, лишавайки ги от познанието и общуването с културата на Русия и останалия славянски свят. Всички тези трубадури на новите фобии не виждат натрупващите се глобални опасности и предизвикателства, които като вулкани се изправят пред бъдещето на човечеството и заплашват да го погубят. Глобалната епоха, колкото и да не им се иска на менторите на тези трубадури на нови фобии, изисква не “едноизмерими човеци” (по Х. Маркузе), а широко скроени личности, които познават националната и световната култура и работят за духовното издгане на народа ни. Само истината за света и ставащото днес може да направи народа ни свободен и способен да се бори за своята достойна съдба.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Петко Димитров Ганчев – Професор, доктор на философските и доктор на политологичните науки. Роден в с. Староселци, Плевенска област. Завършил Софийския университет “Климент Охридски” – специалности философия и история през 1966 г. с отличие. През 1970 г. защитава кандидатска/докторска дисертация на тема “Философско-методологически проблеми на социалното прогнозиране”. От 1971 г. – доктор по философия и научен сътрудник в Института по философия. От 1975 г. доцент по философия. През ноември 1979 г. защитава втора дисертация за доктор на науките и от 1980 г. е доктор на философските науки. От 2006 г. – доктор на политологичните науки. От 1982 г. професор по философия при Българската академия на науките (БАН).От 1982 г. до 1992 г. работи в Института за съвременни социални теории (ИССТ) при БАН като професор, а последните три години като зам. директор. От началото на 1994 до края на 1995 г. работи като професор в Института по търговия при Министерството на търговията. От септември 1995 г. до септември 2004 г. хонорован професор във Висшето военно строително училище “Любен Каравелов” и Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Основните лекционни курсове са по Философия, Анализ и прогнозиране на международните отношения, Политическа футурология, Геополитика и геостратегии, Култури и цивилизации и т.н. От май 1996 г. се връща на основна работа в Института за философски изследвания при БАН.
Работи основно в областта на философията на историята, на философията на икономиката, футурологията, социалната екология, геополитиката, теорията на международните отношения, глобалистиката. Автор е на повече от 30 монографии, а така също и над 500 научни и научно-популярни труда. Чел лекции в много български университети (СУ “Св. Кл. Охридски”, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” и др.), а така също в Свободният университет Берлин, Белоруския държавен университет – Минск, Гродненския държавен университет „Янка Купала”.
От юни 2001 г. – народен представител в 39-то Народно събрание на Република България – Парламентарни комисии по образованието и науката и по околната среда и водите. Автор и съавтор на редица важни законопроекти в Народното събрание.
От 25 април 2005 г. до 31 май 2009 г. Извънреден и Пълномощен посланик на Република България в Република Беларус. Почетен професор на държавния университет „Янка Купала” в Гродно и на Белоруския държавен педагогически университет “Максим Танк”. Член и Почетен член на Съюза на писателите на РБеларус.