24-годишният световен шампион по самбо Благой Иванов-Багата е най-именитият български състезател в категорията на смесените бойни изкуства (ММА). Той печели световната титла в свръхтежката категория през 2008 г., побеждавайки руснака Фьодор Емелияненко.

Преди дни Багата пострада тежко при сбиванев столичния бар "Домби". Според МВР компания са му правили двама криминално проявени. Макар да няма данни той да е участвал в престъпления, се говори, че голяма част от младите надежди в силовите спортове са бандити. Даже имало мода всяка мафиотска наказателна бригада да бъде водена от състезател.

- Баща ти е бил джудист и самбист. Той ли те тласна към самбото и от него ли си усвоил тънкостите?

- Да, той ме запали по самбото. Когато бях на 6 години, ме заведе в залата и започнах веднага да тренирам. Самбото ме грабна веднага. Това е доста атрактивен спорт, изпълнен с много интересни техники. Научи ме на дисциплина, как да уважавам по-слабите и ме изгради като човек, като мъж.

- Как приемаш болката? Стимулира ли те, или е имало момент, в който си искал да се откажеш?

- Не се сещам да е имало момент, в който да искам да се откажа. Напротив, когато някой ми причини болка, ме стимулира и се нахъсвам още повече.

- Увлича ли те боят? Имал ли си усещането, че не можеш да спреш?

- Да, харесва ми да се бия със силни противници, харесва ми, като правя спаринг по време на тренировка. Има моменти, в които се увличаш, но затова има съдия. Той казва стоп и ти вдигат ръката. Ако направиш нокаут, можеш да продължиш да удряш противника и той да изпадне в безсъзнание.

Съдията трябва да е добър, за да може да прекрати мача навреме и да се избягнат сериозни контузии. Историята помни смъртни случаи в бокса и в ММА борбите, но не на територията на България.

- С кого се би за първи път?

- Петър Лашов организира първите ММА боеве. Бях на 17 години, когато той ме заведе в Зимния дворец във Варна през 2003 година. Бих се с едно момче, мисля, че се казваше Петър. Победих го, той се отказа още в първия рунд. После Лашов организираше боеве и в една столична дискотека. Правеха малък ринг на дансинга. През 2005 година се бих на Слънчев бряг, отново в едно негово заведение.

- Използвал ли си шамарите и уличния бой като начин на комуникация?

- Случвало се е. Има пияни и дрогирани хора, които идват и се заяждат с тебе, досаждат ти. Никога не съм удрял някого на улицата така, както бих го ударил в професионален мач, само лекичко за сплашване.

- Нужна ли е силна психика в твоя спорт?

- Психиката е едно от най-важните неща в моя спорт. С времето добиваш опит и се каляваш. В Щатите работят със спортни психолози, но на мен още не ми се е налагало да ползвам техните услуги.

Когато се биеш за много големи пари, се нуждаеш от тях. Те те настройват, говорят ти как трябва да релаксираш в свободното време и след това да си съсредоточен изцяло в тренировките и да даваш всичко от себе си. Основната ти мисъл е как да победиш. Нужна е пълна концентрация, когато излезеш на ринга.

- Имаш ли сценична треска, притесняваш ли се преди важна среща?

- Вече не. Като се качиш в клетката, ти се вдига адреналинът и се съсредоточаваш в мача.

- Коя е най-тежката ти контузия?

- Обръщал съм си лакътя по време на тренировка през 2007 година и след това не можех да тренирам 8 месеца. Обикалях по доктори и имах нужда от много раздвижвания. Събрах много спортна злоба в себе си. Другата ми най-тежка контузия е, когато си счупих двете ръце още в първия рунд на мача срещу Казаюки Фуджита в Япония през 2009 година. Болката беше много силна, но стиснах зъби и продължих да се бия. Ако се откажеш, губиш мача. Високият адреналин и многобройната публика ми помогнаха и със съдийско решение спечелих мача.

- Твоят любим спортист е международният майстор на спорта по самбо Фьодор Емеляненко. Какво почувства, когато го надви на световното през 2008 г. в Русия?

- Трудно ми е да ти опиша този момент. Може би най-щастливият миг в живота ми.

Усетих, че съм постигнал нещо за България. Той нямаше загуба до момента, прякорът му беше Последния император. След самата среща осъзнах какво точно съм направил и благодарение на тази победа пред мен се отвориха много врати в света. Този мач изцяло промени живота ми.

- Развиваш и боксовите си умения сега. Разкажи ми нещо повече?

- Наблягам повече на бокса сега, необходимо ми е, за да съм още по-добър в ММА борбите.

От 3 години не съм се състезавал в самбото, само ходя да гледам от време на време. Но не съм се отказал напълно, някой ден ще се върна отново към този спорт.

- В ММА борбите има правила, но според мен това е един вид мазохизъм. Заради високото заплащане ли участваш в тях?

- ММА борбите имат по-голяма гледаемост от хората и заплащането е много по-високо. В Щатите, Япония, Азия, Бразилия всеки втори знае бойците и като цяло там този спорт е много популярен. Вече започва да навлиза и в Европа. В България всеки втори е ММА боец. (Смее се.) Някои момчета се бият и за без пари тук, просто за слава.

- Забранени са лактите, но коленете в главата влизат от февруари месец в България. Това не е ли прекалено опасен метод?

- Зависи в коя верига играеш. В Америка почти във всички вериги лактите са позволени, ритниците и коленете в главата са забранени, когато си паднал на земята. Тук само коленете в главата са позволени.

Като те ударят с лакът, се получават страшни аркади, защото той ти цепи направо кожата. Моите вежди са цепени по време на среща. На момента не се усеща болката, след това е малко неприятно.

- В ММА няма проверки за забранени стимуланти (с изключение на веригата UFC). Какво е твоето отношение - с химия ли се правят големите мускули?

- В Америка има проверки. В Япония са ми правили допинг контрол преди и след мач. Тук няма, защото няма кой да даде пари за пробите. Мисля, че е около 500 лв. на човек. Но допингът не играе толкова важна роля в ММА борбите. Нужни са ти техника и издръжливост, добра основа. Имаш предимство, ако като малък си тренирал някакъв спорт - самбо, борба или джудо.

- Каква е разликата между ММА борбите в Америка и България?

- Скоро не съм се бил в България, но имам планове да го направя скоро.

За мен си заслужава да се бия тук, защото ми плащат добре и ми е като един вид тренировка.

- Противниците не се ли страхуват от теб тук?

- Не знам дали ги е страх. Като знаят, че си добър, се амбицират и искат да се пробват срещу теб.

- Като русенеца Светослав Захариев-Сисо например?

- Това беше интересен случай. Аз го победих, той претърпя още две загуби и се срина. Всяка жаба трябва да си знае гьола.

- Би ли останал да живееш в Америка?

- Не, не бих. Харесва ми начинът на живот, по-спокойно е, но пък храната им не ми харесва, друга ми е на вкус. Тук са приятелите ми и семейството ми и те ми липсват много.

- Кое е най-голямото ти постижение в САЩ?

- Направих две победи във веригата “Белатор”. Взех участие в един от най-силните турнири в света, но получих контузия в първия мач от турнира и се наложи да прекъсна. През септември ще участвам отново.

- Как преминава един твой тренировъчен ден?

- Когато се готвя за състезание, имам функционална тренировка сутрин със специален треньор. Той ти прави програмата, измисля ти упражненията, постоянно е до теб и следи дали изпълняваш стриктно всичко.

За функционалност правя кардио, за издръжливост наблягам повече на щангите. Следват обяд, почивка и следобедна тренировка. Тя е различна почти всеки ден, с различни треньори. ММА е съвкупност от различни спортове и ти трябва да притежаваш различни умения - бокс, борба, самбо, жиу-жицу. Много е интересно по време на тренировка и работата върви добре.

- Как релаксираш след тежка среща?

- Почивам си с приятели, събираме се на партита по къщите. Обичаме да си правим барбекюта на басейна. Когато се прибера в България, също обичам да се разтоварвам с момчетата.

Посещавам чалга заведенията заради компанията, но в действителност не харесвам този стил музика.

- Имаш ли приятели сред противниците?

- Не, нямам приятели. Във Вегас, където съм аз, има 3 различни клуба и идват момчета от цял свят - от Русия, Дания, Швеция, Бразилия. Всички тренираме заедно. Случвало се е да разпускаме заедно - като ходим на бар, пием бира. Много е интересно във Вегас, защото всяко казино си има собствена програма, собствена дискотека. Има един клуб, който работи 24 часа.

- Обичаш ли хазарта?

- Казиното не ме влече, но играя блек джек. Засега ми връзва, балансът е положителен.

- Агресивни ли са жените в Америка? Имал ли си сексуални предложения?

- Да, в повечето случаи те ни нападат. Директно си казват цената. Има и много българки във Вегас.

- Някоя от силовите групировки искала ли е да се възползва от твоите бойни умения?

- Предлагали са ми работа преди, но вече няма силови групировки и няма за кого да работиш. Цял живот съм се занимавал със спорт и искам и занапред да е така.

- Носи се слух, че преди време си нокаутирал Големия Маргин в столична дискотека. Вярно ли е?

- Това е пълна измислица. Когато се тиражира този слух, аз бях на лагер в Корея. Някой се опита да ми направи интрига, но поне да си бях в България в този момент, за да изглежда по-достоверна информацията.

- Чувала съм, че е забранено да се прави секс преди мач? Вярно ли е това?

- Не е много желателно, но то си е до човека. Някои не го спазват. Случвало ми се е да съм правил секс преди мач и да си го спечеля без проблем.

- Използваш ли някоя хватка от самбото под чаршафите?

- (Смее се.) Не ми се налага, има много болезнени хватки в самбото. Не съм попаднал на мазохистка досега.

- Какъв тип жени харесваш?

- Трябва да е чаровна, да ме впечатли с красота, да е умна. Искам, като излезем някъде двамата или в компания, да се забавлява, да не ми говори някакви глупости цяла вечер и да ми досажда.

- Ревнив ли си?

- Да. Недопустимо е приятелката ми да общува с други мъже.

- Как се разбра с двете Златки? Те са известни с фриволното си поведение, особено русата.

- Като са били с мен, не са си позволявали такова поведение.

- Ти изневерявал ли си?

- Изневярата наранява, а когато обичаш и уважаваш човека до себе си, не трябва да допускаш това да се случи.

- Имаш ли си приятелка?

- Да, имам сериозна приятелка от 7 месеца.

- Идва ли на тренировки и на мачовете ти?

- Не, не идва. Страхува се за мен, което е нормално. Искаше да дойде да ме гледа на последния мач в Русия, но аз не й позволих.

- Имал си оферти да се снимаш в новата версия на филма "Конан", но си отказал заради заминаването си в Щатите. Влече ли те да станеш каскадьор?

- Поканиха ме на кастинг за роля. Някой ден, като спра да се занимавам професионално със спорт, бих се снимал във филм. На този етап това е невъзможно. Ако поемеш ангажимент към някой филм, няма да имаш достатъчно време за тренировки и няма да си подготвен за мач. В Америка много бивши ММА бойци се снимат във филми.

- Кога плака за последно?

- Не мога да се сетя, много отдавна е било.

КАЛИНА ПАСКАЛЕВА
www.24chasa.bg