Днес почивах и реших за кой ли път да се пусна по центъра на Нюкасъл ъпон Тайн, където живея в момента. По една от по-страничните, главни улици. Късна есен, ранен английски следобед. Слънцето, някак си плахо пускаше лъчи през ниски и смрачаващи се облаци, предвестници на тъжния залез. Има едни магазинчета за антики, винаги съм искал да ги разгледам и все са били затворени, надявам се поне един  хващайки отворен днес. Мерките за Ковид-19 отдавна ги махнаха повечето от тях, само в болници и поликлиники трябва  маска. Тоест не ми трябва такава за да вляза, но и нямах в момента. Ха, разгеле улучих единия свети работещо и има табелка за отворено. Влязох, вратата звънна по старовремски със звънец на нея. Антикварен магазин в Северна Англия все пак, традиции..

-Здравейте, как сте?- ме посрещна с дежурна усмивка и не много обнадежден поглед продавача, предполагаем собственик, гледайки някак си изпод очилата малки за широкото му, червендалесто лице.

-Здравейте, просто влязох да огледам, не търся нищо конкретно!-отговорих и забелязах как изпълзя саркастично задоволство от собствената му прозорливост, за още един зяпач дошъл отбивайки време. Тоест, Аз! Застина в типичната британска поза на досадност от живота, но едното му око ме следеше дежурно четейки вестника. Влизали ли сте в антикварен магазин във Великобритания? Не правете презумпция, че е същото като в България. Има разбира се международни антики, нормално за една Имперска Държава, но има и типични за Британия какви ли не порцеланови сервизи, фигурки, стари дървени столове, сандъчета и др. примерно тук струващи дори няколко хиляди паунда, защото имат история от столетия доказана със сертификат. Но в България изключително трудно биха си намерили пазар и то на 1/3 цена. Интересно е, донякъде. Не съм търговец или голям любител на антики, особено пък и с моята заплата  на 20% заминаваща за България, но просто е интригуващо за половин час. Чувстваш присъствието на отминали епохи, времена, нрави, странности и какво ли не още. Една чужда нам култура, а с наследниците и съм принуден да живея, по стечение на обстоятелствата. Влязоха възрастно, прилично семейство, евентуални клиенти и вниманието беше иззето от мен в тяхна посока. Разбира се има камери на охранителна фирма, гледат и записват някъде. А може би и разпознават с изкуствен интелект, кои са крадци и вкарани в „картотеката“. Както и да е, разглеждам аз и очите ми се спряха на една арабска кама. Любител съм на ножове по принцип. От всякакъв един вид. Като готвач имам готварски, в България бойни, за забиване и какви ли не. Тук е забранено да носиш свободно по-голям от такъв с острие 4см.но някои хора носят нелегално, къде за самозащита, кога за евентуално нападение. С риск разбира се да бъдат хванати и арестувани, дори нищо не направили и с чисти криминални досиета. Та въпросната кама бе поставена под стъклена, плоска витрина но правеше впечатление с особена, изтънчена извитост в стил коварство и жестокост, здрава дръжка от слонова кост и инкрустации по нея от сребристи, потъмнели арабски йероглифи. Загледах я внимателно и забелязах сериозна заточка въпреки старостта и от поне 200г.. и сигурно режеше яко бръснач. По самото острие имаше издълбани много фини надписи на арабски и улей за оттичане на кръвта. Интересна, находка. Междувременно, другите клиенти си бяха тръгнали не знам защо и бяхме само двамата с продавача.

-Извинете господине,  бих ли могъл да видя тази кама извън витрината, ако може?-попитах най-учтиво с изкуствена усмивка.

За мое учудване той заряза досадата по около  60+ годишното си лице и с изненадваща пъргавост я извади, хващайки я специално през кърпичка с кръстове по нея. Очаквайки навярно по подразбиране без пипане, а само гледане държейки я с парчето плат.

-Защо е тази кърпичка, ако мога все пак да попитам?- наистина бях леко изненадан.

-Защото е прокълната тази кама. Беше ми продадена от роднини на последния собственик, самоубил се с нея. А доколкото знам и по-предния е приключил по същия начин. Не я пипам изобщо, този плат е изпран със светена вода в Католическа Църква!-отговори той.

-Ами тогава защо я държите в магазина, не се ли страхувате?!

-Не, не се страхувам, ако се страхувах трябваше да затворя бизнеса. Тук всяка вещ има някаква история в нея витае нещо от минали времена и събития. Нагледал съм се и наслушал на странни шумове, скърцания, охкания и какво ли не…-леко се позасмя той с позитивна ирония, явно вече не му бях толкова безнадежден. Ооо апропо, бях поставил портфейла си на витрината пред мен, а от него се подаваше деликатно един „сериозен кеш“ от около 700 лири на дребно. Щях да плащам наема си в брой, така иска хазяина ми и за др. разходи.  Поех я внимателно от ръцете му и се сюрпризирах колко е плътна и тежка, за размера си от около 40 см.  Накрая на дръжката имаше също сребърен обков тип „тапа‘ с малка халка.

- И какво друго за нея, бихте ми казали?

-На около 300г. е от дамаска стомана и направена в Сирия. Какви са надписите по нея, не знам. Един познат арабист владеещ старо-арабски ги прочете, леко пребледня и ми каза само:

-Продавай я по-скоро, или ако искаш направи добро на Света и я хвърли в реката Тайн!

-Това само, ли ви каза?!-учудих се аз-нищо друго, по-съществено?!

- Не, не пожела. Каза, не е трябвало  да произнася това  написано на нея, по-добре било за мен.

-Такааа и за колко я продавате, все пак?!-нямаше как, зададох този въпрос, а не беше ли всичко това измислена история- скрита реклама, не знам?! По-скоро изглеждаше честен, в случая а и изобщо.

-За прокълната кама, но на такива години с дяволска отстъпка до числото 666 лири-отговори Мистър  Антика, без усмивка.

-Но вие, сериозно ли?!-учудих се.

-Да защо, отстъпка си е. Такава кама струва немалко повече, просто искам  отърваване от нея, достатъчно се залежа а и ми омръзна поставянето и обратно на място, леко се приплъзва сама, вибрира тихо и пада на пода, тоест движи се.

-Движи…сееее!-изумих се аз…

-Господине, нали ви казах! В антикварния магазин наследен от баща ми съм се нагледал от малък на какви ли не странности, даже вече и призрак видя ли не ми прави впечатление… Просто имам здрави нерви и знания, не се страхувам. Та какво, ще кажете устройва ли ви цената?

- Числото на цената не ме устройва, сатанинско е , а аз не искам да имам нищо общо с него-отговорих, слагайки си многозначително ръцете на главата, тоест с Рогатият.

-Ха та вие купите ли я, вече ще имате нещо общо с него, поне докато е във вас дори и в буквалния смисъл, може би забита във вас. Ха-ха!-засмя се той-Имайки се на предвид, как са свършили предишните двама собственици!

Замислих се сериозно какво правя, но докато я държах сякаш ме обзе някакво налудничаво чувство за даване на една немалка част от заплатата си за камата. Православен съм, най-вероятно не би трябвало, но не можех да се отърва от него, то ме обземаше, ръката ми стискаше през кърпичката все по-силно дръжката и сякаш тя се залепяше за мен. Обзе ме и предчувствие ако я пусна в някакъв сайт- международен и направя описание на всичко  чуто тук, бих направил немалка горница като печалба.

-        За да не е сатанинското число ви давам 660 лири, става ли?-попитах, леко плахо, още колебаещ се и с малко страх от покупката, пък и сумата захапваше немалка част от скромните ми спестявания, все пак.

-        Става, става разбира се. Ще ви подаря, красива декоративна кутия от метал, подплатена и заключваща се с катинарче, за носене по улиците легално. Но кърпичката остава тук, наследство е от баща ми.-ловко я взе той обратно от ръцете ми и постави настрани. Аз за отброявах парите, добавих 160 лири към сумата от наема и почти останах без кеш.

-        Заповядайте!-подаде ми той покупката, слагайки я в здрава конопена, торбичка с изписано на нея логото, адреса и телефона на магазина.

-        Благодаря, ето парите, пребройте си ги!-подадох аз пачката.

-        Няма, нужда вярвам ви, видях колко внимателно броите, ха-ха!-радостен от продажбата, потри ръце той- вашето приключение сега започва, парите дадени тук са най-малкия ви проблем, довиждане и елате пак! Ако сте жив, разбира се!  Много се извинявам, ще затварям, запазил съм маса в „Милър§Картър-Стек Хауз“, чакат ме приятели!-посочи ми пътя към вратата той.

Излязох без да промълвя, нищо повече. Навън се е стъмнило изцяло. Небето е облачно и не се виждаха звезди. Сериозно е захладняло и побързах с хващане на автобуса към моя имигрантски квартал. За късмет, двуетажника дойде бързо. Домързя ме за качване на втория етаж, платих си  билета на шофьора и седнах по средата на първият до една възрастна негърка. Държаща добре охранен, мъжки йорки (йоркширски териер) в полите си.

Усмихнахме се взаимно-дежурно, правейки опит от куртоазия комплимент за кучето, когато то рязко се сви назад отбранително доколкото можеше, цялото настръхна и залая неистово по моя посока, но най-вече към торбата.

-        Какво, имате в торбата?!- попита черната, възрастна дама някак си разтревожено.

-        Покупка от антикварен, магазин. Явно миризмата е дразнеща за куче, местя се на друга седалка-сконфузено и отговорих, станах и се запътих към втория етаж. Някои от пътниците също ме загледаха с боязън. В тези дни на тероризъм, страх витаеше за опасности на обществени места винаги и в повечето хора, дори и  подсъзнателно.

-        Да благодаря, ви!- отдъхна си тя, а докато се качвах по стъпалата, чувах как животинчето все още лае разтревожено. Даже и вече седнал на седалката, чувах бегло как то продължаваше.

-Господи, какво ли си навлякох с тази покупка!-помислих си.

Автобуса спираше на всяка спирка почти, защото все имаше някакви хора чакащи. А в британски по-голям град, те са доста на често. Спирките, не само хората. Постепенно и горния етаж се изпълваше.

 На предпоследната за мен спирка се качиха някакви пънкари или рок-металисти не ги разбирах, явно пияни и/или дрогирани. Седнаха от другата страна на автобуса, до мен. Говореха си някакви простотии, обичайно. Един обаче от тях бавно се изви към мен, загледа ме много особено с изкривено, застинало лице- най-вече торбата и грозно изви, по-скоро:

-Аууууу, имаме си специален подарък тук и посегна да вземе покупката от ръцете ми!

- Назад тъпак, ударих го бързо в гърдите с юмрук, станах и тръгнах към стълбите слизайки за моята спирка.

-Ще се пържиш в Ада, лайнар!-изкрещя той, политнал обратно на седалката леко травмиран…но аз не се обърнах и заслизах към долния етаж. Негърката с кучето, я нямаше вече. Слязох от спрелия автобус и поех към къщата  в която живеех. Неспокойно, предчувствайки неизвестност и странни проблеми.

Както повечето от вас знаят наемите  в Англия, даже и на Север са голям бич. Понякога искайки самостоятелност даже и в евтина къща за наем отива до една трета от заплатата, дори за половина от жилището отделено от съседите със стена и  две спални. Каквато е и моята. Но независимостта от други хора, цена нямаше. Отключих, влязох и вече  леко ръмеше, не се намокрих. Пуснах  системата за парно на газ, изключена през деня нямайки никой. Стара машинария, но загряваше бързо и къщата се стопляше за много кратко време. После го оставях на 20 градуса и така докато изляза отново.

Бях се преместил отскоро в самостоятелна къща във „Фенъм“, бедняшки, стар квартал предимно населен с имигранти от цял свят, но най-вече от Пакистан, Индия, негри, източно-европейци  и др. Имах симпатично дворче, оградено с висока дървена ограда, евентуално добро за отглеждане на по-голямо куче и котка. Както и в правенето на барбекюта. Сложих покупката внимателно на масата във всекидневната. Преоблякох се, седнах на един от столовете до нея и извадих антиката нетърпеливо от торбата. Металната кутия бе хубава, но не антика. Фирмена за пренос на такива артикули-законно, бръкнах се в джоба търсейки ключето за катинарчето- здраво и  стоманено, а не някой китайски боклук. Ооо, ужас не го намирах! Потърсих пак във всички джобове на дрехите облечен в магазина, но няма. Гледах навсякъде, пак нищо. Явно, някак си съм го загубил. А нямах и такъв инструмент за рязане на метал, нито пиличка. Оххх, пак се издъних от разсеяност. Загледах го по-отблизо, много здраво произведено в Шефилд. В един момент се чу лек металически звук и то се отвори само. Гледах, виждах добре през почти новите си очила направени след обширен преглед и пак не вярвах добре на очите си…. То се отвори, само!!! Не тук нещата не отиваха на добре и наистина трябваше да внимавам с тази кама, явно думите на антикваря не бяха добре нагласени лъжи с цел скрита, интригуваща реклама. Явно имаше, нещо зловещо и паранормално в този арабски кинжал. Ха, та аз имам светена вода от местната гръцка-православна църква. Тази, посещавайки я от време на време… Хрумна ми нещо. Качих се до моята стая, (другата стоеше празна за гости или бъдещи наематели, засега) взех малката бутилка и се върнах долу. Пак седнах отворих кутията, и така както е антиката в нея върху червен плат я посипах не обилно, но с повече капки от светена вода. В първите секунди нищо. Обаче, обаче…след това тя  завибрира точно както смартфон в самата кутия и въпреки плюша вътре, вибрацията се разпростря и по цялата дървена маса, леко пронизително. После за миг и всичко спря. Студена пот изби по челото ми, тук работата явно е сериозна. Но пустото му любопитство ме гризеше и не отстоявах. Отидох до дървения Бюфет, сипах си едно японско уиски „Акаши“ от любимото ми, ако си мислите бивайки във Великобритания как пия шотландско уиски само, много се лъжете-писнало ми е. Сложих си едни ръкавици от силикон и извадих оръжието. Пак се убедих  колко е плътна и нелека, но някак си балансирана и направо залепваше за дланта. Сложих я на масата и залях обилно със светена вода. Нищо не стана, за разлика от предния път. Взех един лист хартия от  масата, вдигнах го във въздуха и срязох с нея, тест за острота. Точно сякаш фабрично наточен, неизползван бръснач режеше. Само тогава бях виждал толкова лек разрез, почти все едно режеш дим. Помислих за дим, асоциативно ми се припуши с уискито, взех си една тлъста пурета от Доминикана, запалих я и поех дълбоко пушека в устата си. Мразя цигари, пуша пурети, за протокола. Вкуса и се смеси с този на уискито и ме успокои. Взех хладната стомана и я загледах обстойно отблизо. Сега вече забелязах, че сребърната обковка с халка в края на дръжката всъщност бе сякаш завита за дръжката, съвсем леко се загатваше винтообразен нарез. Ха, значи има вероятност вътре да е куха и има нещо?! Ами, ако има някой диамант?! Сипах си още уиски, отпих и се опитах да я отвия. Не, не ставаше, не подаде мокра е  от светена вода още. Хммм, а дали нямах едни клещи все пак, стари оставени ми от хазяина, като придатък към къщата?! Поразрових се в един стар шкаф с инструменти и ги намерих. Стари и без покритие на дръжките, но вършещи работа. Седнах, отпих дълбоко пак от уискито, почна да ме хваща, дръпнах от пуретата, избърсах с една суха кърпа камата, с нея също я хванах обратно за дръжката за да не се порежа и се опитах да завъртя обкова обратно на часовниковата стрелка, а не повреждайки среброто го правех през плата с клещите….       ЧАСТ ВТОРА:

-----------------------------------------------------------------------                                                                                  На вратата рязко се позвъни, не направих завъртането и отварянето на „Кутията на Пандора“, казано метафорично. Досещах се кой е евентуално, разбира се съседката Джейн Хопкинс. Отидох до вратата, шпионка нямах просто тук ако се боиш питаш кой е, но повечето врати шпионки нямат и са дървени, с един по-силен шут и си вътре. Нашите бронирани врати в България с модерни и сложни брави, увеличаващи шпионки, та  мини камери, просто са  непонятни.  Закона пази. Отворих и една рижа грива с големи очила и топла усмивка ме посрещна.

-        Ооо Джейн, здравей влизай не стой на дъжда!-поканих я приветливо.

Госпожа Хопкинс е моята съседка по двор с три деца, от два различни брака. В момента вдовица.

-        Пламен, как си?-попита тя куртоазно и влезе без да чака много покана. Знаейки за моите традиции, си свали обувките и надяна чехли. Иначе в нейната къща само се изтриваш и влизаш направо с обувките. Освен ако не  са много кални след разходка на кучето в парка или изобщо сред природата. Тогава се събуваш по чорапи, а мръсните накрайници миеш.

-        Джейн ще пиеш ли чай, или нещо по силно? Аз пия японско уиски и пуша пурета?-попитах я. Беше се барнала донякъде секси, по английски , имаше човек какво да вземе още от 44г. и тяло с дълги секси бедра и сравнително голям бюст, макар и предполагам увиснал, но пристегнат с корсет. Тя отметна дълга, къдрава коса, изгледа ме косо през очилата:

-        Да налей ми едно японско уиски моля, но съвсем малко и  смеси с кола и лед, ако имаш, ако не ще пия само чай!

- Но Джейн, нали знаеш, че само заради теб купувам кола!-аз лично Кока-Кола или Пепси, пиех един-два пъти в годината. Направих и напитката, за мен си е кощунство смесено уиски за 40 лири бутилката с кола, но при вкусовете- там няма догма. Поне бяхме в единопушие, тя също пафкаше по-дебели пурети, но от друга марка. Запали си от моите питайки със знак дали може, от учтивост.

-        Пламен, дойдох да те попитам- винаги произнасяше името ми правилно, малко затрудняващо я но нарочно правеше така,  показвайки, че държи на мен- ще дойдеш ли готвач за партито в нас с мои приятели, братя и сестри от Църквата. По случай рожденият ден на дъщеря ми. Ще бъде за около 30 човека-бургери, салати, сандвичи, супа от тиква и готови десерти. Общо-взето ще ти отнеме по-голямата част от деня в приготовления и готвене, но ще се запознаеш с много, нови хора.

-        Джейн, знаеш за дама като теб, винаги. Не работя тогава, даже почивам в понеделник няма никакъв проблем. Няма да отида на моята църква, но за такава добра съседка и приятелка, винаги!-погледа и попадна на моята антика, клещите и другите атрибути знаете ги вече.

-        Какви са тези неща, какво правиш с тях?-запита тя с нескрито любопитство и не търпящ уклончив отговор поглед. Разправих и за моето малко приключение с камата в антикварния магазин и опита ми да отвъртя сребърната тапа с халка накрая на дръжката. Пропуснах за сега странните явления, съпътствали ме. Но и вметнах за това, разказал ми продавача в магазина, първоначалната цена и прочие. Тя е доста вярваща християнка от протестантска Църква, но не секта.

-        Ти си луд, как можа да купиш такава прокълната антика, особено след разкритието на продавача за историята и!?- искрено се възмути, побутвайки камата с клещите и разглеждайки я по-отблизо.

-        Джейн, как да ти обясня…леко смотолевих- знаеш обичам ножове всякакви, а когато се загледах по антиките това бе първото нещо, приковало вниманието ми от началото до края!

-        Добре, но след обяснението на продавача за фаталните инциденти, защо я закупи изобщо?!-погледна ме с укор, както сигурно поглежда децата си, но не съвсем. Не и бях дете, нямаше контрол над мен, а и очакваше евентуална любовна връзка с моя милост, нещо почти невъзможно поради обстоятелствата.

-Просто, сякаш се залепи за ръката ми поемайки я за гледане и в мозъка ми заблъска неустоимо желание за покупка, свързано с налудничава идея за препродажба с голяма печалба!-отговорих на един дъх.

-        Не ти ме разочароваш-наистина лицето и придоби огорчен вид- отървавай се от тази вещ по-бързо доколкото е възможно, даже пробвай за връщане в магазина със загуба, нямам добри предчувствия за нея, знаеш ли?!

-        Джейн, пробвам този накрайник с халка да отвия и видя какво има вътре, а освен това я пускам в някой специализиран сайт  за продажба в Интернет-твърдо я контрирах с риск за лек гняв от нейна страна. Гняв нямаше, но тя изгаси доминиканата с рязко движение, остави питието недопито, стана и леко отсечено изрече:

-        Така за партито се уговорихме, аз тръгвам защото децата са сами, а ти прави каквото знаеш с тази странна вещ, но без мен!

Изпратих я до вратата, безусловно оставайки на моето мнение и без много приказки. Прихлопнах и се върнах към заниманието си. Натегнах с клещите внимателно и сякаш нещо леко подаде за развиване, продължих и хоп тока спря!

Електричество във Великобритания спира рядко, само при буря, но при мен ставаше понякога по причина неизвестно точно каква, знам че е свързано със старата система за отопление, запалването на газта за бойлера и други подобни. Трябваше просто да отида до ел.таблото и вдигна прекъсвача. Обаче ме домързя, запалих дебела ароматизирана свещ на масата, осветявайки с телефона и продължих нетърпеливо с развиването. От един път се завъртя много леко и накрайника се разви. Поставих и двете на масата и заразглеждах „отпушената кама“. Естествено на пламъка на свещта, не се виждаше добре и тръгнах към таблото да дръпна релето. Тъкмо изминах няколко метра и зад гърба ми се чу странен шум от някакво въртене. Обърнах се и ооо…кошмар, камата се въртеше сама на масата по-бързо и по-бързо и после леко левитирайки на около 50 см. от нея се задържа във въздуха!!! Рязко падна и се заби в дървената плоскост! Чак приклекнах от изненада и полу-парализиран падайки, седнах на дивана. Свещта доста притрепера, ааа да изгасне, но после от само себе си се разгоря с много силен, невъзможен пламък!

От отвора на  дръжката се заиздига тънък, мастилено черен пушек и замириса наоколо на септична яма в която са били изхвърляни развалени цитруси. Бях смазан на дивана, не мърдайки от вълнение и страх разбира се!  Димът придоби цилиндрична форма, на нещо наподобявайки човешка фигура, но не съвсем. Миризмата стана по-сладникава, но все така неприятна. Целият се покрих в студена пот и дори се свих в защитна поза.

От черната фигура светнаха подобие на ярко жълти „очи, цепка за „нос“ и друга за „уста“.

Почнаха да се чуват някакви неразбираеми шепоти-брътвежи, сякаш идващи отвсякъде….и витаещи навсякъде.

Някак си отворих уста, не знам как:

-Каа…кво си ти чудовище и какво искаш от мен?!-попитах на английски, едва произнасяйки с дважди пресъхнало гърло.

Чудовището отговори не след дълго на арабски, а шепотите се чуваха успоредно. Разбирах, въпреки незнанието на езика:

-        Ти незначително творение на Оня там горе, създал те случайно, дразнещо Принца на Зората, осмели се да ме освободиш и питаш кой съм?! Аз съм Джин Камал ал Джадалад и стотици години бродех по арабските пустини, оазиси, полета, селища и улици…вършех безкрайни и големи злини, а плодовете им от изгубени души носех на моя Господар и получавах само похвали! По мое внушение хиляди хора проляха кръв, къпех се в нея а душите на загиналите грешници хвърлях в нозете на  Абу Джадалад и ставах все по-силен, по волята му! Ти, ха-ха! Да ти имаш този късмет, защото се влюбих в оная вещица от Басра заради изтънчените и порочни магии направени от нея: -Помня брат изнасили сестра си, а баща обезчести родна дъщеря и тя му роди уродливи близнаци, а и други по-перверзно-зловещи, такива не бях правил преди. Да ти, сега си тук с мен без да пострадаш и ме виждаш в тъмното, защото бях уловен и подчинен с магиите нейни в тази кама и извършвам убийства по поръчка на този освободил ме… догде не убия и него и така… незнайно докога, докато проклятието отпадне! Тогава пак ще съм свободен и реещ се в Арабия, моята родина…..-замлъкна демоничното създание, след тази тирада, а шепотите сякаш древни заклинания на няколко гласа продължаваха по-силно и по-силно…

-        Каа…кви убийства, аз не искам никакви убийства….-едва промълвих с напукани устни а сърцето ми ту биеше силно, ту спираше за дълъг момент.

-        Убийства на хора мразещи теб, или си мразил, на жени желал много, но те теб не и отхвърлили те болезнено!  На ненавиждани от теб Вождове на племена, на хора излъгали те или причинили болка и изобщо който посочиш на разстояние до 100 Касбаха, аз ще вляза в камата и ако е мрак или нощ ще литна с нея, убия посочения евентуално и пак ще се върна при теб!

-        И какво, всеки ли можеш да убиеш?!-набирайки смелост, попитах.

-        Как мога да убия всеки, глупав нещастнико?! Та нали може там да има друг Джин или Рюх, по-силен от мен пазещ човека по някаква причина?! Тогава ще заобиколя и понеже ти си ме пуснал за убийство, ще се върна и забия в твоето гърло и така приключвам с теб, до следващия нещастник или докато проклятието падне! Разбра ли сега, човешко създание?!

-        Ами, ако не искам никой да убивам и пак те затворя вътре?!

-        Не можеш ме затвори вече вътре дори временно, без да съм убил поне трима  посочени от теб, а не посочиш ли ще убия трима човеци мили или скъпи на сърцето ти, докато не почнеш да посочваш и насочваш камата, сега разбра ли?! Няма отърваване вече, така или иначе ще се лее кръв! От теб зависи на твои врагове, или на приятели! Ето жената била тук ти е мила-усетих, ще литна с камата и я убия когато е тъмно, освен нея и две от нейните деца. Да, не мога да излезна от стаята,  както си помисли без твое пускане навън, но и ти не би издържал стоейки тук вечно! Или ще пукнеш от глад и жажда или нещо друго ще стане и ще отвориш врата или прозорец, хахахаха! А аз мога да чакам, много за разлика от теб!

В един момент ме обзе прилив на огромен яд към самия себе си, а и сила за борба с това отвратително, демонично създание, извадих сребърния, осветен кръст висящ на врата ми, стиснах го в ръка, взех с другата остатъка от светената вода плиснах я по посока на камата и демона и настъпих напред с кръста:

-Махай се демонско изчадие, там откъдето си дошло в Името на Иисус, Светия Дух и Бог Отец! Амин!

Черния образ се нагъна, смали, пое обратно към камата така както бе изскочил с някакъв тънък и изплашен, грозен писък. Камата падна от забитото си състояние, завъртя се няколко пъти на масата и рязко замря. Полях я с последната светена вода, увих кръста с верижката около нея и се опитах да завия обратно сребърния накрайник с халката. Обаче, не ми се отдаваше. Нито на ръка, нито с клещи явно магията на злото бе развалила резбата, не можех да затворя демона обратно завинаги. Ще действам с подръчни средства рекох си, щом не мога по този начин. Взех църковна Библия и пъхнах дяволското оръжие вътре, взех една от двете осветени икони на стената сложих и нея при камата. Друго не ми оставаше. Пристегнах така получилия се пакет с едно парче плат и положих  на масата.  Ааа сетих се, последния ми коз е една църковна свещ, запалих я за втори път, първия път е палена в църква, накапах от нея восък навсякъде по „пакета“- от свещено добро и пъклено зло, изгасих и я пъхнах и нея при камата. Сложих ги в една здрава найлонова чанта, цъкнах тока и всичко някак си ми се искаше със светлината да отмине като лош сън. Да, но Не! Миризмата  на развалени плодове все още се чувстваше и къщата бе някак си друга. Сякаш случилото се оставяше, омърсяващ отпечатък върху действителността напомняйки ми, не не съм сънувал. Погледнах се в огледалото имах вид на обезумял, косата ми стърчеше навсякъде. Пооправих я и за миг някаква бяла птица мина зад мен в огледалото, замръзнах и се обърнах, явно и дори при електрическо осветление нещо ставаше все пак. Облякох и обух се трескаво, взех чантата и тръгнах по улиците, полу-паникьосан от ситуацията в посока центъра на града. Вървях бързо, почти тичах. Малко преди огромния „Сейнт Джеймс“-стадион се намираше               „ Лийзис Парк“ с малко изкуствено езерце, много патици, лебеди, чайки, гарвани и др. птици също и безброй плъхове. По принцип се оформяше идея в главата ми за отиване до реката Тайн разделяща Нюкасъл в долната част на центъра му с Гейтсхед, но междувременно ме осени мисълта направо влизайки в парка все още не затворен, хвърлям камата в езерцето и край! Защо чакайки още 20-30 минути, вървене?! Нямах търпение за освобождение от това зловещо желязо. От торбата не се чуваше никакъв шум или стон, явно капана за чудовището действаше…засега.

Навлязох в една оградена с тухлена ограда алея към парка, наоколо се бе пуснал сериозен мрак и само напред се мержелееше някакво осветление. Явно за икономии вечер територията е слабо осветена, особено преди затваряне. Навярно и с цел по-страхливите разхождащи се, да си тръгват. Почти стигнах входа му и светлината ставаше по-силна…внезапно пред мен се изправиха вървящи сякаш от нищото, три мъжки фигури със странни прически бегло познати ми отнякъде….

Понечих разминаване отминавайки, не ме интересуваха. Целта ми е стигане по-скоро до езерцето и хвърляне на дъното му на това зловещо оръжие. Но явно Те не мислеха така. Препречиха пътя ми, запретнали ръкави и чак когато ме наближиха добре видях как всеки от тях стискаше по една бутилка в ръка.

-        Охооо, нашия приятел от автобуса е тук, позна ли ни а копеле мръсно?!- попита най-дребния от тях, сегааа се сетих кои са! Това е онзи блъснат в автобуса от мен, преди слизането ми. Защо точно се озоваха по това време и на това място, вече интуитивно си обяснявах след всичко случило се вече.

-        Какво има боклуци, какво искате от мен?!-заех някаква бойна стойка доколкото можех с чантата в ръка.

-        Нищо друго не искаме, освен да си платиш за това в автобуса и то здраво!-сякаш казаха и тримата в един и същи глас, едновременно счупиха  бутилките  в оградата на алеята, насочиха ги напред като ножове с остриетата от стъкло с недвусмислено намерение да ме направят на фарш. Отстъпвах назад и трескаво мислих, ставаше въпрос за живота ми.. Нямаше друг изход освен да използвам камата, просто нямаше…Светкавично посегнах в торбата, напипах дръжката на мига извадих я без да мисля за Джинът в нея и също насочих към тях заплашително, пак леко отстъпвайки. Те не се впечатлиха особено и тъкмо щяха да замахват с бутилките към мен, камата се отскубна от ръката ми със страшна сила, от нея излезе леко познатия ми вече черен дим и само за части от  секундата Тя литна и  прониза тримата ми нападатели последователно в гърлото, или сърцето. Те паднаха в гърчове, конвулсии и стонове, кръвта им доколкото виждах бликна, а хладното оръжие се завъртя обратно във въздуха сякаш връщащ се бумеранг падна обратно в ръката ми. Не търсейки да я хващам, дори! Живота ми е спасен, но на каква цена?! От  стоманата капеше още кръв, хвърлих я на земята а от дръжката заизлиза черния дим, отново се изпълни във въздуха познатата ми вече призрачна фигура и миризма на гнили цитруси.

-Хахаха, нещастнико видя ли кой те спаси от нападателите ти?!-сякаш закънтя демоничния глас на арабски във вечерната тишина.

-Къде бе твоят Иисус не знам си кой, твоят Бог да те спаси, а?!-продължи чудовището.

Стоях за момент застинал от ситуацията и гледката, не знаех нито какво да отвърна, нито какво правейки после, попаднал бях в омагьосан кръг.

От към осветената част на Парка и ъгъла на алеята се появи внезапно някаква двойка от по-млади[P3]  мъж и жена с куче, при вида на всичко заобикалящо ме се спряха, почти заковаха на място и само се чу едно:

Ооо, Боже Мили!- а кучето средно- голямо залая бясно по нас. Не знам дали виждаха „призрака“ или не, но гледката на повалените и все още леко конвулсиращи, потънали в кръв трима мъже вярвам е достатъчна. Появяването на непозната двойка с животното ме измъкна от унеса на вцепенението, обърнах се обратно и хукнах бягайки. С периферното си зрение видях, как Джина се прибра за части от секундата в камата и тя ме следваше буквално летейки във въздуха до мен, като ниско летяща птица. Даже се чуваше леко свистене…. Все още стисках удавнически чантата с църковните принадлежности в лявата си ръка. Уморих се от бягане, нямах сили повече и свих в една странична улица, леко се препънах и се пльоснах на една скамейка, стара и прогнила.- Шаттт!-камата се заби до мен на има-няма метър, замириса знаете на какво и за кой ли път от нея започна изпускане на черен, мастилено-адски тъмен дим…

Отместих се накрая на скамейката пряко сили, още дишах полу-тежко от бягането, а от демона вече НЕ ме е страх, нито се изненадвах. Както  се очакваше, пак се материализира. Но този път бе някак си по-голям, очертавайки и… лицето си…явно след всяко убийство ставаше по-силен и ясен.

-Ха, ха-ха, човешко създание ти вече прекрачи чертата на Ада и тези боклуци носещ със себе си не те спасяват, нито мен плашат!

-Както забеляза станах по-силен и голям, защото се окъпах в кръвта на жертвоприношение в което и ти участва, ха-хааа!-….последва някаква тирада на неразбираем за мен старинен арабски, а наоколо се чуваха пак шепнения и призрачни брътвежи, сякаш идващи от Преизподнята.

- И сега, какво искаш от мен, нали уби трима махай се, остави ме!-с мъка изрекох аз, гледайки го с погнуса и отчаяние.

- Няма отърване от мен нещастно творение, на един пропаднал Бог! Решението е още убийства, още кръв, докато не дойде момента и теб да довърша внезапно или отпадне Проклятието! Тогава литвам свободен от желязото, по-бърз от прелетна птица обратно за Арабия. Мирише ми от тук на много убити, човешки животни в Сирия, Ирак...изобщо в земите на моето нормално обитание! Хората-слуги на Принца на Мрака заповядващи от онази голяма Държава през Океана, са устроили в моите земи  през годините много убийства, много кръв се е проляло. Изпуснал съм заради това проклето, стоманено острие, държащо ме в него с проклятието си!

- И какво сега, искаш още хора да посочвам и убиваш ли?!-попитах аз, все едно говорех с някой познат.

- А нима не ти е ясно вече, а питаш и хабиш от ценното ми време!-камата се откъсна от там където бе забита, завъртя се във въздуха като въртележка, но някак си неправилно във всички  посоки на място и с голяма сила и точност се заби пак, но на милиметри от дясното ми рамо в дървото.

- Ставай, почина си с твоето животинско тяло, ставай  търси ми още жертви, мирише ми  на свобода!

- Ясно е, не можеш нищо ми направи засега, аз имам нужда от почивка и тръгвам към дома не ме интересуват твоите пориви за още убийства и кръв!-казах аз, изправих се и тръгнах в посока моята къща намираща се на около десетина минути ходене пеша.

Вървях, политах насам-натам по улицата като пиян, а камата летеше зад мен и се чуваха вече обичайните неразбираеми шепнения, думи и заклинания, но не им обръщах внимание, от стрес и преумора.

Сякаш ми се искаше, да се отвори земята и потъна в нея и отърва от всичко ставащо към момента .

Точно как не знам, но някак си стигнах пак до вратата на моята къща. Колко се бе променил живота ми за часове, всичко се  извъртя на 180 градуса. Даже и нямах сили гледайки къде е  летящата кама и промъква ли с мен в сградата. Напипах ключа, отворих и влязох вътре. Затръшнах вратата включвайки всички лампи по пътя си, едва се добрах до леглото ми в стаята на втория етаж, сгромолясах се върху него и на секундата заспах мъртвешки, а може би и съм бъдещ мъртвец?! Колко съм спал не знам, изгубил представа за време и пространство. Интересно, нищо не сънувах или поне не си спомням.

 Събудих се някак си отведнъж, рязко. Не знам колко е часа, но вън сигурно все още е тъмно, защото нямаше дневна светлина наоколо още, а само електрическа. Потърках очи и се огледах, вече не си правех илюзии за  някакъв страшен сън. Не, не вече съм в една нова сюрреалистична действителност от която може би нямаше отърваване, а и представа си нямах какво се случва с мен в следващите минути дори.

-Там-там-там!- зачука се на външната врата-Полиция е, отворете!- ами сега, сигурно са ме разкрили някак си при убийството на онези три улични маймуни и идват за ареста ми. Ако не отворя, до 5 минути най-много и ще разбият вратата, какво ли да правя?!

 Станах, приближих се и през щорите видях 4 полицейски коли отвън, поне десетина полицаи, а някои  и с огнестрелно оръжие. Край, ще намерят оръжието с кръв по нея и съм в затвора за дълго време, тоест до края на живота си. Иди им обяснявай за Джинове…летящи ками и магически проклятия!

Тъкмо вече се запътвах към входната вратата, предавайки се… в стаята изпищя и влезе една малка бяла птица-като сияние, тази мярнала се в  огледалото преди излизането ми последно, нямаше коя друга, вероятно. Тя се завъртя около мен издавайки  тревожни дисонантни писъци и сякаш искайки бързо последяване от мен. Последвах я, какво ли губех вече и тя ме заведе в другата спалня, не бях влизал там от дни. На стената имаше старинно огледало оставено ми от хазаина пакистанец, почти в човешки ръст. Не включих лампата защото се стъписах как  птицата влезе в него и изчезна, сякаш във врата към друго измерение. Отидох до самото огледало и виждах само отражението си в полумрака. Отвън се чуваха трясъци, ченгетата разбиваха вратата.

Докоснах повърхността му и ООО, чудо!!! Показалеца ми потъна вътре сякаш в тънка водна стена стояща във въздуха. Без да мисля повече „скочих“ в него! За миг сякаш ме обгърна някаква пелена нито виждах, нито чувах нещо, но стъпих на твърдо поне. Осъзнах се  и обърнах, стаята се виждаше  през матово стъкло. Пробвах докосвайки прокарване на показалеца си, но от тук то бе твърдо-стоманено, тоест бях затворен! Видях как влязоха полицаи и оглеждаха всичко, проверяваха дори  под леглото търсейки ме. Но мен ме нямаше, бях в паранормалното…

Една нежна ръка ме докосна отзад по рамото, обърнах се и видях полуосветен тунел водещ към алена-огнена светлина ,проблясващо топло. Хубава, но бледа жена по-висока поне с една глава от мен, цялата в бяла мантия със странни, непознати елементи. Лицето и дълго скулесто с арабски черти, но със сребриста коса, очите и блудкаво-сини, формите на тялото не си личаха много под дрехата, но се загатваха почти идеалистични.

-Здравей, Пламен!-промълви тя на арабски- Аз съм бялата птица довела те в този нов за теб Свят! Магьосницата също, заковала  Джина Камал…. в камата. Дойдох за твоето Спасение от мъките чакащи те в твоя Свят и евентуално въведа в моя, този на полу-безсмъртие и непрестанни удоволствия.

-А с какво заслужих това благоволение, ваше магьосническо Височество?!-попитах с иронията на човек нямащ нищо за губене.

- Принципно с нищо, бих те оставила на съдбата ти и последствията около сагата с камата, но за теб се застъпи една от нас, помогнала ти някога в Америка! За Мария, сещаш ли се още?!-усмихна се тя с прекрасна, но студена усмивка.  ( https://internationalist.blog.bg/zabavlenie/2010/11/14/moiata-sreshta-s-vampir-v-sasht.634799 )

-Да сещам се, не бих я забравил никога, все очаквах някога нейна поява…-отговорих…- Апропо, а къде я тя?!

- Мария те чака там в края на тунела в пламъците от светлина. Има и много други приятни изненади, твоето тяло ще претърпи трансформация не на безсмъртие, но на голямо дълголетие, непознато за обикновени хора. Ще срещнеш полу-богове§полу-човеци подобно на древния Ахил, безкрайни пиршества и любов ако искаш  с Мария, а ако желаеш и други прекрасни жени или полу-мъже§полу-жени и още много, знайни и незнайни за теб изтънчени удоволствия…- промълви тя с прекрасен, изкусителен глас, а дрехата и се отвори и едната и изящна гърда се показа изцяло. На нея имаше татуирана змия, а самата змия не стоеше неподвижно, а пълзеше увиващо около зърното, много бледорозово.

- И каква е цената, все пак?!-попитах аз обръгнат на свръхестествено, вече.

- Цената е само… твоята душа дарение към Принца на Зората, този отхвърлен от Архаичния Бог! Сина на Луцифер идва за царуване скоро на Земята с пълна сила и блясък! Трябват му, верни души!

- И как трябва да я даря, не разбирам?-правех се на луд.

Тя се обърна и сякаш от въздуха извади един странен пергамент, миришещ  леко на сяра и запълнен с непознати йероглифи. Непознати, но все пак нещо леко напомнящи на еврейски и арабски в комбинация.

-Просто убоден на този пергамент, постави своя кървав палец за печат, поклони се на Образа му и поемаме в тунела към твоя нов живот… готов ли си?!- попита тя, мантията и се отвори и се показа перфектно, женско голо тяло… но на мястото на вагината стоеше мъжки фалос, полу-еректирал, леко потрепващ…

--Ооо, ти също си полу-жена§полу-мъж?!

Да такава съм, а когато Джадал зацарува над всички хора на земята, много мъже с пениси ще станат жени, други мъже ще имат женски вагини, а жени… е не издавам всичко! Забравих, последния ритуал покланяйки се на образа на Новият твой Господар  те докосвам с това тука- посочи тя фалоса си, отзад на голо. Не се страхувай, няма вкарване-символично е, освен ако не си изкусен за това-Ха-ха-хаа! Просто, ритуал е! В твоя свят Масоните го практикуват, ако някой противил им се дотогава, им стане роб.

 Вече ми се изясняваше за какво става на въпрос  около моето ново „спасение“, или по скоро „духовно заколение“ и влизане в Ада.

- Не, не съм готов Вещице, предпочитам в затвора, връщай ме обратно в Моя Свят!- извиках френетично-Душата ми, не се продава на Дявола!

Вместо ядосана, тя се усмихна приятно и попита с най-нежния глас ,възможен:

-        Преди вземайки окончателно решение, нека ти покажа две действителности едната  очакваща те след тунела, а другата в твоя Свят в Затвора, както сам спомена…!

Тя махна с ръка и със скоростта на светлината се изправихме пред края на тунела. Това видяно там, порази всякакви мои представи за пиршества, перверзия и сатанизъм. Даже и не искам описания, но първо видях  Мария полу-гола, уж тази помнейки от някога, но не точно  същата, усмихната и приканваща ме към себе си и изобщо. По-навътре в един чуден и красив пейзаж се веселяха много познати и непознати световни красавци и красавици  в една безкрайна вакханалия от ярки цветове, багри, изкусителна музика…безкрайни трапези от храна, напитки, наргилета и нескончаеми оргии от вплетени едни в други тела, чуваха се викове, пъшкания и охкания от удоволствия, стонове на върховна наслада и оргазми…Вдишвах непознати сладки и изкусителни миризми…

-Това те очаква, ако сключиш Договора ...а ето какво става, връщайки те в Твоя Свят…

С мощна сила се върнахме в началната позиция до повърхността на огледалото и видях себе си, съборен на пода с белезници и няколко полицая върху мен. После картината се смени и пред голяма аудитория в британска съдебна зала, в арестантска униформа бях осъден на доживотен затвор. Трета поредна сцена, затворническо помещение, група яки затворници ме биеха и ритаха и сякаш почувствах всичко върху мен- паднах и присвивайки се от болка и течаща кръв. Един от тях извади изострена лъжица и я заби много пъти в корема ми…неописуемо болезнено… и хоп всичко свърши, изведнъж. Отворих очи, мъчението изчезна а Магьосницата застанала полугола върху мен  пикаеше с члена си по главата ми сякаш за свестяване. Урината и миришеше на..не знам какво точно, сладникаво-гадно. Свестих се, станах:

-        Нямаше, нужда от цялото това показно изкушение и страдание едновременно-обърсах се аз с ръка и се изплюх с отвращение от течността.

-        Непреклонен съм, връщай ме обратно, ако ще и на по-голямо страдание за мен в затвора.

-Колко си глупав човече, но все пак последно ти предлагам един компромис…заради Мария. Ела и се виж с нея там оттатък тунела, хапни, почини, успокой се… люби се…харесва ли ти остави печата на палеца си върху пергамента, поклони се на Новия си Бог и живей прекрасен и дълъг живот.. А, какво ще кажеш?-попита тя с най-изкусително държане.

Признавам си, трудно ми е, но за момент се разколебах.

Вещерката усети колебанието ми и в миг ни изстреля пак до самия вход в Света на Сатанинските Удоволствия. Пак видях всичко описано по-горе, но с още по-силни краски! Топли, алени отблясъци осветяваха всичко, миришеше на хиляди изкушения от всякакъв род. Не е лесно описанието само виждане и усещане лично може да накара човек, там да разбере какво е ДЯВОЛСКО ИЗКУШЕНИЕ, от най-рафиниран и висш вид, поне за моя милост. Делеше ме подобно на огледалото точно една фина стена и  опит за няколко часа, без договор…един вид „безвъзмездно“... -Безплатно е само сиренето в Капана за мишки!- изплува рефрена повтарян много пъти от мен, сам на себе си и на други хора! Омърся ли се един път там, надали има път за обратно, на Злото нямах доверие за нищо! Достатъчно съгреших дотук, но явно не съм загубил душата си щом още се пазарят за нея, усмихнах се само-саркастично J

 -Последно отказвам се, връщай ме в човешкия Свят, искам смърт от мъки в Затвора!-извиках и извърнах гръб на гледката!

- Аххх, тиииии…глупаво, човешко животно!!!- Вещерката показа истинско демонично лице и ме блъсна със страшна сила!

Полетях по-бързо от силно ритната футболна топка, тялото  ми счупи на парчета стъклото на огледалото, паднах в спалнята, удряйки се в стената. Поорязан повърхностно на няколко места, но нищо сериозно. С мъка се изправих, отърсих се и огледах наоколо. Бе се съмнало окончателно и частично дневна светлина изпълваше стаята. Пресегнах и включих осветлението. Вътре нямаше никого и освен изцяло разбитото огледало, друго нищо особено не привличаше погледа. Завлякох се до банята, нямаше никой, очаквах някакви ченгета, ако не в спалнята то в коридора нахвърлени отгоре ми и закопчан с белезници. Нищо, такова…странно, нима бяха оставили къщата без полицейско присъствие след обиска, не намерили ме?!

Натопих един дебел памук с афтършейв и оххх, парене от дезинфекция по лицето и ръцете. Слязох надолу по-стълбите, всичко що-годе бе на мястото си. На масата във всекидневната стояха пакета с Библията, клещите и кутията. Камата не се виждаше никъде. Нямаше разхвърлии или каквито и било следи от полицейски щурм. Отидох до вратата и тя стоеше цяла. Абе, какво става тук, много добре чух как я разбиваха полицаите…

-Чук-Чук!-почука се на вратата деликатно, надали е полиция те не чукат така, определено.

-Аъъъаа, кой е?!- измънках някак си с пресипнал глас.

-Пламен аз съм Джейн, отвори ако обичаш!

Отворих, наистина Джейн без усмивка на лицето и с видимо тревожен поглед. Стискаше, някакви пари в ръка.

-Джейн, какво има?! Защо си развълнувана, а и по това време не си ли на работа, вече?-попитах.

Тя влезе седна на масата, седнах и аз до нея. Този път, не се събу.

-Пламен, оставяйки те снощи се притесних за теб и  зловещата ти находка. От време на време хвърлях от спалнята ми на изгасена светлина, поглед към твоята къща. Стори ми се, сякаш ставаха някакви странни неща. Видях те как по някое време излезе с този пакет и после не те дочаках, легнах си, но мисълта за всичко не ми даваше мира.

Станах рано, още към 5 сутринта, наметнах един халат и яке и реших собствено с очите си да видя какво става с теб!-продължи Хопкинс.

-И какво ставаше, Джейн?

-Апропо, какви са тези порязвания по лицето ти и ръцете, мигар имаш друга кама?-иронизиращо, попита тя.

-Не нямам… премествайки голямото огледало от другата към моята спалня, спънах се и то се счупи.

-Странно, когато дойдох вратата бе полуотворена, направо влязох, дори леко изплашена, освен този странен пакет с Библия, икона и свещ други следи от теб не намерих. Търсих те навсякъде, нямаше те никъде. Пред огледалото за което спомена, намерих хвърлена на пода твоята злополучна кама и представи си по нея следи от кръв!!! СЛЯЗОХ долу, взех кърпата от опитите за развиване, явно си успял, сребърния накрайник го нямаше. Взех я внимателно, увих я и изхвърлих в една водосточна шахта на моя глава и  риск, ето нося ти парите дал за нея. Мисля, направих правилното решение!

Станах и целунах Джейн по бузите и я прегърнах. Не  бях правил така никога досега, малко я шокирах! На очите ми се появиха сълзи, избърсах ги и леко се разкървавих. Погледнах я в лицето:

-Джейн, ти си една прекрасна жена и приятелка с още по-прекрасни деца. За мен е цяло щастие, че сме съседи и надявам се приятели!

-Пламен, ти имаш сълзи и кръв, странно изглеждаш и доста изморен. Ще направя билков чай и ще сипя малко уиски вътре!-стана тя и отиде към кухнята. Седейки чух нещо се изтърколи и падна под масата, звучно. Наведох се почти до стъпалото ми се виждаше малък предмет, взех го и вдигнах на светло…накрайника на Арабската Кама?!!

Джейн се върна с две чаши чай, за мен с уиски. Скрих накрайника в джоба си. След известно мълчание и пиене на горещата напитка, тя попита:

-        И така къде беше и защо вратата бе отворена, а теб те нямаше никъде?! Кой бе хвърлил камата пред огледалото и чия е кръвта по нея?!-настойчиво попита тя с британска упоритост.

-        Джейн, не мога да отговоря на твоите въпроси, с мен е ставало нещо странно за което нямам спомени. Спомням си от момента когато не знам по каква причина ми се прииска преместване на това огледало в моята спалня, спънах се и то се счупи. Това, е всичко!-излъгах.

-        Аз ти казах, освободи се от тази прокълната вещ веднага, но ти не ме послуша. Добре, че се намесих и я изхвърлих! Ето, парите за нея!

-        Джейн, ти си направила едно добро дело изхвърляйки я, сега осъзнавам и ти благодаря! Не искам тези пари в никакъв случай!

-        Добре, благодаря ти за признанието!-отговори тя.- Аз те оставям, вземи си душ и поспи. Тръгвам за работа, по-спокойна за теб. А относно парите, ако прецениш винаги бих ти ги дала!

Прегърнахме се още веднъж, символично приятелски, тя си тръгна и затворих вратата зад нея и дори сложих допълнителната верижка.

Пльоснах се на дивана и пуснах сутрешните новини по ТВ-то. Едната от тях: - Трима млади хора с криминално минало в пияно състояние, са намушкани смъртоносно явно от много сръчен убиец, снощи до „Лийзис“ Парк. В ръцете си са държали счупени бутилки, вероятно устремени за същото от по-бързия си убиец. Полицията, продължава разследването! Засега заподозрян, няма, а оръжието на престъплението не е намерено!

Дали всичко приключи, или все пак продължаваше, бъдещето ще покаже. А бих ли могъл, поне накрайника на Камата да продамJ

------------------------------КРАЙ--------------------------------

За коментари пишете ми на: dragnev.plamen@gmail.com