Руснакът създал първия план за автономията на страната ни

Едва 28-годишен, княз Алексей Церетелев остава в летописите на историята с изключителното хладнокръвие, с което защитава българския народ в месеците след Априлското въстание през 1876 г. За разлика от други чужденци като Гладстон, Макгахан или Скайлър обаче, неговото дело не е така известно. А той е първият чужденец, който е обиколил пострадалите селища след Априлското въстание, и първият, заедно с Юджийн Скайлър, който изработва проект за автономията на България. Отказвайки се от аристократичния си начин на живот в Русия, княз Церетелев пристига в България в най-опасните години от края на османското робство.

“Положението на християнското население в България е непоносимо. Турските власти са си поставили за цел да му нанесат такъв удар, от който то никога да не се оправи…” – това е написал Алексей Церетелев при първото си посещение на Балканите. Князът е един от най-активните защитници на идеята за българската независимост. На него, както и на неколцина други идеалисти се дължи фактът, че турските зверства в България не остават непознати за Европа. Получил блестящо военно образование, князът бил изпратен като консул в Одрин в началото на 1876 г. За разлика от повечето чиновници и тогава, и днес той не се задоволявал с фиктивното изпълнение на своята длъжност. Искал да се запознае подробно с положението на българското население и затова обикалял всички места близо до Одрин. Бил ужасен, че затворите са препълнени с

българи, които умират от жестокости и глад

както и от пълната липса на съдебна справедливост. “Всяка сутрин се виждат обесени през нощта българи” – писал той на руския посланик в Цариград граф Игнатиев. Положението се влошило допълнително, когато английският посланик Хенри Елиът започнал да защитава настоятелно Високата порта и да убеждава в необходимостта българите да бъдат наказвани по още по-жесток начин. Затова руският император Александър Втори решил да изпрати Церетелев като консул в Пловдив, за да получи възможно най-обективна представа за обстановката в страната. Когато князът пристигнал в града, бил потресен от издевателствата над хората. За да привлече вниманието на световната общественост към българския народ, за който хората имали съвсем смътни представи, той решил да изпрати писма до всички посланици. “Струва ми се, че съдбата на тукашните хора заслужава внимание и интерес от страна на великите държави.

Нима християнска Европа ще остане безучастна

пред лицето на убийствата и изтезанията, които изпитва мирното население само заради това, че единственото му искане е правото да живее?”

В продължение на половин година князът обиколил всички места, пострадали от зверствата на турците. На всяка крачка се сблъсквал с убийства, изнасилвания и издевателства. За да убеди колкото се може повече хора в необходимостта от ревизия на османската политика, той канил със себе си и останалите дипломати. Така например князът посетил с френския консул Жозе Д’Истрия няколко села в Хасковско, където били отвличани деца, за да бъдат продавани тайно. Благодарение на неговите непрекъснати сведения до Великите сили техните представители добили много по-ясна представа за положението на българите в Османската империя. Именно писмата на княз Церетелев

събудили интереса на европейските журналисти

Сред първите, пристигнали в страната ни, бил кореспондентът на парижкия в. “Фигаро” Анри дьо Вестин. Неговите дописки били изключителна възможност за световната общественост да се запознае с истината за извършваните злодеяния. На Анри дьо Вестин, приел по-късно името Иван от възхищение пред българския народ, се дължат и малкото останали сведения за княз Церетелев. Според архивните документи, той се свързал по свое желание с всички чуждестранни пратеници, за да им обясни къде и кога са били най-големите престъпления. По този начин

помогнал на американския дипломат Юджийн Скайлър

и на репортерите Дженюъриъс Макгахан (“Дейли нюз”), д-р Карл Шнайдер (“Кьолнише Цайтунг”) и д-р Шуарлер (“Газетте дьо Колон”) да разберат кои са най-драстичните случаи. “След това те бяха изпълнени с негодувание – писал княз Церетелев на граф Игнатиев – преброили са в Батак повече от три хиляди трупа и стотици детски главички…”

Княз Церетелев спял не повече от няколко часа на денонощие. Той участвал в анкетните комисии и същевременно пишел докладите си относно най-големите конфликти. Вложил цялата си енергия да опровергае турските обвинения, че българи били убивали мюсюлмански жени. Княз Церетелев бил и първият, който завел дипломатите в Панагюрище, за да ги запознае с Райна Попгеоргиева наричана още тогава Райна Княгиня.

Заедно с Юджийн Скайлър князът написал протокол от всичките си разследвания, който се превърнал в един от най-силните обвинителни документи срещу Османската империя. Въпреки изключителната си ангажираност князът не забравял и благотворителната си дейност. Той раздавал стотици рубли на гладуващите българи, както и на тези, чийто домове били изпепелени. Благородството му не се дължало на богатство, тъй като той самият не разполагал с много средства и съвсем не живеел охолно. Но решил да иска заем от секретаря на московския славянски комитет професор Нил Попов, за да може да облекчи поне малко положението на хората.

За да не бъдат такива прояви епизодични, той решил да създаде международно благотворително дружество в Пловдив. За негов председател бил избран френският консул Жозе Д’Истрия и по този начин били подпомогнати стотици семейства. Чрез своята самоотверженост княз Церетелев успял да изпълни блестящо мисията си на Балканите. Затова бил предложен да участва в създаването на “План за организация на България” по време на Цариградската конференция (декември 1876 – януари 1877 г.). Когато малко по-късно Високата порта прекъснала дипломатическите си отношения с Русия, князът решил да постъпи като доброволец в армията. Той бил причислен към войската на генерал Гурко и участвал в боевете край Търново

По-късно проявил не само смелостта, но и далновидността си. Възползвайки се от познанията си по български език, той се преоблякъл като селянин и заедно с овчарите обиколил безпрепятствено района около Габрово. Така успял да извърши военно разузнаване, резултатите от което съобщил на генерал Гурко. Двамата изготвили боен план, който излязъл успешен. Няколко месеца по-късно положението на Балканите било коренно различно: на 3 март бил подписан Санстефанският мирен договор. На церемонията присъствал и Церетелев – един от малкото безкористни хора, посветили младостта си на българската независимост.