Китният провинциален град се бе доволно изтегнал в обедна почивка,на юнското лятно слънце.

Пчелите жужаха и лакомо събираха прашец,от цъфналите навсякъде липи в красивата централна част.Чиновниците от учрежденията се бяха настанили вече по кръчметата наоколо и хищно гледаха, дали подтичващите сервитьорки не им носят евтината гозба,да заситят и те нервните  търбуси.

Майки с деца и колички сновяха насам-натам,измервайки за кой ли път пешеходната зона на градският център.

В градинките,по скамейките бяха насядали отдавна завършили трудовите си кариери,бивши участници от не едно бригадирско движение.Недочувайки се на висок старчески тон,обсъждаха  исторически мигове от миналият век,в един безкраен групов монолог.

До бившето Държавно Централно Фото, сега разделено на множество лъскави магазини имаше неголямо място за паркиране,за да спират клиентите им.На самият паркинг небрежно захвърлен, се беше разположил един голям,ръждив и грозен контейнер за боклук,приличащ на неясни останки от стара бойна машина.Лека и носеща се на талази смрад, лъхаше от него,разваляйки иначе почти идиличният пейзаж.Беше натряскан с разнообразни изкушения за клошарите и почти се задъхваше от пренатовареност.

Един висок,слаб и по-прегърбен представител на  гореспоменатото братство,монотонно ровеше из него, потънал в собствените си нерадостни мисли. Аз бях седнал наблизо в едно караванно кафене и наблюдавах нетипичният клошарски субект,без това нищо друго не привличаше скучаещото ми внимание.

Шапката му беше стара тропическа каска,овехтял и намачкан костюм, бегъл спомен от отдавна отминали моди,мазна вратовръзка от била някога скъпа материя.Лицето, на не толкова престарял,по-скоро състарен човек,болезнено изпито,но с незагасващо интелигенто излъчване.Погледът му шареше като скенер из потайностите на контейнерът,а ръцете нервно прехвърляха за или против ползата от всеки боклук.

Внезапно с тиха драконовска сила,елегантно красив и престижно агресивен,спря на паркинга до Клошарят един мощен,черен-Джип Мерседес.Така като местата за паркиране бяха малко,а колата беше неприлично голяма,наредиха се в сюреалистична колода,плътно притиснати един до друг:Контейнер,Клошар и Мерседес.

Мощният многоцилиндров двигател,мъркащо загасна и дебнещо зачака, пак да бъде включен в схватка с пътят.Леко затъмненото, странично-предно стъкло на скъпото возило,се спусна безшумно и отвътре се показа ниско чело,плешиво теме и мазна гуша.Очите на хуманоида който ги притежаваше, злобно и презрително изгледаха нещастника препречил достъпа му към улицата.За да си разчисти полагащото му се пространство,той взе нещо като гумена палка от жабката и гнусливо чукна с нея парцаливкото по главата.От дебелите му устни излезе съскащото:                                                                                        -Дръпни се бе,боклук,не виждаш ли че не мога да изляза?!

Въпросният “боклук” бе с гръб към него,но аз видях как лицето му пребледня гневно от унижението на ситуацията.Разтрепера се целият от гняв,но стоически не се обърна на принципа-нечул,неусетил,невидял. Явно, все пак му бе останало някакво достойнство въпреки дъното на социалното блато в което бе затънал до шия.

Собственикът на лукс-возилото, на видима възраст четиредесет-петдесет години с къс врат и дебело шкембе ядосан, че не може да излезе и виновник за това е един нещастник,не издържа удари го силно по главата с палката и изкрещя:

-Абе,дръпни се бе помияр нещастен,докога ще те чакам,бе?!

Това вече отприщи вулкан от гняв в парият опърпан,той сграбчи една бутилка от боклуците,счупи я в ръбът на контейнера и с остатъка в ръка се извърна рязко с все сила и кански устрем,да набучи острото стъкло в мазната гуша на своя нападател.

Нападателят, явно имаше добра рефлексна реакция,своевременно се отдръпна навътре,ръката му инстиктивно натисна паник бутона,стъклото се вдигна нагоре и вратите на колата се заключиха.Клошарят в желанието си да го намушка се присегна максимално,направи три-четири опита,наистина порна леко по стомаха своят противник,но стъклото на мерседеса затисна вътре китката на ръката му.Получи се гротексна картина-Мерседес с адски виеща сирена,клошар крещяйки от гняв със затисната китка все още стискайки леко кървавата счупена бутилка и разтреперан от страх порязан дебелак,който затискаше с една ръка раната си а с другата се мъчеше да набере някой по мобилният си телефон.
Натрупаха се доста сеирджии,едни се смееха ехидно,други коментираха  оживено,някои даже вече правеха и снимки с мобилните си апарати.А полиция или представител на власта да разреши тази трагикомична ситуация не идваше,дали някой пък ги беше повикал изобщо?!Най-сетне отнякъде изпищяха дуално сирени на полицейска кола и линейка.
Четири снажни полицаи успяха да си припомнят набързо позабравени захвати от оперативното джудо,докато успеят да укротят изпадналият в делириум клошар и му сложат белезниците.Със зор го натикаха в арестантският микробус.
Неговият "зъл гений"-човекът с леко порнатият стомах,се окичи с голяма марля и пое за към бърза помощ да му зашият една кръпка.
Множеството постепенно се разотиде,луксозният джип и контейнерът останаха сами да си правят компания,без човешкото присъствие на техните "господари".Колко много се различаваха те двамата в социалното си предназначение.Но може би за разлика от хората осъзнаваха,как и двамата са произлязли от желязна руда и един ден кой по-късно,кой по-рано и на двамата последната им спирка ще бъде на метални отпадъци и претопяване.
-------------------------------------------------------
               -край-

 

Дааааа,Много хубаво описана и интерпретирана картинка,
разнообвазяваща скучното провинциално ежедневие...в което всеки е улисан, без да се замисля колко е преходно всичко...и как човекът е човек.
Няма какво да добавя-то всичко си е казано

Radvam se da te pozdravya otnovo za strahotnoto popadenie. Pishesh s lekota i to izrazitelno i uvlekatelno.Radvam se che ima hora kato teb v Bolyariyata.Tova ime e sashto talantliva ilyustracia na paradoksa kak v edna darjava s tolkova mnogo Andreshkovci se karat na glava ot naselenieto izumitelno visok procent skapi koli. Na zapad nikade nyama takiva maniyaci. Kolko jalko kogato ne moje da se izchisti edin kompleks, a vmesto tova ot nego se royat duzina drugi.
Krayat e mnogo gotin.Dobra lsi se do edna ot fundamentalnite istini-che vsichki fenomeni/vanshno proyaveni i prehodni neshta/ vaznikvat ot 5-te elementa i se razpadat na tyah.V tova e korenat na velikata ilyuzia. Stavam ti pochitatelka,specheli me.Mnogo mi haresa izraza <skuchaeshto vnimanie>.Kolkoto i da izglejda protivorechivo e taka.V yoga go narichat blujdaeshto. Do skoro i uspeh.