С издаването на книгата „Сарко ме уби” президентът на Франция отново се оказа в центъра на скандал. Нейните автори разказват за незаконното финансиране на предизборната кампания на Никола Саркози през 2007 година. Тези факти могат още повече да усложнят и без това неопределеното политическо бъдеще на френския лидер.

В книгата се разкриват нови подробности на „делото на Бетанкур”. Москва главният герой на скандала не е притежателката на империята „Л’Ореал” Лилиан Бетанкур, а президентът Никола Саркози. Авторите на книгата – журналисти от вестник „Ле Монд” – намериха свидетели на това, как през 2007 Саркози е взимал пари от най-богатата жена на Франция за предизборната си кампания. По време на съда тези факти не прозвучаха. Свидетелите се страхуват от отмъщаване от страна на Елисейския дворец, разказа след отстраняването си от делото съдията Изабел Прево-Депре.

След излизането на книгата политолози направиха следния извод: в страната вече започва предизборната кампания.

Осем месеца преди изборите действащият лидер не може да бъде уверен в своето президентско бъдеще. Днес за Саркози са готови да гласуват приблизително 36% французи, докато за представителя на Социалистическата партия Франсоа Оланд – над 45%.

Във вътрешнополитическия портфейл на Саркози остават немалко проблемни истории. Например, през есента миналата година той започна мащабен проект – изселването на ромите от страната. Следващи антигерои станаха мюсюлманите. Никола нарече фереджето „предизвикателство срещу традициите на Петата република” и под заплаха от затвор и глоби забрани на жените да носят облекло, укриващо лицето на обществени места. И в двата случай незабавно последваха резки протестни акции по улиците на френските градове. Неуспехите на Саркози във вътрешната политика го подтикна към активна международна дейност. Президентът на Франция реши да повишава рейтинга си на това поле. Той стана хипер-активен участник на всички международни събития. Например, Франция стана първата страна, признала формиралия се в Бенгази Преходен национален съвет за единствена легитимна власт, представляваща интересите на либийския народ. Саркози фактически скъса отношенията с режима на Муамар Кадафи още преди приемането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 1973, обявила безполетна зона над Либия. А когато тя беше приета, Франция стана практически „локомотив” на военната операция. Разбира се, със своята активност Саркози ще успее донякъде да компенсира ущърба за своята репутация, но при условие, че ситуацията в икономиката на страната тръгне нагоре, казва експертът по икономика на Московския държавен институт за международни отношения Елена Пономарьова:

- Стана известно, че признаването от Франция на преходното правителство на Либия дава възможност за получаване на почти 35% акции на нефтените компании в тази страна. Въпросът на икономиката, в сравнение с компромата, е по-сериозен. Друг е въпросът, доколко е пострадало реномето на Франция във връзка с тази невиждана агресия против суверенната страна. В случая става дума – доколко в икономически план ще спечели Франция и, преди всичко, големите корпорации след либийската кампания?

Мръсниците с Амбиции, да бъдат Десни Узурпатори и Диктатори, се привличат и сътрудничат комплексно!